№ 680
гр. С., 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.ОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110129522 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управ-ление гр. С., ......., е предявил
искове за признаване за установено, че ответникът И. А. М., ЕГН **********, адрес гр. С.,
......, дължи сумите 258.24 лева неплатена цена на доставена топ-линна енергия за период от
01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 09.02.2023 г. до изплащане на
вземането, 27.49 лева мораторна лихва за период от 31.01.2021 г. до 01.02.2023 г., 24.04 лева
неплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 09.02.2023 г. до изплащане на вземането, 4.25 лева
мораторна лихва за период от 01.07.2020 г. до 01.02.2023 г., с които длъжникът се е обогатил
без основание за сметка на обедняването на заявителя, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7156/23 г. на СРС.
Поддържа се, че ответни-кът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди като
собственик на топлос-набден имот - търговски обект в гр. С., ......, първи етаж над партер,
магазин № 25, 26. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
осъществява чрез сключването на писмен договор при общи условия, какъвто ответникът не
сключил с ищеца въпреки отправените покани. Ищецът твърди, че за процесния период в
имота на ответника е доставена топлинна енергия, която е следвало да бъде заплатена, но
ответникът не я заплатил, с което се обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Твърди
се, че за сградата където е имотът на ответника, услугата дялово разпределение на топлинна
енергия е извършена от Б., като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни
месечни вноски, а след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Поддържа се, че за имота на
ответника са издадени такива изравнителни сметки. До ответника била изпратена покана за
1
доброволно изпълнение с посочен размер на дължимите суми, които той не платил, поради
което дължи и обезщетение за забава. Сочи, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът възразил, което обуславя
интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото
производство.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва исковете. Оспорва
да е получавал покана за плащане и подписвал протокол от Общо събрание за избор на
фирма за дялово разпределение. Оспорва имотът да се е ползвал за стопански нужди.
Твърди, че в имота не е развивал стопанска дейност и не си е спестил никакви разходи, с
които да се е обогатил. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.59 и чл. 86 ЗЗД.
Претенцията по чл.59 ал.1 от ЗЗД има за фактически предпоставки обогатяването на даден
правен субект, обедняването на друг, при наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на основание за имущественото несъответствие. В тежест на ищеца е
да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и с посочената
стойност, с която ответникът се е обогатил, ползвайки доставената енергия за стопански
нужди в процесния имот и през процесния период. При установяване на тези предпоставки,
ответникът следва да докаже плащане.
Процесният имот представлява магазин в гр. С., ......, първи етаж над партер, магазин № 25,
26, като не е спорно, че през процесния период негов собственик е ответникът, което е
видно и от приложения нотариален акт за продажба, с който ответникът придобил магазини
№ 25 и № 26.
Представен е протокол от Общо събрание на ЕС /чието законосъобразно провеждане не
подлежи на проверка в настоящото производство/, в която се намира и процесният обект, за
сключване на договор с Бруната за извършване на услугата дялово разпределение. Договор
не е представен.
От Б. са представени формуляри за отчет за двата отчетни периода, видно от които за
процесния имот не е бил осигурен достъп.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се изяснява, че
процесният имот е топлофициран. За имота е открита партида с аб. № 6338. В сградата е
въведена система за дялово разпределение извршвано от Б.. По данни на ФДР в имота има
едно отоплително тяло с един топлоразпределител. Не се ползва топла вода. Поради
неосигурен достъп за отчет на уредите, за процесния период разходът за отопление е
изчислен служебно. На база отопляемия обем е изчислена топлоенергията, отдадена от
сградната инсталация за имота. Стойността на доставената в имота през процесния период
ТЕ е изчислена на 273.52 лв. /108.03 лв. за сградна инсталация и общи част и 165.50 лв. за
отопление/, като при разпределянето й са спазени нормативните изисквания.
След като процесният имот е магазин, т.е. стопански обект, потребената в него топлинна
2
енергия е за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, небитов
клиент е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия
или природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди
се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – в този смисъл чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Тъй като
такъв договор не е сключен за имота, не е възникнало валидно облигационно
правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, въз основа на което ищецът да
претендира заплащането й. Поради това предявеният иск е на основание настъпило
неоснователно обогатяване.
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване включват обогатяване
на получателя, обедняване на другата страна и разместването на блага да е настъпило без
основание. В случая тези величини се съизмеряват с реално доставената в имота ТЕ, с
неплащане на чиято стойност ищецът твърди да се е обеднил, а ответникът като собственик
на имота, да се е обогатил, спестявайки си този разход /обогатяването може да е в резултат
на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му/.
Липсата на договор не освобождава собственика на имота да плати доставената в него
топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната
енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на
цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите
части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на имота и за БГВ. От заключението на СТЕ се установи, че през процесния период в имота
е доставена топлинна енергия от сградната инсталация и за общите части на сградата. Без
значение е дали имотът е бил ползван или не, тъй като топлинната енергия е била отдадена
от инсталацията и собственикът на имота дължи цената й, с неплащане на който разход се е
обогатил, спестявайки си тези средства, а доставчикът се е обеднил. Относно топлинната
енергия за отопление на имота, съдът намира, че не се установи по делото такава топлинна
енергия да е реално доставена в имота. Това е така, защото в случая не е приложимо
служебното начисляване на топлинна енергия, тъй като Наредбата за топлоснабдяването се
прилага при наличие на валидно договорно правоотношение, но не и при претенция на
извъндоговорно основание, доколкото при отговорността за неоснователно обогатяване
следва да се докаже действително настъпило имуществено несъответствие, каквото в случая
ще е налице при безспорно доказано от страна на ищеца доставено конкретно количество
топлинна енергия, тъй като само с нея се съизмеряват обедняването и обогатяването на
страните. При липса на доказателства за доставена такава стока с конкретни параметри и
стойност, следва да се приеме, че претенцията по чл. 59 ЗЗД в тази част е неоснователна.
Предвид гореизложените съображения, главният иск следва да се уважи за сумата от 108.03
лв. стойност на отдадена топлинна енергия за процесния имот от сградната инсталация и за
общите части, с която се съизмеряват обогатяването и обедняването на страните при връзка
между тях.
Относно претенцията за мораторна лихва, доколкото в случая не са приложими общите
3
условия на ищеца, съответно липсва уговорен срок за плащане, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
за поставяне на ответника в забава е необходима покана. По делото не се доказа на
ответника да е връчена покана за плащане на процесното задължение, с оглед на което той
не е изпаднал в забава. С оглед на това претенцията за обезщетение за забава се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Относно таксата за дялово разпределение, не се доказа от ищеца, че е направил такъв
разход, с което да се е обеднил с размера на претендираната сума. В тази част искът следва
да се отхвърли, а заедно с това - и акцесорната претенция за лихва върху тази сума.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК и с оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски
е основателна съразмерно с уважената част от исковете, като от направени разноски за
държавна такса /25 лв./, депозит за вещо лице /350 лв./ и юрисконсултско възнаграждение
/100 лв./, следва да се присъдят 163.41 лв. Относно разноските в заповедното производство,
дължими са 25.80 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес
на управление гр. С., ......., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД, че И. А. М.,
ЕГН **********, адрес гр. С., ......, ДЪЛЖИ сумата от 108.03 лв., с която се е обогатил без
основание за сметка на обедняването на ищеца, представляваща доставена топлинна енергия
за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 09.02.2023 г. до
изплащането й, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 7156/23 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 108.03 лв.
до претендираните 258.24 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С.,
......., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът И. А. М., ЕГН **********, адрес гр. С., ......,
дължи сумите: 27.49 лева мораторна лихва за период от 31.01.2021 г. до 01.02.2023 г., 24.04
лева неплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на обедняването
на ищеца, ведно със законна лихва от 09.02.2023 г. до изплащане на вземането, 4.25 лева
мораторна лихва за период от 01.07.2020 г. до 01.02.2023 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7156/23 г. на СРС.
ОСЪЖДА И. А. М., ЕГН **********, адрес гр. С., ......, да заплати в полза на „Т. С.” ЕАД, с
ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С., ......., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
от 163.41 лв. разноски в исковото производство и сумата от 25.80 лв. разноски в заповедното
производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Бруната“
4
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5