РЕШЕНИЕ
№ 1327
гр. Бургас, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120101991 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от К. М. М. против Професионална
гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров” - гр. Бургас искова молба, с която се моли да бъде
признато за незаконно и да бъде отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед № ЛС-
07-114/ 14.01.2021 г., както и да бъде възстановена ищцата на заеманата от нея преди уволнението
длъжност - „***********”. В исковата молба се твърди, че трудовото правоотношение на ищцата е
било прекратено от работодателя поради съкращаване на щата, като не е била спазена процедурата
за това. Твърди се, че изготвените документи във връзка с уволнението страдат от съществени
пороци, а именно: в предизвестието и в заповедта за уволнението не е посочена длъжността, чийто
щат се съкращава, както и с какъв акт на работодателя се случва това; предизвестието не дава
яснота за срока, след който трудовото правоотношение ще се смята за прекратено, нито за неговата
начална и крайна дата; предизвестието препраща към чл. 326, ал. 2 от КТ, която предвижда
няколко хипотези; от предизвестието и от заповедта не става ясно чие е волеизявлението,
обективирано в тях. Твърди се също така, че работодателят не е представил на ищцата
доказателства, че е била спазена процедурата, свързана със закрилата по чл. 333 от КТ. Освен това
на 25.02.2021 г., т.е. след датата на процесното уволнение, е било сключено допълнително
споразумение към трудовия на ищцата, с което е увеличено трудовото й възнаграждение, което
обстоятелство буди недоумение у ищцата каква е реалната воля на работодателя по отношение на
прекратяването на трудовото й правоотношение. Ищцата също така счита, че уволнението й е
незаконно, тъй като необходимостта от осъществяване на трудовата й функция реално не е
отпаднала и дейностите, включени в нейния обем, все още се извършват. Ищцата се явява лично и
с процесуален представител в съдебно заседание, поддържа исковете, претендира присъждане на
направените разноски по делото. Ангажирани са доказателства. В последното съдебно заседание е
направено възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение,
като се моли то да бъде намалено до предвидения минимум.
Така предявените искове са с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, като същите са
1
допустими.
Първоначално са били предявени и искове за присъждане на обезщетение за оставане на
ищцата без работа поради уволнението, както и за признаване за трудов стаж на времето, през
което тя е останала без работа поради незаконното уволнение, но с молба от 19.04.2021 г. тези
искове са оттеглени и производството по тях е прекратено.
Ответното дружество е подало писмен отговор, в който предявените искове са оспорени
като неоснователни. Твърди се, че със заповед № РД-08-192/ 11.12.2020 г. на директора на
училището са утвърдени промени в действащото щатно разписание, като е закрита единствената
щатна бройка „**************“. Твърди се също така, че при уволнението на ищцата са били
спазени разпоредбите на КТ, както и че преди уволнението е било дадено съгласие за това от
синдикалната организация към КТ „Подкрепа“ в училището. На следващо място се твърди, че в
случая е било налице реално съкращаване на щата, каквото е налице и когато всички или част от
трудовите функции на съкратената длъжност преминават към други длъжности, като в случая част
от трудовите функции за длъжността „************“ са отпаднали, а друга част са вменени на
длъжността „*******************“. Твърди се също така, че и в предизвестието, и в заповедта е
посочено, че същите са отправени от работодателя на ищцата. Заявено е, че допълнителното
споразумение към трудовия договор е било сключено, тъй като със задна дата е била увеличена
работната заплата на ищцата за периода 01.01.2021 г. – 19.01.2021 г. Предвид твърдяната
законосъобразност на уволнението, ответникът счита, че искът за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност също е неоснователен и моли исковете да бъдат
отхвърлени и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание се
явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са
доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите
на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложено копие на Трудов договор № ЛС-07-436/09.03.2020 г., сключен
между ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров” - Бургас и К. М. М., с който ищцата е била назначена при
ответника на длъжността „*************“, считано от 09.03.2020 г., с 6-месечен изпитателен срок,
уговорен в полза на работодателя.
Представено е и допълнително споразумение № ЛС-07-210/25.02.2021 г. към
горепосочения трудов договор, с което основното трудово възнаграждение на ищцата е било
увеличено от 1 371 лв. на 1 522 лв., считано от 01.01.2021 г.
Към отговора на ответника е представено копие на Заповед № РД-08-192/ 11.12.2020 г. на
директора на ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров”, с която е утвърдена промяна в длъжностното щатно
разписание на училището, считано от 15.12.2020 г., изразяваща се в закриване на 1 щ.бр. за
длъжността „*****************“. Представени са и копия на щатните разписания (на
длъжностите и поименно) на ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров” към 19.11.2020 г. и към 15.12.2020 г.,
от които се установява, че към 19.11.2020 г. в щатното разписание е имало общо 90,5 щатни
бройки, като за заеманата от ищцата длъжност „***************“ е имало 1 щ.бр., а в
действащото от 15.12.2020 г. щатно разписание общият брой длъжности в училището е намален на
89,5, като липсва щатната бройка за длъжността „******************“. Представени са и
последващите щатни разписания на ответника от 01.02.2021 г. и от 01.04.2021 г., в които също
липсва щатна бройка за длъжността „***************“.
Видно от представените болничен лист от 30.12.2020 г. и Заповед № РД-09-1013/29.12.2020
г., ищцата К.М. е била в отпуск по болест през периода 16.12.2020 г. – 29.12.2020 г., а през периода
30.12.2020 г. – 13.01.2021 г. е ползвала разрешен от работодателя й допълнителен отпуск.
След връщането й на работа с писмо изх. № РД 16А-11/14.01.2021 г. работодателят е
поискал от ищцата да представи информация дали попада в някоя от категориите на защита по чл.
333 от КТ, както и да представи документи, удостоверяващи правото й на закрила, като е
посочено, че информацията се иска във връзка с предстоящо уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 2 от КТ – „съкращение в щата“. Това писмо е било връчено на ищцата на 14.01.2021 г., като
на същата дата тя е входирала при работодателя си заявление, в което е посочила, че се ползва от
2
защитата по т. 10 от писмото, т.е. че е член на синдикална организация в училището, както и е
представила копия на заявление за членство в СС на КТ „Подкрепа“ в училището и на декларация
за членство в КТ „Подкрепа“ – двете от 02.11.2020 г., като върху заявлението е налице ръкописно
изявление на председателя на СС на КТ „Подкрепа“ от 14.01.2021 г., в което е посочено, че ищцата
е член на КТ „Подкрепа“ от 02.11.2020 г.
По делото е приложено копие на връчено на ищцата на 14.01.2021 г. предизвестие, с което
тя е уведомена от работодателя, че поради съкращаване на щата на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2
от КТ трудовото й правоотношение ще бъде прекратено след изтичане на срока по чл. 326, ал. 2 от
КТ, както и че при неспазен срок на предизвестието ще й бъде изплатено обезщетение по чл. 220,
ал. 1 от КТ.
Представено е и копие на Заповед № ЛС-07-114/14.01.2021 г., с която на осн. чл. 328, ал. 1,
т. 2, предл. 2 от КТ, съгласно изменение на щатното разписание в сила от 11.12.2020 г. и поради
съкращаване на щата е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от датата на
връчване на заповедта. В заповедта изрично е посочено, че причината за прекратяване на
трудовото правоотношение е съкращаване в щата. Със заповедта също така е разпоредено на
ищцата да бъдат изплатени обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ – за неползван платен годишен
отпуск за 2020 г. и за 2021 г., по чл. 220, ал. 1 от КТ – за неспазен срок на предизвестие и по чл.
222, ал. 1 от КТ – в случай, че тя остане без работа. Видно от направеното върху заповедта
отбелязване, препис от нея е бил връчен на ищцата на 19.01.2021 г.
По делото са представени копия на длъжностните характеристики на длъжността
„*****************“, връчена на ищцата на 09.03.2020 г., и на длъжността
„*********************“, която е била изготвена на 15.12.2020 г. и връчена на съответния
служител на същата дата, като се установява, че част от трудовите функции на заеманата от
ищцата длъжност след нейното съкращаване са включени в трудовите функции на длъжността
„***********************“.
Представени са копия на писмо изх. № РД 16А-601/15.12.2020 г. и на писмо изх. № РД 16А-
602/15.12.2020 г., с което директорът на ответното училище, е поканил съответно председателя на
СО при СБУ към КНСБ и председателя на СО при КТ „Подкрепа“ да вземат участие в съвещание с
ръководството на училището във връзка с необходимостта от намаляване на персонала, броя на
подлежащ за съкращение персонал, критерии за подбор и възможности за пренасочване на
освободения персонал, като е посочено, че съвещанието ще се проведе на 18.12.2020 г. от 13,00 ч.
Върху двете писма са налице подписи на получилите ги лица.
По делото е представено и копие на Протокол № 1/18.12.2020 г. от проведено съвещание на
директора на училището и председателите на СО при СБУ към КНСБ и на СО при КТ „Подкрепа“,
съгласно който председателите на синдикалните организации са били уведомени за
необходимостта да бъде закрита бройката за административен секретар, както и да бъде съкратен
един служител, както и са били обсъдени възможности за пренасочване на служителя, но е
установено, че такива липсват, като председателите на синдикалните организации са приели
информацията и не са възразили да бъде извършено съкращаване на всички бройки за длъжността
„******************“. Протоколът носи подписите на участвалите в заседанието лица.
Представено е писмо изх. № РД16А-606/21.12.2020 г., с което директорът на ПГТ „Проф. д-
р Асен Златаров” е поискал от председателя на СО при КТ „Подкрепа“ писмено съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение с К.М. на длъжност „*****************“, както и
отговор вх. № РД15А-1706/30.12.2020 г., с който председателят на СО при КТ „Подкрепа“ е
уведомил директора на училището, че общото събрание на СО на КТ „Подкрепа“ е дало съгласие
за прекратяване на трудовото правоотношение с К.М..
Ищцата е оспорила истинността на писмо изх. № РД 16А-601/15.12.2020 г., писмо изх. №
РД 16А-602/15.12.2020 г., Протокол № 1/18.12.2020 г., писмо изх. № РД16А-606/21.12.2020 г. и
отговор вх. № РД15А-1706/30.12.2020 г. като твърди, че същите са антидатирани и съставени за
нуждите на процеса. В тази връзка по искане на ответника е била назначена съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която е установило, че файловете, с които са създадени
горепосочените документи, се намират на компютър, който се ползва от техническия изпълнител в
3
ответното училище, като всеки от файловете е създаден на посочената в съответния документ дата
и автор на файловете е потребител с име „РС“. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че
принципно всичко във файла може да бъде манипулирано, но според него в случая няма данни за
такава манипулация. Вещото лице също така е посочило, че ако се смени датата на компютъра, се
сменя и датата на създаването на файла, но това няма как да бъде установено. Според вещото лице
принципно е възможно файловете да са създадени на друг компютър от друг потребител и да са
инсталирани след това на този компютър, но това е в сферата на вероятностите, т.е. вещото лице
не е установило данни за извършването на такива манипулации. С оглед на така даденото от
вещото лице заключение, съдът намира за установено, че оспорените от ищцата документи са били
съставени именно на посочените в тях дати, т.е. същите не са антидатирани, тъй като вещото лице
не е установило данни за изготвяне на документите на други дати, а единствено е посочило, че
хипотетично това е възможно.
Ищцата е оспорила истинността на писмо изх. № РД 16А-601/15.12.2020 г. и на писмо изх.
№ РД 16А-602/15.12.2020 г. в частта относно подписа на председателя на СО към КНСБ – Р. Д.,
във връзка с което е била назначена съдебно-графологическа експертиза, вещото лице по която е
установило, че оспорените подписи върху двата документа са положени именно от лицето Р. Ж.
Д.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че направените от ищцата оспорвания по реда на
чл. 193 от ГПК на всички горепосочени документи е недоказано.
По делото са разпитани свидетелите Д. И. Я. и Н. Д. Д.
Св. Я. заявява, че е работила в ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров” от 10.10.2019 г. до началото
на м. април 2021 г. като е била назначавана на различни длъжности и в период от 2 месеца е
изпълнявала длъжността „************“. Твърди, че през м. ноември или м. декември 2020 г. е
станала член на СО към КТ „Подкрепа“ в училището, но не е присъствала на събрание за
приемането й за член на синдикалната организация, нито на събрание, на което да се е обсъждало
съкращаване на щатната бройка за административен секретар и освобождаване на
административния секретар, нито на друго събрание на СО през м. декември 2020 г. Свидетелката
заявява, че докато е работила като технически изпълнител е имала обща работа с
административния секретар К.М., с много добри впечатления е от нея и тя винаги й е помагала,
като директорът на училището и счетоводството също са работили съвместно с административния
секретар М.. Твърди, че докато е била ****************, е работила с компютър, като не си
спомня какво точно е било потребителско име на този компютър, но мисли, че е било „Г***“.
Свидетелката заявява, че през м. декември 2020 г. нейните колеги от ресторанта, които са били
членове на КТ „Подкрепа“, също не са присъствали на събрание на синдикалната организация.
Св. Д., който заема длъжността „*********************“ в ответното училище, заявява,
че новата длъжностна характеристика му е била връчена в средата на м. декември 2020 г., като тя е
била съобразена с промени в нормативната уредба и с нея в трудовите му задължения са били
включени допълнителни дейности, които са предимно контролни. Твърди, че през м. декември
2020 г. обучението в училището се е осъществявало онлайн и не е имало никакви присъствени
събрания, а всички събрания са се провеждали неприсъствено в електронна среда, като за онлайн-
събранията също са били изготвяни протоколи. Заявява, че членовете на КТ „Подкрепа“ в
училището са 10-15 човека, но не знае точно колко са, тъй като той е член на СБУ към КНСБ.
Свидетелят твърди, че се е случвало да работи заедно с К.М. – изготвяли са документи заедно,
работили са по различни проблеми, консултирали са се по различни въпроси.
При така представените от страните доказателства и с оглед на наведените в исковата
молба твърдения на ищцата, на които се основават заявените претенции, съдът намира, че
предявените искове са недоказани и неоснователни по следните съображения:
Неоснователни са твърденията на ищцата за наличие на съществени пороци на
предизвестието и на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, които според нея
са опорочили процедурата по уволнението й. Действително в предизвестието са вписани само две
имена на адресата – К.М., а в заповедта е сгрешена последната цифра на нейния ЕГН, но е
безспорно, че тези документи са били връчени именно на ищцата и тя ги е получила без
4
възражения, като от поименното щатно разписание е видно, че в ответното училище няма друг
служител с тези имена, т.е. няма как да се получи объркване относно адресата на предизвестието и
заповедта. Поради това съдът намира, че гореописаните пороци на двата документа, макар и да са
налице, не са съществени и не са се отразили на законността на процедурата по уволнението на
ищцата, нито на правото й на защита от евентуално незаконно уволнение.
Неоснователни са и останалите твърдения в исковата молба за пороци на предизвестието и
заповедта за уволнение. Видно е, че и в двата документа са посочени както фактическото, така и
правното основание за прекратяване на трудовия договор, като липсват каквито и да било неясноти
в тази насока – и в двата документа е посочено, че уволнението е поради съкращаване на щата,
както и правното основание е точно посочено и достатъчно индивидуализирано – чл. 328, ал. 1 т.
2, предл. 2 от КТ, като според съда не е необходимо в тези документи изрично да бъде вписвана
конкретната длъжност, която се съкращава, при условие, че ищцата е заемала само една длъжност,
която освен това е била единствена в училището, нито е необходимо да се посочва с какъв
конкретен акт на работодателя се съкращава длъжността.
Неоснователно е и твърдението за порок на уволнението, изразяващ се в непосочване на
конкретен срок на предизвестието, тъй като смисълът на предизвестието е да бъде уведомен
работника за предстоящото уволнение и това предизвестие да бъде дадено в сроковете по чл. 326,
ал. 2 от КТ, което в случая е сторено. КТ дори допуска срокът на предизвестието да не бъде спазен
и трудовото правоотношение да бъде прекратено преди изтичането му, в който случай санкцията
за работодателя е да заплати предвиденото в чл. 220, ал. 1 от КТ обезщетение на работника, като
такова обезщетение в случая е било платено на ищцата.
По отношение на твърдението, че не е ясен авторът на волеизявленията, обективирани в
предизвестието и в заповедта за уволнението, съдът намира същото за неоснователно, тъй като при
условие, че подписът не е положен със запетая или друг знак преди него (което би било индиция за
подписване от друго лице, а не от представляващия училището по закон) и при липсата на
съмнения в тази насока, следва да се приеме, че и двата документа са подписани именно от
директора на ответното училище, който е оправомощен да го представлява.
Съдът намира за доказано по делото, че в случая е била спазена и процедурата по чл. 333,
ал. 4 от КТ, която е приложима поради факта, че ищцата е била член на синдикална организация на
КТ „Подкрепа“, тъй като по делото се установи, че преди уволнението на ищцата работодателят е
поискал съгласие за това от синдикалния орган и такова е било дадено, което е видно от отговор №
РД 15А-1706/30.12.2020 г. Ирелевантно в случая е дали е била спазена вътрешноорганизационната
процедура на синдикалния орган за вземане на решение за даване на такова съгласие, тъй като
работодателят няма нито право, нито задължение да следи за това, а за законността на уволнението
е достатъчно работодателят да е поискал и да е получил предварително съгласие на синдикалния
орган, което съгласие в случая е било дадено с горецитираното писмо на председателя на СО при
КТ „Подкрепа“ в училището.
На законността на уволнението по никакъв начин не се отразява и сключването на
25.02.2021 г. на допълнително споразумение към вече прекратения трудов договор, с което е
увеличен размерът на трудовото възнаграждение със задна дата - считано от 01.01.2021 г., а
напротив – фактът, че това споразумение е било сключено към вече прекратен трудов договор
евентуално би засегнал валидността на самото допълнително споразумение, но не и законността на
извършеното преди това прекратяването на трудовото правоотношение.
Неоснователно е и възражението на ищцата, че уволнението й е незаконно, тъй като
необходимостта от осъществяването на трудовите й функции не е отпаднала и те се извършват от
други служители. От значение за законността на уволнението е дали заеманата от ищцата
длъжност е била реално съкратена, а в случая такова реално съкращаване на щата се доказа от
представените от ответника доказателства – Заповед № РД-08-192/11.12.2020 г. на директора на
ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров” и две щатни разписания (от 19.11.2020 г. и от 15.12.2020 г.). Дори
да бъде установено, че част от трудовите функции на ищцата след уволнението й са били
възложени за изпълнение на други служители, това не означава, че не е налице реално
съкращаване на щата, тъй като какви функции ще бъдат включени в длъжностните характеристики
на отделните служители зависи изцяло от преценката на работодателя и в неговите правомощия е
5
да променя обема на тези трудови функции, ако това се налага.
Съдът намира за неоснователни и допълнително наведените от ищцата в хода на делото
доводи за незаконност на уволнението й, тъй като по делото липсват каквито и да било
доказателства в подкрепа на твърдението на ищцата, че уволнението й е тенденциозно и
извършено в нарушение на изискванията за добросъвестност, а обстоятелството дали
работодателят е могъл да й предложил друга работа с оглед на по-високата й квалификация или не,
е ирелевантно по отношение на законността на уволнението, тъй като в хипотезата на съкращаване
на единствената щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност работодателят не е имал
задължение да извършва подбор и евентуално да уволни друг работник, заемащ сходна длъжност,
която не се съкращава, за да остане на работа ищцата, ако тя е имала по-висока квалификация и е
работила по-добре, нито е имал задължение да й предлага друга работа.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответникът не е допуснал нарушения при
уволнението на ищцата, които да водят до неговата незаконосъобразност, поради което
предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна е неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск по
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяването на ищцата на заеманата от нея преди уволнението
длъжност.
Предвид отхвърлянето на исковете и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати
на ответника направените от него съдебно-деловодни разноски, които са в размер на 1 040 лв., от
които 840 лв. - платено адвокатско възнаграждение и 200 лв. – възнаграждение на вещо лице.
Ищцата е направила възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско
възнаграждение и искане същото да бъде намалено, но съдът намира, че това възражение е
неоснователно, тъй като минималният размер на адвокатското възнаграждение по дела за отмяна
на уволнение и възстановяване на работа е не по-малко от размера на минималната месечна
работна заплата за страната, т.е. 650 лв., а на осн. чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. при
защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100 лв., като в случая са проведени 4 съдебни заседание, съответно за две от тях
се дължат по 100 лв. или общо 200 лв. допълнително на процесуалния представител на ответника,
което води до извода, че платеното от ответника възнаграждение от 840 лв. не надвишава
предвидения в наредбата минимален размер (който в случая е 850 лв.).
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. М. М., ЕГН **********, от гр. Б******, ж.к.
********************, против Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров”,
БУЛСТАТ: ********, с адрес гр. Б*******************, искове за признаване за незаконно и за
отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № ЛС-07-114/14.01.2021 г., както и за
възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „***************”.
ОСЪЖДА К. М. М., ЕГН **********, от гр. Б******, ж.к. *******************, да
заплати на Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров”, БУЛСТАТ:
************, с адрес гр. Б**********, сумата от 1 040,00 лв. (хиляда и четиридесет лв.),
представляваща направените от ответника разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
обявяването му на 08.11.2021 г.
Вярно с оригинала!
ИМ
6
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
7