№ 1881
гр. Варна, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20213100502375 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.259 ГПК. Образувано е по ВЖ вх.
№20933/21.07.2021Г. на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, София, чрез
ю.к.М. срещу решение №818/08.07.2021г., постановено по ГД №10610/2020г. по описа на
РС –Варна, 50 състав, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на АН. ЦВ. Б.
обезщетение за имуществени вреди по застраховка Каско на МПС, в размер на 2 383.68
лева /частичен от 3 171.84 лева/, за застрахователно събитие от 27.07.20г., ведно с лихва
върху главницата, считано от 28.08.20г. до изплащане на задължението и разноски в размер
на 725.53 лева.
С жалбата се прави оплакване, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.
Претендира се отмяната му и вместо това отхвърляне на исковете ведно със законните
последици от това.
В жалбата се излага, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на релевантните
към иска факти и обстоятелства, не е оборено основанието на застрахователя за отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение съгласно т.15.1 от Общите условия. Твърди, че
съдът е кредитирал изцяло показанията на водения от ищеца заинтересован свидетел, който
не е имал преки впечатления от изложените положителни факти, а е преразказал получени
1
от застрахователя указания. Твърди се, че съдът е придал основно тежест на заключението
на САТЕ при липса на доказателства относно механизма за настъпване на вредите. Твърди,
че това е необичайно събитие, което е предизвикано изцяло от поведението на ищеца.
Твърди се, че по делото не е установено кумулативното действие на други причини, които
да доведат до такова увреждане на автомобила, че същият да не може да се придвижи на
собствен ход.
В жалбата се прави оплакване и за неправилно определяне размера на обезщетението.
Въззивникът счита, че базата за оценка на щетите, възприета от първоинстанционния съд не
отговаря на възрастта на автомобила, а и съдът не е отчел уговорките на страните в
подписания застрахователен договор. Неправилно съдът е извършил преценка за нищожност
на клаузи от договора, без да отчете свободната воля на застрахования и обстоятелството, че
последният действително е бил запознат с условията на подписаната застрахователна
полица. За процесното МПС липсват каквито и да са документи, вкл. ищцата не е спазила
изискването на т.15.1 от ОУ за представяне на документ за ПТП, въпреки че е могла да се
снабди с такъв от КАТ. Твърди се, че клаузата от ОУ не е нищожна, тъй като представлява
пряко доказване на застрахователно събитие и неговия механизъм, съотв. връзката с
настъпилите вреди /в случая МПС не е било в движение/. Съдът не е отчел клаузата на т.58
от ОУ, т.е. не е съобразил предвиденото обезщетяване с оглед възрастта на автомобила. /на
10 години към настъпване на ПТП/ Валидността на обсъдените като нищожни клаузи на т.15
и т.58 от ОУ на застрахователя, е неправилно мотивирана от съда като не е отчетен
доброволния характер на застраховката. Изборът за сключване на договора е информиран и
доброволен като последващо отмятане от клаузите му противоречи на добрите нрави и
доброволния характер на правоотношението. Прави се довод за допустимост и валидност на
клаузите, които освобождават или ограничават отговорността на застрахователя. Поддържа,
че приетите за нищожни клаузи от договора и ОУ, са били уговорени в интерес и на двете
страни. Поддържа искане за отмяна на решението изцяло. Претендират присъждане на
разноски и ю.к.възнаграждение.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна А.Б. чрез
пълномощника адв.Й.А., за неоснователност на жалбата. Твърди се доказване на всички
релевантни факти по делото както и недоказване от страна на ответника
правоизключващите му възражения. Твърди се, че ответникът не е съумял да докаже
основанията за отказ от изплащане на застр.обезщетение. Не е установен от него друг начин
за настъпване на щетите, при др.обстоятелства и на друго място. Твърди се, че основанията
за отказ на застрахователя са изчерпателно посочени в чл.408 КЗ като не е установено нито
едно от тях. Напротив, страната се позовава на добросъвестно изпълнение от водача на МПС
на всички действия, непосредствено след инцидента, за сигнализиране на КАТ и на
застрахователя. Отказът на застрахователя да заплати обезщетение е напълно необоснован.
По отношение определения от съда размер на обезщетението се поддържа, че същият
отговаря на изискванията на чл.386 и чл.400 КЗ. В тази връзка е била ангажирана и САТЕ,
която ясно е посочила стойността за възстановяване на автомобила от 2 426.36 лева. Твърди
2
се като неоснователно оплакването във ВЖ, че обезщетението следва да се определи
съгласно т.57, т.58.3 и т.58, т.4 от ОУ. Поддържа се възражение за неравноправност на тези
клаузи от ОУ съгласно чл.143, ал.2, т.3 и т.13 ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени.
Прави се довод, че тези разпоредби допускат едностранно определяне размера на
обезщетението по методика на самия застраховател, без информиране на застрахования за
системата за определяне на обезщетенията и при значително ограничаване на пазарните
аналози. Изложени са съображения във връзка с преценката за неравноправния характер на
клаузите от договора. Според въззиваемата страна, преценката на съда за неравноправност
се прави въз основа правилата на добросъвестността, равновесието в правата и
задълженията на страните в правоотношението. От друга страна, поставяне изискване за
представяне на документ за ПТП води до злепоставяне на застрахованото лице, когато
компетентните органи са отказали съставянето на такъв и до неравнопоставеност в
договорната връзка. Твърди се, че уговорките в ОУ са сключени в ущърб на застрахованото
лице, което противоречи на принципа на добросъвестност. Поддържа се определеният от
съда размер на обезщетението като съответен на изискването за покриване действителната
стойност на увреденото имущество, в случая частичните вреди по МПС. Обезщетението се
дължи по пазарната стойност на увреденото имущество, а не въз основа на прилагана от
застрахователя експертна оценка. Поради това и клаузите от ОУ, които предвиждат
ограничаване при определяне размера на обезщетението, са нищожни като противоречащи
на императивни законови разпоредби от КЗ. Претендират се сторените в производството
разноски за въззивна инстанция.
Пред въззивния съд застрахователят не се представлява, но с писмена молба поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна не се явява, представлява се от адв.А., който поддържа отговора
на жалбата.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази, че производството е било образувано по
искова молба на АН. ЦВ. Б. чрез адв.Й.А. срещу Дженерали застраховане АД, София, за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди,
причинени на собственото на ищцата МПС Дачия Сандеро с рег.№В 9849 НТ, на
27.07.2020г., когато при управление на автомобила по бул. Христо Ботев в посока
кв.Аспарухово, след кръстовището с ул.Кракра, МПС попаднало в голяма локва. При това се
получило поднасяне и завъртане на автомобила както и удар в бордюра на разделителната
ивица по средата на булеварда. За произшествието се твърди, че били незабавно уведомени
тел.112 и застрахователя. Твърди се наличие на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка Каско на МПС, със срок на покритие от 07.02.2020г. до 06.02.2021г., по
която полица са заплатени три застрахователни премии, от общо дължимата в размер на 459
лева. Ищцата твърди, че на 28.07.2020г. уведомила застрахователя писмено като поискала
извършване оглед на автомобила. Според ищцата, застрахователят извършил огледа и
изготвил снимки на състоянието на автомобила след ПТП. В описа били описани като
вреди: джанта предна дясна 16 цола, гума предна дясна Бриджстоун 205/55/16, носач
3
преден десен, джанта задна дясна 16 цола, греда заден мост, конзоли заден мост, маншон
каре външно дясно, подкалник преден десен и кора под предна броня дясна част. Твърди, че
през август 2020г. ищцата получила отказ за изплащане на застрахователно обезщетение,
тъй като мястото на произшествието не било посетено от екип на КАТ, не била извършена
проверка за алкохол на водача и не бил съставен протокол за ПТП. Ищцата твърди, че при
разговор по телефона застрахователят не и указал, че същата следва да поиска изготвяне на
протокол за ПТП, а от централата на телефон 112 отговорили, че мястото няма да бъде
посетено от полицейски патрул щом няма вреди по общинска собственост. Ищцата твърди,
че отказа на застрахователя е неоснователен. Не са налице основанията на чл.408 КЗ за отказ
от изплащане на обезщетение по застр.правоотношение. Не е предвидено като основание за
отказ и непредставянето на официални документи, с които увреденият не би могъл да се
снабди. След извършено проучване в няколко сервиза ищцата твърди, че необходимото по
размер обезщетение възлиза на 3 171.84 лева, от които същата претендира частично 100 лева
с исковата молба, а след това в съдебно заседание искът е увеличен до 2383.68 лева.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен. Поддържа, че не е налице основание за изплащане на застрахователно
обезщетение. Изтъква се обстоятелството, че автомобилът не е могъл да се придвижи на
собствен ход, което поставяло събитието извън покритието на застрахователния договор –
т.15.1 от ОУ. Прави се довод, че в случая се касае за доброволна застраховка, по която
клаузите имат сила на закон за страните. Освен това, в полицата ищцата сама била избрала
обезщетяване при условията на експертна оценка въз основа Методиката на застрахователя,
която представя по делото. Основният довод на застрахователя е, че страните доброволно са
обвързани от клаузи, определящи начин на изчисляване на обезщетението, които поради
това не могат да бъдат дерогирани постфактум. Твърди се, че посочения размер на
обезщетение е прекомерно завишен и не съответства на действително претърпените вреди,
вкл. при съобразяване възрастта на автомобила съгласно т.57 и т.58.4 от ОУ на
застрахователя. Претендира се отхвърляне на иска ведно с акцесорния иск за лихви и
искането за разноски.
Съдът, въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и съобразно пределите на въззивното производство,
намира за установено следното:
При преценка редовността на ВЖ съдът констатира, че същата отговаря на
изискванията на чл.260 и сл. ГПК – подадена е от надлежно легитимирана страна, чрез
редовно упълномощен проц.представител, в преклузивния срок. На тези изисквания
отговаря и постъпилият отговор.
Страните не правят доказателствени искания. Въпреки бланкетното посочване във
ВЖ, въззивникът не сочи допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа
4
реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените
искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
В жалбата не са направени оплаквания за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения, а въззивният съд няма правомощия служебно да следи за такива.
Всички оплаквания касаят правилността на постановеното решение в частта по възприетия
механизъм за настъпване на вредите и конкретно изводите на съда относно
неравноправността на клаузи от Общите условия, на които се позовава застрахователя,
имащи отношение към определяне размера на обезщетението по имуществена застраховка
Каско на МПС.
Възивникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по договор
Каско на МПС с покритие към датата на настъпване на ПТП. Съгласно приложената полица
от 07.02.2020г. със срок на действие до 06.02.2021г., е уговорена застрахователна сума от
8600 лева и застрахователна премия от 459 лева, разсрочена на четири равни вноски от по
112.50 лева.
В искането за оценка на щетите при ПТП е посочено от застрахования, че желае да
бъде обезщетен по фактури, предварително съгласувани с дружеството. Такива не се
представят.
Действително, по делото не са ангажирани доказателства за изготвяне на протокол за
ПТП на 27.07.20г., но същевременно не се спори, че застрахователят е направил оглед на
автомобила, застрахован при дружеството –ответник и изготвил Опис-заключение за вреди
на МПС от 28.07.2020г., на следващия ден на произшествието. Не се спори, че
застрахователят е бил своевременно уведомен за настъпилото ПТП. В описа сам
застрахователят е описал констатираните при огледа вреди по МПС в ходовата част – предна
и задна. Най –после, не се спори, че през м.август 2020г. застрахователят е отказал
изплащане на обезщетение като в писмото, приложено на л.9 по делото е посочено, че
доколкото няма документи за произшествието, са налице обстоятелствата по т.15 от ОУ. В
тези случаи, обезщетение се изплаща само ако МПС се движи на собствен ход и щетите са
незначителни. В писмото е посочено, че водачът не е извършил нужните действия за
уведомяване на компетентните органи за ПТП, поради което и обстоятелствата по
последното не са били обективирани в официален документ нито е бил направен тест за
алкохол на водача.
Видно от приложените ОУ на застрахователя, в сила към процесния момент, в
хипотезите на т.15 от същите, отговорността на застрахователя е ограничена по размер, вкл.
в случаи, когато няма изготвени документи за ПТП от компетентните органи, но МПС се
придвижва на собствен ход. В тези случаи е предвидена възможност за покритие до 15% от
застрахователната сума. До 2000 лева е ограничението за обезщетяване на вреди по МПС от
дупки, неравности и неправилна маркировка, когато местопроизшествието не е посетено от
комп.лица и не е изготвен протокол за ПТП; за вреди на МПС над 10 години – до 50% от
5
застрахователното обезщетение.
В същите ОУ, в т.57 е предвидено определяне на обезщетението по размер въз основа
на Методиката на застрахователя като съгласно т.58 ОУ, при частични щети за автомобили
обезщетението е диференцирано според възрастта на автомобила – по представени
оригинални фактури от производител, от друг автосервиз, доверен автосервиз или по
експертна оценка, като начинът се определя след договаряне със застрахования при подаване
на уведомлението за щетата. Конкретното МПС попада под регламентацията на т.58.4 от
ОУ, за автомобили над 10 години – предвидено е отстраняване на щети в доверен сервиз на
застрахователя и по експертна оценка. При изплащане на застрахователно обезщетение
съгл.т.60 от ОУ, се прихваща дължима застрахователна премия в пълен размер.
Съгласно т.61 от ОУ, застрахователят не изплаща или отказва обезщетение когато
съгласно закона или ОУ не дължи такова.
Съдът констатира, че в случая не се твърди, а и не се установява по делото да е
налице основание за отказ от предвидените в Общите условия в т.61, т.42.1, т.46.2 както и
тези в раздел III и раздел IV, основания.
От приложеното искане за оценка на вреди по застраховка Каско на МПС /на л.30 по
делото/, подадена на 28.07.2020г., е видно, че страните не са договорили изрично начин на
обезщетяване. Такъв начин не е посочен и в опис-оценка на щетите. Действително, такова
отбелязване е налице в застрахователната полица за Пълно Каско, на л.29, но съгласно
цитираните по-горе ОУ, т.58, начина на обезщетяване при частични щети се договаря със
застрахования при подаване на уведомление за щетата. Напротив, в искането е посочено
обезщетяване въз основа на фактури като е посочена и банкова сметка на застрахованото
лице.
От заключението се установява, че мредите по автомобила са настъпили при
движение на автомобила Дачия Сандеро по ул.Христо Ботев, посока Аспарухово, при
попадане в локва на пътното платно, завъртане около вертикалната ос в посока обратна на
часовниковата и удар в бордюра на разделителната линия по средата на булеварда
последователно с предно дясно и задно дясно колело. Местопроизшествието не е посетено
от органи на КАТ и не са изготвяни протоколи за събитието. Според заключението,
материалните вреди, всички по ходовата част на автомобила, са могли да настъпят при този
механизъм на ПТП и са свързани с него. Експертизата е възприела и настъпилите от това
щети по автомобила както въз основа на изготвения опис за щета, така и въз основа на
приложените снимки от увреждания. Стойността на щетите по средни пазарни цени за
оригинални части към датата на събитието, според сервизи с европейски сертификат за
качество ИСО 9001:2008 както и сервизи без такъв сертификат, е в размер на 2 426.36 лева.
Според Методиката на застрахователя, размера на вредите на процесното МПС към датата
на ПТП 07.02.2020г., възлизат на сумата от 1194.60 лева. Стойността на вредите, изчислени
по метода на обезщетяване чрез посочен ремонт в доверен сервиз, е 1 269.53 лева. Вещото
лице изрично посочва, че не могат да се определят точни цени за резервни части „втора
употреба“, но са посочени такива в заключението от алтернативен източник, в размер на
6
2 383.68 лева. /на база поне три алтернативни източника/ В т.8 от заключението вещото лице
посочва, че е възможна замяната на всяка една увредена част /детайл/ с такива втора
употреба части стига да не е извършван предходен ремонт и да не са налице увреждания по
детайлите. Заключението на вещото лице не е оспорено и се кредитира от съда.
Съгласно постъпила справка от тел.112, поискана от ищеца, се установява, че в 15.43
на 27.07.2020г. е прието обаждане в РЦ -112 от посочен тел.номер, който сигнал е
регистриран с електронен картон с посочен в справката номер. /на л.87 по делото/.
Аудиозаписът е изслушан в съдебното заседание, възпроизведен в протокола като от него се
установяват твърденията на ищцата по отношение уведомяване на компетентните органи за
процесния инцидент на 27.07.2020г.
Въз основа на горното, въззивният състав достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.405 КЗ, за изплащане обезщетение за
претърпени по застрахованото имущество вреди от ПТП, съобразно валидна
застрахователна полица по имуществена застраховка Каско на МПС. Спорът е относно
дължимостта и размера на обезщетението.
Направените във въззивната жалба твърдения за недоказаност механизма на
настъпване на вредите и връзката им с процесното застрахователно събитие /вж.т.1 от ВЖ/,
съдът намира за преклудирано. В отговора на исковата молба ответникът не е въвеждал
такива възражения и се е ограничил единствено до оспорване размера на обезщетението при
твърдения за пряко действие на клаузи от Общите условия на застрахователя и свобода на
договарянето.
По предмета на обжалване: При съдебно решаване на спора, съдът следва да съобрази
нормата на чл.400, ал.2 КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при
частична щета на имущество, представлява възстановителната му стойност като цена на
всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за
възстановяване на това имущество до вида преди увредата, без прилагане на обезценка /в
тази насока Решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г. на ВКС, първо т. о/. Затова
при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на
която липсват данни за реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи
/както е в случая/, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл.386, ал.2 КЗ като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан
при кредитиране с проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН /в тази насока постановени при подобна фактическа
обстановка Решение № 79/2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, т. о.; Решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, първо т. о.; Решение № 109/14.11.2011 г. по т.
д. № 870/2010 г. на ВКС, т. о.; и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС,
т. о. /. Съгласно разпоредбата на чл.386 КЗ, обема на отговорността на застрахователя е
ограничен от застрахователната сума, за която се предполага, че отговаря на
7
действителната стойност на застрахованото имущество след съобразяване на овехтяването
му при използване до момента на застраховане и следва да покрие обезщетението за всички
вреди от загуба в стойността на вещта. В случая не са налице подзастраховане,
надзастраховане или самоучастие както и не е налице конкретно уговорена застрахователна
сума в полицата, поради което съдът следва да определи размера на обезщетението
съобразно цитираните постановки на закона, ОУ на застрахователя и конкретните уговорки
в полицата.
Съгласно чл.394 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния
договор. Неоснователен в случая съдът намира отказа на ответното дружество да изплати
обезщетение, поради липса на осъществен който и да е от цитираните в КЗ и ОУ основания
за такъв. Тъй като не е налице основание за отказ за обезщетяване на вредите, то съдът
преценява съответствието на определения от първата инстанция размер на същото.
Съобразно подписания от страните застрахователен договор, като приложим способ
за определяне на застрахователно обезщетение са посочени доверен сервиз и експертна
оценка. Независимо от това, доколкото обезщетението се определя според момента на
настъпване на вредите и конкретното увреждане по вид, степен и характер, конкретното
дължимо обезщетение се определя по договаряне към момента на завеждане на щетата. В
този смисъл е и клаузата на т.58 от действащите ОУ на застрахователя, съгласно която при
частични щети начинът на обезщетяване се определя със застрахования по договаряне след
подаване на уведомлението за щетата, съобразно възрастта на увредения автомобил.
Съгласно т.58.4 от същите ОУ, при частична щета, за която от датата на първа регистрация
до датата на началото на застраховката са изтекли повече от 10 години, обезщетението е
допълнително лимитирано в две възможни хипотези – в доверен сервиз и по експертна
оценка. Съгласно т.57, оценката на щетите и определяне на обезщетението се извършва по
правилата на застрахователя и приетата от него Методика, приложена към отговора на
исковата молба. /л.31 и сл. по делото/.
В случая, от приложеното уведомление за щета от 28.07.2020г., е посочено
единствено: по фактури, предварително съгласувани с дружеството. Такива по делото не
са представени от ищеца и не се твърди да е извършен ремонт на вредите. Поради
изложеното, съдът следва да определи обезщетение при съблюдаване разпоредбите на
чл.400 и чл.386, ал.2 КЗ като целта е обезщетението да репарира разноските за пълно
възстановяване на увреденото имущество в състояние отпреди увреждането. Съдът
констатира, че в хода на производството ищцата е заплатила и дължимата последна
четвърта вноска от застрахователните вноски по договора.
Съдът намира за неоснователно възражението на застрахования за нищожност на
клаузите на т.58.3 и т.58.4 от ОУ. Същите са фингирано известни на застрахованото лице с
подписване на полицата на основание чл.348 от КЗ, видно от нейното съдържание, а освен
това са публично достъпни на сайта на компанията. Сключването на процесния договор при
изготвените от застрахователя, представени по делото Общи условия, не е оспорено от
8
ищеца, поради което следва да се приеме, че същите са станали част от договорното
съдържание и са обвързващи страните съгласно чл.20 ЗЗД. С оглед доброволния характер на
застраховката, уговорките в договора, вкл. тези в ОУ на застрахователя, стават
задължителни за страните. Горното не означава, че при съдебен спор, съдът следва
безкритично да възприеме оценката на щетите, извършена от застрахователя съгласно т.57
от ОУ. Напротив, следва да бъдат приложени законовите разпоредби и въз основа на
експертното заключение да се определи стойностен адекват на вредите към момента на
увреждането, който не следва да отчита овехтяването на вещта и следва да съответства на
пазарните равнища на цените на увредените детайли.
Посоченото в т.15 от същите ОУ условие представлява такова за ограничаване
отговорността на застрахователя, а не за изключването , поради което няма отношение към
отказа на застрахователя за изплащане на обезщетението, но може да има значение за
размера на обезщетението. Застрахованото лице е направило всичко необходимо съгласно
договора и КЗ, вкл. е уведомило своевременно застрахователя непосредствено след
инцидента като на МПС е извършен оглед на автомобила още на следващия ден. /чл.395 КЗ/
От разпоредбите на КЗ и клаузите в ОУ е видно, че застрахователят може да дава указания
за изготвяне и представяне на необходимите документи при завеждане на щетата. /т.50 от
ОУ/ Такива твърдения не са направени от ответното дружество и не са ангажирани
доказателства за поискани/писмено/, но непредставени от увреденото лице документи. /л.404
КЗ/ Същевременно, не е налице нито една от хипотезите, предвидени в чл.408 КЗ, относно
възможността за отказ за изплащане на обезщетение. Независимо от бланкетното оспорване
действителността на клаузи от ОУ, които ограничават отговорността на застрахователното
дружество от страна на ищеца, съдът и служебно следи за прилагането на императивни
правни норми, в това число тези на ЗЗП. Спрямо увреденото лице на общо основание са
приложими защитните норми на цитирания закон с оглед качеството му на потребител на
застрахователна услуга.
С Решение № 224/20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, I т. о., е прието, че
когато в ОУ страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове
и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелствата, които водят до приложение
на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение. Изборът на застрахователен продукт и застраховател и
предвиденото съотношение между обем покрити рискове и застрахователна премия, е
въпрос на автономна преценка на застрахования при договарянето, вкл. към момента на
завеждане на щетата. В случая, ограничителните разпоредби от ОУ са тези в т.15 и т.58 от
ОУ, които са релевирани от ответното дружество, сега въззивник. Съдът намира за напълно
допустимо уговарянето на ограничения в отговорността на застрахователя по доброволната
имуществена застраховка стига същите да не противоречат на императивни правни норми.
Съгласно чл.345, ал.5 КЗ, застрахователният договор трябва да определя ясно,
недвусмислено и изчерпателно покритите рискове и изключенията от покритие, условията
за плащане на премиите и последиците от неточното изпълнение на това задължение,
9
начина на определяне размера на обезщетенията, задълженията при настъпване на
застрахователно събитие и неговото доказване и др., посочени в разпоредбата. От значение
при тълкуване клаузата на т.15.1 от ОУ на застрахователя е и разпоредбата на ал.7 на чл.345
КЗ. Цитираната клауза от ОУ съдът намира за неясна и противоречива, водеща до
невъзможност на застрахованото лице да разбере икономическите последици. Горното
представлява и основание за неравноправност на същата, а поради това и недействителност
съгласно чл.143, т.19, но също и т.14 и т.15 от Закона за защита на потребителите. От една
страна клаузата сочи на ограничаване отговорността на застрахователя по размер, а от друга
страна при разчитането в цялост се стига до извод, че ограничено обезщетение до 15% от
застр.сума се изплаща, но само ако автомобилът е в движение, не и когато същият не се
придвижва на собствен ход. Или, в общия случай, при ПТП, доказано с декларация на
увреденото лице, без протокол за събитието, обезщетение се изплаща ако автомобилът е в
движение при това до размера на 15% от застр.сума. Напълно е изключена отговорността на
застрахователя при автомобили, които не се движат на собствен ход. Като основание за
отказ от обезщетяване, тази хипотеза не е посочена изрично в ОУ както и в полицата. Тъй
като уговорката е неясна и създава невъзможност за разбирането и тълкуването , същата
съдът намира за недействителна с посоченото в конкретните ОУ съдържание и
формулировка. Не на последно място, застрахователят, чиято е доказателствената тежест, не
е установил че бидейки потърпевш от процесното ПТП, застрахованият не е изпълнил свое
задължение по договора както, че автомобилът обективно не е могъл да се придвижи на
собствен ход след инцидента. Извиканата на място Пътна помощ /или СБА/ не установява
еднозначно това обстоятелство, тъй като съгласно КЗ и Общите условия, застрахованото
лице има задължение да положи необходимата грижа за ограничаване на вредите,
съотв.минимизиране на застр.риск.
От съвкупния анализ на събраните доказателства не се установява недобросъвестно
поведение на увреденото застраховано лице и/или неизпълнение на задължения по
застрахователния договор по см.на чл.408, т.3 КЗ. Липсата на официален удостоверителен
документ за произшествието е оправдано, тъй като нито чл.125 ЗДвП, нито текстовете на
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, изискват
императивно изготвянето на протокол за ПТП. Съгласно НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009г.,
при пътнотранспортни произшествия не се посещават от органите на МВР - "Пътна
полиция", и не се съставят документи за: 1. (доп. – ДВ, бр. 19 от 2017 г.) повреди на моторно
превозно средство (МПС), възникнали в резултат на природни бедствия; 2. пожар на МПС;
3. повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние; 4. (доп. – ДВ, бр. 19 от 2017 г.)
повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в
състояние да се придвижи на собствен ход; 5. повреди по стъклата на автомобила. Съгласно
чл.125 ЗДвП, службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, и когато: произшествието е с
10
един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му от произшествието вреди. Службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи издават протокол за посещението по чл.125 ЗДвП на
мястото на пътнотранспортното произшествие. В случая, въпреки твърденията за
увреждания на ходовата част на МПС, въпреки обаждането на тел.112, от представената
разпечатка от разговор с увреденото лице от мястото на произшествието, се установява, че
на ищцата е посочено, че не е необходимо да се изготвя протокол за ПТП. По делото не са
събрани достатъчно доказателства, от които да се установи дали невъзможността на МПС да
се придвижи автомобила на собствен ход е било обективно, а не предохранителна мярка на
увредения с оглед избягване на по-значителни щети. Независимо от това, следва да се
посочи, че при наличие на проблеми изключително в ходовата част на МПС, посредством
цитираната клауза от ОУ, би се стигнало до отказ за обезщетяване и изпълнение на договора
в немалка част от възможните хипотези на увреждане на пътя.
Дори в случая да е било необходимо съставянето на документ от органите на КАТ
или протокол за мат.щети, застрахователят не е дал съответни указания на увреденото лице,
поради което не може да черпи права от неизпълнение на собствените си задължения. С
оглед липсата и на условията на чл.125 ЗДвП за задължително посещаване на
местопроизшествието от контролни органи и въз основа приложимата норма на цит.
Наредба от 2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП, в процесната хипотеза
- повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, произшествието не се посещава от
органите на МВР като документи съобразно цитираната Наредба не се съставят. Само
обективно невъзможното придвижване на увреден при ПТП автомобил би представлявало
неотстранимо от водача препятствие за движение, което налага намеса на контролните
органи по организиране извозването на МПС, указания за което дължи застрахователя. Въз
основа на изложеното, преди всичко приетата неравноправност на клаузата на т.15.1 от ОУ,
определеното обезщетение не следва да бъде редуцирано.
В този смисъл, въззивният състав възприема посочената от вещото лице стойност за
следните щети: джанта предна дясна – ремонт степен 1 и боядисване; гума предна дясна –
Бриджстоун Потенца – подмяна; носач преден десен –подмяна; джанта задна –подмяна;
греда заден мост –подмяна; конзоли заден мост 2 бр.-подмяна; маншон каре външен десен –
подмяна; подкалник преден десен ПВЦ – подмяна; кора под предна броня дясна част –
подмяна, посочена в т.1 от заключението в размер на 2426.36 лева. Съдът възприема и
посочената в т.7 от заключението оценка на щетите при съобразяване средната пазарна цена
на увредените детайли от алтернативни източници. /в т.1 е посочена средно пазарна цена за
оригинални части/. Съобразно заключението, т.7 и т.8 от същото, възможно е
отремонтиране с части от алтернативни източници при съобразяване степента на
износването им, липсата на ремонти и предходни увреждания. Тъй като всички увредени
детайли засягат ходовата част на автомобила, с оглед гарантиране сигурността му,
детайлите за подмяна следва да отговарят на посочените в т.8 изисквания. Поради това
съдът възприема именно оценката дадена в т.7 от СТЕ в размер на 2 383.68 лева.
11
От тази стойност не следва да бъде приспадана дължимата четвърта вноска по арг.на
чл.369 КЗ, тъй като на л.94 по делото е приложен платежен документ за изплащането на
застрахователя на 02.11.2020г. С оглед на изложеното, искът е основателен до предявения
размер.
Върху уважената част се следват и законните лихви от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Поради неоснователност на ВЖ, разноски не се следват на въззивника, а следва да
бъдат присъдени на въззиваемата страна, в установения по делото размер от 480 лева с ДДС
адв.възнаграждение, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК и договор за правна помощ, в
съгласие с т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №№818/08.07.2021г., постановено по ГД №10610/2020г.
на ВРС, с което съдът е осъдил ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********,
София, чрез ю.к.М., да заплати на АН. ЦВ. Б., ЕГН **********, Варна, обезщетение за
имуществени вреди на МПС по застраховка Каско, до размера на 2383.60 лева ведно със
законните лихви от завеждане на иска на 28.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, София, да заплати
на АН. ЦВ. Б., ЕГН ********** от гр.Варна, сумата от 480 лева адв.възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12