Определение по дело №810/2021 на Окръжен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №261004

 

 

гр.Пловдив, 05.05.2021 г.

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, Х – ти граждански състав, в закрито заседание на  пети май през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ 

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА 

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

 

като изслуша докладваното от съдията Р.Андреева ч.гр.д.№ 810/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.413, ал.2  от   ГПК. 

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, против Разпореждане от 04.02.2021 г., инкорпорирано  в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от   ГПК № 1156 от 04.02.2021 г.  по  ч. гр. д. № 2049/2021 г. по описа на Районен  съд - Пловдив, V граждански състав, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д.Т.Ш. за сумата 27 лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране и сумата от 495,82 лв. -  възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 28.09.2019 г. Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваното  разпореждане, като прави искане за неговата отмяната и за издаване на заповед  за изпълнение  за  посочените  суми.

Частната жалба е подадена в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу  Д.Т.Ш. за посочените суми, дължими поради встъпването  на поръчителя  „Файненшъл България“ЕООД в  правата  на кредитора  по Договор за потребителски кредит от 28.09.2019 г. сключен между „Изи  асет мениджмънт“ АД като заемодател и Д.Т.Ш. като заемател, който договор за кредит е обезпечен с договор за поръчителство от 28.09.2019 г., сключен между кредитодателя и „Файненшъл България“ЕООД. Заявителят се позовава и на сключен от „Файненшъл България“ЕООД с длъжника договор за предоставяне на поръчителство с № 3642069 от 28.09.2019 г.,  по който е било уговорено възнаграждение за поръчителя, както и на договор за цесия от 02.03.2020 г., сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД  и „Файненшъл България“ЕООД, с който последният му е прехвърлил вземанията си против Д.Т.Ш..

С обжалваното разпореждане ПРС е отказал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по отношение  на посочените вземания, като районният съд се е позовал на  разпоредбата  на  чл.411, ал.2, т.3  от ГПК, според която  не  може да  се  издаде  заповед  за изпълнение,  ако  искането  се основава  на неравноправна  клауза  на  договор,  сключен с потребител,  или  е  налице  обоснована вероятност за това.  

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и  проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В случая правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, като приложим е ЗПК.

Според настоящия съдебен състав е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузата, въз основа на която се претендира заплащането на административни разноски. Съгласно разпоредбата  на  чл.10а, ал.2  от  ЗПК  кредиторът  не  може да изисква  заплащане  на такси  и комисиони  за действия,  свързани  с  усвояване  и  управление  на кредита, а заявителят претендира именно такива разноски за извънсъдебно събиране на вземането, което по същността си е действие по управлението на кредита.

Що се касае до вземането за възнаграждение  по договора  за предоставяне  на  поръчителство :

Възнаграждението се претендира въз основа на сключен договор  за предоставяне на поръчителство  между  длъжника  и  „Файненшъл България“ЕООД,  по силата на който  „Файненшъл България“ЕООД е поело задължението  да  сключи  договор за поръчителство  с „Изи  асет мениджмънт“ АД, а  длъжникът  - да  му заплати  възнаграждение.  Постигнато е съгласие възнаграждението за поръчителя  да се  заплаща на  кредитодателя - „Изи  асет мениджмънт“ АД, който  е  изрично овластен  да го приеме.  Формално възнаграждението  по  договора за предоставяне  на поръчителство  се дължи на друго  лице - поръчител,  различно  от кредитодателя,  но е пряко свързано  с  договора  за кредит и съобразно  императивните разпоредби  на  чл.19, ал.1  от  ЗПК  и  §1, т.1  от ДР на ЗПК  следва  да  бъде включено при изчисляване  на  ГПР.   При сключването  на  договора  за потребителски  кредит  чрез предвиждане  на  обезпечение  под формата  на  поръчителство,  за което се дължи възнаграаждение  е  направен  опит  за  заобикаляне  на  императивната  разпоредба  на  чл.19, ал.4  от  ЗПК,  ограничаваща  максималния  размер  на  годишния процент  на разходите  по кредита.  Това възнаграждение има характера на скрита  възнаградителна  лихва,  уговорено в  противоречие  с  принципите  на справедливостта  в гражданските  и  търговските  отношения  и  с разпоредбата  на  чл.19, ал.4  от  ЗПК,  тъй  като  кредиторът  „Изи  асет мениджмънт“ АД  е  едноличен собственик  на капитала  на  поръчителя който  „Файненшъл България“ ЕООД. 

Предвид  горното  искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на вземането му  за възнаграждение  по договор  за поръчителство  е в противоречие  със  закона  и  добрите нрави и следва  да  се  отхвърли.  

Предвид  изложените мотиви, обжалваното  разпореждане  е правилно, а подадената частна жалба против него е неосновтелна. Като такава, същата ще се остави без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, против Разпореждане от 04.02.2021 г., инкорпорирано  в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от   ГПК № 1156 от 04.02.2021 г.  по  ч. гр. д. № 2049/2021 г. по описа на Районен  съд - Пловдив, V граждански състав, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д.Т.Ш. за сумата 27 лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране и сумата от 495,82 лв. -  възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 28.09.2019 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: