РЕШЕНИЕ
Гр.Панагюрище, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС-Панагюрище, в публично заседание на 28.09.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СНЕЖАНА СТОЯНОВА
При секретаря Н. Стоянова, като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА гр.д.№ 173/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е субективно съединен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК във вр. с чл.124 от ГПК.
Ищците Х.И.Д.,
Н.К.Д. и М.И.Д. ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка
адвокатска колегия, са предявили иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК срещу „М.” АД, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор В.Г.С..
Ищците твърдят, че на различни дати през
Ищците твърдят, че не дължат изпълнение на претендираното вземане поради погасяването му по давност, тъй като въз основа на изпълнителен лист било образувано изпълнително дело 20097580401384 по описа на ЧСИ рег. № 758 с последно валидно изпълнително действие, извършено на 16.08.2012 г. и перемирано на 16.08.2014 г. Твърди се, че изпълнително дело 200975804013 било изпратено по компетентност на ЧСИ рег. № 889 на КЧСИ – Д С и преобразувано при нея на 07.09.2015 г. под № 757/2015 г., което дело от своя страна било прекратено с постановление от 09.01.2018 г. При това положение новото изпълнително дело с № 20188890400459 на ЧСИ рег. № 889 , образувано на 22.02.2018 г. било образувано при изначална липса на изпълняемо право на взискателя, тъй като били изминали повече от пет години от последното действие на ЧСИ за принудително изпълнение на вземането. При тези твърдения ищците молят съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че не дължат на ответното дружество изпълнение по изпълнително дело № 20188890400459 на ЧСИ рег. № 889 – Д С на вземането, обективирано в изпълнителен лист, издаден на 16.10.2009 г. по ч.гр.дело № 441/2009 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
В законовия срок ответника „М.“ АД е представил писмен отговор на исковата молба, в който излага становище, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че на 26.01.2006 г. бил сключен договор за банков кредит № 19/26.01.2006 г. между „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, като кредитор и И Х Д., в качеството му на кредитополучател, и Н.К.Д., в качеството й на солидарен длъжник. След преустановяване плащането на вноските за издължаване на кредита, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД се било снабдило с изпълнителен лист от 16.10.2009 г., издаден по ч. гр. дело № 441/2009 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, въз основа на който на 09.12.2009 г. било образувано изпълнително дело № 1384/2009 г. по описа на ЧСИ М О . Твърди се, че на 04.12.2012 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, като цедент и „М.“ АД, като цесионер, с който договор Банката била прехвърлила вземането си срещу И Х Д. и Н.К.Д. по договора за кредит. Прехвърлени били дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите принадлежности на вземането. В изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, длъжниците били уведомени за извършената цесия с уведомително писмо с обратни разписки.
Ответника сочи хронологично поисканите и предприети действия по принудителното изпълнение срещу Н. и И Д , а впоследствие и спрямо ищците М.И.Д. и Х.И.Д..
Ответника твърди, че давността на вземането към датата
на депозиране на исковата молба не е изтекла, тъй като при образуване на
изпълнително дело № 1384/2009 г. по описа на ЧСИ М О на
09.12.2009 г., давността за вземането е
спряла да тече, съгласно приетото и действащо Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, като е започнала да тече отново на 26.06.2015 г.,
когато е влязло в сила Тълкувателно решение № 2 от
Районният
съд, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск за установяване несъществуването на вземане по изпълнителен лист поради погасяването му по давност, изтекла след издаването на изпълнителното основание е допустим - подаден е от длъжниците по изпълнението срещу кредитора на вземането и при твърдение за наличието на ново правопогасяващо обстоятелство, настъпило след издаване на изпълнителния лист - поради погасяването му по давност.
От представените от страните писмени доказателства и книжата по изпълнителни дела № № 20158890400757 и 20188890400459 се установява, че в тежест на ищците е налице вземане в полза на ответника по изпълнителен лист, издаден на 16.10.2009 г. в производството по ч. гр. д. № 441/2009 г. по описа на Районен съд – Панагюрище. Вземането по изпълнителния лист е било придобито от ответника с договор за цесия на 04.12.2012 г. от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. На 30.07.2013 г. ответника бил конституиран като нов взискател по изпълнително дело 1384/09 г. по описа на ЧСИ М О , образувано по молба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. Ищците М.Д. и Х.Д. са били конституирани като длъжници по изпълнителния лист в качеството им на наследници по закон на техния баща И Х Д., починал на 24.03.2013 г., като това е станало на 25.08.2014 г.
Основният спор между страните е дали процесното вземане е погасено по давност - поради неизвършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело за срок от две години, довело до прекратяване на изпълнителното производство, съответно дали са изтекли пет години откакто е започнала да тече новата давност, което от своя страна да е довело до погасяване на вземанията по давност. Така съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, то срокът на новата давност е всякога пет години. В чл.116, б. „в“ ЗЗД е предвидено, че погасителната давност се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. В т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д. № 2/2013г., ОСГТК е посочено, че прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. Посочени са примерни изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи, а по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. След всяко прекъсване започва да тече нова давност, тъй като чл.115 ЗЗД не предвижда възможност за спиране на давността в изпълнителния процес.
Указанията в посоченото ТР имат действия занапред, от момента на обявяването му - в случая 26.06.2015г. / в този см. решение №170 по гр.д. №2382/2017г. на ВКС, ІV г.о./ - и то по отношение на висящите изпълнителни дела. До този момент действат постановките, предвидени в ППВС №3/18.11.1980г., съгласно което погасителната давност спира да тече по висящо изпълнителното производство.
От доказателствата по делото се установява, че след издаване на изпълнителния лист, в полза на „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, по молба на същото било образувано изп.д.№1384/09 г. по описа на ЧСИ М О , впоследствие преобразувано в изп.дело № 757/2015 г. по описана ЧСИ Д С , след като е било изпратено по компетентност. С образуването на това изпълнително производство - на 09.12.2009 г. погасителната давност е спряла да тече и е започнала да тече отново на 26.06.2015г., когато е обявено посоченото по-горе ТР №2 на ВКС.
Установява се по делото, че изп.дело № 757/2015 г. по описана ЧСИ Д С е било прекратено на 09.01.2018г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
По молба на ответника на 22.02.2018 г. въз основа на същия изп.лист е било образувано ново изп.д.№ 459/18г. по описа на ЧСИ Д С , като надлежно е било направено искане за пристъпване към принудително изпълнение чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца Х.Д. и запор върху банковите сметки на ищцата Н.Д.. Във връзка с тези искания ЧСИ С е предприела изпълнителни действия - на 19.04.2018г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на ищцата Н.Д., както и запор върху банковите сметки на ищеца Х.Д.. На 24.08.2018 г. ищцата М.Д. е депозирала молба пред ЧСИ за разсрочване изплащането на припадащата й се част от дълга. На 31.08.2018 г. ответникът е депозирал молба за налагане на възбрана върху съсобствен на ищците недвижим имот и на 04.09.2018 г. ЧСИ е наложил възбраната. На 04.10.2019 г. ответникът е поискал нови принудителни действия срещу ищците – опис на движими вещи. Всички тези действия са прекъснали давността. С всяко последващо изпълнително действие е налице ново прекъсване на давността.
Приетото по-горе от една страна и от друга спирането на давността в рамките на изп.д.№1384/09 г. по описа на ЧСИ М О , впоследствие преобразувано в изп.дело № 757/2015 г. по описана ЧСИ Д С , налагат извода, че не е изтекъл период по-дълъг от 5 години, за да се приеме, че вземането на ответника е погасено по давност и в този смисъл не се дължи. Затова искът като неоснователен следва да се отхвърли. За пълнота следва да се посочи, че неблагоприятните последици на перемцията нямат отношение към новообразуваното на 22.02.2018 г. изпълнително дело, което действие заедно с поисканите способи за принудително изпълнение са прекъснали давността.
В тежест на ищците следва да се възложи претендираното от процесуалния представител на ответника юрисконсултско възнаграждение, чиито размер на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП, във връзка с чл.25, ал.1 от НЗПП съдът определя на 200 лв.
По изложените съображения Районен съд – Панагюрище,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.И.Д., ЕГН: **********, Н.К.Д., ЕГН: ********** и М.И.Д., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка адвокатска колегия, против „М.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор В.Г.С., иск с правно основание чл.439 ГПК във вр. с чл.124 от ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищците не дължат вземането, обективирано в изпълнителен лист, издаден на 16.10.2009 г. по ч.гр.дело № 441/2009 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП, във връзка с чл.25, ал.1 от НЗПП ОСЪЖДА Х.И.Д., ЕГН: **********, Н.К.Д., ЕГН: ********** и М.И.Д., ЕГН: ********** да заплатят на „М.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор В.Г.С., юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: