№ 174
гр. Ловеч, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20224300500247 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260008 от 18.04.2022 година, постановено по гр.дело № 2175 по описа
за 2019 година, Ловешкият районен съд е осъдил, на основание чл. 45 ЗЗД М. Н. М., с ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на Ц. Н. Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***,
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в размер на 6 000,00 (шест
хиляди) лева- частичен иск от сумата 26 000,00 лв., във връзка с причинено му от ответника
М. на 23.12.2017 г. счупване на двете кости на предмишницата на лявата ръка с луксация на
главичката на радиуса, ведно със законната лихва от 23.12.2017 г. до изплащането му.
Отхвърлил е искането на адв. К. Г. за присъждане на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. на
възнаграждение за процесуално представителство на Ц. Н. Ц., както и искането на М. Н. М.
за присъждане на разноски. Осъдил е, на основание чл.78, ал.6 ГПК, М. Н. М. да заплати на
PC Ловеч държавна такса в размер на 240,00 лв. и разноски в размер на 580,00 лв.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 2650615/09.05.2022 година от М. Н. М., чрез
пълномощника му- адвокат А. М. от АК – Ловеч, с която обжалва решението като
незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон.
1
Излага, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и че в хода на делото не се
установило при условията на пълно и главно доказване противоправно поведение.
Твърди, че няма постановена присъда или решение, с което М. да е признат за
виновен по образуваното във връзка със същото престъпление досъдебно производство №
82/2018 год. по описа на РУ Ловеч, по преписка на Районна прокуратура Ловеч № 257/2018
год., а в хода на проведеното съдебно следствие по настоящото дело не се установило
участието на М. и всички обстоятелства, имащи отношение към деянието и причинените с
него вреди. Излага, че още с отговора на исковата молба е оспорил исковете по основание и
размер и това оспорване, освен относно активната материално-правна легитимация на
ищеца включва и оспорване на описания в исковата молба механизъм на извършване на
деянието и виновното поведение на ответника, както и твърденията за причинна връзка
между механизма на извършване на престъплението и възникването на травми, обуславящи
множество телесни повреди.
Счита, че поради компетентността на съда по обуславящите въпроси, установени от
чл.17 от ГПК, е недопустимо самостоятелно изследване в хода на гражданското
съдопроизводство за наличие на деликтна отговорност при паралелно протичане на
досъдебно производство, водено за установяване има ли умишлено извършено престъпление
от общ характер и вина. Отделно се препятства постигането на стабилитет на решението по
гражданското дело до постановяване на съдебния акт в наказателното производство, винаги
предполагащо вероятност за колизия между съдебните решения и последиците от това.
Затова акцентира, че е налице абсолютна законова пречка за произнасяне на гражданския
съд относно вината в хипотезата на настъпил съставомерен резултат, тъй като с оглед
разпоредбата на чл.16 от НПК обвиняемият се смята за невинен до установяване на
противното с влязла в сила присъда. Като интерпретира заключението на СМЕ твърди, че
не е изяснен механизмът на получаване на луксация на главичката на радиуса на лявата
ръка. Не му е ясно откъде съдът е направил извод за счупване на двете кости на
предмишницата на лявата ръка с луксация на главичката на радиуса, тъй като счупването на
горния край на лакътната кост не представлява счупване на двете кости на предмишницата,
а луксацията на главичката на радиуса на лява ръка е различно увреждане. Изтъква, че освен
с директен удар счупване на горния край на лакътната кост може да се получи най-често
директно - при падане върху сгънат лакът. Обобщава, че тези две наранявания няма как да
са получени при едни и същи обстоятелства и по начина, описан в исковата молба и в
обжалвания съдебен акт, а към тях се претендира и обезщетение за вреди от нараняване на
главата. Затова счита, че без изясняване на механизма на всяко едно от твърдените телесни
увреждания, за които се претендира обезщетение не може да бъде направено обосновано
заключение нито за противоправно поведение, нито за причинна връзка. Поддържа, че не е
налице виновно и противоправно поведение на ответника, както и причинна връзка между
това поведение и настъпилите телесни повреди и изводите на съда в тази връзка са
немотивирани.
2
На следващо място, като се позовава на чл.52 ЗЗД и задължителната и константна
практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г. навежда оплакване, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди от 8 000 лева е необосновано завишен. За него има
неяснота защо съдът е приел, че причиненото на ищеца увреждане има характер на средна
телесна повреда - счупване на двете кости на предмишницата на лява ръка с луксация на
главичката на радиуса, както и по какъв начин съдът е преценил периода на възстановяване,
с оглед неизясненото счупване на поставената при операцията метална пластина. Мотивира
се и с комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, която не е
установила наличие на психиатрични, неврологични или психосоматични симптоми.
