Решение по дело №81/2020 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

гр. П.  20.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.ски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА

                                                                                     СВЕТЛА ДИМИТРОВА

при секретаря Дафинка Борисова като разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 81 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         С решение №2475 от 13.12.2019 г.  по гр.д. №5186/2019 г. П.ски Районен съд е:

ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата                    Т.С.М. ***, ЕГН **********, че ищецът „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № ***, ет. ***, офис ***, представлявано от управителя *** М., е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, който съгласно схеми № *** год. и № *** год., и двете на СГКК гр. П., е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед № *** год. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр. П., ул. “***” № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обект: 1, с площ по документ: 41, 76 кв. м., с прилежащи части: избено помещение № 3 с площ от 5, 32 кв. м., със съседни самостоятелни обекти на апартамента в сградата: на същия етаж: ***, ******, под обекта: ***, над обекта: няма, а съгласно документ за собственост /нотариален акт за собственост на недвижим имот, строен върху държавна земя от ЖСК № ***, том ***, дело № *** год. на нотариус при П.ския районен съд/ имотът е описан като апартамент № 23 на 8- ми етаж, с изложение юг, находящ се в сградата на етажна собственост “***” на ул. “***” в гр. П., състоящ от една стая, кухня, баня с тоалетна, с обща застроена площ от 41, 76 кв. м., при съседи: изток- апартамент, запад- апартамент, север- стълбище, юг- ЖСК “***”, и таванско помещение  № 3 от 5, 32 кв. м., при съседи: изток- стълбище, запад- коридор, север- таванско помещение, юг- коридор, заедно с прилежащите 1, 225 % идеални части от стълбището, външната водопроводна и канализационна мрежа, външната ел. мрежа до ел. таблото.

ОСЪДИЛ Т.С.М. ***, ЕГН **********, да предаде на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № ***, ет. ***, офис ***, представлявано от управителя *** М., владението върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, който съгласно схеми № *** год. и № *** год., и двете на СГКК гр. П., е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед № *** год. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр. П., ул. “***” № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обект: 1, с площ по документ: 41, 76 кв. м., с прилежащи части: избено помещение № 3 с площ от 5, 32 кв. м., със съседни самостоятелни обекти на апартамента в сградата: на същия етаж: ******, ******, под обекта: ******, над обекта: няма, а съгласно документ за собственост /нотариален акт за собственост на недвижим имот, строен върху държавна земя от ЖСК № ***, том ***, дело № *** год. на нотариус при П.ския районен съд/ имотът е описан като апартамент № 23 на 8- ми етаж, с изложение юг, находящ се в сградата на етажна собственост “***” на ул. “***” в гр. П., състоящ от една стая, кухня, баня с тоалетна, с обща застроена площ от 41, 76 кв. м., при съседи: изток- апартамент, запад- апартамент, север- стълбище, юг- ЖСК “***”, и таванско помещение  № 3 от 5, 32 кв. м., при съседи: изток- стълбище, запад- коридор, север- таванско помещение, юг- коридор, заедно с прилежащите 1, 225 % идеални части от стълбището, външната водопроводна и канализационна мрежа, външната ел. мрежа до ел. таблото.

ОСЪДИЛ Т.С.М. ***, ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № ***, ет. ***, офис ***, представлявано от управителя *** М., сумата от 5 000, 00 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, който съгласно схеми № *** год. и № *** год., и двете на СГКК гр. П., е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед № *** год. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр. П., ул. “***” № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обект: 1, с площ по документ: 41, 76 кв. м., с прилежащи части: избено помещение № 3 с площ от 5, 32 кв. м., със съседни самостоятелни обекти на апартамента в сградата: на същия етаж: ******, ******, под обекта: ******, над обекта: няма, а съгласно документ за собственост /нотариален акт за собственост на недвижим имот, строен върху държавна земя от ЖСК № ***, том ***, дело № *** год. на нотариус при П.ския районен съд/ имотът е описан като апартамент № 23 на 8- ми етаж, с изложение юг, находящ се в сградата на етажна собственост “***” на ул. “***” в гр. П., състоящ от една стая, кухня, баня с тоалетна, с обща застроена площ от 41, 76 кв. м., при съседи: изток- апартамент, запад- апартамент, север- стълбище, юг- ЖСК “***”, и таванско помещение № 3 от 5, 32 кв. м., при съседи: изток- стълбище, запад- коридор, север- таванско помещение, юг- коридор, заедно с прилежащите 1, 225 % идеални части от стълбището, външната водопроводна и канализационна мрежа, външната ел. мрежа до ел. таблото, през периода от 18. 01. 2018 год. до 31. 07. 2019 год.

ОСЪДИЛ Т.С.М. ***, ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № ***, ет. ***, офис ***, представлявано от управителя *** М., сумата от 1 484, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.

         Недоволна от решението е останала Т.С.М. и е подала въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да се постанови друго,  с което да бъдат отхвърлени исковете по чл.108 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД.

         Във въззивната жалба се съдържа искане Т.С.М. да бъде освободена от заплащане на ДТ за въззивно обжалване.

         Без да се произнесе по това искане, П.ски Районен съд е администрирал въззивната жалба като редовна.

         Препис от въззивната жалба е връчен на „***“ ЕООД на 02.01.2020 г., но в указания срок отговор не е подаден.

         Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е изпратил делото на П.ски Окръжен съд, където то е постъпило на 21.01.2020 г.

При проверката по чл.262 от ГПК П.ски Окръжен съд е констатирал, че въззивната жалба е допустима, но е нередовна,  защото към нея не е приложен документ за внесена ДТ в размер на 212 лв. Това е наложило с разпореждане №160/23.01.2020 г. П.ски Окръжен съд да:

ОСТАВИ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивната жалба като нередовна и да

УКАЖЕ на Т.С.М. да представи в 1-седмичен срок от връчване на съобщението актуална към настоящия момент декларация за релевантните по смисъла на чл.83, ал.2 от ГПК обстоятелства.

УКАЖЕ на Т.С.М., че ако не представи актуална към настоящия момент декларация за релевантните по смисъла на чл.83, ал.2 от ГПК обстоятелства, въззивната и жалба ще се счете за нередовна и ще бъде оставена без движение за внасяне на ДТ в размер на 212.56 лв.

Съответното съобщение е връчено на Т.С.М. на 04.02.2020 г. и на 05.02.2020 г. е депозирана молба, към която е приложена декларация от 05.02.2020 г. за материално и гражданско състояние /по образец/. В нея Т.С.М. е декларирала, че не е в граждански брак; че получава само пенсия в размер на 209 лв. месечно; че притежава само вила от 20 кв.м. в м. Стражата и че ежемесечно прави разходи за лечение на заболяване в размер на 30 лв. Това е мотивирало с определение №181 от 07.02.2020 г. П.ски Окръжен съд да:

ОСВОБОДИ на основание чл.83, ал.2 от ГПК Т.С.М. от заплащане на следващата се за въззивното обжалване държавна такса в размер на 212 лв.

Със същото определение П.ски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането и.

         В о.с.з. на 14.05.2020 г. процесуалният представител на въззивницата адв. В.Ч. е заявила, че след въвода Т.С.М. не е влизала в процесния апартамент, не е разбивала патрона, не е имала ключ и не е предавала на трето лице ключ от новия патрон.

Адв. В.Ч. поддържа изложените във въззивната жалба аргументи за отмяна на пълвоинстанционното решение.

В о.с.з. на 14.05.2020 г. процесуалният представител на „***“ ЕООД адв. М.М. е потвърдила, че и към момента Т.С.М. не е предавала ключ от апартамента на представител на дружеството.

Адв. М.М. моли да бъде потвърдено обжалваното решение и претендира направените разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от влязло в сила на 28.04.2017 г. Постановление от 06.03.2017 г. по изп.д. №10 008/2014 г. по описа на СИС при П.ски Районен съд, след проведена публична продан на „***“ ООД /сега ЕООД/ е възложен на основание чл.496 от ГПК процесния апартамент, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** – собственост на длъжника И. А. Н..

Видно от протокол от 18.01.2018 г. по изп.д. №10 008/2014 г. по описа на СИС при П.ски Районен съд, „***“ ООД /сега ЕООД/ е въведено във владение на посочения по-горе имот. В протокола е отбелязано, че обитателката на имота Т.С.М. е отказала достъп до него, което е наложило патронът на входната врата да бъде сменен от ключар. Отбелязано е също, че обитателката е извадена от апартамента, като вещите и са останали в него, а ключовете от новия патрон на входната врата са предадени на представителя на „***“ ООД /сега ЕООД/ - адв. И. Ц.

Видно от приложеното досъд.произв. №Д-1433/2018 г. по описа на П.ска Районна прокуратура, наказателното производство е започнало по жалба на „***“ ЕООД, подадена адв. И. Ц., в която се твърди, че ден-два след 18.01.2018 г. е пробвал да  отвори жилището с новите ключове, но се оказало, че патронът е сменен. В жалбата се твърди още, че по този повод е разговаряно с Т.С.М., но тя отказала да освободи апартамента и да предаде новите ключове.

Видно от приложеното н.о.х.д. №1254/2019 г. по описа на П.ски Районен съд, наказателното производство е приключило с влязла в сила на 02.08.2019 г. присъда №100 от 18.07.2019 г., с която Т.С.М. е призната за виновна в това, че през периода 18-20.01.2018 г. самоволно заела процесния недвижим имот, от чието владение била отстранена по надлежния ред /чрез въвод във владение от 18.01.2018 г./ - престъпление по чл.323, ал.2 от НК.

Видно от приетото без възражения заключение, изготвено от ВЛ С. С., средномесечният наем за жилище като процесното е 285 лв. през 2018 г. и 290 лв. през 2019 г., поради което дължимото за периода от 18.01.2018 г. до 31.07.2019 г. обезщетение за ползването му възлиза на 5 266.13 лв.

В исковата молба се твърди, че и към момента на подаването и „***“ ЕООД продължава да е лишено от достъп до апартамента и възможност да го ползва, тъй като Т.С.М. го владее без правно основание.

В отговора на исковата молба, подаден от осъществяващата правна помощ на Т.С.М. адв. В.Ч., а и в първото о.с.з. на 11.11.2019 г. се защитава тезата, че не било доказано кой е сменил патрона след въвода и кой обитава имота след тази смяна. Адв. В.Ч. е пледирала пред първоинстанционния съд, а пред въззивния съд, че към момента на въвода Т.С.М. не е знаела за извършеното от майка ѝ в полза на сина ѝ И. А. Н. дарение на процесния имот, както и че наказателното производство се отнасяло до „по-предишни“ нейни действия.

При така установената фактическа обстановка правилно П.ски Районен съд е приел, че „***“ ЕООД надлежно – чрез влязлото в сила постановление за възлагане се легитимира като собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***. Въззивната инстанция споделя и извода, че предвид влязлата в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 от ГПК, за установено следва да се счита, че през периода 18-20.01.2018 г. Т.С.М. е отнела от „***“ ЕООД владението на апартамента, като е сменила патрона на входната врата. Следва да бъде добавено, че с тези си самоуправни действия Т.С.М. е установила фактическата си власт върху имота, като не е нужно задължително да го обитава след това.

Правилен е и изводът в обжалваното решение, че няма данни към момента на приключване на съдебното дирене Т.С.М. да е преустановила самоуправните си действия. В нейна тежест е било да докаже, че е предала ключовете от апартамента на представител на „***“ ЕООД и така му е осигурила достъп и възможност за ползване. Доказателства в този смисъл не се събраха и във въззивното производство.

С оглед гореизложеното, правилно е уважен предявения от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик иск по чл.108 от ЗС. Уважаването на този иск прави основателен и акцесорния иск по чл.59 от ЗЗД, който правилно е уважен, както е предявен –  за сумата от 5 000 лв.

При този изход на спора по същество и на основание чл.78 от ГПК Т.С.М. следва да заплати в полза на „***“ ЕООД сумата от 440 лв., явяваща се разноски за адв. възнаграждение, направени във въззивното производство.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №2475 от 13.12.2019 г.  по гр.д. №5186/2019 г. по описа на П.ски Районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Т.С.М. ***, с ЕГН: ********** да заплати в полза на „***“ ЕООД-гр. П., с ЕИК: *** сумата от 440 лв., явяваща се разноски за адв. възнаграждение, направени във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: