Р Е Ш Е Н И
Е № 260088
гр. Пловдив, 21.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 16492 по описа за 2018
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
С.В. е предявила срещу „Летище Пловдив“ ЕАД отрицателен установителен иск за
признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на
3264 лева, представляваща вземане по Заповед за изпълнение на парично
задължение № ****/18.01.2016 г., постановена по гр.д. № 404/2012 г. по описа на
Районен съд Пловдив, ведно с разноските по изп. дело № ***** г. по описа на ЧСИ
*****, с рег. № **** и район на действие – Окръжен съд П, както и осъдителен
иск ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в общ размер от
3943,94 лева, събрана по изп. дело № ***** г. по описа на ЧСИ *****, с ***** и
район на действие – Окръжен съд П.
В
исковата молба се излагат съображения, че ищцата е работила по трудово
правоотношение при ответника на длъжност „*****“ за периода месец януари 2010
г. – месец април 2015 г. На **** г. на ищцата бил представен документ от Г.Т.,
заемащ длъжността „*****“ с указания да бъде платено незабавно обективираната в
документа сума на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Ищцата извършила
плащане на сумата в размер на 3264 лева, която представлявала гаранционно
обезпечение за сключване на Договор за достъп между „Електроенергиен системен
оператор /ЕСО/“ ЕАД и „Летище Пловдив“ ЕАД. На основание извършеното плащане,
между посочените лица бил сключен Договор за пренос № ******* г. Сумата била постъпила по банковата сметка на
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД на **** г. и била осчетоводена от
дружеството.
Ищцата
посочва, че трудовото правоотношение между нея и ответника било прекратено през
месец април 2015 г., от който момент същата променила своето местоживеене ***.
На **** г. ответникът подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № ****/18.01.2016 г. по ч. гр. д. № 404/2016 г. по
описа на Районен съд Пловдив за сумата от 3264 лева, представляваща вредата,
вследствие на виновно поведение на ищцата, която в качеството си на бивш
служител /*****/ на „Летище Пловдив“ е извършила паричен превод от името и за
сметка на кредитора по сгрешена банкова сметка, *** от страна на заявителя по
вярната банкова сметка *** „ЕСО“ ЕООД. Въз основа на заповедта бил издаден *****
лист № *******г. за посочената сума и основание.
На ****
г. ищцата получила електронно съобщение от ***** на ответника, че по отношение
на нея е издаден ***** лист за сумата от 3264 лева. Едва тогава ищцата узнала
за признатото със заповедта задължение и за образувано въз основа на нея и
издадения ***** лист изпълнително дело № ***** г. по описа на ЧСИ *****, с *****
и район на действие – Окръжен съд П. По делото бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата. Ищцата изплатила изцяло сумата по
изпълнителното дело.
Същата
излага съображения, че от служители на „ЕСО“ ЕООД, летище Пловдив и
предоставени с писмо изх. № ******* г. документи, се установило, че сумата е
била преведена по сметка на контрагента „ЕСО“ ЕООД по сметка в КТБ АД, като посоченото
дружество било уведомило **** ***** на Летище Пловдив – Ц.С., че сметката е
променена. Въпреки, че ищцата била превела сумата по първоначалната сметка,
същата не знаела за новата предоставена от „ЕСО“ ЕООД сметка, а отделно с
посоченото дружество бил сключен Договор за пренос № ******* г. и сумата била осчетоводена при същото.
Поради
изложеното, посочва, че са налице предпоставките по чл. 424 ГПК, а именно: че
са налице новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да и бъдат известни до срока за подаване
на възражение по реда на чл. 414 ГПК. Поради изложеното моли предявените искове
да бъдат уважени.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба. В същия се излагат
становище, че предявеният иск е недопустим, доколкото е пропуснат тримесечният
срок по чл. 424 ал.1 ГПК.
По
основателността на предявения иск се възразява, че нито ответникът, нито
прекият ръководител на ищцата не и е възлагал да преведе процесната сума по
сметки на „ЕСО“ ЕАД, в която връзка лицето Г.Т. не представлява ответника.
Отделно, оперативният ***** не е оправомощен да извършва преводи към
контрагенти на дружеството. Излагат се съображения, че не е имало възможност
ищцата да не е запозната, че през посочения период КТБ АД е загубила
обществения си кредит на функционираща банка, поради което е извършено плащане.
Посочва се, че е извършено второ плащане по сметка на „ЕСО“ ЕАД. Поради
изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото лично трудово
досие на ищцата при ответното дружество се установява, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, считано от януари 2010 г. и
прекратено със Заповед № ****** г.
По делото не се спори, а и от
приложените по делото Заповед № **** за изпълнение на парично задължение от *****
г. и ***** лист № *******г., се установява, че ответникът е депозирал Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ищцата за сумата от
3264 лева, представляваща размера на вредата, причинена вследствие на виновено
поведение на същата, в качеството и на бивш служител на Летище Пловдив, а
именно: извършен паричен превод от името и за сметка на летището по сгрешена
банкова сметка, *** от негова страна по вярна банкова сметка *** „ЕСО“ ЕООД.
Въз основа на депозираното заявление е образувано ч. гр. д. № 404/2016 г. по
описа на Районен съд Пловдив, по което са издадени посочените Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и ***** лист. По делото няма спор, че заповедта е
влязла в сила, както и че въз основа на нея и издадения ***** лист било
образувано изпълнително дело № ***** г. по описа на ЧСИ *****, с ***** и район
на действие – Окръжен съд П., с кредитор „Летище Пловдив“ ЕАД и длъжник – С.В..
Посоченото обстоятелство се установява и от приложеното копие от изпълнително
дело.
Видно от вносна бележка от **** г.
ищцата е заплатила по сметка на ЧСИ ***** сумата в размер на 3943,94 лева по
посоченото изпълнително дело.
По делото са приложени писма от „ЕСО“
ЕАД до „Летище Пловдив“ ЕАД, от които се установява, че „ЕСО“ ЕАД е предоставил
сметки за изплащане на гаранции по договори за достъп от **** г. и за пренос от
**** г. сметки в Сосиете Женерал Експресбанк АД и Уникредит Булбанк АД, както и
че заплащане на сумата от 3263,82 лева за представяне на обезпечение по договор
за превоз продължава да бъде неизпълнена по посочените от дружеството сметки.
От Договор за пренос № ******* г., се установява, че на **** г. между „ЕСО“ ЕАД и
„Летище Пловдив“ ЕАД е сключен договор за предоставяне на посочената услуга, но
с датат на договора **** г.
От приложеното писмо от **** г. се
установява, че на посочената дата „ЕСО“ ЕАД е предоставило на ищцата исканите
от нея документи, а именно: съобщение от **** г. до изпълнителния **** на
„Летище Пловдив“ АД.
От приложеното ч. гр. д. № 874/2017 г.
по описа на Окръжен съд Пловдив, се установява, че е депозиране възражение от
ищцата срещу Заповед № **** за изпълнение на парично задължение от 18.01.2016
г. по ч. гр.д. № 404/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив по чл. 423 ГПК. С
Определение № 866/11.04.2017 г. по посоченото дело, депозираното възражение не
е прието.
По делото са разпитани трима свидетели –
И. Г. К., Г.Т.Т. и М.В.В..
От разпита на св. Т. се установява, че
към 2014 г. същият е заемал длъжността **** при ответника, като длъжността му
била свързана с *********************, както и комуникация с ЕСО. С последното
дружество имало сключен договор за пренос и достъп до енергия. През август 2014
г. при него дошла **** на ****, която му донесла гаранционно плащане за пренос
и достъп до ЕСО. св. Т. предал документа на ищцата с посочена вътре банкова
сметка, ***. След като разбрал за воденото дело срещу ищцата по отношение на
плащане по сгрешена банкова сметка, ***, който предоставил на същата.
Св. К. си спомня, че е работил дълго
време при ответника. Ищцата попадала във *********** при ответното дружество.
През 2014 г., когато **** ***** Ц.С. отсъствала, била замествана от ищцата. Св.
разбрал от последната в телефонен разговор, че е осъдена да плати сума, която е
преведена по погрешна банкова сметка ***. Впоследствие от посоченото дружество
настоявали сумата да бъде преведена втори път по правилната банкова сметка ***,
за да не остане летището без захранване. Св. не си спомня за официално
уведомление от ЕСО за промяна на банковата сметка и излага по какъв начин
кореспонденция се свежда до знанието на ищцата. Посочва, че дори да е имало
такава информация, най-вероятно не е била съобщена на ищцата, освен ако не е
имало изрична резолюция в този смисъл. В случай, когато ищцата замествала *****
*****, същата осъществявала всички функции на посочената длъжност. След
провеждане на сумата, първоначално водили преговори с ЕСО, но посоченото
дружество настоявало за повторно превеждане на сумата. Докато св. К. изпълнявал
длъжността „***** ****“ погрешно преведената сума не била върната от сметката в
„КТБ“. Св. посочва, че е имало лице, което е изпълнявало ***** функции, както и
че счетоводният отдел е отговарял за извършените плащания. Посочва, че св.т Т.
е имал задължението да наблюдава договорите с ЕСО.
Св. В. си спомня, че е работила при
ответника на длъжност „*********“. С ищцата били ****. Спомня си, че ищцата
разбрала, че следва да заплати една сума по неправомерно извършено плащане. Тогава
същата се свързала с ЕСО и очаквала да и бъдат предоставени документи. След
извършено дисциплинарно уволнение от ответника, св. В. започнала да търси
информация за дружеството в интернет и попаднала на договор за пренос на
енергия между него и ЕСО. Разпечатала договора и го представила на ищца в
периода около 08.03.2018 г.
Съдът дава вяра на показанията на св. Т.,
К. и В., доколкото същите са преки, непосредствени и съответстват на събрания
по делото доказателствен материал.
По делото е изготвено заключение по
допусната съдебносчетоводна експертиза. Съобразно същото за периода месец
януари 2010 г. – месец април 2016 г. ищцата е извършвала 322 пъти разплащания
от името и за сметка на ответника. От извършеното плащане на 04.12.2014 г. при
„ЕСО“ са осчетоводени следните суми 1126 лева като „Гаранционно обезпечение“ и
сумата от 2138 лева като „Гаранционно обезпечение“. Съдът кредитира приетата по
делото експертиза като компетентно изготвена, с необходимите знания и умения.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
424 ГПК. За уважаваното на предявения иск следва да са налице две предпоставки
– влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 или чл.
417 ГПК, както и да се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за решаване на делото.
Съобразно разясненията, дадени в т. 16
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС: Преценката дали по естеството си твърдените от ищеца
факти са „от съществено значение", обуславя допустимостта на иска, докато
неговата основателност е свързана с доказване на тези факти. Аналогично трябва
да се твърдят факти, при чието установяване документът да се смята за
новооткрит по смисъла на закона. В противен случай би се образувало исково
производство по чл.424 ГПК,
в което процесуалните действия по установяване на твърдените факти да е лишено
от смисъл, тъй като същите не са относими към преценката за дължимост на
вземането, респ. не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на
влязлата в сила заповед за изпълнение, тъй като са били известни на длъжника
преди изтичане на срока за отговор, и следователно дори и да бъдат установени,
искът не би могъл да бъде уважен. По същество преценката дали твърдените от
ищеца факти са от съществено значение за делото и дали са новооткрити, е
съобразяване на тяхната относимост към материалния спор.
В настоящия случай, в депозираната
искова молба се твърдят новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства,
които са от съществено значение по делото, поради което предявеният иск се
явява процесуално допустим. По същество следва да бъде изследвано дали тези обстоятелства
са новооткрити и доказателствата са нови, както и дали са от съществено
значение по делото.
Както
бе посочено, по делото не се спори, че е налице влязла в сила Заповед № **** за
изпълнение на парично задължение от 18.01.2016 г. по ч. гр. д. № № 404/2016 г.
по описа на Районен съд Пловдив, за сумата от 3264 лева, представляваща размера
на вредата, причинена вследствие на виновено поведение на същата, в качеството
и на бивш служител на Летище Пловдив, а именно: извършен паричен превод от
името и за сметка на летището по сгрешена банкова сметка, *** от негова страна
по вярна банкова сметка *** „ЕСО“ ЕООД. От изложеното следва, че е налице
първата кумулативно предвидена предпоставка за уважаване на предявения иск по
чл. 424 ГПК.
Досежно
наличието на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства, следва да
се посочи, че отрицателният установителен иск съдържа и някои от белезите на
производство по отмяна на влязло в сила решение. Приложим е критерият, валиден
за другите отменителни производства свързани с релевирането на нови
обстоятелства и представянето на нови доказателства - чл.240, ал.2 ГПК и чл.303, ал.1,
т.1 ГПК.
Най-общо казано, това са обстоятелства, които не са били известни на страната и
тя не е могла да узнае за тях при полагане на нормално дължимата грижа, както и
да се снабди с доказателства за тях или с други доказателства за факти,
нерелевирането на които не се дължи на собствената и небрежност. /така Определение
№ 597 от 17.10.2011 г. по ч.пр. д. № 538/2011 г. на Върховен
касационен съд и Определение № 372 от 28.04.2016 г. по т. д. № 2287 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение/.
Наличието
на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства биха били налице,
когато е налице непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото,
дължаща се на обективна невъзможност да се установи истината по време на
неговата висящност. Необходимо е новооткритото обстоятелство да не е могло да
бъде узнато своевременно от страната или макар да и е било известно, да не е
могла да се снабди с подкрепящо го писмено доказателство, въпреки положена от
нея дължима грижа за узнаването на факта или набавянето на доказателство, което
го установяване. В този контекст, производството по чл. 424 ГПК не е средство
за попълване на делото с ненаведени възражение по време на неговото
разглеждане, а средство за защита само при наличие на обективна невъзможност за
страната за узнаване на обстоятелство или снабдяване на доказателство и не може
да служи за поправяне на виновните пропуски на страната, за която не е изгодна
заповедта за изпълнение, а именно: длъжникът /в този смисъл са Решение №
460/04.06.2010 г. по гр.д. № 1776/2009 г. на ВКС, Решение № 468/02.06.2009 г.
по гр. д. № 3428/2008 г. на ВКС, Решение № 525/15.07.2010 г. по гр.д. №
624/2010 г. на ВСК и Решение № 513/14.10.2009 г. по гр.д. № 2613/2008 г. на
ВКС, постановени в производство по чл. 303 ГПК, но относими и към настоящото
производство/.
В
настоящия случай новооткритите обстоятелства и новите писмени доказателства,
които навежда ищцата, са могли да и станат известни, ако същата бе положа дължимата
грижа за узнаването на факта и снабдяването на доказателства по ч. гр.д. №
404/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив. По същество претенцията на ищцата
цели да установи невъзможността на същата да се снабди с посочените
доказателства поради извършеното фингирано връчване по чл. 47 ал.1 ГПК. Същото
обаче се явява редовно, като в тази насока същата е депозирала и възражение по
чл. 423 ГПК пред Окръжен съд Пловдив, и с влязъл в сила акта, възражението не е
прието. Настоящият съдебен състав е в невъзможност да ревизира извършеното
връчване, и доколкото същото е извършено редовно, то страната е била редовно
уведомена за издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В този случай същата е могла да се сдобие с посочените от нея в исковата
молба писмени доказателства и да узнае за твърдения новооткрит факт.
Фингираното връчване, доколкото е извършено по предвидения ред, не може да
обоснове наличие на обективна причина, която е възпрепятствала ищцата за
снабдяването с процесните доказателства. Същото е относимо единствено по
отношение на възможността за реализиране на защита по чл. 423 ГПК, в която
насока е налице влязъл в сила съдебен акт, който не подлежи на ревизиране от
настоящия съдебен състав.
Поради
всичко изложено, съдът намира, че към момента на връчване на Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК ищцата е имала обективната възможност за узнаване на
твърдените от нея новооткрити факти и за снабдяване с посочените в исковата
молба писмени доказателства, поради което не е изпълнена втората кумулативно
предвидена предпоставка по чл. 424 ГПК. Посоченото обуславя неоснователност на
предявената искова претенция и същата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Неоснователността
на предявеният иск по чл. 424 ГПК обуславя и такава по искът по чл. 55 ал.1
предл. първо ЗЗД, доколкото е налице валидно правно основание за заплащане на
процесните суми от ищцата.
По
разноските:
При този изход на спора, на основание
чл. 78 ал.3 ГПК ответникът има право на разноски в настоящото производство.
Доказателства за такива са представени за процесуално представителство от
адвокат в размер на 600 лева. Съдът намира направеното възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за неоснователно. Същото
съответства на минимално установеното в чл. 7 ал.2 т.1 и ал.9 от Наредба №
1/09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, ред. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г. – към момента на уговаряне на
възнаграждението, предвид обстоятелството, че по делото са проведени седем
открити съдебни заседания.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Н.В., ЕГН: **********,***
ЕАД, ЕИК: *********, обективно кумулативно съединени искове за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 3264 лева,
представляваща вземане по Заповед за изпълнение на парично задължение № ****/18.01.2016
г., постановена по гр.д. № 404/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив, ведно с
разноските по изп. дело № ***** г. по описа на ЧСИ *****, с ***** и район на
действие – Окръжен съд П., както и ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата в общ размер от 3943,94 лева, събрана по изп. дело № ***** г. по
описа на ЧСИ *****, с ***** и район на действие – Окръжен съд П.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал.3 ГПК С.Н.В.,
ЕГН: **********,*** ЕАД, ЕИК: *********, сумата в размер на 600 /шестстотин/
лева, представляваща разноски в настоящото производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