Моли решението да бъде отменено и претендира за присъждане на разноски за
производството.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Ц. Н. Ц., чрез
адвокат К. Г., с който оспорва изцяло депозираната въззивна жалба, счита същата за
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Твърди, че съдът правилно е очертал релевантните в случая факти и обстоятелства,
като е изложил подробни мотиви кои от събраните доказателства същият кредитира и защо.
Според страната въззивната жалба е лишена от обосновка и анализ на
доказателствения материал, а позоваването на нарушена презумпция за невиновност е
неправилно, тъй като тази презумпция намира приложение в наказателните дела, а при
гражданските императивният текст на ЗЗД в тази насока има напълно противоположна
повеля. Счита, че от жалбата не става ясно в какво точно се изразява твърдението за наличие
на неправилност и необоснованост на решението на PC Ловеч, а спецификата на въззивното
обжалване изисква точното описване на твърденията на страната, което е недоволна от
атакувания акт на съда, с оглед очертаването на рамката на обжалването и пределите в
които съдът е сезиран и следва да се произнесе като въззивна инстанция.
Поддържа становище, че постановеното и мотивирано решение на PC Ловеч, не се
намира в разрез с материалния закон и основния принцип за разпределяне на
доказателствената тежест между страните, а именно, че всяка страна носи доказателствена
тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които
именно затова претендира като настъпили (чл.154 ГПК). Оборването на презумпцията за
вина (чл.45 ЗЗД) е в тежест на този, който твърди друго, т.е. в тежест на ответника е да
проведе пълно обратно доказване. Твърди, че в настоящия процес не са събрани
доказателства, от които по безспорен начин да се установяви, че нанесената на ищеца
травма не се намира в причинна връзка с механизма, описан в исковата молба и по-късно
установен със събрания по делото доказателствен материал.В тази насока се позовава на
съдебно- медицинската експертиза. Излага и съображения, че фактическия състав на
деликта не само е възможно да бъде доказан в рамките и със средствата на ГПК в
гражданския процес, но и това е сторено чрез изготвяне на СМЕ, СПЕ и разпит на свидетели
по делото. Тези доказателства са допустими и относими към предмета на доказване, не са
оспорени от страните и анализът им и мотивирането на съдебния акт, въз основа на същите
3
са законосъобразни.
Като неоснователно определя и оплакването за завишен размер на присъденото
обезщетение и счита, че при определянето му съдът е извършил преценка на всички
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид.
Моли да бъде потвърдено решението.
В съдебно заседание, страните, редовно призовани, не се явяват. В писмени молби
пълномощниците им поддържат съответните становища.
От приложените доказателства по гр.дело № 247/2022 година на Ловешкия районен
съд, изисканото ДП 82/2018 година на РУ-Ловеч , Пр.пр. 257/2018 г. на Районна
прокуратура- Ловеч, като съобрази и становището на страните по делото, в съответствие със
задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:
Въззивното производство е допустимо, тъй като жалбата срещу решението е
подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което делото следва да се разгледа по
същество.
Ищецът Ц. Н. Ц. е предявил против М. Н. М. иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, като част от 26 000 лева, които е претърпял в
резултат от непозволено увреждане, причинено му от ответника.
Ответникът е оспорил иска като неоснователен.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 22.12.20217 г. вечерта ищецът Ц. Ц. заявил на бившата си съпруга (св.Е. Ц.а), че
отива да се събере с приятели в кв.***. В дома на св.И.И., освен ищеца, били и ответникът
М., К.И., а по-късно дошъл и А.Н..След като се черпели, около полунощ Ц. и М. и
свидетелите Н. и И. решили да отидат на заведение в града, а К. останал. Придвижвали се с
автомобила на М., който шофирал. Първо посетили А. в „Таверната“, а след това се
преместили в дискотека „Версай“. Всички били употребили алкохол. Скоро след
пристигането на групата в дискотеката Ц. напуснал заведението и излязъл навън. По това
време в автомобил на паркинга пред дискотеката бил свидетеля И. и имал непосредствена
видимост км входа на дискотеката.Видял, че след Ц. от заведените излезли И. и Н. и
ответникът М. и започнали да си говорят. М. се качил в джипа, с който дошли, заедно със
свидетелите И. и Н., а Ц. останал пред дискотеката. Джипът се отдалечил от Ц. на около 5-6
метра и спрял. Ц. тръгнал към шофьорското място, на което бил М. и между тях започнала
свада. Последният слязъл и двамата се сборичкали.След това слезли и другите двама
свидетели. Имало спречкване, блъсканици. М. взел от джипа едно дърво, с което ударил Ц..
След удара Ц. паднал на земята, а свидетеля И. взел дървото, хвърлил го в реката, след което
той, Н. и ответникът М. се качили в джипа и заминали. След потеглянето на джипа
свидетелят И. се приближил до Ц. и го видял клекнал на земята. Ц. споделил с И., че много
го боли ръката и главата. По главата на Ц. И. забелязал, че има кръв, но не кървял обилно.
Ц. помолил И. да извади от джоба телефона му и да се обади на съпругата му Е..Последната
като свидетеля е заявила, че С. е казал, че Ц. е ударен от М., че лежи на земята и охка, по
4
главата му има кръв и ръката му е подута.Свидетелят си тръгнал преди да дочака
пристигането на съпругата на ответника. Тя отишла веднага, натоварила пострадалия в
колата и го откарала в Спешна помощ. При прегледа в спешния център се установило, че
лявата ръката на Ц. е счупена, а на главата му има рана. Ц. бил насочен към ортопед във
връзка с травмата на ръката. След прегледа ортопедът го уведомил, че на мястото на
травмата трябва да се постави шина и да се фиксира. Ц. решил, че ще потърси мнение от
друг лекар. Около 6.30-7.00 ч. си тръгнали от Спешното и отишли да подадат жалба срещу
М. в МВР.Прибрали се вкъщи, но болките на ищеца били силни, отокът на главата му се
увеличил и се обадили на св. Н., който го откарал с автомобила си до ортопедията в Плевен.
След прегледа, на същия ден бил опериран, поставили му имплант и обездвижили ръката
му с гипс. След свалянето на гипса Ц. преминал курс на рехабилитация.В ежедневието си
бил подпомаган от бившата си съпруга.
Според Епикриза на Клиника по ортопедия и травматология към „УМПАЛ д-р
Георги Странски“ -Плевен Ц. Н. Ц. е постъпил на 23.12.2017 г. и е изписан на 29.12.2017 с
окончателна диагноза: Фрактура-локсацо монтежия синистра. Компатман синдром. Описано
е, че същия има: на главата разкъсно-контузна рана в лява темпорална област с размер 3/2
см., кървяща силно; на лявата предмишница има оток и видима деформация в
проксималната част; невъзможни активни пасивни движения в лява лакътна и гривнена
става, липса на кожна чувствителност в зоната на н.медианус и н.улиарис; силна болка при
опит за пасивна флексия на пръстите; на рьо графия- фрактира луксация на Монтеджия с
компартман синдром. Изписан е с подобрение и предписания за превръзки през три дни,
сваляне на конци на 12 -тия ден и гипсова имобилизация за срок от 45 дни.
От медицинско удостоверение за пред съда №782/29.12.2017 г., издадено от доц. д-р
Д. - лекар в катедра съдебна медицина и деонтология на МУ Плевен въз основа на преглед и
представена му медицинска документация, се установява, че Ц. има травма - счупване на
двете кости на предмишницата на лявата ръка с луксация на главичката на радиуса и малка
разкъсано контузна рана на главата. В заключението е прието, че уврежданията са следствие
от директен удар с твърд, тъп предмет, с тясна, издължена удряща повърхност и
относително голяма маса (бухалка, кол, дърво, тръба), като локацията на счупването е от
характера на т. н. „защитни травми". Счупването на двете кости на предмишницата и
изкълчването са довели до трайно затруднение движението на лявата ръка, а разкъсно-
контузната рана до разстройство на здравето временно и неопасно за живота.
По делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза от д-р М.Г., която е
потвърдила, че на Ц. е причинено травматично счупване на лакетната кост на лявата ръка с
горна трета и оперативно лечение метална остеосинтеза метална плака, което обуславя
трайно затруднение движенията на лавата ръка. Пострадалият е изпитал силно изразена
болка след травмата и по-малко болки след проведеното му оперативно лечение, почти без
болки при правилен режим и лечение. С оглед оставената все още плака и данните, че
същата е счупена и подлежи задължително на премахване, експертът приема, че при
освидетелствания все още са налице болки и затруднения при движението на ръката.
5
Намален е обемът на движение на ръката, според извършения на 16.04.2020 г. преглед.
Направен е извод за наличие на причинно следствена връзка между произшествието на
23.12.2017 г., травматичното изменение и последващото лечение.
В съдебно заседание експертът е заявил, че ограничението в движенията на ръката на
пострадалия са до 6 - 7 месеца, като под трайно затруднение в движението се разбира
такова, чиято продължителност е повече от един месец. Д-р Г. счита, че уврежданията на
главата и лявата ръка не могат да бъдат получени от един и същи удар. Ударът в главата е в
лявата слепоочна област, а счупването на лакътната кост се дължи единствено на директен
удар в горната трета на лявата предмишница и се получава при вдигане на ръката с цел
предпазване. Теоретично допуска, че може да се получи нараняване и на главата - при
вдигане на ръката за защита, след преплъзване да удари и нараняване на лявото слепоочие.
При счупване на предмета и отхвръкване на втората му част също е възможно части от него
да са причинили нараняване на главата, както и при отскачане на предмета.
От заключението по допусната психолого-психиатрична експертиза се установява, че
травматичното увреждане при ищеца не е дало клинично значимо отражение върху
психичното му състояние, като липсват убедителни субективни оплаквания, поведенчески и
друг вид симптоми, които да подкрепят такъв тип твърдения. При пострадалия не се
наблюдава клинична симптоматика. Травматичното събитие има своето отражение в
емоционален план върху Ц., което е станал по-мрачен, неспокоен, тревожен, напрегнат, като
му липсва увереността, която е имал до преди инцидента, но тези симптоми не са клинично
изразени.
Районният съд е анализирал правилно фактическата обстановка, като се е позовал на
показанията на свидетелите и писмените доказателства. Посочил е противоречията в
показанията на свидетелите и е обосновал изводите си защо приема за достоверни едни от
тях, а на други не дава вяра, поради заинтересованост на свидетелите. Противоречията са
анализирани подробно, като са приети за достоверни тези показания, които са в синхрон с
писмените доказателства. Въззивната инстанция споделя изцяло тези изводи и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях.
При така изложените факти, могат да се направят следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД, според който всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Правото да получи обезщетение за имуществени и немуществени вреди от
непозволено увреждане имат онези лица, които са понесли такива вреди. А за да бъде
уважен искът е необходимо ищецът да докаже всички елементи от състава на деликта
(непозволеното увреждане), които са : противоправно деяние, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното,
съгласно презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
Първата предпоставка за уважаване на иска е наличие на деяние- действие или
бездействие. В случая от материалите на досъдебното производство и от разпита на
6
свидетелите може да се направи извод, че с действията си ответникът е причинил на ищеца
вреда- чрез удар с предмет му е причинил травматично счупване на лакетната кост на лявата
ръка с горна трета, както и разкъсно-контузна рана на главата в лява темпорална област с
размер 3/2 см.Тези наранявания са причинили на ищеца трайно затруднение на движението
на лява ръка и съставляват средна телесна повреда. Презумпцията за вина не е опровергана
от ответника, а причинатата връзка се потвърждава от гласните, писмени доказателства,
както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба на М. М. за недоказаност на
твърдението за неправомерно поведение от негова страна спрямо ищеца, тъй като няма
присъда или решение, с което да е признат за виновен по образуваното във връзка със
същото престъпление ДП № 82/2018 година. Погрешно е и твърдението, че е налице
законова пречка за произнасяне на гражданския съд относно вината в хипотезата на
настъпил съставомерен резултат, тъй като с оглед разпоредбата на чл.16 от НПК
обвиняемият се считал за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда.
Действително, от представеното Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 22.11.2021 г. на прокурор при районна прокуратура –Ловеч, се установява,
че то е прекратено по отношение на М. М. и спряно. Правилото да не се вреди другиму,
обаче, е основен принцип в законите на обществото ни и това налага да се вземат всякакви
мерки, за да не се причинява вреда другиму. Вината според гражданското право е по-широко
понятие от вината според наказателното право в двете разновидности: умисъл и
небрежност.Затова разпоредбата на чл.45 от ЗЗД урежда правото на пострадалия от същото
деяние да ангажира гражданската отговорност на виновния за увреждането, а относно
вината е създадена и законова презумпция, че тя се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай съдът е постановил своето решение по вътрешно убеждение, което е
изградил на база анализ на всички относими факти и връзки между тях, следвайки
правилата на логиката, за да достигне до единствения извод, че вредите са причинени
виновно именно от ответника.
Доказано е чрез рентген, че на ищеца е причинено счупване на лакътната кост и
изкълчване на главичката на лъчевата кост в горния си крак- в областта на лакътната става,
наличие на масивен оток и хематом между мускулите- Компортман синдром. Безспорно е
също, че на 23.12.2017 г.е проведено оперативно лечение, а окончателната диагноза е:
Счупване и изкълчване в областта на лявата лакътна става и синдром на Компортман. В
медицинската документация се съдържа и информация за наличие на разкъсно-контузна
рана в лява слепоочна област на главата с размери 3 на 2 см.- кървяща.Категорично е
становището на експерта, че между произшествието от 23.12.2017 г. и травматологичното
изменение и последвалото лечение на ищеца има причинно-следствена
връзка.Медицинското удостоверение за пред съд, изготвено на 29.12.2017 г. потвърждава
този извод.Експертите са категорични, че се касае за увреждане, което може да се
квалифицира като „защитна травма“.
Относно обстоятелства, при които ищецът е получил травматичното увреждане,
7
съдът се е позовал на свидетелските показания на С. И., които с непротиворечиви и
последователни, за разлика от показанията на св. И. и Н.. В съдебно заседание на 29.06.2020
г. И. е заявил: „Видях М. като взе от джипа едно дърво и удари Ц.. Ц. след удара падна на
земята.После другото момче, другият свидетел, взе дървото и го хвърли. Качиха се след това
тримата в джипа и заминаха.Преди този удар не съм видял Ц. да пада на земята….Аз тогава
отидох да видя какво се случва.Ц. беше клекнал на земята и викаше:“ Много ме боли ръката,
умирам от болка“.Оплака се, че го боли ръката и главата.“
Гласните доказателства са подкрепени и от писмени, потвърждаващи посещението на
ищеца в Спешна помощ в Ловеч, както и своевременното сезиране на органите на МВР.
Няма противоречие в изявленията на ответника пред органите, водещи разследването.
Показанията на свидетелите И. и Н. относно случилото се съдържат противоречия, а
заявеното от тях, че ответникът е ударил А.Н. по главата и той е потърсил медицинска
помощ не намира потвърждение с писмени доказателства.В писмо изх.№ 08.07.2020 г. на
изп.директор на МБАЛ „Проф.д-р П.Стоянов“- Ловеч от МБАЛ Ловеч (л. 278 от
гр.д.2175/21 г.) се съдържа информация, че за лицето А.М. Н., не е регистриран болничен
престой за месец декември 2017 година. Няма доказателства и в подкрепа на твърденият на
Н., че на следващия ден е посетил ЦСМП- Ловеч.
Всичко гореизложено дава основание на съда да направи извод, че са осъществени
всички кумулативно дадени предпоставки за уважаване на претенцията на ищеца за
обезвреда. С поведението се ответникът е накърнил правно защитими права на ищеца,
поради което дължи обезщетение.
Във въззивната жалба ответникът изразява несъгласие и с размера на определеното от
районния съд обезщетение за неимуществени вреди.
За претърпените неимуществени вреди, ищецът е заявил претенция в размер на
6 000.00 лева, като част от 26 000 лева. Освен безспорно претърпените болки и страдания от
нанесените телесни увреждания, пострадалият е счита, че те са намерили отражение и върху
поведението, психическото и емоционалното му състояние.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Понятието справедливост не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценка на обстоятелствата, които обуславят тези вреди. Такива обстоятелства
могат да бъдат характерът и степента на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които
е извършено, последиците от деянието, причинените морални страдания и др. Увреждането
на ръката и главата са причинили безспорно болки и страдания на ищеца, трайно е
затруднено движението на лявата му ръка, което първоначално е налагало да търси помощ
при обслужване от трето лице, а това е свързано и с неудобство. Преживяното травматично
събитие му се е отразило и в емоционален план, според заключението на комплексната
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, макар и без клинично изразена
симптоматика. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил социално-
икономическите условия в страната, възрастта на пострадалия към датата на инцидента (39
8
г.), невъзможността да работи пълноценно и да реализира доходи за семейството си.
Справедливо определеният размер на обезщетението от 8 000 лева надхвърля размера на
предявения иск от 6 000 лева (предявен като частичен от 26 000 лева), поради което
претенцията се явява изцяло основателна и доказана.
С оглед изложеното и поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с
решението на Ловешкия районен съд, последното следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.На основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на
първоинстанционния акт.
На основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение. В случая адвокатската защита е осигурена при условията на чл.38, ал.1,т.2
ЗА, поради което ответникът следва да заплати на адвокат К. С. Г. от САК разноски по
делото в размер на 500 лева. Поради това, че адвокатът не е представил доказателства за
регистрация по ЗДДС, данък не следва да се присъжда.Разноските на ответника остават в
негова тежест.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 260008 от 18.04.2022 година,постановено по
гр.дело № 2175 по описа за 2019 година на Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА М. Н. М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на адвокат К. С. Г.
от САК с № **********, с адрес: *** сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца при условията на чл.38, ал.2 ЗА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Н. М. за присъждане на разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9