Мотиви по НОХД № 369/2018г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив.
Подсъдимият Т.В. ***, е обвинен в извършване на престъпление по чл. 343,
ал. 3, предл. 6-то, б. „б“ във вр. с ал.
1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това че на 02.05.2016 г. около
22,46 часа в село Р., ******* пред къща с административен
адрес № **, в района на бензиностанцията, намиращ се в началото на селото, на
влизане от с. Скутаре, при управление на моторно-превозно средство „БМВ
320“, с рег. № ***е нарушил
правилата за движение:
- чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата, като участник в движението по пътищата – водач на пътно
превозно средство с поведението си създал опасности и пречки за движението и
поставил в опасност живота и здравето на хората – пешеходеца
С. И.М., ЕГН **********;
- чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движението
по пътищата, като водач на пътно превозно средство не е бил внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, какъвто е бил пешеходеца
С. И.М..
- чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата, като водач на пътно превозно средство, при избиране скоростта на
движение не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът е длъжен да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението.
- чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата, при избиране на скоростта на движение, като водач на пътно превозно
средство е превишил разрешената скорост на движение в населено място от 50
км/ч, като се е движел в населеното място със 76 км/ч, като е превишил
разрешената скорост за движение на пътно превозно средство от категория „В“ в
населено място с 26 км/ч.;
- чл. 3 от Правилника за приложение на закона
за движение по пътищата – като участник в движението е бил длъжен:
1.
Да
спазва правилата за движение
2.
Да
пази живота и здравето на хората.
- чл. 73, ал. 1 от Правилника за
приложение на закона за движение по пътищата – при избиране на скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 50 км/ч
в населено място за категория „В“
- чл. 193 от Правилника за
приложение на закона за движение по пътищата – водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и
към престарелите хора;
- чл. 198 от Правилника за приложение
на закона за движение по пътищата – когато на платното за движение има вода,
кал или дребни камъни, водачът на пътно превозно средство е длъжен да преминава
с такава скорост, че да не причини изцапване или нараняване на пешеходците;
- чл. 47, ал. 3 от Правилника за приложение
на закона за движение по пътищата - „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за
отменяне на въведена забрана имат следните изображения и наименования: „В 24“ –
забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош и „В 26“ -
забранено е движение със скорост по-висока от означената“, като означената на
този пътен знак е 50 км/ч.
и по непредпазливост
е причинил смъртта на С. И.М., ЕГН **********, като
е избягал от
местопроизшествието.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
поддържа внесеното обвинение.
Частните обвинители И.М. и С.М., лично и чрез повереника
си адвокат С. поддържат внесеното обвинение.
Подсъдимият И. не се признава за виновен, като
лично и чрез защитника си адвокат О.М., моли, да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира че в
хода на съдебното следствие се установи фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Т.И. ***, българин, български
гражданин, с висше образование, като живее и работи в гр. София „Ориндж Дот“
ЕООД, като *** и притежава СУМПС от
04.10.2007г.
На 02.05., късно вечерта, подсъдимият управлявал
л. а. „БМВ 320“, ДКН № ***в посока от гр. Пловдив към с. Рогош, обл.
Пловдивска. Към 22,46 часа, И. навлязъл
в пътния участък между селата Скутаре – Рогош, а впоследствие след газ
станцията по ул. Ал. Стамболийски в с. Рогош, карайки на дълги светлини. По
същото време в с. Рогош, пред къща с административен адрес № ** на горепосочената улица, по десния, по посока на
движението на И. тротоар се движил пострадалият С. М..
Пътната обстановка била изключително усложнена,
тъй като валял силен дъжд. Пътната настилка била мокра, а видимостта намалена,
както заради дъжда, така и поради късния час на денонощието.
Въпреки тази пътна обстановка, подсъдимият
управлявал автомобила със скорост около 76км./ч. и вече в чертите на с. Рогош,
като настигнал л.а. „Рено Лагуна“ с ДКН № ***, управляван от свид. В.,
предприел маневра изпреварване на същия, докато едновременно с това, наблюдавал
дисплея на мобилния си телефон. По същото време, за да избегне намираща се на
тротоара локва, пострадалият слязъл на пътното платно и бил блъснат от
изпреварилия Реното и прибрал се в своята лента за движение И.. Ударът настъпил
с предна дясна част на автомобила БМВ, в
резултат на което М., подхвърлен във въздуха, паднал върху предното обзорно
стъкло, превъртял се странично и след падане на пътното платно, останал да лежи
неподвижно.
Макар да почувствал удар с предмет, подсъдимият
продължил без да спре. Движещият след него свид. В., който управлявал своя
автомобил със скорост около 50 км./м. го „подгонил“, „настигнал“, „засякъл“ му
пътя и го принудил да спре. След това В. излязъл от своя автомобил, накарал
подсъдимият И. да даде на заден ход, близо до мястото, където паднал
пострадалият. Междувременно В. се обадил на тел. 112. На местопроизшествието
пристигнал и свид. А.З., който управлявал таксиметров автомобил. С фаровете си
осветил мястото, където паднал пострадалият, като препоръчал на свид. В. и
подсъдимият, които били до М., да не го местят до пристигане на БМП. След около
10 минути дошла БМП и полиция, всред които и свид. М. – служител на РУ на МВР
с. Труд, който тествал подс. И. с Дрегер за употреба на алкохол. Тестът бил
отрицателен. Пристигналите служители на БМП само констатирали смъртта на
пострадалия, като междувременно на местопроизшествието се появили и роднини на
пострадалия М..
Изложената фактическа обстановка се потвърждава частично
от обясненията на подсъдимия И., изцяло от показанията на свидетелите В.В.,
дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, дадени по време на
досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281, ал . 4 във вр. с чл.
281, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, изцяло от показанията на свидетелите М., З., М.
И., И.М. и С.М.. От приложените по
делото писмени доказателства- протоколите за оглед на местопроизшествието,
скицата, фотоалбума, свидетелство за регистрация на МПС, протокол за ПТП,
справка за съдимост, характеристична справка, акт за смърт и удостоверение за
наследници, протоколи за изготвяне на химически експертизи, заключенията на
автотехническа експертиза, комплексна автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза, допълнителни комплексни автотехнически и съдебно-медицински
експертизи, назначени в хода на съдебното следствие.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия И.
единствено досежно, пътната обстановка, при която е управлявал автомобила,
както и общото му състояние, след като е причинил ПТП – състояние на шок и
поведението му, след като принудително е бил спрян от свид. В. и заставен да
премести автомобила на заден ход, в близост до местопроизшествието.
Съдът се доверява изцяло на показанията на
свидетеля В. – напълно незаинтересован от изхода на делото свидетел и единствен
пряк очевидец на станалото ПТП. Показанията му, следва да се кредитират относно
пътната обстановка, скорост, при която е управлявал автомобила, относно
обстоятелството, че е бил изпреварен в населеното място от подс. И. със скорост
около 76 км./ч., относно факта, че е възприел пострадалият М. като силует,
който се е движил по тротоара по посока движението на неговия автомобил, както
и че за да избегне локва е слязъл на пътното платно. Кредитират се и
показанията му в частта, в която е видял как купето на автомобила, управляван
от подсъдимия е било осветено, поради факта, че И. е търсил нещо в мобилно
устройство, докато е изпреварвал на непрекъсната линия. Съдът се доверява и на
показанията му в частта, в която дава сведения как И. е блъснал пострадалият и
е продължил движението си, без да направи опит да намали скоростта или да спре.
Кредитират се изцяло и показанията му в частта им, в която обяснява как е
подгонил и „засякъл“ И., като го е заставил да спре и даде на заден ход до
местопроизшествието. Показанията му се кредитират и относно състоянието на
подсъдимия при пристигането на местопроизшествието на БМП, полиция, а преди
това и на свидетеля З., управлявал таксиметров автомобил. При известни
неточности в показанията на В., по изричното му настояване в съдебно заседание,
се кредитират прочетените му показания, дадени в хода на досъдебното
производство, поради факта, че се намират по-близко във времето от разпита му
пред съда.
Изцяло се кредитират показанията на свидетеля А.З.,
който обяснява ситуацията, непосредствено след станалото местопроизшествие, на
което той не е бил пряк очевидец. В показанията си той сочи също състоянието на
шок у подсъдимия, както и пристигането на БМП и полицейските служители.
Изцяло се кредитират и показанията на свидетеля
С.М. – полицейски служител, пристигнал на местопроизшествието и изпробвал за
употреба на алкохол подс. И..
Изцяло се кредитират също показанията на свидетеля
М. И. – брат на подсъдимия И., С.М., досежно ситуацията, непосредствено след
станалото ПТП, а също и на свидетеля И.М., който по същото време е бил в
чужбина, но впоследствие се е върнал в България за погребението на сина си.
Според заключението на назначената по делото
химическа експертиза в кръвта на пострадалия С. М. не е констатирано наличие на
алкохол.
От заключението на назначената по делото и приета в съдебно заседание съдебно-медицинска
експертиза на труп /л. 57-60, том 1 от
ДП/, се установява, че на пострадалия С. М. са причинени множество травматични
увреждания, като непосредствена причина за смъртта е тежка черепно-мозъчна
травма със счупване на черепните кости и мозъчни кръвоизливи с обширна и
дълбока контузия на мозъка, довели до притискане и парализа на жизненоважни
мозъчни центрове. Всички травматични увреждания отговарят да са причинени по
механизма на удар с или върху тъп предмет, както отговарят да са получени при
автомобилна травма. Тези увреждания са прижизнени и се намират в пряко
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на С. М..
По делото, в хода на досъдебното производство, а
впоследствие и в хода на съдебното следствие, е назначена Автотехническа
експертиза, заключението по която е изготвена от вещото лице инж. М.. Съдът не
кредитира заключението на тази експертиза, тъй като тя се различава съществено
от заключенията на назначените в хода на досъдебното производство и по време на
съдебното следствие допълнителни Комплексни съдебно-автотехнически експертизи
относно скорост на движение на автомобила на подсъдимия, както и изчисления на
други параметри около местопроизшествието, сочещи механизмът на причиняването
му.
По делото, в хода на досъдебното производство и по
време на съдебното следствие, е назначена и приета Автотехническа експертиза,
изготвена от вещите лица А. и С. / т. 2, л. 22 - 56 от ДП/. Съдът изцяло
кредитира заключението на същата, според която водачът на л.а. БМВ с ДКН № ***,
И. е имал техническа възможност да възприеме пострадалият М. непосредствено
преди възникване на опасността на влизане в платното за движение от последния. Тоест,
когато М. се е намирал на тротоара, като тази възможност, той е имал на около
30 -35 м. пред автомобила, още преди М. да навлезе в платното за движение. При
приетата от експертизата скорост на управлявания от И. автомобил 76 км./ч., подсъдимият И. при своевременна
реакция и задействане на спирачната система, е нямал техническа възможност да
спре автомобила преди мястото на удара и по този начин да избегне станалото
ПТП. Според същото заключение подсъдимият И. е имал техническа възможност да
избегне удара чрез безопасно спиране, ако в момента, в който пострадалият М. е
навлязъл в платното за движение и е изминал до
1,5 м., скоростта на л.а. БМВ е била не по-висока от 33,82 км./ч.
Скоростта на управлявания от подсъдимия И. автомобил около 76 км./ч. не е била
технически съобразена с конкретната пътна обстановка.
По делото, в хода на досъдебното производство, е
назначена, а впоследствие в хода на съдебното следствие, приета Комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза / том 1, л. 144 – 177 от ДП/.
Съдът кредитира изцяло заключенията на същата, но с оглед заявеното от вещите
лица в съдебно заседание, че не са взели предвид всички данни по делото,
най-вече обясненията, дадени от подсъдимия в съдебно заседание на 21.05.2018г.,
се наложи изготвянето на допълнителна Комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза. От заключението на назначената допълнителна
комплексна експертиза /л. 79-193 от съдебното заседание/ и показанията на
вещите лица в съдебно заседание от 18.10.2018г., се установява каква е
вертикалната и хоризонталната пътна маркировка на разстояние 50 м. преди
табелата за населеното място – с. Рогош, през целият път до мястото на удара
и 50 м. след него, като съдът не счита
за нужно да преповтаря заключението по т. 1 /л. 188 – 189 от съдебното
заседание/. При конкретната пътна ситуация, осветеността на фаровете на лекия
автомобил, управляван от подсъдимия, вдясно по посока към движение, е била
около 2 lx, като конкретната
видимост в дадената пътна ситуация би могла да варира около 15 м. до около
57,03 м. При така отчетената пътна ситуация, вещите лица са дали три варианта
на възможност за спиране на процесния автомобил в рамките на осветената зона,
съответно за 15 м., 30 м. и 57 м.
видимост, като максималната скорост, за да се спре на дистанция, при
анализираните от вещите лица хипотези за обща видимост, е както следва:
-
При обща видимост 39 м. – максимална скорост 46,59 км./ч.
или по-малка от нея.
-
При обща видимост 74 м. – максимална скорост 73,76 км./ч. или по-малка от нея.
-
При обща видимост 20 м. – максимална скорост 27,68 км./ч.
Според същото това заключение, пешеходецът М. е
бил възможен за възприемане в зоновата осветеност, вдясно на късите и дългите
светлини на л.а. БМВ 320, освен при версията, сочена от обясненията на подсъдимия
И., а именно при конкретна видимост на 15 м. от автомобила, при обща видимост
вляво 20 м. и вдясно 22 м.
От заключението се установява, че от момента на
техническата възможност за възприемане на пострадалия М. от подсъдимия И.,
дистанцията до пострадалия при движение със спокоен ход, е както следва:
-
При отстояние на автомобила около 30 м. от М., последният
е възможно със спокоен ход да е отстоял на около 3,74 м. от мястото на удара.
-
При отстояние на автомобила около 57,03 м. до
пострадалия, последният е възможно със спокоен ход да е отстоял на около 5,77
м. преди мястото на удара.
-
И при отстояние на автомобила около 15 м. до М.,
последният е възможно със спокоен ход да е отстоял на 1,12 м. от мястото на
удара.
Ударът на л.а. БМВ е настъпил с първоначален
контакт в предна дясна част на автомобила и в задна част на лявата подбедрица
на около 35 – 40 см. от петата на пешеходеца, който в този момент се е намирал
леко странично и наляво спрямо посоката на движение на автомобила.
Както стана дума по-горе, съдът кредитира изцяло
заключението на тази експертиза, но тъй като същата не беше съобразена с
количеството паднал дъжд според изготвената метеорологична справка за района на
с. Рогош / л. 206 от съдебното заседание/ от НИМХ 14 л. на кв. м. за времето от
19:10 ч. до 24:00 ч. в района на настъпилото ПТП, се наложи назначаването на
допълнителна комплексна съдебно-медицинска експертиза, която да съобрази
заключението с това, а също и да посочи с каква височина е бил тротоара от
дясната страна по посока на движението на автомобилите.
Заключението на горепосочената комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза / л. 227 – 368 от съдебното
заседание/, вече дава изчерпателен отговор на всички задачи във връзка с
настъпилото ПТП, като е отчела и количеството дъжд, паднал в района на същото.
Според заключението на същата отново се
потвърждава скорост на управление на автомобила от подсъдимия И. - 76 км./ч.
Общата видимост в конкретната ситуация е била възможно да варира около 26 м. до
около 59 м., а конкретната видимост от около 20 м. до около 45 м. В експертизата подробно е посочена
максималната скорост, с която е следвало да се управлява л. а. БМВ, за да се
спре на дистанция при видимост от 15 м. до 57,03 м., като при всички варианти
за реакция на водача от 0,8 секунди до 1,6 секунди, скоростта на движение би
следвало да е по-ниска от установената – около 76 км./ч. Според заключението на
експертизата М. е бил възможен за възприемане в зоната на осветеност, вдясно на
късните и дългите светлини на л.а. „БМВ 320“, при конкретна видимост над 33,78
м. при време на реакция на водача 1,6 секунди и съответно при конкретна
видимост над 29,56 м. и време на реакция на подсъдимия 1,4 секунди. С оглед на
конкретната пътна ситуация – създадена огледална повърхност от водното
препятствие, успоредно на нивото и разливащо се по настилката, възприемането му
е близко до технически невъзможно. Според заключението на експертизата, И. е
имал техническа възможност да започне да възприема пешеходецът при конкретна
видимост, варираща от около 20м. до 45 м., съобразявайки параметрите на
ксеноновата крушка на фара в края на маневрата изпреварване, л.а. БМВ е бил във
фаза ход смяна, прибиране в лентата за движение надясно към южния тротоар и
респективно снопа от светлина е следвало да бъде по-силен, съответно
възможността за възприемане на М. по-голяма.
Предвид на изложеното, съдът намира, че
подсъдимият Т.В.И. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл. 343 ал. 3, пр. 6, б. „б“, във
вр. с ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това че на 02.05.2016 г. около 22,46 часа в село ********* пред къща с административен адрес
№ 17, в района на бензиностанцията, намиращ се в началото на селото, на влизане
от с. Скутаре, при управление на моторно-превозно средство „БМВ 320“, с рег. № ***е нарушил
правилата за движение:
- чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата, като участник в движението по пътищата – водач на пътно
превозно средство с поведението си създал опасности и пречки за движението и
поставил в опасност живота и здравето на хората – пешеходеца
С. И.М., ЕГН **********;
- чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, като водач на пътно превозно средство не е бил внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, какъвто е бил пешеходеца
С. И.М..
- чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата, като водач на пътно превозно средство, при избиране скоростта на
движение не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът е длъжен да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението.
- чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата, при избиране на скоростта на движение, като водач на пътно превозно
средство е превишил разрешената скорост на движение в населено място от 50
км/ч, като се е движел в населеното място със 76 км/ч, като е превишил
разрешената скорост за движение на пътно превозно средство от категория „В“ в
населено място с 26 км/ч.;
- чл. 3 от Правилника за приложение на закона
за движение по пътищата – като участник в движението е бил длъжен:
3.
Да
спазва правилата за движение
4.
Да
пази живота и здравето на хората.
- чл. 73, ал. 1 от Правилника за
приложение на закона за движение по пътищата – при избиране на скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 50 км/ч
в населено място за категория „В“
- чл. 193 от Правилника за
приложение на закона за движение по пътищата – водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и
към престарелите хора;
- чл. 198 от Правилника за приложение
на закона за движение по пътищата – когато на платното за движение има вода,
кал или дребни камъни, водачът на пътно превозно средство е длъжен да преминава
с такава скорост, че да не причини изцапване или нараняване на пешеходците;
- чл. 47, ал. 3 от Правилника за приложение
на закона за движение по пътищата - „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за
отменяне на въведена забрана имат следните изображения и наименования: „В 24“ –
забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош и „В 26“ -
забранено е движение със скорост по-висока от означената“, като означената на
този пътен знак е 50 км/ч.
и по непредпазливост
е причинил смъртта на С. И.М., ЕГН **********, като
е избягал от
местопроизшествието.
Нарушението на горепосочените норми на ЗДвП и
ППЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последвалата
смърт на пострадалия С. М..
Налице в конкретния случай е бягство от
местопроизшествието. Същият квалифициращ признак се установява частично от
обясненията на подсъдимия И., който заявява, че след като е почувствал удар, е
продължил управлението на автомобила, без да спре и изцяло от показанията на
свидетеля В., според които той е подгонил, настигнал и засякъл подсъдимият И.,
като го е заставил да спре и даде на заден ход автомобила.
В настоящия случай е налице и съпричиняване на ПТП
от пострадалия М., който в нарушение разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП
е навлязъл в платното за движение на място и по начин, които не са били
безопасни за него.
От субективна страна подсъдимият е извършил
деянието по непредпазливост – не е предвижвал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди
съобразно конкретната пътна обстановка.
Възраженията на защитника на И. – адвокат М., че в
конкретния казус сме изправени пред хипотезата на чл. 15 от НК – случайно деяние, не се възприемат от
настоящия съдебен състав. И. е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици при съобразяване скоростта на управление с правилата
за движение по пътищата и конкретната пътна обстановка, в какъвто смисъл са
събраните по делото доказателства.
Съдът, след като се съобрази с целите на
генералната и специалната превенции, както и с обстоятелствата, посочени в чл.
54 от НК, намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Т.И.,
трябва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Като такива, следва да се отчетат чистото му съдебно минало,
трудовата ангажираност, заявеното в хода на съдебното производство и пред
настоящия съдебен състав искрено разкаяние и съжаление за стореното, поради
което го осъжда на ТРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
На основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК,
следва да се приспадне от така наложеното на подсъдимия Т.И. наказание времето,
през което е бил задържан по ЗМВР на
03.05.2016г.
Съдът счита, че спрямо подсъдимия И. целите на
наказанието по чл. 36 от НК успешно могат да бъдат постигнати с прилагане
института на условното осъждане, щото той да не бъде откъсван от естествената
му професионална и социална среда, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на така наложеното му наказание от ТРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.
Съдът на основание чл. 343г от НК във вр. с чл.
37, т. 7 от НК лишава подсъдимия Т.И. от право да управлява МПС за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА, приложени по делото: 1 брой бяла маратонка, 1 брой автомобилна
чистачка, 4 пластмасови парчета, след
влизане на присъдата в сила, следва да се унищожат като вещи без стойност.
ВЕЩЕСТВЕНОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВО – лек автомобил „БМВ 320“, с рег. № ***, собственост
на Т.В.И., находящ се на съхранение на паркинга на РУ на
МВР – Труд, след влизане на присъдата в законна сила, следва
да се върне на собственика му.
Разноски по делото:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Т.В.И., следва да заплати по сметка на ОД на МВР
– Пловдив сумата
от 1 869,78 лева, представляваща
направени разноски в хода на досъдебното производство, а по сметка на
Окръжен съд – Пловдив сумата от 3 608.55 лв., представляваща направени
разноски в хода на съдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови Присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: