Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 18.03.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 18 по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по предявени искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 и чл. 76, ал. 2, т. 3 от ЗМГО.
В исковата молба ищецът “К.Г.” АД, ЕИК *******, твърди, че притежава правата върху комбинирана марка за стоки и услуги с клас 35, 41, 43 по МКСУ, със словесно изображение Т., графично и цветово изображение, съгласно свидетелство за регистрация на марка с рег. № 88256/25.04.2014 г., издадено от Патентното ведомство на Република България по заявка № 128718/11.07.2013 г. Твърди, че ответникът неправомерно използва знак, който е идентичен или евентуално сходен с притежаваната от ищеца комбинирана марта Т..
Ищецът твърди, че ответникът “Т.” ЕООД, ЕИК *******, използва знак, който представлява хоризонтален текст TABLA Ltd., текст food & drinks, изписан под текста TABLA, като двата текста са изписани с бял цвят на оранжев фон и са поставени в окръжност с орнаментика по края си. Твърди, че ответникът използва знака в търговската си дейност, осъществявана в ресторанта му, находящ се в град София, ул. “******, поставил го е върху тентата пред ресторанта, върху менютата, върху витрината на ресторанта, както и в рекламирането на ресторанта в интернет пространството в посочени интернет сайтове, етикети на бирени бутилки.
Ищецът твърди, че на 17.10.2014 г. е изпратил нотариална покана на ответното дружество, с която го е поканил да преустанови неправомерното използване на описания знак, като изрично е заявил несъгласието си пред ответника. Твърди, че в отговор на поканата ответникът е заявил готовност да предприеме конкретни действия по промяна на начина на представяне на търговския си обект в публичното пространство, но не е предприел действия за това и продължавал използването на знака и към датата на подаване на исковата молба. Твърди, че търпи вреди в размер на 10 000 лева, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение за използването от ответното дружество на правата на притежаваната от ищеца марка за периода от 26.06.2014 г. до датата на подаване на исковата молба.
Ищецът претендира да бъде установен факта на нарушението, извършено от
ответното дружество на правата на ищеца върху марка с рег. № 88256/25.04.2014
г. (комбинирана), чрез използването в търговската дейност на ответника без
съгласието на ищеца на идентичен или евентуално сходен знак с притежаваната от
ищеца търговска марка, посредством използването
на знака за рекламна табела на неговия търговси обект – ресторант,
намиращ се в гр. София, ул. “*******,
върху тента пред посочения ресторант, в търговските книжа на
ответника, върху менютата в ресторанта, в рекламни материали в ресторанта,
върху бирени бутилки в ресторанта и в интернет сайтове, и да бъде преустановено
нарушението по отношение на марката на ищеца, и при условията на евентуалност
да бъде установено, че ответното дружество използва в противоречие с
добросъвестната търговска практика регистрирано фирмено наименование с
трансклипция на латиница TABLA
Ltd. чрез поставянето му на рекламна табела на неговия търговси обект –
ресторант, намиращ се в гр. София, ул. “*******, върху тента пред посочения ресторант, в търговските книжа на ответника, върху менютата в
ресторанта, в рекламни материали в ресторанта, върху бирени бутилки в
ресторанта и в интернет сайтове и чрез рекламиране на дейността си в интернет
пространството, и да бъде преустановено нарушението по отношение на марката на
ищеца, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от
3 000 лева– частичен иск от иск в заявен пълен размер от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца вреди в резултат на
нарушението, изразяващи се в неполучено лицензионно възнаграждение за правото
на ползване на марката на ищеца, за периода от 26.06.2014 г. до датата на подаване
на исковата молба (04.01.2018 г.), да бъде постановено разгласяване за сметка
на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в
часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от
съда.
Ищецът претендира разноски по делото.
Ответникът представя отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Посочва, че липсва сходство между фирменото наименование на ответното дружество и регистрираната образно-словна марка на ищеца. Сочи, че регистрацията на тази търговска марка е разрешена именно поради нейния образен характер, тъй като словесната част “Т.” не отличава някаква стока или услуга по аргумент от чл. 11, ал.1, т. 2 от ЗМГО. Сочи, че различното изписване на фирменото наименование и на словесната част на марката изключва тяхното сходство. Посочва, че ответното дружество “Т.” ЕООД е регистрирано на 23.04.2014 г., комбинираната марка е регистрирана след това – на 25.04.2014 г., а едва на 30.06.2014 г. регистрацията е публикувана в бр. 6/2014 г. на информационния бюлетин на Патентното ведомство.
Ответникът посочва, че търговският обект с вид “бистро” е регистриран на 18.06.2014 г., без наименование на обекта, със собственик – ответното дружество. Сочи, че в обекта услугите на търговеца са свързани с предлагане, приготвяне и сервиране на храна и напитки, което не може да има знак, а “Tabla ltd.” Представлява обозначение на търговеца, който извършва услугата. Навежда доводи, че дейността на ищцовото дружество, претендиращо лицензионно възнаграждение, е ограничена до няколко свързани с него дружества, а основните му приходи за 2014 г. са от отдаване под наеми на собствени материални активи. Сочи, че по искане на ищеца им е била наложена от Патентното ведомство санкция по чл. 81, ал. 1 оот ЗМГО, която е отменена от съда с влязло в сила решение. Оспорва, че липсва причинна връзка между ползването на фирменото наименование на ответника и стопанските резултати, възникнали в патримониума на ищеца.
Ответникът претендира разноски по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото няма спор и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е притежател на търговската марка “Т.”, комбинирана, с нац. рег. № 88256 на Патентното ведомство на Република България, заявена на 11.07.2013 г. и регистрирана на 25.04.2014 г., със срок на закрила до 11.07.2023 г., за класове 35, 41, 43.
По делото е представен от ищеца учредителен акт на ответното дружество “Т.” ЕООД.
Представена е нотариална покана, изпратена от “К.Г.” АД и връчена на ответника “Т.” ЕООД
на 17.10.2014 г., с която ищецът се противопоставя на ползването на
регистрираната марка в търговската дейност на ответника и изрично заявява, че
забранява и не дава съгласие за ползването й от страна на ответника.
Представено е писмо от 31.10.2014 г., изпратено от ответника до ищеца, в което ответникът сочи правомерния характер на осъществяваната от него дейност, но заявява, че в най-кратък възможен срок ще предприеме конкретни действия за промяна на начина на представяне на търговския си обект в публичното пространство съобразно заявеното в изпратената от “К.Г.” АД нотариална покана.
Представени са от ответника доказателства относно регистрацията на
името на ответното дружество “Т.” ЕООД на обект - бистро,
находящо се в гр. София, ул. “*******
- удостоверение за регистрация на обект за обществено хранене №
27502/18.06.2014 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност
на храните – София; заявление за работно време на стационарен търговски обект, вписано
под № 6721/26.06.2014 г., т. ІХ, стр. 250 в информационния масив “Търговски обекти” на район “Средец”, СО; разрешение за ползване на място за
разполагане на подвижни съоръжения пред стационарен търговски обект върху терен
общинска собственост № 156/01.12.2017 г., издадено от Столична община, район “Средец”; свидетелство за регистрация на
фискално устройство от 19.07.2017 г.
Представена е от ответника извадка от Официалния бюлетин на Патентното ведомство бр. 6 от 30.06.2014 г., в който е публикувана регистрацията на марката, притежавана от ищеца.
Представени са от ищеца извадки от интернет сайтове касателно ответното дружество и ползвания от него знак, както и по негово искане са представени документи от трети за делото лица – “ДЖОБС-БГ” ЕООД и “Г.М.” АД, във връзка с регистрация на оферти/обяви от ответното дружество в интернет сайтове.
Представен е от ищеца договор за лицензия на търговска марка, сключен на 01.02.2017 г. между него като лицензодател и “Т.К.” ЕООД като лицензополучател, съгласно който е предоставено на лицензополучателя ползването на търговската марка на ищеца на територията на гр. Варна, със срок до изтичане на регистрацията на марката, срещу възнаграждение в размер на 500 лева за всяка година от договора.
Представен е от ищеца договор за лицензия на търговска марка, сключен на 01.02.2018 г. между него като лицензодател и “П.” ЕООД като лицензополучател, съгласно който е предоставено на лицензополучателя ползването на търговската марка на ищеца на територията на гр. Варна, със срок до изтичане на регистрацията на марката, срещу възнаграждение в размер на 500 лева за всяка година от договора.
По делото е
изслушано, оспорено от ищеца в отделни части и прието заключение на
съдебно-маркова и съдебно-оценителска експертиза на вещото лице А.Д.. Вещото
лице дава заключение, че между
регистрираната от ищеца марка с peг. № 88256,
която е комбинирана, изписана на кирилица Т. и използваният от ответника знак,
представляващ хоризонтално изписан текст TABLA Ltd., food & drinks, който
е изписан под думата TABLA, изписани на латиница, е налице сходство под средна
степен във фонетично отношение, визуално сходство в ниска степен. Сочи, че не
може да се направи анализ за смислово сходство, изхождайки основно от
добавката, означаваща правно-организационната форма на ответника, тъй като
именно добавката Ltd., насочва към ползването на знака като фирмено
наименование. Вещото лице дава заключение, че предоставяната от ответното дружество услуга, изразяваща се в предлагане,
приготвяне и сервиране на храна и напитки в сферата на ресторантьорството, са
идентични и сходни по вид и
предназначение с услугите от клас 43 на МКСУ, за които е регистрирана марката
на ищеца, тъй като обхващат едни и същи пазарни сегменти и един и същ кръг
потребители. Услугите от клас 35 и клас 41 са различни.
Вещото лице дава заключение, че въз основа на сравнителните анализи, сходството на знаците се основава единствено на дума, която е с ниска степен на отличителна способност, а отличителният характер на двата знака в голяма степен се основава на специфичните графични елементи. Общото впечатление от регистрираната комбинирана марка на ищеца и знака използван в търговската дейност на ответника в тяхната цялост е различно и създаваното от въпросните знаци цялостно впечатление не би довело до вероятност от объркване в съзнанието на релевантния кръг потребители.
Вещото лице
дава заключение, че марката на ищеца и фирменото
име на ответника са два различни обекта на индустриалната собственост. Марката
и фирменото име имат една обща съвпадаща си дума Т., изписана на кирилица и латиница.
Другите елементи на марката и фирменото име са различни.
Вещото лице посочва, че заявлението за регистрация на търговския обект на ответника е от 26.06.2014 г., а на касочия апарат от 20.06.2014 г.
Вещото лице
посочва, че в Патентното ведомство на Република
България има вписани в Държавния регистър на марките два Лицензионни договори (чл.
22 от ЗМГО) за процесната марка с лицензодател “К.Г.” АД и с
лицензополучател “П.” ЕООД, вид на лицензията – неизключителна,
срок на действие - до изтичане срока на действие на регистрацията на марката,
дата на вписване в Държавния регистър - 08.06.2018 г., както и с лицензополучател “Т.К.” ЕООД, вид на лицензията - неизключителна, срок на
действие - до изтичане срока на действие на регистрацията на марката, дата на
вписване в Държавния регистър - 08.03.2017
г.
Вещото лице дава заключение, че пазарната цена на лицензионното право върху комбинираната търговска марка Т. с peг. № 88256/25.04.2014 г. е в размер на 500 лева на година.
Вещото лице дава заключение, че лицензионното възнаграждение, което би получил ищецът като собственик на регистрираната марка за използването й за периода от 26.06.2014 г. до 29.12.2017 г. за услуги от клас 43 на МКСУ, ако марката е била лицензирана на ответника, е в размер на 1 754,82 лева.
При разпита свидетелят Б.Б.казва, че са му известни заведенията “Т.” в гр. Варна, а също и заведение “Т.” в гр. София. Казва, че живее постоянно в гр. София и преминавайки през адреса, на който се намира заведението в София, е влизал вътре, за да провери дали е същото като заведенията в гр. Варна. Казва, че не е консумирал нищо в заведението в гр. София, защото то не било от този тип, каквито са заведенията “Т.” в гр. Варна. На свидетеля Б.е предявен знакът на стр. 9 от делото, като същият заявява, че е виждал този знак в заведението “Т.” в гр. София, което се намира на ул. “Ангел Кънчев”. Свидетелят казва, че този знак го е виждал на витрината и тентите на заведението, включително го е видял в деня на съдебното заседание, защото е минал от там. Казва, че знае заведенията “Т.” в гр. Варна поне от 5-6 години. Казва, че показаният му знак не го е виждал в гр. Варна, а знакът на заведенията в гр. Варна е кръг, в който е поместена думата “Т.” на латиница.
При разпита свидетелката М.С.казва, че работи в “Т.К.” ЕООД и управлява заведенията “Т.” и една от сладкарниците “К.” в гр. Варна, на ул. “*******, в административната сграда на партера. Казва, че фирмата има сайт, в който е обявен телефонен номер, на който има служител - диспечер за приемане на заявки за доставка на храна. Казва, че се случва да получават обаждания с искания за направа на резервация за ресторант “Т.” в София, като това се случва 3-4 пъти в месеца. Казва, че лично е приемала такова обаждане, но фирмата имала диспечери, които работят на този телефон и те предават информацията, че е имало позвъняване с искане за направа на резервация за ресторант “Т.” в София. На свидетелката Славова е предявен знакът на стр. 9 от делото, като същата заявява, че е виждала този знак в заведението “Т.” в гр. София, като и в деня на съдебното заседание също го е видяла. Казва, че знакът е поставен на входната врата и на тентата горе в левия ъгъл. Свидетелката казва, че заведението, което управлява, е регистрирано като ресторант на самообслужване и се казва “Т.”. Казва, че надписът е изписан на много места - на витрините, на двата входа, на офис – сградата при входовете на улицата отгоре и отдолу. Казва, че “Т.К.” ЕООД използва това име от зимата на 2015 г.
При разпита свидетелката Л.Р.казва, че е служител на “Т.” ЕООД от 2014 г. до момента и тя управлява бизнеса, но не е вписана в Търговския регистър. На свидетелката Райчева е предявен знакът на стр. 9 от делото, като същата заявява, че това е знакът на фирма “Т.” ЕООД. Казва, че знакът е в червено и бяло, ярко червен кръг с бели орнаменти и бели букви. Казва, че виждала знака на едно от менютата в заведението (меню за храна), както и на тентата на бистрото на ул. “******* в София. Казва, че обектът на фирмата няма име, а единственото име, с което се представя в документацията, е името на фирмата. Казва, че най-често чувала, когато клиент е в заведението и трябва да обясни на друг по телефона къде се намира, че това е заведението до “Рафи” на ул. “Ангел Кънчев”. Казва, че и служителите така обясняват на доставчици и клиенти, тъй като “Рафи” било известно заведение. Казва, че заведението не е ресторант, а е бистро по регистрация. Казва, че те не правят реклама като име на обекта с “Т.”. Казва, че като фирма с това лого участват в джобс.бг като работодател, но там не пишат име на обекта, а името на фирмата. Казва, че много отдавна са ползвали сайта ГРАБО, през 2014 г. последно е била публикувана обява в ГРАБО. Казва, че заведението има интернет страница, на която фигурира знакът. Казва, че бирата е произведена от лицензирана фирма за заведението, а не от заведението, като те са предоставили логото на фирмата за производство на бира.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 76, ал.2, т. 3 от ЗМГО, за установяване факта на нарушението, извършено от ответното дружество, за преустановяване на нарушението по отношение на марката на ищеца, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца вреди в резултат на нарушението, изразяващи се в неполучено лицензионно възнаграждение, както и искане за разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда.
Съгласно чл. 77 от ЗМГО, исковете по този закон са подсъдни на Софийския градски съд, поради което настоящият състав намира, че спорът му е подсъден.
По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО:
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО,
правото на търговска марка включва правото на
притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица
без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е
идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на
тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на
марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на
тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване
на потребителите; знак, идентичен или сходен на марката, за стоки или услуги,
които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана,
когато марката се ползва с известност на територията на Република България и
използването без основание на знака би довело до несправедливо
облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би
ги увредило.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗМГО, използване в
търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака
върху стоките или техните опаковки, предлагането на стоките за продажба или
пускането им на пазара или съхранението им с тези цели, вносът или износът на
стоки с този знак или използването на знака в търговски книжа или в реклами.
Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по регистрирана
търговска марка, без съгласието на притежателя
на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73, ал. 1 от ЗМГО, което дава на притежателя й право на иск за защита
по реда на чл. 76 от ЗМГО.
В случая не се спори между страните и се установява от
събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е притежател на търговската
марка “Т.” с национална закрила, комбинирана. Следователно същият
има правото да предяви иск срещу лица за защита на правата си по реда на чл. 76
от ЗМГО. Комбинираната марка включва в състава си както словни, така и образни
елементи, като закрилата обхваща тяхната цялост.
От разпита на водените от страните свидетели и от
събраните писмени доказателства се установява, че ответникът ползва в своя
търговски обект – бистро, знака, който е приложен на стр. 9 от делото.
Съгласно легалното определение за марка, дадено в чл. 9, ал. 1 от ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.
Самата дума “Т.” има множество значения: 1. Т. за поднасяне на храна; 2. Т. за игра; 3. Т. на легло – странична плоска част на легло; 4. Таблà – множествено число на табло (електрически таблà). Поради това думата “Т.” сама по себе си няма отличителен характер и е обичайна за българския език. Значението й следва да се преценява в цялост с графичното оформление и комбинацията от цветове на регистрираната от ищеца комбинирана марка.
От изслушаната съдебно-маркова и съдебно-оценителска експертиза на вещото лице Д. се установява, че между регистрираната от ищеца марка с peг. № 88256, комбинирана, изписана на кирилица Т. и използваният от ответника знак, представляващ хоризонтално изписан текст TABLA Ltd., food & drinks, който е изписан под думата TABLA, изписани на латиница, е налице сходство под средна степен във фонетично отношение, визуално сходство в ниска степен. При липса на установеното сходство между двата сравнявани обекта няма опасност от смесване, асоцииране и заблуждение на потребителя относно източника и произхода на услугите от клас 43 на МКСУ, за който е регистрирана марката на ищеца.
В случая са
налице дори визуални различия между марката на ищеца и знака, ползван от
ответника. Марката на ищеца е с надпис, изписан на кирилица Т., а знакът на
ответника с надпис, изписан на латиница TABLA Ltd., food & drinks. Общият ефект от
възприемането на външния вид на марката на ищеца и знака на ответника не може
да доведе до заблуда на потребителя, доколкото визуалното сходство е в ниска
степен. Марката на ищеца, преценена в нейната цялост, е отличаваща се от ползвания
от ответника знак.
Относно фирменото
наименование на ответното дружество “Т.” ЕООД, притежателят на правото върху марка не може да
забрани на трето лице го използва в търговската си дейност, при условие, че
използването не противоречи на добросъвестната търговска практика, съгласно
нормата на чл. 14, т. 1 от ЗМГО.
В Решение № 215/08.08.2014 г. по търговско дело № 1023/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О., е даден отговор на поставения правен въпрос, че простото регистриране на търговско (фирмено) наименование, идентично или сходно на притежаваната от друг правен субект търговска марка, за идентични или сходни стоки и/или услуги с тези – предмет на търговската дейност на регистриращия фирменото наименование търговец, не изчерпва състава на нарушение правото на търговска марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО. За да съставлява нарушение по чл. 13, ал.1 от ЗМГО следва използването на регистрираното фирмено наименование по да е недобросъвестно: регистриралият го търговец знае или е бил длъжен да знае за правата на притежателя на търговската марка и желае или допуска настъпването на противоправните последици - объркване на потребителя относно действителния произход на стоките/услугите или свързване знака (фирмено наименование). Прието е от ВКС, че недобросъвестността следва да бъде преценявана поотделно и конкретно във всяка конкретна хипотеза, с оглед конкретните обстоятелства и конкретното поведение на конкретния правен субект.
В случая не се установи от ищеца, който носи доказателствена тежест за това, че ответното дружество използва фирменото си наименование в противоречие на добросъвестната търговска практика. В случая това не е установено и в нарочно производство по чл. 7, ал. 5 от ТЗ. За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че ответното дружество е регистрирано с наименование “Т.” ЕООД на 23.04.2014 г., а търговската марка на ищеца е регистрирана на 25.04.2014 г. и е публикувана в Официалния бюлетин на Патентното ведомство на 30.06.2014 г. (бр. 6/2014 г.). С оглед на това търговецът не е могъл да знае към датата на вписване на дружеството за регистрираната марка на ищеца.
При тези данни ирелевантно е обстоятелството дали на ответното дружество е известна марката, притежавана от ищеца, предвид нотариалната покана, изпратена от ищеца и връчена на ответника на 17.10.2014 г.
В показанията си свидетелят Б.ясно заявява, че заведението в гр. София не е от типа заведения, каквито са заведенията “Т.” в гр. Варна. От това следва извода, че същият като потребител не се е изпаднал в заблуждение относно означението на заведението в гр. София и тези в гр. Варна.
С оглед на горното, не се установява от събраните по делото доказателства, че ответникът е осъществил нарушение на защитена търговска марка (комбинирана), притежавана от ищеца - чрез използването в търговската му дейност без съгласието на ищеца на идентичен или евентуално сходен знак с притежаваната от ищеца търговска марка, посредством използването на знака в търговските му книжа и в реклами, както и поставянето на знака върху използвани в търговската му дейност вещи и опаковки на стоки.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО (главен и евентуален) са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2
и т. 3 от ЗМГО:
Поради неоснователността на исковете за установяване на нарушения, неоснователни се явяват исковете, обусловени от установяването на факта на нарушението. След като не се установява извършването на нарушение от страна на ответното дружество, то съдът не може да постанови, че ответникът следва да преустанови нарушението, както и присъждане на сумата от 3 000 лева – частичен иск от иск в заявен пълен размер от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца вреди в резултат на нарушението, изразяващи се в неполучено лицензионно възнаграждение за правото на ползване на марката на ищеца, за периода от 26.06.2014 г. до датата на подаване на исковата молба (04.01.2018 г.).
Поради отхвърляне на исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ТЗ за установяване на факта на нарушението, следва да бъде отхвърлено и искането по чл. 76, ал.2, т. 3 от ЗМГО за разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът
претендира разноски в размер на 4 800 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, което
е посочено в представения договор за правна помощ като платено в брой при подписване
на договора, поради което договорът следва да се приеме за доказателство за
плащането на адвокатското възнаграждение съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013
г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира, че възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника е частично основателно. Минималното адвокатско възнаграждение за неоценяемите главни и евентуални искове възлиза на 1 200 лева без ДДС или 1 500 лева с ДДС, поради което в тази част същото следва да бъде намалено. Искането по чл.76, ал.2, т. 3 от ЗМГО е последица от уважаването на иск по чл. 76, ал. 1 от ЗМГО, поради което съдът намира, че за същото не следва да бъде вземано предвид отделно адвокатско възнаграждение. Минималното адвокатско възнаграждение за оценяемия иск възлиза на 440 лева без ДДС или 528 лева с ДДС, поради което същото не се явява прекомерно уговореното възнаграждение от 420 лева без ДДС или 504 лева с ДДС. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че в случая адвокатският хонорар уговорен, съответно платен от ответника, следва да бъде редуциран и определен до минималния размер от общо 2 004 лева с ДДС.
Предвид горното и с оглед изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2 004 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “К.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, против ответника “Т.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 и чл. 76, ал. 2, т. 3 от ЗМГО за установяване факта на нарушението на правата на ищеца върху регистрирана марка “Т.”, комбинирана, с нац. рег. № 88256 на Патентното ведомство на Република България, заявена на 11.07.2013 г. и регистрирана на 25.04.2014 г., чрез използването в търговската дейност на ответника без съгласието на ищеца на идентичен или евентуално сходен знак с притежаваната от ищеца търговска марка, посредством използването на знака за рекламна табела на неговия търговси обект – ресторант, намиращ се в гр. София, ул. “*******, върху тента пред посочения ресторант, в търговските книжа на ответника, върху менютата в ресторанта, в рекламни материали в ресторанта, върху бирени бутилки в ресторанта и в интернет сайтове, за преустановяване на нарушението по отношение на марката на ищеца, и при условията на евентуалност за установяване, че ответникът използва в противоречие с добросъвестната търговска практика регистрирано фирмено наименование с трансклипция на латиница TABLA Ltd. чрез поставянето му на рекламна табела на неговия търговси обект – ресторант, намиращ се в гр. София, ул. “*******, върху тента пред посочения ресторант, в търговските книжа на ответника, върху менютата в ресторанта, в рекламни материали в ресторанта, върху бирени бутилки в ресторанта и в интернет сайтове и чрез рекламиране на дейността си в интернет пространството, и за преустановяване на нарушението по отношение на марката на ищеца, както и за присъждане на сумата от 3 000 лева (три хиляди лева) - частичен иск от иск в заявен пълен размер от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца вреди в резултат на нарушението, изразяващи се в неполучено лицензионно възнаграждение за правото на ползване на марката на ищеца, за периода от 26.06.2014 г. до 04.01.2018 г., и за разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “К.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Т.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 2 004 лева
(две хиляди и четири лева), представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :