№ 98
гр. Кнежа, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Красина М. Давидова
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20211430100486 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Ю. Б. Ц., чрез пълномощника – адв. В.Г., със съд. адрес: гр.
С., бул. „Б.“ № **, вх.*, ет.*, против ИЛ. Г. Б., с адрес: гр. Вр., ул. „И. Р.“,
бл.**, ет.*, ап.*, с която се иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД в размер на 73.96 лв. –
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 15.04.2018 год. до
15.08.2018 год., дължими по повод на валидно действал договор с клиентски
номер 16468780001, сключен между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което са издадени
фактури №№ **********/ 15.05.2018 год., **********/ 15.06.2018 год.,
**********/ 15.07.2018 год., **********/ 16.08.2018 год.
В молбата се твърди, че въз основа на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника ИЛ.
Г. Б. е било образувано частно гражданско дело в РС – Кн., в рамките на
което била издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение, но в срок е постъпило възражение срещу заповедта, станало
1
повод за образуване на настоящото производство. Твърди се, че ищцовото
дружество основава претенцията си на договор за цесия от дата 01.10.2019
год., с прехвърлител на вземанията „С.Г. Груп“ ООД, което дружество е било
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 год. с
прехвърлител на вземанията „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД. Твърди се, че ищецът е встъпил в правата на кредитора на валидно
правно основание още преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Излагат се твърдения, че въз основа на договор от 14.11.2016 год. с мобилния
оператор („БТК“ ЕАД) ответникът е ползвал предоставени от дружеството
далекосъобщителни услуги, като потреблението е било фактурирано под
клиентски номер на абоната 16468780001. Твърди се, че по силата на
договора ответникът е ползвал мобилна услуга за номер ********** при
условията на тарифен план VIVACOM Start L с месечен абонамент 29.99 лв.,
като срокът на договора бил 24 месеца – до 14.11.2018 год. Твърди се още, че
на същата дата с нов договор ответникът е добавил услуга VIVACOM TV GO,
пакет - TV GO Start, с месечен абонамент 8.90 лв. за срок от 24 месеца.
Посочва се, че въз основа на сключения договор за предоставянето на
далекосъобщителни услуги на ответника са били издадени фактури №№
**********/ 15.05.2018 год., **********/ 15.06.2018 год., **********/
15.07.2018 год. и **********/ 16.08.2018 год. за периода от 15.04.2018 год. до
15.08.2018 год. на обща стойност 73.96 лв. Твърди се, че незаплащането в
срок на дължимите суми по издадените фактури е обусловило правото на
мобилния оператор да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната – ответник, след което е издал по клиентски номер 16468780001 на
дата 15.09.2018 год. крайна фактура № ********** на стойност 218.05 лв.
Поради липса на правен интерес, ищецът не претендира за разликата над
сумата от 73.96 лв. до пълния размер от 218.05 лв., както и мораторна лихва
върху претендираната сума (73.96 лв.) в размер на 16.98 лв., която е включена
в издадената по ч.гр.д. № 121/ 2021 год. заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
В ИМ е посочено, че датата на деактивация на процесния абонамент е
28.08.2018 год., като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието
на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане.
2
Ищецът твърди, че в конкретния случай ответникът е подписал договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги и като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор е подписал и декларация, с
която се съгласил и е приел Общите условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Твърди, че
ответникът е потребявал избраните услуги, не е изпълнил задължението си по
договора да заплаща стойността на услугите, като с това си поведение е
изпаднал в забава. Издадена му била фактура, но не я е заплатил в срок.
Ищецът счита, че е изпълнен фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
В случая ищецът извежда своето материално и процесуално право от
двата договора за цесия – договор за цесия от 16.10.2018 год. между „БТК“
ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД и договор за цесия от 01.10.2019 год. между „С.Г.
Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, като по силата на последния счита, че е
собственик на вземането спрямо ответника.
С ИМ е представено уведомление за цесия.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът ИЛ. Г. Б., чрез назначения му
особен представител – адв. Й. ЯНК. от АК Пл., излага становище за
допустимост на иска и вероятна основателност. Навежда доводи за
евентуално погасяване на част от вземането по давност, както за
неоснователност на претенцията поради неуведомяване на длъжника за
извършената цесия. Не възразява по доказателствата и не сочи други такива.
Съдът намери за установено следното от фактическа страна:
На 14.11.2016 год. ответникът ИЛ. Г. Б. е сключил с мобилния оператор
„БТК“ ЕАД договор (споразумение) за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 16468780001, по силата на който е ползвал мобилна
услуга за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Smart
L с месечен абонамент 29.99 лв. Срокът на договора бил 24 месеца – до
14.11.2018 год.
На същата дата с нов договор ответникът е добавил услугата VIVACOM
TV GO, пакет TV Start с месечен абонамент 8.90 лв. за срок от 24 месеца.
Въз основа на сключения договор за ползваните услуги на ответника са
3
били издадени фактури №№ **********/ 15.05.2018 год., **********/
15.06.2018 год., **********/ 15.07.2018 год. и **********/ 16.08.2018 год. за
периода от 15.04.2018 год. до 15.08.2018 год. на обща стойност 73.96 лв., като
към всяка от тях било приложено извлечение – детайлизирана справка от
потреблението на абоната. Същият не е заплатил в срок дължимите суми по
издадените му фактури, което обусловило правото на мобилния оператор да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната – ответник, като
издал крайна фактура № ********* от 15.09.2018 год. с начислена сума за
плащане в размер на 218.05 лв., в т.ч. неплатени услуги общо в размер на
73.96 лв.
Неизпълнението на задължението на потребителя да заплати в
уговорения срок месечните абонаментни такси за ползваните мобилни и ТV
услуги е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си,
съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да
начисли претендираната сума за ползваните през периода от 15.05.2018 год.
до 14.08.2018 год. услуги.
С договор за цесия от 16.10.2018 год. вземането на „БТК“ ЕАД срещу
ответника било прехвърлено на „С.Г. Груп“ ООД. Впоследствие, на
01.10.2019 год. бил сключен нов договор за цесия, по силата на който
вземанията срещу ИЛ. Г. Б. са били прехвърлени от „С.Г. Груп“ ООД в полза
на ишеца „ЮБЦ“ ЕООД.
Установява се от приложеното ч. гр. дело № 121 по описа за 2021 год. на
РС – Кн., че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, с което претендирал
ответникът да му заплати сумата от 73.96 лв. – дължими суми за незаплатени
електронни съобщителни услуги по договор с клиентски номер 16468780001,
предоставени на длъжника от мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, за които са издадени фактури №№
**********/ 15.05.2018 год., **********/ 15.06.2018 год., **********/
15.07.2018 год. и **********/ 16.08.2018 год. за периода от 15.04.2018 год. до
15.08.2018 год. За посочената сума била издадена заповед за изпълнение,
която била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Между страните е възникнало правоотношение по договори за
предоставяне на мобилни и TV услуги. Задължение на мобилния оператор е
4
да предостави на ответника за ползване съответните услуги. Ответникът
следва да заплаща определените месечни такси за ползваните комбинирани
услуги.
Съдът намира, че задължението е установено по основание и размер в
самия договор и издадените фактури. Това е така, защото за ползването на
мобилните и TV услуги абонатът дължи заплащане на месечни абонаментни
такси. Поради това съдът счита, че задълженията са определени по размер,
като същите са начислени в издадените фактури.
По делото не са налице доказателства за заплащане от страна на
ответника на дължимите суми.
По отношение на възражението за неуведомяване на длъжника за
извършената цесия:
С ИМ ищецът е представил уведомление за извършените цесии и същото
е връчено на ответника, чрез назначения му особен представител. Съгласно
чл. 99 ЗЗД, озаглавен Прехвърляне на вземания и задължения, Кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор, намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица
и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
С Решение № 78/ 09.07.2014 год. по т.д. № 2352/ 2013 год. на ВКС на РБ,
постановено в производство по чл.290 ГПК, е прието че цесията следва да се
счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към ИМ, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане.
Видно от приложените към ИМ писмени доказателства, достигнали до
ответника на 14.09.2021 год. чрез особения представител – адв. Й. ЯНК., към
Договорите за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 год. и от
5
01.10.2019 год. на „С.Г. Груп“ ООД и на „ЮБЦ“ ЕООД е приложено
уведомление за цесия от изпълнителния директор на БТК АД, действащ чрез
пълномощниците си – „С.Г. Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, до длъжника ИЛ. Г.
Б.. Поради това оплакването на ответника, че цесиите не са произвели
действие съобразно чл. 99 ал.4 ЗЗД е неоснователно. Възражението би имало
значения само ако ответникът твърди, че е изпълнил задължението си към
първоначалния кредитор. В случая подобно твърдение не е наведено.
Относно възражението на ответника за изтекла погасителна давност:
Съдът намира същото за неоснователно. Погасителната давност по
отношение на периодични вземания е 3 години. Ответникът не доказа, че е
изтекъл необходимия давностен срок от отпадане на основанието до
завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК, което е в негова тежест.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателства съдът намира,
че предявеният иск следва да бъде изцяло уважен като основателен и
доказан.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата
съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 505 лв., от които: 25 лв. –
платена д.т., 300 лв. – за възнаграждение на особения представител и 180 лв. –
адвокатско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в
размер на 205 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК, че ответникът ИЛ. Г. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.
Бр., общ. Кн., ул. „П. Х.“ № **, дължи на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Тр., бул. „Б.“ №
**, вх.*, ет. *, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез пълномощника – адв. В.Г.,
САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ № **, вх.*, ет.*, сумата от 73.96 лв.
(седем и три лева и 96 ст.) – незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода от 15.04.2018 год. до 15.08.2018 год., дължими по повод на валидно
6
действал договор с клиентски номер 16468780001, сключен между ответника
и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за
които са издадени фактури №№ **********/ 15.05.2018 год., **********/
15.06.2018 год., **********/ 15.07.2018 год. и **********/ 16.08.2018 год., за
която сума е издадена Заповед № 83 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 19.02.2021 год. по Ч.Гр. дело № 121/ 2021 год. по описа на
РС – Кн..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ИЛ. Г. Б., ЕГН **********, с
настоящ адрес: с. Бр., ул. „П. Х.“ № **, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Ю. Б. Ц., направените в настоящото
производство разноски в размер на 505 лв. (петстотин и пет лева), както и
сторените разноски в заповедното производство по Ч.Гр. дело № 121/ 2021
год. по описа на Кн. РС – в размер на 205 лв. (двеста и пет лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Пл. окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
7