Решение по гр. дело №13939/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………..../25.05.2021 г., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 СЪДИЯ:   ФИЛИП РАДИНОВ

 

при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13939 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от М.В.Й. срещу „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 887,60 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 16.12.2007 г., сключен между страните, ведно с законна лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.09.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 303,25 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.11.2008 г. до 02.08.2010 г., сумата от 24,73 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 01.11.2008 г. до 02.08.2010 г., както и сумата от 125 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски сторени в заповедното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.11.2010 г. по Заповед № 7862 от 09.09.2010 г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело 13546/2010 г. на РС Варна и е образувано изпълнително дело № 20117180402458 по описа на ЧСИ С. К., рег. номер 718 КЧСИ, на основание чл. 439 ал. 1 от ГПК.

Твърди се, че въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 13546/2010 г. и изпълнителен лист, издадени в полза на ответника срещу ищеца на 23.11.2011 г. е образувано изпълнително дело № 20117180402458 на ЧСИ С. К. Д., рег. № 718 с РД ОС Варна и е направено искане за извършване на опис на имуществото на ищеца. Сочи се, че на 04.01.2012 г.  съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП с искане да му бъдат посочено декларираното от длъжника имущество, а исканата информация е предоставена на 21.01.2012 г. и на 02.02.2018 г. е предоставено удостоверение за задълженията на ищеца към НАП. Твърди се, че на 01.07.2012 г. на длъжника е връчена ПДИ чрез трето лице И. Б., но лично връчване не е извършвано. Изложено е, че в хода образуваното изпълнително дело на 29.07.2015 г. е подадена от „А. Б. Б.“ ЕООД молба за конституирането му като взискател по изпълнителното дело въз основа на представен договор за цесия от 23.02.2015 г., с които вземанията по процесния изпълнителен лист са прехвърлени от ответника в полза на „А. Б. Б.“ ЕООД, като на 19.08.2015 г. новоконституираният взискател е направил искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, вследствие на което на 21.10.2015 г. е изпратено запорно съобщение до „В. – 64“ ЕООД. Сочи се, че на 30.05.2019 г. е подадена молба за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като на 03.06.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Ю. Б.“ АД. Поддържа се, че след направеното искане за извършване на опис на имуществото на длъжника на 23.11.2011 г. не са извършвани други действия, които водят до прекъсване на давността и перемпцията, поради което счита, че производството е прекратено на 23.11.2013 г. Твърди се, че след посоченото действие, друго принудително действие е извършено на 29.07.2015 г. – конституирането на „А. Б. Б.“ ЕООД като взискател, в който момент изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона. Възразява се, че вземанията предмет на изпълнителния лист са погасени по давност.

            По отношение на процесуалната легитимация на ответника се обосновава, че претенцията следва да се насочи срещу „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, тъй като макар договора за цесия да е породил действие от момента на неговото сключване, то цесията не е съобщена на ищеца, поради което за него надлежен кредитор се явява цедентът „Т.Б.А.Б.“ ЕАД.

            Направено е искане за уважаване на предявения иск.

            Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за недопустимост, а в условията на евентуалност - за неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че искът е недопустим, тъй като между страните не съществува облигационна връзка възникнала по повод сключен договор за потребителски кредит. В тази връзка се излага, че на сочената от ищеца дата на сключване на договор за потребителски кредит – 16.12.2007 г., ответникът е имал друго наименование – „Н. Б. З. - И.“ и не е извършвала дейност по потребителско кредитиране, както и че ищецът не фигурира в архивите на ответника.

Направено е искане за прекратяване на производството, а в условията на евентуалност – за отхвърляне на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа исковата молба.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответницата поддържа отговора на исковата молба.

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

            Приобщено към настоящото производство е изпълнително дело № 20117180402458 по описа на ЧСИ С. К., рег. номер 718 КЧСИ.

Видно от материалите по изпълнителното дело, същото е образувано на 15.06.2009г. по молба на взискател „Т. Б. А. К.“ ЕАД срещу длъжник М. В.Й. за събиране на сумите по издаден изпълнителен лист от 01.11.2010 г. по Заповед № 7862 от 09.09.2010 г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело 13546/2010 г. на РС Варна, а именно 887,60 лв. главница, ведно със законна лихва от 03.09.2010 г. до окончателно изплащане на задължението; 303,25лв. договорна лихва за периода 01.11.2008г. до 02.08.2010г., 24,73лв. неустойка за забава за периода 01.11.2008г. до 02.08.2010г. и 125лв. разноски.

По делото са представени извлечения от справки от Търговския регистър относно вписани обстоятелства за дружествата  „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и „Т. Ю.“ ЕАД /предишна фирма „Т. Б. А. К.“/.

 

            Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е докаже твърденията си за недължимост на сумите по изпълнителното дело, като установи факти, които изключват или погасяват спорното право, в случая поддържаното в исковата молба, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, както и че правото на принудително изпълнение е погасено поради изтичане на петгодишна погасителна давност. В тежест на ответника е да докаже дължимостта на процесната сума.

Искът по чл. 439 от ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство. На основание ал. 2 от посочената разпоредба, искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По допустимостта.

Процесуалната легитимация и правния интерес, като процесуални предпоставки за допустимост на иска се извеждат от твърденията на ищеца, наведени в исковата молба. Доколкото в исковата молба се твърди, че ищецът е длъжник, а „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е взискател в изпълнителното производство по изпълнително дело № 20117180402458 по описа на ЧСИ С. К., рег. номер 718 КЧСИ, съдът приема, че страните по делото са процесуално легитимирани. Ищецът по делото има правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, доколкото в исковата молба се твърдят обстоятелства настъпили след издаване на изпълнителното основание - Заповед № 7862 от 09.09.2010 г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело 13546/2010 г. на РС Варна, по повод което е образувано процесното изпълнително дело, а именно настъпила перемпция и изтекла погасителна давност за вземанията предмет на заповедта за изпълнение. При наличие на всички процесуални предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване правото на иск, съдът приема, че предявеният от ищеца иск по чл. 439 от ГПК е допустим. В тази връзка неоснователни са възраженията на ответника в тази насока, тъй като евентуалната липса на пасивна материалноправна легитимация на ответника не прави иска недопустим, а би довела до отхвърлянето му като неоснователен.

По основателността.

Видно от приобщеното изпълнително дело е, че взискател по него е не ответникът по настоящото производство, а „Т. Б. А. К.“ ЕАД. При преглед на представените извлечения от справки от Търговския регистър и след извършена служебна проверка в същия се установява, че „Т. Б. А. К.“ ЕАД (от 2015 г. с фирма „Т. Ю.“) и „Т.Б.А.Б.“ ЕАД /с предишни фирми „Н. Б. з.-и.“ /през 2008 г./ и „Н. Б. С.“ /през 2009 г./) са различни търговски дружества, между които никога не е възниквало универсално или частно правоприемство по повод вливане, сливане или отделяне.

Обстоятелството, че ответникът по делото „Т.Б.А.Б.“ ЕАД не е титуляр на вземането по процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист, същият не е инициирал изпълнително дело № 20117180402458 по описа на ЧСИ С. К., рег. номер 718 КЧСИ, нито е придобил вземането след образуване на изпълнителното дело по силата на осъществено вливане, сливане или отделяне, обуславя извода за липса на пасивна материалноправна легитимация у ответника. Същият не притежава качеството взискател по изпълнително дело № 20117180402458 по описа на ЧСИ С. К., рег. номер 718 КЧСИ, поради което не следва да отговаря по предявения от ищеца иск по чл. 439 от ГПК. Взискател по делото е друго лице, чиято материална легитимация би могла да бъде проверена в хода на друг исков процес по иск предявен срещу това лице. В настоящия процес обаче, искът предявен срещу ответник – невзискател се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева, на основание чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

            Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.Й., ЕГН ********** с адрес *** срещу „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, ..., ул. ... № ..., иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 887,60 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 16.12.2007 г., сключен между страните, ведно с законна лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.09.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 303,25 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.11.2008 г. до 02.08.2010 г., сумата от 24,73 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 01.11.2008 г. до 02.08.2010 г., както и сумата от 125 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски сторени в заповедното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.11.2010 г. по Заповед № 7862 от 09.09.2010 г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело 13546/2010 г. на РС Варна и е образувано изпълнително дело № 20117180402458 по описа на ЧСИ С. К., рег. номер 718 КЧСИ, на основание чл. 439 ал. 1 от ГПК.

 

            ОСЪЖДА М.В.Й., ЕГН ********** с адрес ***  да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, ..., ул. ... № ..., сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :