РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Бургас, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120102430 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „БНП П.П.Ф. С.А.“ -
Франция, рег. № * – Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и адрес
на управление *, упражняващо дейност в България чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, с която се моли съда да приеме за
установено, че ответникът Р. Т. Д., ЕГН **********, адрес: *, дължи на ищеца
сумите 1044,83 лева главница по договор за потребителски кредит CARD-*/ 08.03.2016 г.,
512,07 лева договорна лихва за периода 01.07.2016 г. - 13.11.2017 г. и 300,13 лева мораторна
лихва за периода 13.11.2017 г. - 23.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.10.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 260763/12.11.2020 г. по ч. гр. д. № 6726/2020 г. на БРС. В
условията на евентуалност, в случай че съдът прецени, че кредитът не е обявен надлежно за
предсрочно изискуем, моли съда да осъди ответника да заплати процесните суми поради
обявяване на предсрочната изискуемост с исковата молба.
Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит
№ CARD-*/08.03.2016 г. (дата, на която кредитната карта е активирана), с първоначален
лимит от 1000 лева, сключен във връзка с договор за потребителски кредит № PLUS-
*/26.08.2015 г. С последния е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта. Кредитополучателят е получил кредитна карта и е
активирал същата, като е усвоил суми от нея, поради което за него е възникнало задължение
за заплащане на минимални погасителни вноски. Длъжникът е преустановил плащанията по
1
договора на 01.07.2016 г., поради което кредитната карта е блокирана.
Ответната страна чрез особен представител е оспорила исковата молба.
Посочено е, че не е налице валидно облигационно отношение между страните по повод
цитирания в исковата молба договор CARD-*. Не е установено по делото ответникът да е
получил кредитна карта, да е ползвал средства по нея. Представеното приложение към
договора за потребителски кредит е подписано само от ищеца, но не и от ответника.
Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Представен е договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-*/26.08.2015 г.,
сключен между Р.Д. и БНП П.П.Ф.. Към него е изготвено приложение CARD-*/26.08.2015 г.
Дружеството е предоставило в заем сума в размер на 2100 лева. Страните са договорили
годишен лихвен процент 35,08 %, а годишният процент на разходите – 45,10 %. Съгласно
договора сумата подлежи на връщане на 36 месечни погасителни вноски от по 109,07 лева.
Падежът на първата вноска е на 20.10.2015 г., а на последната такава – 20.09.2018 г. В чл. 12
от договора е посочено, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта. Представено е приложение към договора с номер CARD-
*/26.08.2015 г., с което е предвидено, че кредиторът отпуска на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 1000 лева при годишна лихва и такси за ползването му,
посочени в приложението, като за целта му издава кредитна карта Мастъркард. Приложено е
месечно извлечение по кредитна карта по договор, издадено за периода 16.09.2017 г. –
13.10.2017 г.
Изготвена по делото е съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по
която е посочило, че Д. е усвоила цялата сума по предоставения кредитен лимит чрез теглене
от банкомат на 09.03.2016 г., 12.03.2016 г. и 17.03.2016 г. Възнаградителната лихва за
усвоената сума е в размер на 512,07 лева за периода 01.07.2016 г. – 13.11.2017 г. Постъпили
са плащания по кредитната карта на 28.03.2016 г. – 70 лева, на 05.05.2016 г. и 02.06.2016 г. –
по 60 лева. Със сумите са погасени задължения за главница, лихва, застраховка и месечна
такса. След тази дата плащания не са постъпвали. Към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 28.10.2020 г., задълженията възлизат на 1044,83 лева главница, 512,07
договорна лихва за периода 01.07.2016 г. – 13.11.2017 г. (дата на предсрочна изискуемост),
законна лихва за периода 13.11.2017 г. – 23.10.2020 г. в размер на 300,13 лева (изключвайки
периода 12.03.2020 г. – 13.07.2020 г.).
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да
установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по
2
силата на сключен договор за издаване и ползване на кредитна карта, че „БНП П.П.Ф.“ ЕАД
е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от
договора, както и размера на дължимата сума и забавата на ответника да заплати същото.
Следвало е да установи начина на формиране на компонентите на задължението, както и
уведомлението до длъжника за обявената предсрочна изискуемост. В тежест на ответника е
било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си
договора.
Съдът намира, че не е установено по делото наличие на валидно
облигационно отношение по повод цитирания в исковата молба договор № CARD-
*/26.08.2015 г. Приложен е договор за покупка на стоки PLUS-*/26.08.2015 г., сключен
между страните, в който е предвидена възможност за издаване на кредитна карта (чл. 12).
Уговорено е, че кредиторът ще издаде и достави картата на кредитолучателя след проучване
на изпълнението на задълженията по договора за кредит, но не по-късно от 18 месеца от
първата погасителна вноска по кредита. Всички задължения ще възникнат след активиране
на кредитната карта. Посочено в чл. 21 е, че кредитната карта ще бъде доставена на
кредитополучателя, с която ще бъде доставен и документ – приложение, неразделна част от
този договор. Цитираното приложение е приложено към исковата молба, като е отбелязано,
че същото е с номер CARD-*/26.08.2015 г. към договор PLUS-*/26.08.2015 г. Същото е
подписано само от представител на кредитодателя, но не и от кредитополучателя.
Отбелязано е, че кредитният лимит по издадената карта Мастъркард е в размер на 1000 лева
при годишна лихва и такси, посочени в документа. Посочена е годишна лихва в размер на
35 % и годишен процент на разходите 44,90 %, както и месечна такса за обслужване в
размер на 4 лева. В исковата молба е посочено, че кредитната карта е активирана на
08.03.2016 г., като това е датата, на която се счита сключен договорът, тъй като в него е
отбелязано, че всички задължения ще възникнат за кредитополучателя след активиране на
картата. Установи се по делото посредством заключението на вещото лице Б., че кредитната
карта е активирана на 08.03.2016 г., а на 09.03.2016 г. е извършено първото теглене на суми
от нея чрез банкомат. В чл. 12 от договора за потребителски кредит е посочено, че всички
задължения по договора за издаване на кредитна карта ще възникнат след активиране от
кредитополучателя на издадената кредитна карта. В исковата молба е посочено, че
договорът е сключен на 08.03.2016 г., като по делото се установи сключване на договора
именно на тази дата чрез активирането й. Доказателство, че именно ответникът е извършвал
транзакции с картата е и обстоятелството, че тя е обслужвана чрез погасявания на месечни
вноски, посочени от вещото лице, като плащанията са преустановени на 02.06.2016 г.,
когато е извършено последното плащане. Назначената по делото експертиза пък установи,
че дължимите суми съответстват на заявените такива.
Ето защо и предвид събраните по делото доказателства и заключение на
вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза съдът намира, че с активиране на
кредитната карта на 08.03.2016 г. е сключен валиден договор за револвиращ кредит. Същият
обаче е недействителен съгласно разпоредбите на ЗПК. Същият не отговаря на изискванията
3
на чл. 10, ал. 1 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, като следва да съдържа подпис и на двете страни по него. В случая се
установи, че договор за кредит е сключен на 08.03.2016 г. чрез активиране на
предоставената кредитна карта, но към сключването му препращат уговорки в договора за
потребителски кредит от 26.08.2015 г. и приложението към него, подписано само от
представител на ищеца. Клаузите на договора също са предвидени в приложението,
неносещо подпис на кредитополучател. Ето защо и съдът намира, че договорът за издаване
и ползване на кредитна карта № CARD-*/08.03.2016 г. (дата, на която кредитната карта е
активирана) е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не е сключен в писмена
форма.
Предвид изложеното и на основание чл. 23 ЗПК потребителят връща
чистата стойност на кредита, без да дължи договорна лихва или други разходи по кредита. В
настоящия случая отпуснатият на ответника кредит е в размер на 980 лева, представляваща
сбор от теглените чрез банкомат суми. Според заключението на вещото лице Д. е заплатила
сума в размер от общо 190 лева, като ответникът дължи връщане на сумата, представляваща
разликата между отпуснатата и платената сума, т. е. сумата 790 лева. Именно за посочената
сума е основателен предявеният иск, като за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 1044,83 лева претенцията е неоснователна. Неоснователен се явява и искът за
заплащане на договорна лихва в размер на 512,07 лева за периода 01.07.2016 г. – 13.11.2017
г. поради изложените по-горе съображения.
Следва обаче да се отбележи, че липсват данни вземанията да са обявени
за предсрочно изискуеми, което изявление да е достигнало до длъжника преди депозиране за
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Към исковата молба е приложена покана
с такова съдържание, но няма данни същата да е връчена на Д.. Ето защо съдът намира, че
предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърляне на главните претенции следва да се разгледат
евентуално заявените осъдителни претенции. Претенцията за главница до размера от 790
лева се явява основателна. Този извод се налага, тъй като в исковата молба се съдържа
изявления за обявяването на предсрочна изискуемост, за което ответникът следва да се
счита за надлежно уведомен с получаването на исковата молба и приложенията към нея.
Практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК е категорична, че получаването на
уведомлението от особен представител на ответника се счита за надлежно връчено.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо и предвид изложените по-горе мотиви искът за
главница до размера от 790 лева е основателен, а за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 1044,83 лева следва да се отхвърли. Поради доводите за
недействителност на договора за кредит и приложението на чл. 23 ЗПК искът за осъждане на
ответника да заплати на ищеца договорна лихва в размер на 512,07 лева е неоснователен.
Върху главницата е дължима и лихва за забава в размер на законната за
4
периода от датата на подаване на исковата молба, тъй като вземането по договора за кредит
е обявено за предсрочно изискуемо едва с исковата молба. Следователно и не се дължи
лихва за забава за претендирания период 13.11.2017 г. - 23.10.2020 г. в размер на 300,13
лева, поради което искът следва да се отхвърли.
При този изход на спора следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 276,52 лева за направените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в това число и сумата 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Поради изложените аргументи Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „БНП П.П.Ф. С.А.“ - Франция, рег. № * –
Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и адрес на управление *,
упражняващо дейност в България чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, срещу Р. Т. Д., ЕГН **********, адрес: *, за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 1044,83 лева главница по договор за
потребителски кредит CARD-*/ 08.03.2016 г., 512,07 лева договорна лихва за периода
01.07.2016 г. - 13.11.2017 г. и 300,13 лева мораторна лихва за периода 13.11.2017 г. -
23.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 260763/12.11.2020 г. по ч. гр. д. № 6726/2020 г. на БРС.
ОСЪЖДА Р. Т. Д., ЕГН **********, адрес: * да заплати на „БНП П.П.Ф.
С.А.“ - Франция, рег. № * – Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и
адрес на управление *, упражняващо дейност в България чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон
България“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, сума в размер на 790 лева
(седемстотин и деветдесет лева) главница по договор за потребителски кредит CARD-*/
08.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба на 07.04.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над уважения размер до пълния претендиран размер от 1044,83 лева, както и исковете за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите 512,07 лева договорна лихва за периода
01.07.2016 г. - 13.11.2017 г. и 300,13 лева мораторна лихва за периода 13.11.2017 г. -
23.10.2020 г.
ОСЪЖДА Р. Т. Д., ЕГН **********, адрес: * да заплати на „БНП П.П.Ф.
С.А.“ - Франция, рег. № * – Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и
адрес на управление *, упражняващо дейност в България чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон
България“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, сума в размер на 276,52 лева
(двеста седемдесет и шест лева и петдесет и две стотинки) съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
С. Д.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6