№ 439
гр. Стара Загора, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20245530104094 по описа за 2024 година
Предявен е иск за делба на недвижими имоти.
Ищцата М. П. И., чрез адв. М. М., твърди в исковата си молба, че с
ответницата са съсобственици на следните недвижими имоти: Урегулиран
поземлен имот № **********., находящ се в с. З., общ. Стара Загора, при
граници и съседи: *************, съгласно скица №********** на Община
Стара Загора; Утвърден ПУП със Заповед №********** Данъчната оценка на
целия недвижим имот била 2090,70 лева; Урегулиран поземлен имот №
*************, находящ се в с. З., общ. Стара Загора, при граници и съседи:
*************, земя извън регулация, съгласно скица *************. на
Община Стара Загора; Утвърден ПУП със Заповед №********** Данъчната
оценка на целия недвижим имот била 2826,60 лева ; Урегулиран поземлен
имот № *************, в квартал 58, целият с площ от ********** кв.м.,
находящ се в с.З., общ. Стара Загора, при граници и съседи: *************,
съгласно скица *************. на Община Стара Загора; Утвърден ПУП със
Заповед №************* Данъчната оценка на целия недвижим имот била
1622,20 лева ; Урегулиран поземлен имот № *************, находящ се в
квартал 58 целият с площ ************* кв.м., находящ се в с. З., общ. Стара
Загора, при граници и съседи: от *************, съгласно скица
1
************* на Община Стара Загора; Утвърден ПУП със Заповед
№************* Данъчната оценка на целия недвижим имот била 1798,80
лева.
Твърди, че процесните недвижими имоти първоначално са били
придобити от ответницата, в режим на СИО, от брака й с П. Х., като
впоследствие с прекратяването му, съсобствеността помежду им е станала
обикновена. Така ищцата придобила ½ ид.ч. от посочените имоти, от които 1/8
ид.ч. е придобила чрез дарение, съгласно Нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 04.04.2024г., а 3/8 ид.ч. чрез покупко – продажба, съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 30.04.2024г.
Тъй като с ответницата не могат да постигнат съгласие за
доброволно разделяне на процесните имоти, моли съда да допусне съдебна
делба на следните недвижими имоти: Урегулиран поземлен имот
*************., в квартал 58, целият с площ ************* кв.м., находящ се
в с. З., общ. Стара Загора, при граници и съседи: *************, съгласно
скица №********** на Община Стара Загора, утвърден ПУП със Заповед
№**********; Урегулиран поземлен имот № *************, находящ се в с.
З., общ. Стара Загора, при граници и съседи: ..................... УПИ
*************; югоизток-улица; югозапад-улица; северозапад -
*************, земя извън регулация, съгласно скица *************. на
Община Стара Загора, утвърден ПУП със Заповед №**********; Урегулиран
поземлен имот № *************, в квартал 58, целият с площ от **********
кв.м., находящ се в с.З., общ. Стара Загора, при граници и съседи: от
североизток - парцел *************, от югоизток — улица, от югозапад -
парцел I - об. и от северозапад - *************, съгласно скица
*************. на Община Стара Загора, утвърден ПУП със Заповед
№*************; Урегулиран поземлен имот № *************, находящ се в
квартал 58 целият с площ ************* кв.м., находящ се в с. З., общ. Стара
Загора, при граници и съседи: от североизток - парцел III - об. и имот пл.
*************, от югоизток - улица и парцел III – об., от югозапад -
*************, съгласно скица ************* на Община Стара Загора,
утвърден ПУП със Заповед №*************, при квоти: за М. П. И. - 1/2
идеална част; за Р. Г. Т. - 1/2 идеална част.
Моли, в случай, че се установи неподеляемост на имотите и не е
2
налице възможност за получаване на реален дял от всеки съделител, имотите
да бъдат изнесени на публична продан.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна Р. Г. Т., чрез адв. Д.П.,
е депозирала писмен отговор, с който оспорва изцяло основателността на
делбения иск. Оспорва твърдението, че ищцата притежава съсобствени права
върху процесните имоти. Оспорва твърдението, че имотите са били
съпружеска имуществена общност, както и че лицето П. Х. е притежавал ½
ид.част от тези имоти след прекратяване на брака им.
Твърди, че в отношенията й със съпруга й П. Х., не е действал режим
на съпружеска имуществена общност. Преди сключване на брака й с П. Х. -
поданик на Кралство Нидерландия, сключили брачен договор *************
на Алсема Ван Дойн[1]нотариус&юристи, в който приели режим на
разделност на имуществото по повод сключването на брака им, който режим
изключвал „всяка имуществена общност” - чл. 1 от договора.
В същия договор приели, че за вещноправните последици на брака
им ще се прилага нидерландското право, т.е. приетия в брачния договор
режим на имуществена разделност, бил единствения приложим вариант. Така
придобитото от всеки от съпрузите било негова лична собственост.
Оспорва твърдението на ищцата, че притежава правото на
собственост върху ½ ид.ч. от процесните имоти, от които 1/8 ид.ч. е придобила
чрез дарение, а 3/8 ид.ч., чрез покупко – продажба, тъй като П. Х. не е бил
собственик, респ. съсобственик на недвижимите имоти.
Твърди, че същите имоти са нейна лична собственост. В подкрепа на
това твърдение бил и фактът, че П. Х., като чуждестранен гражданин и без
статут на постоянно пребиваващ в страната, не е имал право да придобива
земя в Република България, към момента на закупуване на имотите - 2010г.
Оспорва изцяло договора за дарение, материализиран в нот.акт за
дарение на недвижим имот от 04.04.2024г., и договора за покупко-продажба,
извършен с нотариален акт за покупко-продажба от 30.04.2024г., като счита
същите за нищожни. Нищожността им, според ответницата, произтича от
заобикалянето на закона, осъществено чрез игнориране на ограничението на
чл.ЗЗ ЗС, както и поради липсата на предмет, липсата на съгласие,
несъвпадане на волите, както на съществен елемент от договора-цена на всеки
3
от имотите.
Моли съда, предвид липсата на съсобственост между ответницата и
ищцата да отхвърли иска за делба като неоснователен. Претендира разноски.
В първото поред съдебно заседание ответната страна прави
възражение, касаещо нищожност, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, на процесните
два договора - поради противоречие със закона и поради накърняване на
добрите нрави - сключени в нарушение на чл.33 и чл.40 СК. Ответницата
прави възражение за нищожност на договора за дарение и договора за
продажба, на осн. чл. 26, ал.2 от ЗЗД – поради липса на предмет, невъзможен
предмет, липса на основание и на съгласие, на предписана от закона форма.
Счита договорите за привидни, симулативни, като сключени при липса на
представителна власт, при липса на надлежно упълномощаване, т.е. липса на
предпоставка за сключването им на основание чл.26, ал.2, във вр. с чл.42 ЗЗД.
Като последица от това, счита нотариалните актове по двете сделки за
нищожни, на осн. чл. 576, вр. чл. 582 от ГПК, тъй като са извършени без
преводач и от и на чужд език - нидерландски. Навежда доводи и за
унищожаемост на договорите, на осн. чл. 27 от ЗЗД – като сключени поради
грешка и измама.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа
изцяло делбения иск, като моли съдът да допусне до делба процесните имоти,
при равни квоти.
Ответницата в съдебно заседание се явява лично, заедно с
пълномощника си, който пледира за отхвърляне на иска за делба.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от представения по делото нот.акт за дарение на недвижими
имоти ************* на НК и с район на действие СтРС, лицето П. Х., е
дарил на ищцата по делото М. И. 1 /16 ид.ч. от следните недвижими имоти:
Поземлен имот *************щ., в квартал 58, целият с площ *************
4
кв.м., находящ се в с. З., общ. Стара Загора; Поземлен имот № I – общ., в
квартал 58, целият с площ ************* кв.м, находящ се в с. З., общ. Стара
Загора; Урегулиран поземлен имот № *************, в квартал 58, целият с
площ от ********** кв.м., находящ се в с.З., общ. Стара Загора; Урегулиран
поземлен имот № *************, находящ се в квартал 58, целият с площ
************* кв.м., находящ се в с. З., общ. Стара Загора.
С нот. акт за продажба ************* на нотариус П. И., с рег. № 308
на НК и с район на действие СтРС, лицето П. Х. е продало на ищцата по
делото М. И. 7/16 ид.ч. от недвижимите имоти, предмет на посочената по –
горе сделка на дарение, обективирана в нот.акт за дарение № *************
на нотариус П. И..
По делото не се спори, че процесните недвижими имоти, предмет на
двете сделки, са били придобити от ответницата по делото Р. Т. през 2010г., по
силата на покупко продажба, за което са представени: нот.акт *************
на нотариус Бойко Георгиев, с район на действие СтРС, нот.акт №
*************. на нотариус Бойко Георгиев, с район на действие СтРС,
договор за продажба на недв.имот № *************, сключен с Община
Стара Загора, договор за продажба на недв. Имот № *************, сключен
с Община Стара Загора.
Процесните недвижими имоти са били закупени от ответницата по
време на сключения на 11.12.2006г. граждански брак с лицето П. Х. –
гражданин на Нидерландия /видно от представеното удостоверение за
сключен граждански брак, вписан в Община Стара Загора под Акт №
************* . При сключването на гражданския брак, съпрузите са
подписали брачен договор, представен по делото в легализиран превод на
български, с поставен апостил и вписан в Окръжен съд Северна Холандия на
20.12.2006г. В брачния договор съпрузите са уговорили, че нидерландското
право ще се прилага относно вещноправните последици на брака. В член 1 на
договора е посочено: „Страните изключват всяка имуществена общност.“.
Бракът между П. Х. и ответницата Р. Т. е прекратен с влязло в
законна сила на 01.09.2023г. Решение № ************* по гр.д. №
..................... по описа на СтРС, видно от съд. удостоверение изх.№
*************г.
По делото са събрани гласни доказателства.
5
От показанията на изслушаните, в присъствието на преводач, с
нужната квалификация за това, свидетели П. Х. и Я. А. В. Б. – двамата
нидерландски граждани, става ясно, че лицето П. Х., при извършването на
разпоредителните сделки, е представил пред нотариуса подписания с
ответницата брачен договор. Показанията на двамата свидетели в останалата
част са неотносими към съществото на спора, поради което съдът не следва да
ги обсъжда.
Св. С. П. е преводачът, присъствала по време на процесните
прехвърлителни сделки между П. Х. и ищцата, пред нотариуса. Твърди, че
преди всяка сделка на лицето П. Х. са били разяснени всички въпроси, като
същият е бил наясно с всяко свое действие.Свидетелката не си спомня да са
разменяни пари, при извършването на някоя от сделките.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, в
обсъжданата част.
Съдът, от правна страна, намира за установено следното:
Основният спорен въпрос по делото е дали праводателят на ищцата
П. Х., към датата на разпоредителните сделки с имотите, е бил собственик на
½ ид.ч. от имотите, респ. съсобственик, при равни квоти, с ответницата, в
резултат на прекратена съпружеска имуществена общност. Или, на доказване
подлежи твърдението на ответницата, че както по време на брака й с П. Х.,
така и след развода, е била едноличен собственик на имотите.
По делото няма спор, че брака между лицето П. Х. – нидерландски
гражданин, и ответницата, е сключен през 2006г. и е прекратен през 2023г.
Към момента на сключване на брака е действал Семейният кодекс от 1985 г.
/отм. ДВ. бр. 47 от 23 юни 2009 г. /. На 01.10.2009 г. е влязъл в сила новият СК.
Съгласно § 4, ал. 1 СК, правилата на този кодекс относно имуществените
отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от
съпрузите по заварени бракове. Бракът на страните по делото е заварен, а
имуществото, предмет на делбения иск, е придобито от единия от съпрузите
преди прекратяването му. Поради това, към отношенията между страните са
приложими правилата на СК от 2009 г.
6
Към датата на придобиване на процесните имоти между съпрузите е
имало сключен брачен договор, съгласно който имуществените отношения
помежду им са уредени въз основа на режима на имуществена разделност.
Действащия семеен кодекс урежда института на брачния договор в чл. 37-43
от СК.
За правилното разрешаване на спора е необходимо да се изследва
режимът на имуществените отношения, при който процесният имот е
придобит от ответницата, по време на брака й с нидерландски гражданин. От
значение се явява кое законодателство се явява приложимо, при уреждане на
имуществените отношения между бившите съпрузи. Действително, в брачния
договор се посочва, че приложимо е нидерландското право. Когато едно лице
е в брак към момента на придобиване на дадено имущество, правният режим
спрямо придобитото попада в обхват на уредбата на имуществените
отношения между съпрузи. Поради наличие на международен елемент трябва
да се установи приложимото материално право на коя държава урежда тези
съпружески имуществени отношения. Това право определя голяма група
въпроси: какъв е режимът на собственост /СИО, разделност, последици от
брачен договор), кой и как може да управлява и да се разпорежда с тази
собственост, може ли да се променя режимът, при какви предпоставки този
режим поражда правни последици.
Следва да се отбележи, че по въпроси с международен елемент,
свързани с имуществения режим между съпрузи, се прилага Регламент
2016/1103 за изпълнение на засилено сътрудничество в областта на
компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на
решения, който в случая се явява неприложим, тъй като член 69, т. 3 от
Регламента предвижда, че разпоредбите на глава III /приложимо право/ се
прилагат само за съпрузите, сключили брак или определили приложимото
право към режима на имуществените си отношения след 29.01.2019 г.
Системата от правила за определяне на приложимото право досежно
имуществените отношения между съпрузите се съдържа в член 79 до член 81
от КМЧП. Тя не посочва темпорален момент, който трябва да се съобразява
/например моментът след сключване на брака, както бе отбелязано по-горе, че
е по Регламент 2016/1103/, съответно нормите за определяне на приложимо
право, доколкото имат материалноправен характер, се прилагат към момента,
7
в който се проявяват обстоятелства, които обуславят възникване на права.
Приложимото право към имуществените отношения между
съпрузите се определя чрез система от критерии, подредени в режим на
евентуалност един спрямо друг съгласно член 79, алинея 3 във връзка с алинея
1 и алинея 2 от КМЧП. Всеки следващ влиза в действие, ако към конкретния
случай не може да се приложи предходния: на първо място приложимото
право е на държавата по общото им гражданство, при липса на общо
гражданство се прилага правото на държавата по общото им обичайно
местопребиваване, а при липса на такова – правото на държавата, с която
двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка. Тъй като по делото не е спорно,
че двамата бивши съпрузи имат нидерландско гражданство, то по отношение
на техните имуществени въпроси, следва да се прилагат законите на Кралство
Нидерландия.
В законодателството на Кралство Нидерландия е предвидено, че
съпрузите могат, преди или по време на брака да изберат конкретно право,
което да се прилага към тяхното брачно имущество. До 28 януари 2019 г., те са
можели да изберат правото по обичайното пребиваване на всеки от съпрузите
или правото по гражданството на всеки от съпрузите, а за недвижими имоти –
правото по мястото, на което се намира имуществото ( чл. 3 и чл. 6 от Хагската
Конвенция). Посочването на определено законодателство трябва да бъде
изрично уговорено или трябва недвусмислено да произлиза от брачен договор
( чл. 11 от Хагската Конвенция). В случая, безспорно се установява, че
бившите съпрузи са избрали режим, различен от обичайния законов режим на
общност, който са уредили в сключения помежду им брачен договор в
Нидерландия /предишно наименование Холандия/. В този брачен договор
всъщност са определили правилата за подялба на имуществото, при
евентуален развод.
Неоснователно е възражението на ищцовата страна, касаещо
невалидността на сключения между бившите съпрузи брачен договор, поради
невписването му в централния електронен регистър към Агенцията за
вписване. В Семейния кодекс от 2009 г. липсва изрична разпоредба, която
урежда правното значение на отбелязването на брачния договор в акта за
сключване на граждански брак и регистрацията му в централния електронен
регистър към Агенцията за вписване. Смисълът на тези действия се изяснява
8
от разпоредбата на чл. 20 от СК, според която, при сделка между единия или
двамата съпрузи с трето лице, ако няма вписване на режим на имуществени
отношения в регистъра, се прилага законовият режим на общност.
Следователно, вписването цели да защити интересите на третите лица, които
договарят със съпрузите и има само оповестително/информативно/ действие.
Във вътрешните отношения между съпрузите е приложим избраният,
посредством договора, режим на имуществени отношения. Затова,
регистрацията му в централния електронен регистър не е предпоставка за
неговата действителност. Или, в конкретния случай, сключения между
страните брачен договор е породил своето правно действие, което следва да
бъде взето предвид от настоящия съд.
При така изложеното, съдът следва да приеме, че между страните
съществува валиден, сключен в необходимата форма брачен договор, с който
страните са договорили режим на разделение на имуществото, като в
отношенията помежду им ще се счита за лично имущество на всеки от
съпрузите, което той притежава преди сключване на брака и придобитото след
сключване на името на всеки от тях, било то придобито чрез или без
заплащане. Поради това, съдът следва да приеме, че по време на и след
прекратяването на брака между ответницата и лицето П. Х., страните не са
били съсобственици на процесните делбени имоти. Придобитото по време на
брака имущество, от страна на ответницата Р. Т., е станало нейна лична
собственост.
Следва да се посочи също, че към датата на придобиването на
имотите, за съпруга П. Х. не е съществувала възможност за придобиване право
на собственост върху земя. Това е така поради ограничителната норма на чл.
29, ал. 1 от ЗС, съответстващ на чл. 22 от Конституцията на Република
България, която изключва правото да се придобие собственост върху имот от
чужденец на всички придобивни основания, освен при наследяване по закон.
Според решение № 791 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1347/2009 г., І г. о.,
ГК, нормата на чл. 29 от ЗС е специална по отношение на чл. 21 СК и не може
да се тълкува разширително. Придобиването на имущество в режим на
съпружеска имуществена общност при определените в чл. 21 СК
9
предпоставки е по силата на закона, но не е посочен като изключение от
установения в чл. 29 от ЗС режим на придобиване на собственост върху земя
от чужди граждани. Собствеността върху земеделските земи, придобита от
съпруга – български гражданин, не се трансформира в съпружеска
имуществена общност, поради ограничителната норма на чл. 29, ал. 1 от ЗС,
съответстващ на чл. 22 от Конституцията на Република България.
С оглед на изложеното, съдът приема, че по отношение на
процесните делбени недвижими имоти, към момента на извършването на
двете разпоредителни сделки – договор за дарение и договор за покупко –
продажба, в полза на ищцата по делото, прехвърлителят П. Х. не е имал
провомощие за отчуждаването им, тъй като не е бил собственик на
съответните идеални части. И поради това, че П. Х. не е бил собственик на
дарените, респ. продадените ид.части от процесните имоти, то и ищцата, в
качеството си на надарена, респ. на купувач, не е станала собственик. Тези
сделки – на дарение и на покупко – продажба, не са нищожни, тъй като в
случая не е налице никое от посочените в чл.26 от ЗЗД основания за
нищожност на договорите. Освен това, съгласно разпоредбата на чл.189 от
ЗЗД, продажбата на чужда вещ обуславя възможност за разваляне на договора
по реда на чл.87 от ЗЗД, което означава, че облигационното правоотношение е
действително, тъй като на разваляне подлежат само валидните договори.
Поради това, че се касае за деривативно основание за придобиване на
собственост, обаче, процесните сделки, макар и действителни, нямат
транслативен ефект- тоест, ищцата не е придобила правото на собственост
върху процесните ид.части от имотите и съответно не може в настоящото
делбено производство да се легитимира като съсобственик с ответницата. С
оглед на това, делбеният иск подлежи на отхвърляне.
Предвид установената неоснователност на иска за делба, поради
липса на съсобственост между страните, съдът не следва да обсъжда
направените от ответницата възражения, касаещи нищожност и
унищожаемост, на сочените основания, на всеки от двата договора – дарение
и покупко - продажба, тъй като същите възражения касаят съществото на
спора относно оспорената съсобственост върху имотите.
С оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищцата следва
10
да бъде осъдена да заплати на ответницата направените по делото разноски,
сумата в размер на 2 300 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
На осн. чл. 9 от Тарифа за ДТ по ГПК, ищцата следва да заплати
дължимата по делото държавна такса, в размер на 100 лв.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. И., ЕГН **********, от гр.
*************, против Р. Г. Т., ЕГН **********, от гр. *************, иск за
делба на следните недвижими имоти:
- Урегулиран поземлен имот *************., в квартал 58, целият с
площ ************* кв.м., находящ се в с. З., общ. Стара Загора, при граници
и съседи: *************, съгласно скица №********** на Община Стара
Загора, по утвърден ПУП със Заповед №**********;
-Урегулиран поземлен имот № *************, находящ се в с. З.,
общ. Стара Загора, при граници и съседи: ..................... УПИ *************;
югоизток-улица; югозапад-улица; северозапад - *************, земя извън
регулация, съгласно скица *************. на Община Стара Загора, по
утвърден ПУП със Заповед №**********;
- Урегулиран поземлен имот № *************, в квартал 58, целият
с площ от ********** кв.м., находящ се в с.З., общ. Стара Загора, при граници
и съседи: от североизток - парцел *************, от югоизток — улица, от
югозапад - парцел I - об. и от северозапад - *************, съгласно скица
*************. на Община Стара Загора, по утвърден ПУП със Заповед
№*************;
- Урегулиран поземлен имот № *************, находящ се в квартал
58 целият с площ ************* кв.м., находящ се в с. З., общ. Стара Загора,
при граници и съседи: от североизток - парцел III - об. и имот пл.
*************, от югоизток - улица и парцел III – об., от югозапад - парцел II
- 468, 538, съгласно скица ************* на Община Стара Загора, по
утвърден ПУП със Заповед №*************, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
11
ОСЪЖДА М. П. И., ЕГН **********, от гр. *************, да
заплати на Р. Г. Т., ЕГН **********, от гр. *************, сумата от 2 300 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА М. П. И., ЕГН **********, от гр. *************, да
заплати в полза на Държавата, по сметка на СтРС, сумата от 100 лв.,
представляваща дължима държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му, пред Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
12