Р Е
Ш Е Н
И Е № 260087
гр.Пловдив, 20. 01. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател
: Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Силвия
Алексова
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д. № 2540/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
във вр. с чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от „УМБАЛ – Свети Георги” ЕАД, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „***, представлявано от
изпълнителния директор проф. д-р К. Д., чрез адв. Р.В., против Решение № 260077/20.08.2020г. на Районен съд – Пловдив,
постановено по гр.д.№ 11409/2019г., в частта, с която е осъдено дружеството
да заплати на „Ей енд Ди Фарма
България” ЕАД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район „***, представлявано от изпълнителния директор А. М. сумата от общо 643,42 лв.,
представляваща обезщетение за забава от падежа на всяка фактура до 25.07.2018
г., Моли да бъде отменено в тази обжалвана част и вместо това да се постанови
друго, с което да се отхвърли изцяло този предявен иск, ведно със законните
последици за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна „Ей енд Ди Фарма България” ЕАД /понастоящем с
наименование „МагнаФарм България“ ЕАД/, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район „***, представлявано от изпълнителния директор А.
М., чрез адв.И.С., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският
окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните,
прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от „Ей енд Ди Фарма България” ЕАД
против „УМБАЛ – Свети Георги” ЕАД е заведена искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата в общ размер на 19 433,94 лв. с ДДС- главница,
представляваща неизплатена цена на доставени лекарствени продукти на основание
Договор № ОП-90-17 от 25.09.2017 г., за която са издадени осем броя фактури, както
и сумата от общо 643,42 лв.- обезщетение
за забава от падежа на всяка фактура до 25.07.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.07.2018 г. до окончателното плащане.
Изтъкнато е, че правоотношенията между страните са възникнали по силата на
договор, сключен по ЗОП /отм./ за доставка на лекарствени продукти № ОП-90-17
от 25.09.2017 г., със срок на действие 12 месеца. По силата на договора
ищцовото дружество се задължило да доставя по предварителни заявки лекарствени
продукти, необходими за дейността на ответника. За всяка доставка се подписвали
приемо-предавателни протоколи, с които страните удостоверили приемането на
стоките, като се издавали и съответни фактури. Заявките били правени от
ответника по електронната поща, като доставките били извършвани своевременно в
срока по чл. 4.1 от договора. Лекарствата били доставяни до Болнична аптека на
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, бул. „***, съгласно чл. 2.1 от договора.
Лекарствата били приети от ответника без възражения относно срока на доставка,
остатъчния срок на годност на лекарствата и количествата. За извършените
доставки били издадени общо 8 броя фактури – фактура № **********/13.10.2017 г.
с падеж: 12.12.2017 г. на стойност 2319,06 лева с ДДС; фактура №
**********/13.11.2017 г. с падеж: 12.01.2018 г. на стойност 2608,80 лева с ДДС; фактура № **********/14.12.2017 г. с падеж: 12.02.2018
г. на стойност 2955,30 лева с ДДС; фактура № **********/10.01.2018 г. с падеж:
11.03.2018 г. на стойност 2588,40 лева с ДДС; фактура № **********/07.02.2017 г. с падеж: 08.04.2018 г. на стойност
2509,80 лева с ДДС; фактура № **********/13.03.2018 г. с падеж: 12.05.2018 г.
на стойност 1808,10 лева с ДДС; фактура № **********/05.04.2018 г. с падеж: 04.06.2018 г. на стойност
2314,68 лева с ДДС; фактура № **********/09.05.2018 г. с падеж: 08.07.2018 г.
на стойност 2329,08 лева с ДДС. Общото задължение по всички 8 фактури възлизало
на сумата от 19433,94 лева с ДДС, но нито една от тях не била платена на падежа
или до момента. Съгласно чл. 3.2 било уговорено 60 дневно отложено плащане,
като във всяка фактура е посочено отложено 60 дневно плащане, като била посочена
и датата на падежа на задължението. Независимо от уговорения срок ответникът не
заплатил доставната цена на уговорените падежи, като така изпаднал в забава,
поради което дължал и мораторна лихва в общ размер на 643,42 лева, както следва: сумата от 144,95 лева за периода
13.12.2017 г.- 25.07.2018 г. по фактура № **********/13.10.2017 г.; сумата от
140,60 лева за периода 13.01.2018 г.- 25.07.2018 г. по фактура №
**********/13.11.2017 г.; сумата от 133,82 лева за периода 13.02.2018 г.-25.07.2018 г. по фактура №
**********/12.06.2017 г.; сумата от 97,79 лева за периода 12.03.2018 г.- 25.07.2018 г. по фактура №
**********/10.01.2018 г.; сумата от 75,30 лева за периода 09.04.2018 г.- 25.07.2018 г. по фактура №
**********/07.02.2018 г.; сумата от 37,17 лева за периода 13.05.2018 г.- 25.07.2018 г. по фактура №
**********/13.03.2018 г.; сумата от 32,79 лева за периода 05.06.2018 г.- 25.07.2018 г. по фактура №
**********/05.04.2018 г.; сумата от 11 лева за периода 09.07.2018 г.- 25.07.2018 г. по фактура №
**********/09.05.2018 г. В тази връзка се предявяват осъдителни искове срещу
ответника за заплащане на дължимите суми по фактурите, ведно с лихвите. Претендирани са и разноски по делото.
Към исковата молба прилага описаните 8 бр. фактури, Договор № ОП-90-17 от 25.09.2017 г. за доставка на
лекарствени продукти, сключен между УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД /наричан за краткост
„възложител“/ и „Ей енд Ди Фарма България” ЕАД /наричан за краткост „изпълнител“/,
на осн. чл.112 ал.1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и др.
Ответникът УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД –
гр. Пловдив депозира Писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове по основание
и размер. Оспорени са и акцесорните
искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва както
по основание, така и по размер по съображения, че страните са уговорили в
договора неустойка за неизпълнение на задължението, която да компенсира
забавата. В хода на устните състезания дружеството моли за отхвърляне на
предявения иск поради извършено в хода на процеса плащане.
В хода на делото е била приета ССЕ, изготвена от в.л. В. Ш., съобразно
което обезщетението за забава по 8 бр. процесни фактури възлиза на общо 673,37
лв. от датата на падежа на всяка една от тях до 25.07.2018г.
Районният съд с
решението в обжалваната част, за да отхвърли предявения иск, предявен на осн. чл.86 от ЗЗД за сумата
от общо 643,42 лв., представляваща обезщетение за забава от падежа на всяка от
издадените от ищеца осем броя фактури до 25.07.2018 г., излага основни
съображения, че няма спор между страните, че плащането на дължимата главница в размер на сума
19 433,94 лв. е заплатена от ответника- УМБАЛ –Св. Георги“
ЕАД с платежни нареждания от 31.07.2019г. и от 30.09.2019г. в хода на делото и след подаване на
исковата молба, поради което и ответникът е дал повод за образуване на
съдебното производство. Аргументира, че е налице в случая неизпълнение на
парично задължение за периода на забава от падежа на всяка фактура до датата на
подаване на исковата молба 25.07.2018г. е дължимо обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Кредитирано е заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице В. Ш.. Районният съд посочва,
че тъй като ищецът претендира обезщетение за забава в по-нисък от установения
по делото размер- 643,42 лв. и с оглед диспозитивното начало в процеса
акцесорната претенция подлежи на уважаване за тази сума. Излагат се мотиви, че
не се споделят възраженията на процесуалния представител на ответника за
недължимост на обезщетението за забава поради предвиждането на клауза за
неустойка, доколкото на първо място за неизпълнение на всяко парично задължение
законодателят е предвидил дължимост на обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Предметът на делото се определя от ищеца посредством
наведените от него твърдения. Същият не претендирал неустойка по договора и е
избрал друг път за защита на правата си, а именно- да установи в хода на общия
исков процес претендираното от него обезщетение за забава и при негова
доказателствена тежест, ищеца установи размера на акцесорния иск. Изтъква, че
такава възможност е предвидена и в самия Договор № ОП -90-17/ 25.09.2017 г. с чл. 12.2, изречение последно.
С
въззивната жалба на УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД се възразява срещу направените правни изводи с атакуваното решение и намира същото за неправилно и необосновано в обжалваната част.
Окръжен съд - Пловдив – V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Основното
възражение на жалбоподателя се изразява в това, че незаконосъобразно Районният
съд е приел, че съгласно чл.12.2, изр.2 от Договора се предвиждала възможност
ищецът да не претендира уговорената неустойка, а направо лихва за забава по
чл.86 от ЗЗД. Поддържа се, че предвид клаузата на чл.12.2 от Договора, той няма
право на обезщетение в размер на законната
лихва вместо договорената с тази клауза неустойка. Има право само на
вреди, надхвърлящи неустойката, които подлежат на самостоятелно доказване и не
се презюмират. Такива вреди в случая не се навеждат, съответно не се и доказват,
тъй като не разликата между неустойката и действителните вреди е предмет на
исковата молба. Искът е по чл.86 ал.1 от ЗЗД, а не по чл.92 ал.1 от ЗЗД, респ.
по чл.12.2, изречение последно от Договора. Позовава се на съдебна практика – Решение
№ 291/29.10.2018г. на ПАС по в.т.д.№ 418/2018г. по идентичен спор между същите
страни и на Решение № 68/09.07.2012 г. по т.д.№ 450/2011г. на ВКС – I т.о.
Възражението е основателно.
Съгласно чл.12.2 от Договора – „При неизпълнение на
задълженията си по т.3.2 от договора възложителят дължи неустойка в размер на
0,02 % за всеки ден забава, но не повече от 3%
от стойността на неиздължената
сума. Страните се съгласяват, че уговорената неустойка компенсира изцяло
забавата и че не си дължат лихви за целия период на забавата. В случай, че
изпълнителят счита, че вследствие на забавата е претърпял вреди над
предвидената неустойка, техният размер подлежи на доказване и не се презумира с
размера на неустойката“.
Безспорно установено от закона и прието от съдебната
практика е,
че е недопустимо кумулирането на неустойка за забава при неизпълнение на
парично задължение и обезщетение в размер на законната лихва за същото
неизпълнение.
Няма спор, че кредиторът има право на избор кое от тези две обезщетения да
претендира - тоест може да претендира обезщетението в размер на законната лихва
по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, ако не е претендирал неустойката, респ. ако тя не му е платена от
длъжника. Това право на избор е само в случай че в съглашението между страните
е включена клауза за неустойка без същевременно да е уговорено друго. В случая
– с клаузата на чл. 12. 2 от Договора, изпълнителят – ищец се е отказал от горепосоченото си право
на избор, съгласявайки се че за забавата на насрещната страна в плащането на
цената и за целия период на тази забава има право само на договорената
неустойка, но не и на лихви, а в случай че счита да е претърпял вреди
надхвърлящи неустойката естеството и размера на тези вреди не се презюмират и
подлежат на доказване. В случая периода на забавата е точно установен – предвид
погасяването на част от главницата чрез плащания в хода на първоинстанционното
производство. За целия период на
забавата – в това число и периода от предявяването на исковата молба до
окончателното погасяване на главницата чрез заплащане ищецът – с
оглед клаузата на чл. 12. 2 от облигацията, няма право на обезщетение в размер
на законната лихва вместо договорената с тази клауза неустойка. Има право само
на вреди, надхвърлящи неустойката, които обаче подлежат на самостоятелно
доказване и не се презюмират – чл. 12. 2. Но такива вреди в случая не са въведени с исковата молба, съответно не са и анагажирани доказателства в тази насока, тъй като не разликата между неустойката и действителните вреди е
предмет на спора. Претенцията е за обезщетение в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1, изречение първо от ЗЗД, а не по чл.
92, ал. 1, изречение второ от ЗЗД, респ. по чл. 12. 2, изречение последно
от Договора.
Решението
в обжалваните части следва да се отмени и вместо него ще се постанови друго, с
което ще се отхвърли иска като неоснователен.
Разноски.
Съобразно
правния резултат „Ей енд Ди Фарма България” ЕАД /понастоящем с
наименование „МагнаФарм България“/ ще бъде осъдено да заплати УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД общо сумата 1324,60 лв. /844,60 лв. с ДДС + 480 лв. с ДДС/ за разноски за адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Обжалваемост.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280 ал.3 т.1 пр.1 от ГПК.
По мотивите, Пловдивският окръжен
съд – V възз. гр.с.
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 260077/20.08.2020г. на Районен съд – Пловдив, II гр.с., постановено по гр.д.№ 11409/2019г., в частта, с която е осъдено УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. ***,
представлявано от изпълнителния директор проф. д-р К. Д., да заплати на „Ей енд Ди Фарма България” ЕАД /понастоящем с
наименование „МагнаФарм България“/, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление- град София, район „***, представлявано от изпълнителния директор А.
М., на осн. чл.86 от ЗЗД сумата от общо 643,42 лв. /сумата от 144,95 лева за периода 13.12.2017 г.-
25.07.2018 г. по фактура № **********/13.10.2017 г.; сумата от 140,60 лева за
периода 13.01.2018 г.- 25.07.2018 г. по фактура № **********/13.11.2017 г.; сумата от 133,82 лева за периода 13.02.2018
г.-25.07.2018 г. по фактура № **********/12.06.2017 г.; сумата от 97,79 лева за периода 12.03.2018 г.-
25.07.2018 г. по фактура № **********/10.01.2018 г.; сумата от 75,30 лева за периода 09.04.2018 г.-
25.07.2018 г. по фактура № **********/07.02.2018 г.; сумата от 37,17 лева за периода 13.05.2018 г.-
25.07.2018 г. по фактура № **********/13.03.2018 г.; сумата от 32,79 лева за периода 05.06.2018 г.-
25.07.2018 г. по фактура № **********/05.04.2018 г.; сумата от 11 лева за периода 09.07.2018 г.- 25.07.2018
г. по фактура № **********/09.05.2018 г./, представляваща обезщетение за забава
от падежа на всяка от издадените от
ищеца осем броя фактури до 25.07.2018 г.
като вместо това постановява -
Отхвърля предявеният от „Ей енд Ди Фарма България” ЕАД /понастоящем с наименование
„МагнаФарм България“/, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление- град
София, район „***, представлявано от изпълнителния директор А.М., против УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „****,
представлявано от изпълнителния директор проф. д-р К. Д., иск на осн. чл.86 от ЗЗД сумата
от общо 643,42 лв. /сумата от 144,95 лева за периода 13.12.2017 г.-
25.07.2018 г. по фактура № **********/13.10.2017 г.; сумата от 140,60 лева за
периода 13.01.2018 г.- 25.07.2018 г. по фактура № **********/13.11.2017 г.; сумата от 133,82 лева за периода 13.02.2018
г.-25.07.2018 г. по фактура № **********/12.06.2017 г.; сумата от 97,79 лева за периода 12.03.2018 г.-
25.07.2018 г. по фактура № **********/10.01.2018 г.; сумата от 75,30 лева за периода 09.04.2018 г.-
25.07.2018 г. по фактура № **********/07.02.2018 г.; сумата от 37,17 лева за периода 13.05.2018 г.-
25.07.2018 г. по фактура № **********/13.03.2018 г.; сумата от 32,79 лева за периода 05.06.2018 г.-
25.07.2018 г. по фактура № **********/05.04.2018 г.; сумата от 11 лева за периода 09.07.2018 г.- 25.07.2018
г. по фактура № **********/09.05.2018 г./, представляваща обезщетение за забава
от падежа на всяка от издадените от
ищеца осем броя фактури до 25.07.2018 г., като неоснователен.
Осъжда „Ей енд Ди Фарма България” ЕАД /понастоящем с наименование „МагнаФарм
България“ ЕАД/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление- град София,
район „***, представлявано от изпълнителния директор А. М., да заплати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „** *, представлявано от
изпълнителния директор проф. д-р К. Д. сумата
от общо 1 324 лв. за двете
съдебни инстанции / 844,60 лв. с ДДС по гр.д.№ 11409/19 лв. по описа на ПдРС и
480 лв. с ДДС по възз.гр.д.№ 2540/2020г. по описа на ПдОС/.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове :