МОТИВИ
към присъдата по НОХД №415 по описа на Районен съд Провадия за 2019г.
По отношение на
подсъдимия Н.М.П., роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
ЕГН:**********, са възведени обвинения за престъпления, наказуеми по:
-чл. 150, ал.1
от НК затова, че на 02.10.2019 г. в гр. Д., област Варна, е извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на
лице, навършило 14 годишна възраст – С.И.С., родена на *** г., чрез използване
на безпомощното й състояние.
-чл. 152, ал.3,
т. 5, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.“б“ от НК затова, че на
02.10.2019 г. в гр. Д., област Варна, при условията на опасен рецидив – след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като
е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, за които изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК,
се е съвкупил с лице от женски пол – С.И.С., родена на *** г., която е лишена
от възможност за самоотбрана, и то без нейно съгласие.
По делото е проведено съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от
НПК.
По реда на съдебните прения
представителят на РП- Провадия поддържа предявените по отношение на подсъдимия
обвинения. Анализира доказателствения материал по делото и прави извод в посока
на съставомерно поведение на подсъдимия по възведените му обвинения.
Моли съда да го признае за виновен и да му наложи наказания в максималния размер
лишаване от свобода, като след определянето им да бъдат групирани и определено
едно общо най- тежко наказание. Моли да бъде приложена и разпоредбата на чл.24
от НК- също в максимума. Излага, че предвид реда по който се разглежда делото
определеното наказание на подсъдимия следва да бъде намалено с една трета. Основание за искането си, а именно на
подсъдимия да бъдат наложени наказания към максималния размер предвиден в
закона и приложението на чл.24 от НК прокурора намира, предвид начина,
механизма и бруталността на извършване
на престъпленията.
Разпитан в хода на съдебното следствие
подсъдимият П. заявява, че разбира обвиненията и се признава за виновен по тях.
Признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и изразява съгласие за
тези факти да не се събират доказателства. В последната си дума се признава за
виновен и изразява съжаление за извършеното. Заявява, че иска справедлив
процес.
Подсъдимия се защитава от адвокат Г.А.. В хода на
съдебните прения адв.А. моли съда при постановяване на присъдата си да се
съобрази с обстоятелството, че подсъдимят прави пълни самопризнания и съдейства
за разкриване на обективната истина по делото.
От фактическа страна съдът прие за
установени следните обстоятелства:
Пострадалата
С.С. живеела заедно със съпруга си - св.П. С. в гр.Д., обл.Варна в стая на
първия етаж в двуетажна къща, находяща се на ул.“***.
В стаята имало два дивана, като св.С. спяла на
единия от тях, който бил навътре в стаята, а св.С. на другия диван, който бил
зад вратата. Св.С. била болна, много трудно подвижна, не можела да се обслужва
сама и от месеци била на легло. Тъй като не можела да ходи сама до тоалетна,
била с памперс. За нея ходели да се грижат двете й дъщери, а именно свидетелките
Д. П. и Т. П., които живеели отделно от родителите си. При ежедневните си
посещения те сменяли памперсите на майка си, къпели я и перяли дрехите й.
На
02.10.2019г. вечерта около 20:00-20:30 часа св.П. С. бил в заведението, което
се намирало срещу дома му и чиито собственик се казвал Д.. Там бил със своя
съсед З., св.Д. Я. и подсъдимия Н.М.П..
Св.С. пил вино, с което го почерпил св.Я., а
останалите пили ракия. Подс.П. разговарял със св.Я. за св.Д.С., като около
22:00 часа св.П. С. си тръгнал и се прибрал в дома си.
Пострадалата
свидетелка С.С. лежала на дивана, като не спяла и лампата в стаята светела.
Св.С. загасил лампата и си легнал на своя
диван. Входната врата и вратата на стаята не били заключени. Св.С. още не бил
заспал, когато в стаята влязъл подс.П.. Той отишъл при св.С., който тръгнал да
става, бутнал го на дивана и му казал да не мърда, както и да се обърне на другата страна, като взел юрган, който бил на дивана, и го завил с
него през глава, ударил го и му казал да не мърда при което св.С. се уплашил и
се подчинил.
След това подс.П. отишъл до дивана, на който
лежала по гръб св. С.С.. Тя била облечена с блуза на цветя, под която имала
фанела с къс ръкав, като не носела сутиен, както и с плетен клин, под който
била с поставен памперс. Била завита с одеяло. Подсъдимия легнал до нея и я отвил, като свалил клина и
памперса й до коленете. След това подс.П., който не носел бельо, свалил
анцунга, с който бил облечен до коленете и се качил върху св. С.. Опитал се да
й разтвори краката, но не успял, тъй като тя ги стискала. Тогава подсъдимия хванал
краката на пострадалата С. и ги вдигнал нагоре, след което проникнал с половия
си член в ануса й няколко пъти. Свидетелката С. изпитала силна болка и викала
на подсъдимия да спре и да я остави. Тя не искала подсъдимия да осъществява полов контакт с нея.
Викала и на св.С. да й помогне, но той бил
много уплашен и не смеел да стане от дивана си.
След това подс.П. слязъл от пострадалата С. и
й казал да се обърне настрани, при което тя го направила, тъй като била много
уплашена. Подс.П. легнал до св. С., като я хванал за гърдите и я опипвал през
дрехите. След това подсъдимия вкарал
половия си член във влагалището на св. С. и осъществил полов акт с нея, като се
клател и я заставил и тя да мърда. Св. С. казвала на подс.П., че я боли, но той
не спирал.
Тъй като
била много уплашена св.С. се подчинявала на подс.П.. След известно време подсъдимия
спрял, а св. С. усетила мокро на гърба си. След това подс.П. станал от дивана,
вдигнал си анцунга и тогава св. С. го огледала и видяла добре лицето му. Подс.П.
казал, че си тръгва, като отишъл при св.С. и го заплашил, че ако каже на някого
за случилото се, щял да му запали къщата. След това подсъдимия си тръгнал. Св.С.
и съпругата му св.С. лежали без да говорят тъй като били много уплашени. По-
късно заспали. На следващия ден - 03.10.2019г., сутринта около 07:30 часа първо
дошла св.Т. С..а, а малко след това и св.Д. С. Св. С. разказала на дъщерите си за
случилото се. Те се погрижили за майка си, като я измили, сменили памперса й и
изпрали клина й. Същия ден сутринта св.С. разказал за случилото се на св.М. Д.
М., като му обяснил, че бил разпознал лицето което е влизало в домът му, а
именно подсъдимия П.. Св.М.сигнализирал за случилото се полицията. Бил извършен
оглед на местопроизшествието, към който бил изготвен и фотоалбум.
Видно от извършено
в ДП разпознаване /л.86 от ДП/ пострадалата С.С. е разпознала по лицето и по
косата подсъдимия Н.П. като мъжа, който я изнасилил.
Видно от изготвена
съдебномедицинска експертиза на св.С.С., същата е със силно забавена походка и
ограничени движения в поясната област и долните крайници - не може да се
навежда и кляка, без помощ не може да преодолее ниско стъпало, което обуславя
безпомощното й състояние и я характеризира като лице, лишено от възможност за
самоотбрана. Установява се от заключението на вещото лице, че св.С. има причинено петнисто кръвонасядане по
лявата млечна жлеза в диаметър 5-6 см и кръгловати кръвонасядания по задно
вътрешните повърхности в долната част на двете бедра, седем на брой, с размери
от 1 см до 2 см, които са получени по механизма на натиск с или върху
ограничени травмиращи повърхности, каквито се явяват и пръстите на човешките
ръце, като кръвонасяданията по бедрата добре съответстват на притискане от
пръсти при захват или опит принудително да се промени позицията на крайниците.
В границите на увреждането по млечната жлеза има и характерно кръвонасядане от
групирани точковидни кръвоизливи, получаващо се най- често при образуване на
вакуум от засмукване с уста на определена част от кожата. Нараняванията в
полово-аналната област - повърхностна рана по кожата на междинницата - 1,5 см,
кръвонасядане по лявата срамна устна - 1/0,7 см, кръвонасядане по лигавицата на
влагалището - 0,8 см и повърхностно разкъсване и кръвонасядане около аналното
отвърстие - 0,7 см, са категоричен израз на осъществени механични въздействия в
тази зона, чрез притискане или силно разтягане и е възможно да са в резултат на
по- груби действия при осъществяване на полов акт. Разгледани в съвкупност
нараняванията могат да се получат при различни действия, свързани с
осъществяване както на анален, така и на вагинален полов акт при описаната от
пострадалата обстановка и в посоченото от нея време.
В хода на
наказателното производство била изготвена съдебнопсихиатрична експертиза на св.
С.С., като от заключението й се установява, че същата не страда от психично
разстройство в тесния смисъл на думата - психоза, като са налице данни за лека
умствена изостаналост. Физическото и психическото и състояние й позволяват да
възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения
за тях. Тъй като не е била в краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието и не страда от тежко слабоумие към момента на извършване на деянието
на 02.10.2019г. тя е била в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Макар и на по-примитивно ниво св. С. е
психично годна да участва в наказателното производство. Поради леката умствена
изостаналост и настъпилите с възрастта физически промени пострадалата С. не е
била в състояние активно да противодейства на физическо и психическо насилие
над нея. Това обстоятелство, наред с обективното й медицинско състояние, обуславят безпомощното състояние на
пострадалата С. и я характеризират като лице, лишено от възможност за
самоотбрана.
От
извършената в хода на наказателното производство съдебнопсихиатрична
експертиза на подсъдимия Н.П. се установява, че същия не страда от психично
разстройство. Няма данни за зависимост от алкохол и психоактивни вещества. Към
момента на извършване на деянието на 02.10.2019г. подс.П. е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
В хода на разследване е назначена и извършена съдебно-
медицинска експертиза на веществени доказателства/л.79 л.82 от ДП/, като
заключенията на вещото лице е, че не са установени наличие на петна и сперма,
кръв и друг биологичен материал по изследваните веществени доказателства.
Изложените
обстоятелства съдът счита за установени въз основа на обясненията на подсъдимия,
свидетелските показания на лицата разпитани по време на досъдебното
производство, изготвените експертизи, както и всички събрани по делото доказателства,
които са взаимно допълващи се.
След като прецени
всички доказателства, релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност и
така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
Изпълнителното
деяние по чл.152, ал.3, т.5 от НК предполага осъществяване на съвкупление с
лице от женски пол, лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово
съгласие, като в случая от обективна страна извършените действия от подс.П.
спрямо св.С.С., изразяващи се в проникване с половия му член в във влагалището
й съставлява осъществяване на вагинален полов акт, който по естеството си
представлява съвкупление.
Св.С. е лице
от женски пол, която е лишена от възможност за самоотбрана – предвид
здравословното й състояние и настъпилите с възрастта физически промени не е
била в състояние активно да противодейства на упражненото насилие над нея, а от
друга страна явно е изразила несъгласието си по отношение на осъществяваното
спрямо нея съвкупление от подс.П., като му викала да спре и да я остави и
поискала помощ от св.С..
По отношение
на престъплението по чл.150, ал.1 от НК се предполага извършване от страна на извършителя
на действия спрямо пострадалата с цел възбуждане и удовлетворяване на полово
желание без съвкупление, като в
конкретния случай подс.П. е извършил именно такива действия спрямо пълнолетната
св.С., като в същото време се е възползвал от нейното безпомощно състояние-
което състояние безспорно се установява от приложените по делото доказателства.
Подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпления както следва:
- по чл. 150, ал. 1 от
НК затова, че на 02.10.2019 г. в гр. Д.,
област Варна, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление, по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст – С.И.С.,
родена на *** г., чрез използване на безпомощното й състояние.
- по
чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.“б“
от НК затова, че на 02.10.2019 г. в гр. Д., област Варна, при условията на
опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, за които изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, се е съвкупил с лице от женски пол –
С.И.С., родена на *** г., която е лишена от възможност за самоотбрана, и то без
нейно съгласие.
Съображенията на
съда за това са следните:
По отношение на
възведените обвинения срещу подсъдимя по чл. 150, ал. 1 и по чл. 152, ал. 3, т. 5,
вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.“б“ от НК от събраните по делото
доказателства съдът намира, че те са доказани от обективна и субективна страна
предвид на следното:
На 02.10.2019 г. със свидетелката С. противно на
волята й, която е била лишена от възможност за самоотбрана, чрез използване на
безпомощното й състояние подс.П. извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление, както и се е съвкупил със същата в
гр.Д. в домът на пострадалата С..
От така изложеното
до момента съдът намира, че по безспорен начин се доказва извършването и на
двете вменени престъпления от страна на подсъдимия.
Обект на тези
престъпления са обществените отношения, гарантиращи половата неприкосновеност
на жената и свободата й да избира партньор за полово общуване.
Пострадалата е
изразила със своето поведение и действия по категоричен начин нежеланието си да
се отдаде на извършителя на деянията, като за осъществяване на своите цели подсъдимия
е използвал безпомощното състояние на пострадалата С., която в същото време е
била и лишена от възможност за самоотбрана.
В настоящия случай
чрез използване на безпомощното състояние на св.С., без нейно съгласие
последната е била принудена да осъществи полов акт против волята си с подсъдимия. Тя е била подложена на такова
насилие, че реално предвид своята физика е виждала, че няма никаква възможност
да се противопостави на извършителя. През цялото време тя е изпитвала страх за
живота си- имайки предвид времето на извършване на деянията и физическото
състояние, в което се е намирала.
Изпълнителното
деяние за престъплението по чл.152 НК е осъществено и се изразява в осъществения
полов акт със свидетелката С. от страна на
подсъдимия, като това е станало пряко волята й. Последното обстоятелство
се доказва безспорно от показанията на пострадалата, на св.С. /който е чул
виковете на съпругата си, тъй като е бил в стаята, където са извършени
деянията, но предвид отправените от подсъдимия заплахи не е смеел да направи
нищо в защита на св.С./ и от изготвената
по делото СМЕ, при която са описани увреждания по тялото на С., които по начина
и време напълно съвпадат с дадените от нея показания, както и с показанията на
св.С..
Категорично
доказано е от материалите по делото, че подсъдимия е удовлетворил полово
желание пряко волята на пострадалата и за това е постигнато чрез лишаване от
невъзможността й да се самоотбранява.
По отношение и на
другото престъпление по чл.150 НК извършено от подсъдимия насочено срещу
половата неприкосновеност на св.С. също са събрани достатъчно доказателства.
Разликата му с изнасилването се изразява в това, че при него изпълнителното
деяние е насочено към това да възбуди и удовлетвори полово желание, но без
съвкупление.
Престъплението е формално, то е
довършено с извършването на самото действие с цел възбуждане или
удовлетворяване на полово желание без съвкупление, без да е необходимо тази цел
да е постигната.
От събраните по
делото доказателства се установява по категоричен начин, че пострадалата за
времето, през което е била с подсъдимия е била принудена да извърши анален
контанкт с подсъдимия. Това се е случило по начин подробно описано в свидетелските й показания.
От субективна
страна престъпленията са извършени
умишлено, като умисълът винаги е пряк.
Видно от
обстоятелствата по делото деянията са съставомерни и подсъдимия е действал с
пряк умисъл – съзнавал е обществено опасния характер на деянията, предвиждал е
обществено опасните последици и ги е искал.
Като съобрази
изложеното до момента, съдът прецени, че
престъпленията, за които подсъдмия е предаден на съд са осъществени от
обективна и субективна страна от подсъдимия.
Субект на
престъпленията е вменяемо, пълнолетно, физическо лице, като подсъдимия е бил
осъждан за извършени престъпления по чл.152 от НК .
Видно от
приложената справка за съдимост на подсъдмиия се установява, че същият до
настоящия момент е осъждан четири пъти, а именно:
- с присъда по НОХД №37/1998г. на ОС Добрич за извършено деяние по чл.152 от НК му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода.
- с присъда по
НОХД 287/2001г. на Военен съд Варна за извършено деяние по чл.380 от НК му е
наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим.
- с присъда от 30.03.2003г.
по НОХД №456/2003г. по описа на Окръжен съд Добрич, в сила от 10.11.2004г., за
престъпления по чл.170, ал.2, т.1 от НК, по чл.152, ал.3, т.5 вр. ал.1, т.2 вр.
чл.29, ал.1, буква „а“ и буква „б“ от НК и чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1,
вр. чл.29, ал.1 буква „а“ и буква „б“ от НК, на основание чл.23 от НК му е
наложено едно общо най-тежко наказание в размер на тринадесет години лишаване
от свобода, както и задължително заселване за срок от две години в с.К., общ.Балчик,
което на основание чл.24 от НК наказанието е увеличено на петнадесет години
лишаване от свобода при първоначален строг режим, както и задължително
заселване за срок от две години в с.К., общ.Балчик. Наказанието е изтърпяно на
06.04.2017г.
- със споразумение по НОХД №4405/2018г.
по описа на Районен съд Варна, в сила от 13.11.2018г., за престъпление по
чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК, извършено при условията на опасен
рецидив, на обв.П. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца при първоначален строг режим, което е изтърпяно на 29.12.2018г.
При тази съдимост е
безспорно, че подсъдимия е извършил настоящите деяния при условията на опасен
рецидив, тъй като не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по
предходните му осъждания, за които е търпял ефективно наказания лишаване от
свобода.
При определяне наказанията на подсъдимия на осн. чл.36 НК съдът обсъди
степента на обществена опасност на конкретните деяния и тази на подсъдимия, както
и отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и прие следното:
-смекчаващи отговорността
обстоятелства - съжаление за извършеното от страна и на подсъдимия и донякъде
проявено съдействие за разкриване на обективната истина по делото.
- отегчаващи - предходни
четири осъждания за подсъдимия, две от които за извършени престъпления по
чл.152 от НК, начина по който са извършени престъпленията и особената дързост и
цинизъм проявена от подсъдимия, липсата на осъзната самокритичност относно
извършеното, бруталността от страна на подсъдимия при извършване на
престъпленията изразяваща се във факта, че е заплашил със саморазправа съпругът
на пострадалата, който е бил на съседното легло, а след това е извършил
намислените от него спрямо св.С. престъпления.
Доколкото
производството по делото е по реда на съкратеното съдебно следствие, предвиден
в разпоредбата на чл.371, т.2 и сл. НПК, за съда съществува задължението след определяне
на наказанието същото да бъде намалено с една трета.
С оглед
извършените тежки умишлени престъпления, които се отличават с явна бруталност и
явно незачитане на личността на другия в случая на пострадалата, упоритостта в
годините от страна на подсъдимия да върши престъпления срещу половата
неприкосновенност и в частност престъпления по чл.152 от НК съдът прецени, че наказанията следва да бъдат в
горните граници на възможните наказания.
Счете, че именно в
такъв размер наказанията ще изиграят своя превантивен ефект по отношение на
подсъдимия и ще се изпълнят целите на генералната превенция визирана в закона.
Наказанията които бяха наложени, са следните
:
- за извършеното от престъпление по чл.150, ал.1 от НК, вр.чл.54 от НК, му
наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, което на основание чл.58 А от НК съдът намали с 1/3 и определи
подсъдимият да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при
първоначален СТРОГ режим.
- за извършеното от него престъпление по чл. 152, ал. 3,
т. 5, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.“б“ от НК вр. чл.54
ал.1 от НК му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТНАДЕСЕТ
ГОДИНИ, което на основание чл.58 А от НК съдът намали с 1/3 и определи подсъдимият да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ при първоначален
СТРОГ режим .
С присъдата
си на основание чл.23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛИ подс. П. да изтърпи общо най-
тежкото от така определените му наказания, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
На основание
чл.24 от НК с присъдата си съдът УВЕЛИЧИ така определеното най-тежко
наказание на подс.П. с ПЕТ ГОДИНИ лишаване
от свобода, като постанови, че подсъдимия П. следва да изтърпи наказание ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим.
На осн. чл.59,
ал.1 НК съдът ЗАЧЕТЕ времето, през което
подсъдимия е бил с мярка за неотклонение
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, считано от 04.10.2019
г.
Подсъдимия е
личност с висока степен на обществена опасност - видно от богатото му съдебно
минало, същият е осъждан общо четири
пъти, като са му налагани големи като размер наказания лишаване от
свобода, същият е престоял в местата за лишаване от свобода общо около двадесет години. Вземайки предвид
осъжданията му, престъпленията, за които е осъждан и съобразявайки обществената
опасност на подс. П. и извършените от него деяния в условията на опасен
рецидив, съдът намери, че следва на осн. чл.24 от НК да увеличи определеното му
общо наказание от десет години лишаване от свобода, като прецени, че същото не
би било съответно на престъпната съвкупност и за постигане на целите на
наказанието по чл.36 НК.
Изхождайки
от престъпното поведение на П., с оглед тежките
умишлени престъпления извършени от него, богатото му съдебно минало,
многото минали осъждания и конкретната обществена опасност на всяко от
деянията, личността на подс. П. /видно от приложената по делото справка от
районен инспектор/ разкрива изключително висока степен на обществена опасност,
с трайно изградени престъпни навици. В случая са налице доказателства за трайно
пренебрежение към репресивните мерки, които са били прилагани спрямо него до
момента и е очевидно, че желанието на осъдения да се поправи е само декларативно.
Налице е престъпна упоритост и погазване на законовия ред на държавата, като
наложените до момента наказания за престъпления не са изиграли своята възпираща
и възпитателна роля по отношение на него. Очевидно е, че прилаганата досега
спрямо същият наказателна репресия, не е оказала своя поправителен ефект, като
престъпната му дейност се ограничава единствено в периодите на изтърпяване на
наказанията лишаване от свобода. Целеният с наказанието превъзпитателен и
превантивен ефект би се постигнал, като определеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода в размер на десет години се завиши по реда на чл.24 НК с
още пет години, като подсъдимия П.
следва да изтърпи общо наказание лишаване от свобода в размер на ПЕТНАДЕСЕТ
ГОДИНИ.
Завишаването по чл.24 от НК следва да бъде също в максимален
размер предвид извършените тежки
умишлени престъпления, упоритото престъпно поведение на П., като по този начин
ще бъдат постигнати целите на
генералната превенция визирана в НК.
Съдът намира, че така определения размер на
наказанията в най- пълна степен ще спомогнат подсъдимия да се поправи и
превъзпита към спазване на законите, ще се въздейства предупредително върху него
и ще въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на
обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието
визирани в чл.36, ал.1 от НК.
С присъдата си
съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски.
Водим от
горното, съдът постанови своята присъда.
СЪДИЯ: