МОТИВИ към присъда от 03.07.20 г. по НОХД№504/20 г. на
ВРС:
Съдебното производство е образувано по внесен от ВРП
обвинителен акт против подсъдимия Г.Б.П. *** с повдигнато обвинение за това, че
за времето от 07.10.19 г. до 14.10.19 г. включително, в гр.В., при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
заблуждение у три лица, че ще им закупи и достави заплатени от тях леки автомобили от Р
А.и с това им е причинил имотна вреда, както следва:
За
времето от 07.10.2019 г. до 11.10.2019 г. включително, в
град В., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у А.И.Х. ***,
че ще му закупи от Р А.и ще му достави 4 бр.леки автомобили и с това му е
причинил имотна вреда в размер на 5248 евро, равностойни на 10 264,20 лв.;
На
10.10.2019 г. в град В., с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудил заблуждение у Т.С. ***, че ще
му закупи от Р А.и ще му достави 4 бр. леки автомобили и с това му е причинил
имотна вреда в размер на 6000 евро, равностойни на 11 734, 98 лв. и
За
времето от 13.10.2019 г. до 14.10.2019 г., включително, в град В., с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у А. ***, че ще му
закупи от Р А.и ще му достави 3 бр. леки автомобили и с това му е причинил имотна вреда в размер
на 1400 лв. и на 1550 евро, равностойни на 3031,54 лв.
или общо е причинил на посочените лица имотна вреда в размер на
26430,72 лв. - престъпление по
чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК.
Съдебното
производство е проведено по реда и условията на чл.371,т.2 и сл НПК.
Подсъдимият прави пълно самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, което самопризнание съдът е одобрил със съответно
определение по чл.372, ал.4 НПК и е обявил, че ще го ползва, без да събира
непосредствено доказателства за тези факти.
Участващият по делото
прокурор поддържа внесеното обвинение без изменение. Пледира за безспорната му
доказаност с искане за постановяване на осъдителна присъда и налагане на
наказание лишаване от свобода, при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства-около средния законов размер.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия адв.Д.Х. изразява становище за обоснованост на
повдигнатото обвинение предвид наличния по делото доказателствен материал. Отправя
се искане за налагане на минимално по вид и размер наказание, с последващо
приложение на чл.58а, ал.1 НК.
И тримата пострадали
свидетели са се възползвали от правата си по чл.76 и чл.84 НПК, като на това
основание са конституирани като частни обвинители и граждански ищци, а по
делото са приети за съвместно разглеждане предявените от тях против подсъдимия
граждански искове, както следва:
-от А.И.Х. *** за сумата от 10 264.20 лв.,
представляваваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.19 г. до
окончателното й изплащане;
-от Т.С. *** за сумата от 11 734.98 лв.,
представляваваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.19 г. до
окончателното й изплащане и
-от А. *** за сумата от 4431.54 лв., представляваваща
обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 14.10.19 г. до окончателното й
изплащане.
Пострадалите свидетели
лично поддържат обвиненията наред с прокурора, както и гражданските си
претенции, и отправят искания за цялостното им уважаване.
След преценка и анализ
на събраните по делото доказателства и в рамките на обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.П. е род. на 01.06.81 г., със средно
образование, неженен, безработен, осъждан.
На 21.09.2019 г. Подс. П. се свързал по gsm с чрез „messenger“ с познатия
му св.А.Х. *** и му предложил за продажба
изгодни леки автомобили от РАвстрия, където се намирал към онзи момент. В
следващите дни двамата провели нови разговори и при това обвиняемият изпратил
на свидетеля снимки на л.а. „БМВ 320 D комби, 2006 г. и „Ауди АЗ“ от същата година, за които
обяснил, че се намират в Инсбрук, РАвстрия, и които предложил да закупи от
името и за сметката на Х. и да му ги достави до България, като за това Х.
следвало да му заплати 2650 евро.
Свидетелят
Х. приел и на 07.10.2019 г. в гр. В. чрез „Western union“ изпратил на подс. П. в А.2650 евро,
които подсъдимият изтеглил няколко минути след това.
На
следващия ден подс. П. отново се свързал със св.Х. и му предложил нови
два автомобила - „Форд Галакси“ 2010 г. и „Фолксваген пасат” 2003 г., за закупуването и доставката на
които поискал общо 1650 евро. Св.Х. приел да закупи и тези превозни
средства и на 08 и на 09.10.2019 г. по същия начин изпратил на подсъдимия нови 1650 евро.
На
10.10.2019 г. двамата отново се свързали по gsm и при това подсъдимият поискал от св. Х.
сумата от 155 евро в заем, т.к. не разполагал със средства да заплати някакви
глоби в Австрия. Свидетелят се съгласил и му изпратил исканата сума чрез „Western union“ в гр. В..
На
11.10.2019 г. подсъдимият поискал от св. Х. нови 600 евро за доставка на
автомобилите до РБългария, които свидетелят му изпратил същия ден отново чрез „Western union“ в гр. В..
При
провелите се между двамата разговори подсъдимият заявил, че ще
достави автомобилите до гр. В. в рамките на 2 - 3 дни, но при нов разговор на
11.10.2019 г. същият заявил на Х., че няма да види нито автомобилите,
нито парите, след което прекъснал всякаква комуникация с него.
Общо
за таксите за преводите на описаните суми св. Х. заплатил сумата от 193 евро.
На
10.10.2019 г. подс. П. се свързал по gsm с познатия му св. Т.С. *** и
при това му предложил за продажба същите л.а. „БМВ 320 D”, комби, 2006 г., „Ауди АЗ“ и
„Форд Галакси“ срещу сумата от 5300 евро, както и друг - „Тойота Корола Версо“
срещу сумата от 700 евро. Свидетелят С. приел и след постигната в тази насока
уговорка с подсъдимия, на 10.10.2019 г. на два пъти се срещнал в гр. В.
със св. Младен М. - представен му като „шеф“ на подс.П. - и му предал
първо сумата от 5300 евро за първите три автомобила, а след това и сумата от
700 евро - за последния. След като изтекли следващите два - три дни и доставка
не последвала, св.С. безуспешно се опитал да се свърже с подсъдимия, а и научил, че
същите три автомобила са били предлагани и на св.С..
На
11.10.2019 г. подсъдимият се свързал по gsm с познатия му А.Т.А. и му
предложил за продажба л.а. „Опел Зафира“ и гореописания „Тойота Корола Версо“
срещу сумата от 750 евро. А. приел да ги закупи и подсъдимият му заявил, че
трябва да предаде цената от 750 евро на „шефа му М. М.”, което А. сторил на
13.10.19 г.
в гр. В.. Около час и половина след това подс. П. отново се
свързал със св. А. по gsm и чрез видео-вързка по „Вайбър“ му показал л.а.
„Ауди АЗ“, който му предложил за продажба срещу 800 евро, цената за който също
трябвало да се даде на св. М.. А. се съгласил да закупи и този автомобил и
същият ден отново се срещнал със св. М. в гр. В. и му платил още 800 евро.
На 14.10.19 г. св. А. отново се свързал
по gsm
с подсъдимия и последният му
поискал още 1400 лв. - цена за превоз на два л.а. до РБългария, които също
трябвало да се предадат на М.. Св. А. приел и на същата дата отново се срещнал
със св. М. в гр. В. и му дал 1400 лв.
В
последващи разговори обвиняемият няколкократно заявил на св. А., че
автомобилите вече са натоварени и пътуват за РБългария, но след това изключил gsm-a си и прекратил
всякаква комуникация. Междувременно св. А. успял да се свърже с авто-кьщата в
РАвстрия, където предложените му автомобили действително били обявени за
продажба и при това установил, че цената на л.а. „Ауди“, предложен му от подс. П. е 3500 евро.
До
момента подсъдимият не е доставил поръчаните от свидетелите превозни
средства и не е предприел никакви действия за изпълнение на задълженията си,
още повече, че сам признал пред св.Иванов, че не е имал такова намерение
най-малко за случая със св. С.. В рамките на разследването подсъдимият
също е
признал, че не е имал намерение да достави автомобилите на горните свидетели и
че е получил изпратените от тях пари в Австрия, като ги е задържал за себе си.
Стореното подс. П. голословно е обяснил с това, че пострадалите му
дължали суми от техни предишни взаимоотношения в миналото.
Гореизложените
фактически положения в случая са безспорни и се установяват напълно
безпротиворечиво и последователно от всички приобщени по съответния процесуален
ред доказателства, а именно-самопризнанието на подсъдимия, подкрепено и от
свидетелските показания на А.Х., Т.С.,А.А., В.Г., Х.М., П.И., Т.Б., Ц.Г., М.М.,
А.А., В.Р.и И.И., заключения на съдебно-счетоводна експертиза, характеристика и
актуална справка за съдимост на подсъдимия. Данните от горепосочените
доказателствени източници са напълно еднопосочни и не се оспорват от страните,
поради което и не се налага по-подробното им обсъждане.
Въз основа на
възприетите фактически положения и безпротиворечивия анализ на наличния
доказателствен материал, съдът прие, че от обективна и субективна страна
подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.26,
ал.1 НК, тъй като:
По делото безспорно се установи, че за времето от
07.10.19 г. до 14.10.19 г. включително, в гр.В., при условията на продължавано престъпление,
с цел да набави за себе си имотна облага подсъдимият е възбудил заблуждение у
три лица,
че ще им закупи и достави заплатени от тях леки автомобили от Р А.и с това им е
причинил имотна вреда, както следва:
За
времето от 07.10.2019 г. до 11.10.2019 г. включително, в
град В., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у А.И.Х. ***,
че ще му закупи от Р А.и ще му достави 4 бр.леки автомобили и с това му е
причинил имотна вреда в размер на 5248 евро, равностойни на 10 264,20 лв.;
На
10.10.2019 г. в град В., с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудил заблуждение у Т.С. ***, че ще
му закупи от Р А.и ще му достави 4 бр. леки автомобили и с това му е причинил
имотна вреда в размер на 6000 евро, равностойни на 11 734, 98 лв. и
За
времето от 13.10.2019 г. до 14.10.2019 г., включително, в град В., с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у А. ***, че ще му
закупи от Р А.и ще му достави 3 бр. леки автомобили и с това му е причинил имотна вреда в размер
на 1400 лв. и на 1550 евро, равностойни на 3031,54 лв.
или общо
е причинил на посочените лица имотна вреда в размер на 26430,72 лв.
Безспорно се установи
и че тази деятелност подсъдимият е осъществил с пряк умисъл и специална цел да набави имотна облага за себе си.
Всяко от трите деяния е извършено с пряк умисъл,
осъществяват състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и форма на вината, при което последващите две се явяват
продължение на предходното, т.е. налице е единна продължавана престъпна
деятелност по смисъла на чл.26, ал.1 НК.
При горните съображения, съдът призна Ппановски за виновен
изцяло по повдигнатото с обвинителния акт обвинение по чл.209, ал.1, вр.чл.26,
ал.1 НК.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът отчете като отегчаващи
вината обстоятелства високата степен на обществена опасност на престъплението,
с оглед броя на деянията, включени в продължаваното престъпление, размера на
вредите-индивидуално и заедно, лошите
характеристични данни по местоживеене на подсъдимия и съдебния му статус. Като
смекчаващи вината обстоятелства се отчетоха младата възраст на подсъдимия,
социалния и семеен статус /безработен/, оказаното активно съдействие за
изясняване на случая още на досъдебното производство, способствало в значителна
степен за разкриване на престъплението. При така отчетените смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, съдът определи наказанието на подсъдимия при
условията на чл.54 НК на една година и шест месеца лишаване от свобода. След
задължителната редукция с 1/3 по чл.58а, ал.1 НК съдът като краен резултат
наложи на подсъдимия наказание от една година лишаване от свобода, за което
постанови да се изтърпи при първоначален общ режим, съгласно чл.57, ал.1,т.3 ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 НК, съдът приспадна от
така наложеното наказание, времето през което подсъдимият П. е бил задържан по
настоящето дело, считано от 07.01.20 г. до влизане на настоящата присъда в
сила.
На основание чл.68, ал.1 НК и доколкото настоящето
престъпление е извършено от подсъдимия в изпитателния срок на предходно
наложено условно наказание лишаване от свобода с определение за одобряване на
споразумение по НОХД№16846/15 г. на СРС, влязло в сила на 24.03.17 г.,то и
съдът приведе в изпълнение това наказание от четири месеца лишаване от свобода,
като за същото се постанови да се изтърпи при първоначален общ режим, съгласно
чл.57, ал.1,т.3 ЗИНЗС.
Предвид изхода от
делото-осъдителна присъда и доказаното пълно невъзстановяване на причинените от
престъплението имуществени вреди, съдът уважи предявените от пострадалите
свидетели граждански искове в пълните им размери и осъди подсъдимия да заплати, както следва:
-на А.И.Х. *** сумата от 10 264.20 лв.,
представляваваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.19 г. до
окончателното й изплащане, както и по сметка на ВРС държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 410.57 лв.;
-на Т.С. *** сумата от 11 734.98 лв.,
представляваваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.19 г. до
окончателното й изплащане, както и по сметка на ВРС държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 469.40 лв.;
-на А. *** сумата от 4431.54 лв., представляваваща
обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 14.10.19 г. до окончателното й
изплащане, както и по сметка на ВРС държавна такса върху уважения граждански иск
в размер на 177.26 лв.
На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи в тежест на
подсъдимия да заплати и направените на досъдебната фаза разноски по делото в
общ размер на 350.00 лв., платими по сметка на ОДМВР-В.
При горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: