№ 147
гр. Разград , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седми декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
Секретар:Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20203300500260 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А. Париж, чрез
„БНП Париба пърсънъл файненс“С.А. клон България, подадена чрез пълномощник, против
решение № 212/10.08.2020г., постановено по гр.д. № 53/2020г. по описа на РС Разград, с
което са отхвърлени исковете за установяване на задължението на С. М. Ш. за главница в
размер 1 475,78лв., ведно със законната лихва от 25.10.2019г., възнаградителна лихва в
размер 272,34лв. за периода 1.11.2018г.-3.04.2019г. и лихва за забава в размер 78,61лв. за
периода 3.04.2019г.-11.10.2019г., както и предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове за заплащане на горните суми. Жалбоподателят счита решението за
неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
недопускане на поисканата от него съдебно-счетоводна експертиза.
Въззиваемата С. М. Ш., представлявана в процеса от назначен от съда особен
представител, не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание особеният представител
поддържа мотивите на обжалваното решение и моли съда да го потвърди.
Въззивният съд, след преценка на събраните доказателства и становищата на
страните, констатира следната фактическа обстановка: На 8.03.2017г. е сключен договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта CREX-14623059, със страни „БНП Париба пърсънъл файненс“ЕАД
1
(праводател на ищеца) в качеството му на кредитор и С. М. Ш. в качеството й на
кредитополучател. По силата на този договор кредиторът е отпуснал на кредитополучателя
кредит в размер 705,47лв. за закупуване на телевизор и прахосмукачка, при лихвен процент
31,72%, ГПР 36,77%, двадесет и четири погасителни вноски, размерът на всяка от които е
39,97лв.
В чл.12 – чл.21 от договора страните са уговорили предоставяне и на револвиращ
потребителски кредит с издаване и ползване на кредитна карта с максимален кредитен
лимит до 10 000лв., който ще бъде определен едностранно от кредитора въз основа на
наличната информация за кредитополучателя. Договорът за револвиращ потребителски
кредит е уговорен като безсрочен. В чл.21 страните са договорили, че кредитната карта ще
бъде доставена заедно с приложение – неразделна част от договора, което ще съдържа
конкретните условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата.
По делото е представено приложение към сключения договор за потребителски
кредит, подписано едностранно от кредитора, в което е конкретизиран размерът на
револвиращия кредит на 1 500лв. и е уговорено издаването на кредитна карта. Лихвеният
процент е определен на 35%, а ГПР – на 44,90%. Определена е минимална погасителна
вноска от 120лв. (за кредити в размер от 1 000лв. до 2 000лв.) и обезщетение за забава в
размер 10% плюс ОЛП на БНБ. Приложението е изпратено по куриер и е получено лично от
ответницата срещу подпис на 20.05.2017г., видно от представената товарителница.
Ответницата не е оспорила това писмено доказателство, а напротив – в с.з. особеният
представител се е противопоставил на назначаването на поисканата от ищеца експертиза с
мотив, че не оспорва получаването на кредитната карта, нито факта на усвояването на
сумата по кредита. В депозирания в предходен момент писмен отговор също липсва
оспорване на съдържащите се в исковата молба факти, изложени са само възражения по
правните въпроси относно липсата на уведомление за обявена предсрочна изискуемост и
наличие на неравноправни клаузи в договора. Ето защо въззивният съд приема за
установено получаването на кредитната карта и усвояването на револвиращия кредит в
размер 1 500лв. от Севинч Шакирова като факт, по който страните не спорят и съответно
ненуждаещ се от доказване. Едва в проведеното въззивно съдебно заседание особеният
представител на ответника излага твърдения за липса на доказателства за получена кредитна
карта и кредит, но същите са несвоевременно направени, поради което и не следва тепърва
да се събират поисканите от ищеца доказателства посредством назначаване на експертиза за
установяване на безспорни факти.
Представена е покана от 8.04.2019г., изготвена от кредитора до длъжника, в която
Шакирова е уведомена, че е преустановила плащанията по договора за револвиращ
потребителски кредит на 1.11.2018г. и дължи на кредитора следните суми: главница в
размер 1 475,78лв., договорна лихва в размер 272,34лв. и обезщетение за забава 2,06лв.
Севинч Шакирова е поканена да заплати общо дължимата сума в размер 1 750,18лв. в
седемдневен срок от получаване на поканата. Липсват доказателства за връчване на
2
уведомлението на кредитополучателя.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е частично основателна.
Спорът е за вземания по договор за потребителски кредит, по отношение на който се
прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. С писмения отговор особеният представител на
ответницата е възразил за липсата на получено уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, за неравноправна клауза на възнаградителната лихва, надхвърляща
трикратния размер на законната лихва, за увеличен ГПР над предвидения максимален
размер в закона, включването в главницата на застраховка, което заедно с увеличения
размер на лихвата и ГПР води до нееквивалентност на престациите и оттук – до нищожност
на договора.
На първо място следва да се отбележи, че исковата претенция е за вземания по
револвиращия кредит от 1 500лв., който е усвоен допълнително от Севинч Шакирова, а не
по договора за потребителски кредит за закупуване на стоки в размер 705,47лв. За
револвиращия кредит страните са уговорили в т.15 от договора за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-14623059, че същият ще е безсрочен. В този смисъл не става въпрос за обявяване на
неговата предсрочна изискуемост, а за изявление от страна на кредитора за прекратяване на
договора поради неговото неизпълнение. По делото липсват доказателства изготвената
покана от кредитора до длъжника за връщане на дължимата главница заедно с лихвите да е
достигнала до длъжника, поради което съдът приема, че изявлението за прекратяване на
договора поради неговото неизпълнение е отправено с депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за всички суми на 25.10.2019г.
Що се отнася до начисляване към главницата по кредита и на сума за застраховка,
съдът следва да отбележи, че такава застраховка е определена за кредита за закупуване на
стоки в размер 705,47лв., но не е начислена към главницата от 1 500лв., отпусната като
последващ револвиращ кредит, която всъщност е предмет на спор в настоящото съдебно
производство. Ето защо възражението на ответника за нееквивалентност на престациите е
неотносимо към разглеждания спор.
На следващо място, съдът дължи произнасяне по възражението на длъжника за
наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, касаещи
възнаградителната лихва и годишния процент на разходите. В сключения на 8.03.2017г.
договор, подписан от двете страни, е уговорен лихвен процент 31,72% и ГПР 36,77%. В
изпратеното и получено от ответницата приложение към сключения договор лихвеният
процент е определен на 35%, а ГПР – на 44,90%. По този начин е създадена неяснота
относно лихвения процент и годишния процент на разходите за отпуснатия револвиращ
кредит, още повече, че приложението е подписано едностранно от кредитора, т.е. няма
изрично съгласие от страна на длъжника за нововъведените условия, а в двустранно
3
подписания договор от 8.03.2017г. е отбелязано само, че конкретните условия на
револвиращия кредит ще бъдат определени с приложението. Това означава, че към момента
на подписване на договора от 8.03.2017г. условията на револвиращия кредит не са били
определени, а с едностранното им определяне от страна на кредитора е възникнало
несъответствие в лихвените проценти и ГПР и неяснота за длъжника какви са точните
условия на последващия револвиращ кредит.
Налага се извод, че клаузите на договора противоречат на чл.11 т.9 и 10 ЗПК,
предвиждащи, че договорът за кредит трябва да съдържа ясна и разбираема информация за
лихвения процент и годишния процент на разходите. При това положение договорът за
револвиращ потребителски кредит в размер 1 500лв. е недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК.
По аргумент от чл.23 от с.з., когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и
други разходи.
С поканата за връщане на всички суми по кредита ищецът е определил
неиздължената част от главницата в размер 1 475,78лв. Тази е сумата, която
кредитополучателят следва да върне на кредитора. Установителният иск за главницата е
основателен и следва да бъде уважен, съответно обжалваното решение в тази част следва да
бъде отменено, а в частта на отхвърления осъдителен иск за главницата, предявен в
условията на евентуалност, решението следва да се обезсили и производството да се
прекрати. В останалата част решението е правилно и законосъобразно с следва да бъде
потвърдено.
Ищецът претендира присъждане в негова полза на деловодните разноски. В
заповедното производство е направил разноски в общ размер 86,53лв. и съобразно
уважената част от исковете ответникът следва да му заплати сумата 69,91лв. В
първоинстанционното производство ищецът е платил ДТ в размер 122,50лв., депозит за
особен представител в размер 300лв. и е представляван от юрисконсулт, за който се
претендира възнаграждение в размер 100лв. Съобразно уважената част от исковете и на осн.
чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата 422,12лв. за направените в
първоинстанционното производство деловодни разноски. Във въззивното производство
ищецът е заплатил ДТ за обжалване в размер 79,52лв. и депозит за особен представител в
размер 300лв. Претендира се и сумата 100лв. за възнаграждение на представляващия го
юрисконсулт. Съобразно уважената част от исковете и на осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сумата 387,39лв. за направените във въззивното производство
деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
Отменя решение № 212/10.08.2020г., постановено по гр.д. № 53/2020г. по описа на РС
Разград, в частта, с която е отхвърлен искът за установяване на задължението на С. М. Ш. за
главница в размер 1 475,78лв. по договор от 8.03.2017г. за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-
14623059 и приложението към договора, като вместо това постановява:
Приема за установено задължението на С. М. Ш. към „БНП Париба пърсънъл
файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба пърсънъл файненс“С.А. клон България, за сумата 1
475,78лв., представляваща главница по договор от 8.03.2017г. за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-14623059 и приложението към договора.
Обезсилва решение № 212/10.08.2020г., постановено по гр.д. № 53/2020г. по описа на
РС Разград, в частта, с която е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск за
осъждане на С. М. Ш. да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А. Париж, чрез
„БНП Париба пърсънъл файненс“С.А. клон България сумата 1475,78лв., представляваща
главница по договор от 8.03.2017г. за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14623059 и
приложението към договора и прекратява съдебното производство по този иск.
Потвърждава решение № 212/10.08.2020г., постановено по гр.д. № 53/2020г. по описа
на РС Разград, в останалата част.
Осъжда С. М. Ш. да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А. Париж, чрез
„БНП Париба пърсънъл файненс“С.А. клон България, сумата 69,91лв. за направени разноски
в заповедното производство, сумата 422,12лв. за направени разноски в
първоинстанционното производство и сумата 387,39лв. за направени разноски във
въззивното производство.
ПК ГПКг
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5