Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в
публично заседание, проведено на осемнадесети
юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 7417 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 32614
от 06.02.2019 г., постановено по гр. д. № 83340/2017 г., по описа на СРС, 49-ти
състав е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т.С.“ ЕАД против К.Б.И. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че К.Б.И. дължи в полза на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 1880,67 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия
и дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.05.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по гр. д. № 32648/2017 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав.
С решението са
отхвърлени исковете за главница за незаплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 1880,67 лева до пълния
предявен размер от 1880,69 лева.
С решението са
отхвърлени и предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД против К.Б.И.
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К.Б.И. дължи в полза на „Т.С.“
ЕАД сумата от 176,25 лева, представляваща лихви за забава върху стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение.
С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по отношение
въпроса за разпределение на отговорността за разноски в производството пред
себе си, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил К.Б.И. да заплати в полза
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 288,99 лева разноски по делото, съответно на основание
чл. 78, ал. 3 е осъдил „Т.С.“ ЕАД да заплати в
полза на К.Б.И. сумата от 77,75 лева -
разноски по делото.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
В срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от името на К.Б.И., чрез адвокат К.Г. е депозирана въззивна жалба с вх. № 5049070/20.03.2019 г. срещу първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени
предявените от Т.С. ЕАД против К.Б.И. искове. В жалбата се излагат съображения
за неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваните части. В тази връзка се поддържа, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че сумата от 1880,67 лева,
представляваща главница за топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м.
04.2016 г. е формирана на база служебен отчет, поради неосигурен достъп.
Посочва се още, че от събраните по делото доказателства се установява, че в
конкретния случай не е бил извършен редовен отчет на водомерите в имота, като
третото лице помагач е начислило прогнозна сметка на база „липса на достъп“. В
тази връзка се поддържа, че по делото не е установено наличието на предпоставките
за начисляване на прогнозна сметка на база „липса на осигурен достъп“.
Моли се за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част и за отхвърляне в цялост на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Т.С. ЕАД и третото лице – помагач „Т.С.“
ЕООД не са депозирали становище по изложеното във въззивната
жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран на 23.05.2017 г. със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с което е
поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу К.Б.И. за следните суми: 1/ сумата от 2318,34 лева, представляваща
главница за незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.
05.2014 г. – м. 04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 23.05.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 220,31 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо за
периода 15.09.2015 г. – 20.04.2017 г., представляваща лихви за забава върху
стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение.
На 08.06.2017 г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното
въз основа на заявлението ч.гр.д. № 32648/2017 г., по описа на СРС, 49 състав, с
която е разпоредено длъжникът да заплати на „Т.С.“
ЕАД посочените в заявлението суми, както и разноските по делото.
Издадената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена
лично на К.Б.И., ЕГН ********** на 08.09.2017 г., като
в законоустановения срок същият е депозирал
възражение по реда на чл. 414 ГПК, във връзка с което и на основание чл. 415,
ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е указал на
заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземанията си в
едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането на съда. В указания
срок и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът
е предявил иск срещу К.Б.И., ЕГН ********** за претендираните
в заявлението суми.
В исковата си
молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника К.Б.И.,
ЕГН **********. Поддържа, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови
нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се
намира процесния имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД,
като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ,
сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период
са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004
г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответника К.Б.И.,
ЕГН ********** е депозиран отговор на исковата молба. В отговора се излагат
съображения за частична недопустимост и за неоснователност на заявените с
исковата молба претенции. Поддържа се, че исковата молба в частта за сумата от
437,65 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. и за сумата от 44,06
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо
за периода 15.09.2015 г. – 20.04.2017 г., върху стойността на топлинната
енергия и дяловото разпределение е недопустима, доколкото издадената на
08.06.2017 г. по ч.гр.д. № 32648/2017 г., по описа на СРС, 49 състав Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е влязла в сила в тези части,
предвид изрично заявеното признание дължимостта на
тези суми с възражението депозирано по ч.гр.д. № 32648/2017 г., по описа на
СРС, 49 състав. Поддържа се, че в останалата си част исковете макар и допустими
са неоснователни, доколкото същите представляват незаконосъобразно начислени
суми за БГВ и не представляватреално отчетено
количество топлинна енергия.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с
императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 49-ти състав, решение за валидно и допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната допустима част, настоящият съдебен състав намира
следното:
Предявени са
обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 150 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за
установяване на съществуване на вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода,
както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на
предявените искове и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът
следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни
отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това
число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната
сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради
което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в
забава за изпълнението му.
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази
договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови
нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар.
1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването
на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на
заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради,
се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването)
със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153,
ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния
период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ
на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта
на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142,
ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите.
Съгласно чл.
145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна
по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат
заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо
210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че
по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна
енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
По делото не е
спорно, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ ап. 122, находящ се в гр. София, ж.к. ********, за абонатен № 325359
през процесния период, по сключен с ищцовото дружество договор за доставка на топлинна енергия
в процесния имот.
Това
обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства, в това
число договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ
от 02.07.1991 г. по силата на който ответникът К.Б.И. е придобил собствеността
върху процесния недвижим имот, представляващ ап. 122,
находящ се в гр. София, ж.к. ********и Молба за
вписване на законна ипотека върху собствен на К.Б.И. недвижим имот,
представляващ ап. 122, находящ се в гр. София, ж.к. ********,
предоставен като обезпечение на вземанията по сключен между И. и Държавна
спестовна каса договор за заем за жилищно строителство.
От установените
по-горе обстоятелства се налага извод, че през процесния
период ответникът К.Б.И. е бил потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ ап. 122, находящ се в гр. София, ж.к. ********, за абонатен № 325359
по сключен с ищцовото дружество договор за доставка
на топлинна енергия в процесния имот.
Установено е по
делото и обстоятелството, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се
намира този имот) е била присъединена към абонатна станция.
Относно въпросите
за осъществяването на доставяне на топлинна енергия до процесния
имот и нейното количество и качество, въззивният съд
намира следното:
По делото е
установено, от представените към исковата молба доказателства, че общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2014
г., като се установи от прието заключение по съдебно-техническата експертиза,
че ищецът е доставял енергия в сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема за установено по
делото, че през процесния период ищецът Т.С. ЕАД и
ответникът К.Б.И. са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание се определя в
Общите условия от 2014 г., както и от действащата към съответния момент
нормативна уредба, а именно Закон за енергетиката и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че
количеството топлинна енергия от конкретната абонатна станция се измерва и
отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер. Посочва,
че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период, които са за сметка на топлопреносното
предприятие, като същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение
между абонатите. Установява се също, че за процесния
период дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от „Т.С.“ ЕООД,
съгласно изискванията на Закон за енергетиката и Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. Установява се още, че през процесния период
топлинна енергия за отопление на имот е определяна от топлинна енергия,
отдадена от 1 брой щранг-лира в помещението баня, на
която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято
отдадена топлинна енергия се определя по изчислителен път, като 4 броя
радиатори са затапени, като и през двата отоплителни сезона е налице служебен
отчет, поради неосигурен достъп. Установява се също, че процесния
период общото количество топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация е определяна за сградата етажна собственост като част от общото
количество топлинна енергия за отопление на сградата етажна собственост, както
и че делът на процесния имот в това количество е
определен според съотношението на пълния му отопляем обем в размер на 162 куб.
метра към пълния отопляем обем на сградата етажна собственост /по проект към
общия топломер/ в размер на 3780 куб. метра. От заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се установява и обстоятелството, че за процесния период разходът за битово горещо водоснабдяване е
определян на база служебен отчет поради неосигурен достъп с нормативно
определен разход на денонощие в размер на 140 л. на брой потребител.
Съдът приема, че
от събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на
съдебно-техническата експертиза по делото е установено, че за през процесния период в топлоснабдения
имот е потребената топлинна енергия на стойност от 2272,05
лева. По отношение на възражението на въззивника, че
по делото не е установено наличието на предпоставките за начисляване на
прогнозна сметка на база „липса на осигурен достъп“, настоящият съдебен състав
намира същото за неоснователно, поради следните съображения: съгласно чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата
към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е въз
основа на събраните по делото писмени доказателства – дялови разпределения и
протоколи за неосигурен достъп, както и от заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че следва да бъде
кредитирано, че делът на ответника за сградна
инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били изчислени
в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба – в частност е бил
начисляван служебен разход на максимална мощност по реда на т. 7.3.1 от Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването,
приложим поради това, че не е бил осигуряван достъп до имота за извършване на
отчет – обстоятелство, което е видно от приетите като доказателства по делото
протоколи от 03.05.2015 г., 18.05.2015 г., 24.05.2015 г., 01.05.2016 г., 10.05.2016
г. и 15.05.2016 г., касаещи процесните отоплителни
сезони. Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от горепосочената наредба установявана
задължение за всички потребители да осигуряват достъп на представители на
фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет на уредите, като
съгласно чл. 70, ал. 4 от наредбата на потребителите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т.
6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. По делото
нито са релевирани твърдения, нито са ангажирани
доказателства, че ответникът е осигурявал достъп до имота през процесния период, а доказателствената
тежест е била негова. Нещо повече – от събраните по делото доказателства, а
именно протоколи от 03.05.2015 г., 18.05.2015 г., 24.05.2015 г., 01.05.2016 г.,
10.05.2016 г. и 15.05.2016 г., се установи, че за процесния
период ответникът не е осигурил достъп до процесния
имот за извършване на отчет. Следователно при определяне на дължимите суми с изравнителните
сметки за процесния период е спазена нормативно
установената методология и остойностяването е по нормативно определените цени. Отделно
от това следва да се посочи, че според чл. 70, ал. 5 от наредбата
потребителите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на
изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител; след изтичане
на срока не се приемат нови рекламации и не се преработва изравнителната
сметка. Съответно съгласно чл. 29, ал. 2 от Общите условия купувачите, неосигурили достъп, могат да
поискат срещу заплащане допълнителен отчет и преработване на изравнителните
сметки /обща и индивидуални/ в тримесечен срок от датата по чл. 28, ал. 2 –
датата на връчване на изравнителните сметки, като след изтичане на този срок не
се приемат нови рекламации и не се преработват изравнителни сметки /ал. 3/. В
разглеждания случай по делото липсват данни, че ответникът е поискал
своевременно извършването за негова сметка на допълнителен отчет и преработване
на изравнителните сметки.
Предвид горното искът
за главница, представляваща стойността на доставена в топлоснабдения
имот през процесния период топлинна енергия, предявен
срещу ответника К.Б.И. е доказан до размера от 2272,05 лева.
По отношение на
иска за установяване съществуването на вземане за главница за възнаграждение за
дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. – м.04.2016 г., съдът намира
следното:
Съгласно чл. 36,
ал. 1 от представените и приети по делото Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от Т.С. ЕАД ***, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец. Съгласно чл.
22, ал. 1 от Общите условия дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача на топлинна енергия, като на основание чл. 22,
ал. 2 от същите Общи условия клиентите заплащат на продавача на топлинна
енергия стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избраната от
тях фирма за дялово разпределение. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което, настоящият
съдебен състав приема, че страните по делото са били обвързани от действащите
през процесния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия на ищцовото дружество. Предвид
гореизложеното, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на
дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР, както правилно е
приел и първоинстанционния съд. По отношение на
размера на дължимото възнаграждение за дялово разпределение за периода м.
05.2014 г. – м.04.2016 г., предвид липсата на изрични доводи и възражения във въззивната жалба в тази част и ограничението на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че следва да се солидализира
с изводите на първоинстанционния съд, че размерът на
дължимото от ответника в полза на ищцовото дружество
възнаграждение за дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. – м.04.2016 г.
възлиза на 46,27 лева.
Предвид
гореизложените съображения и като съобрази, че ответникът е признал дължимостта на сума в размер на 437,65 лева, представляваща
главница, дължима за процесния период, като с
определение от 07.11.2018 г., влязло в законна сила, първоинстанционното
производството е прекратено в тази част, настоящият съдебен състав намира, че
правилно първоинстанционният съд е приспаднал тази
сума от общо дължимата сума за главници за доставена топлинна енергия и възнаграждение
за дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. – м.04.2016 г., както и
правилно е уважил исковете за доставена топлинна енергия и възнаграждение за
дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. – м.04.2016 г. до размера на
сумата от 1880,67 лева.
В останалите
части първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в сила, поради което настоящият съдебен състав не дължи произнасяне
относно правилността и законосъобразността на решението в тези части.
По отношение на разноските в производството пред СГС:
При този изход
на спора право на разноски в производството пред СГС има въззиваемата
страна Т.С. ЕАД.
*** ЕАД е
депозирана молба от 16.06.2020 г., с която се прави искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството пред СГС.
Настоящият
съдебен състав намира, че в полза на въззиваемата
страна Т.С. ЕАД не се дължат разноски, тъй като видно от документите по делото
от страна на последната не е депозиран отговор на въззивната
жалба, като същевременно процесуален представител на дружеството не се е явил и
не е взел участие в проведеното по делото открито съдебно заседание. Видно от
молбата със същата не е взето становище по съществото на спора или по
изложените във въззивната жалба твърдения. Предвид
горното и доколкото по отношение на въззиваемата
страна Т.С. ЕАД се установи, че не е осъществено процесуално представителство в
производството пред СГС, което да обоснове дължимост
на възнаграждение за юрисконсулт, то в полза на същата не следва да бъдат присъждани
разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството пред СГС.
Третото лице
помагач, конституирано на страната на ищеца не е направило разноски и такива не
му се следват.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32614 от 06.02.2019 г.,
постановено по гр. д. № 83340/2017 г., по описа на СРС, 49-ти състав в
обжалваната част, с която е признато за установено, че К.Б.И. дължи в полза на
„Т.С.“ ЕАД сумата от 1880,67 лева, представляваща главница за незаплатена
топлинна енергия и дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.05.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по гр. д. № 32648/2017 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.С.” ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.