Решение по дело №2401/2017 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 392
Дата: 30 август 2017 г. (в сила от 18 септември 2017 г.)
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20175510102401
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  30.08.2017 г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

 

Казанлъшкият  районен съд                                                      II  граждански състав

На тридесети август                                       Година две хиляди и седемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                         

    

 

                                                                                Председател: Стела Георгиева

                                                                                               

                                                                                             

                                              

 

Секретар: Мариана Матанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Георгиева  гражданско дело № 2401 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Производството по делото е образувано по подадена от Д.Т.П. молба по чл. 9 от Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗСДН/, в която се навеждат доводи, че ответникът О.Р.О.,  с който живеят във фактическо съжителство,  е упражнил спрямо нея физическо насилие.

 

            Твърди, че на *** г. се скарали с ответника по делото, в дома ѝ, находящ се в село К.,. Тогава тя решила да се прибере при майка си, която живеела в град К. и тръгнала пеша. Твърди, че ответникът я догонил с колата и я нападнал с бухалка, ударил я по главата, взел ѝ телефона и заминал в неизвестна посока. След известно време хора от първите къщи на селото към К. я намерили пълзяща в тревата и извикали полиция, която се отзовала на сигнала и издирвала извършителя без резултат. Заявява, че дошла линейка, която я откарала в болницата в град К., като след прегледа, вечерта била изписана.  С молбата си иска налагане на мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН и издаване на заповед за защита. 

 

 В съдебно заседание молбата се поддържа от адв. Д. Д., който моли съда да я уважи и да наложи мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 и т. 3 за срок от 18 месеца, моли съда да присъди на доверителката му направените по делото разноски.

 

По делото не е постъпил отговор от ответника по молбата. Ответникът не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по молбата.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

 

По делото не се спори, че Д.Т.П. и О.Р.О. са живеели на семейни начала, като първоначално са живеели в жилището на майката на молителката, находящо се в град К., , а след това заживели в село К.

 

По делото е представено съдебно-медицинско удостоверение № *** г., издадено от съдебен лекар при. От съдебно-медицинското удостоверение се установява, че на *** г. при извършения преглед е установено: контузия на главата (травматичен оток в лявата теменнотилна област на главата). Посочено е, че описаното травматично увреждане е от действието на твърд, тъп предмет и отговаря да е получено по време и начин посочени от прегледаната в предварителните сведения – нанасяне на удар с бухалка в областта на главата.

 

По делото е представена и преписка № *** г. по описа на Районно управление ***, относно инцидента станал на *** г. на входа на  село К..

От докладната записка по горепосочената преписка се установява, че на *** г. около 20,10 часа е бил изпратен дежурен екип в село К., по сигнал за пострадало лице на входа на село К., което било в безпомощно състояние. Отивайки на място е установено, че лицето Д.Т.П. е лежала на земята и не е можела да се изправи. Същата заявила, че е била бита с бухалка по тялото и главата от О.Р.О., който живеел при нея на семейни начала.

Към полицейската преписка е приложено и сведение от Н.Ц.Б.. От неговите показания се установява, че на *** г. пътувал от К. за село К.. При влизане в селото забелязал спрял червен автомобил, до който стоял едър мъж на видима възраст около 50 години, който размахвал дървена бухалка и дърпал някакъв друг човек. След това спял колата, върнал се пеша до мястото, като междувременно колата била потеглила. Тогава видял жена, която била в канавката край пътя. Жената плачела и молела за помощ, като му казала „че я е бил О.“. След това той се обадил на телефон 112.

 

За установяване на истинността на твърдените от молителката факти в съдебно заседание е разпитана свидетелката Д. Д. Т. (майка на молителката).

 

От нейните показания се установява, че преди две години Д., заедно с децата на О. ***. Сочи, че О. се държал много лошо към Д. „той я псува, заплашва я“. Последният път през месец август О. и Д. отишли в К. „тя му казала, че децата му крадат и тръгнала, защото се уплашила, че ще я бие“. Заявява, че Д. тръгнала пеша по пътя от село К. за град К.. Тогава „той я настига с колата и я удря с бухалка по главата“. След това някакви хора я видели и отишли, за да я вдигнат, като се обадили на линейка и полиция. Знаела, че линейката отишла на инцидента, като я  закарали в болницата и ѝ правили снимка. На другия ден О. се обадил на „моя телефон“, тъй като бил взел телефона на Д., когато я ударил по главата. Казал на Д. „да иде да извади болничен, за да не ходи на работа О.“. Свидетелката твърди, че  Д. няколко пъти пъдила О., а той ѝ казвал „ще те обезобразя и тогава ще си тръгна“.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът след като взе и предвид специалните правила в производството по Закон за защита срещу домашното насилие и общите приложими правила, приема от правна страна следното:

 

Районен съд – К. е родово и местно компетентен да се произнесе по молбата, която е подадена в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и следователно е процесуално допустима.

 

Съдът следва да провери дали по отношение на е осъществено противоправно действие, което може да се подведе под законовото определение за домашно насилие съгласно чл. 2 от ЗЗДН. При преценката си съдът изхожда от твърденията в молбата и събраните по делото доказателства - декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, писмените доказателства  и гласни доказателства.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са доказани твърденията на молителката, че спрямо нея е осъществен акт на домашно насилие на *** г.

 

Деянието и авторството се установяват по категоричен и несъмнен начин от представеното по делото, съдебно – медицинско удостоверение,  декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, полицейска преписка № *** г. по описа на Районно управление ***, които имат ясно и конкретно съдържание относно това, къде е осъществен акта на домашно насилие, на коя дата, от кое лице и в какво се състои същият.  Възприетата  от съда фактическа обстановка се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства, от който се установи, че действията на ответника не са инцидентни прояви, а постоянно повтарящи се от години.

 

 

 

 

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че спрямо ответника следва да бъдат приложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3,  чрез които ще се даде защита на пострадалото лице.

 

 

 

 

 

По вида на мерките за защита.

 

 

 

 

 

В конкретния случай, предвид характера и тежестта на извършеното домашно насилие и последиците от него, съдът счита, че възможните, с оглед ефективност и превенция мерки за защита, са тези по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, които според съда ще създадат достатъчно гаранции за пострадалото лице, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие. Съдът не е обвързан със срока на мерките, посочен от молителката. С оглед всички описани и констатирани факти по делото, настоящият съдебен състав счита, че срокът посочен от молителката е завишен и следва да бъде определен на 12 месеца. Именно този срок може да повлияе предупредително и възпиращо върху О.О.. Следва да се има предвид, че проявите му и условията, при които са извършени са действително насочени към унижаване достойнството и самочувствието на личността от една страна,  с физическа агресия от друга страна.

Съдът, счита, че следва на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН да постанови наложените мерки по т. 3  да са с времетраене от дванадесет месеца. Срокът на налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3  тече от датата на постановяване на решението, тъй като обжалването му не спира изпълнението (чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази, характера на акта на домашно насилие, степента на интензивност на деянието, наличието на данни за постоянност на тези прояви на ответника  и като взе предвид  финансовото състояние на последния, съдът намира, че следва да бъде наложена глоба в размер на 700 лева.

 

 

 

 

 

На основание чл. 11, ал. 2, вр. с § 1 от ЗЗДН и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК, следва да бъде осъден извършителя да заплати държавна такса в размер на 50 лева. С оглед направеното от молителката искане за присъждане на направените по делото разноски – възнаграждение за един адвокат съдът счита, че на нея следва да бъдат присъдени  направените по делото разноски, в размер на 400,00 лева.

 

На основание чл. 16, ал. 2 от ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита, в която да се съдържа предупреждение за последиците от неизпълнението й по чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на Д.Т.П., ЕГН **********, с адрес: *** като:

 

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН на извършителят О.Р.О., ЕГН **********, с адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.Т.П., ЕГН ********** с адрес: ***.

 

ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на извършителя О.Р.О., ЕГН **********, с адрес: ***, да приближава жилището, находящо се село К., ,  в което живее Д.Т.П. за срок от 12 месеца, считано от постановяване на настоящото решение.

 

ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на извършителя О.Р.О., ЕГН **********, с адрес: ***, да приближава местата за социални контакти и отдих, които посещава Д.Т.П., за срок от 12 месеца, считано от постановяване на настоящото решение.

 

ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на извършителя О.Р.О., ЕГН **********, с адрес: ***, да приближава местоработата на Д.Т.П. ***, за срок от 12 месеца, считано от постановяване на настоящото решение.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА О.Р.О., ЕГН **********, с адрес: ***, че при неизпълнение на заповедта на съда ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението и незабавно ще бъде уведомена прокуратурата на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН.

 

НАЛАГА глоба на О.Р.О., ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на 700 лева, платима по сметка на Районен съд - К..

 

ОСЪЖДА О.Р.О., ЕГН ********** с адрес: ***, за заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – К. сумата от 50 лева, представляваща държавна такса.

 

ОСЪЖДА О.Р.О., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.Т.П., ЕГН ********** с адрес: *** сумата в размер на 400,00 лева, представляващи направени по делото разноски.

 

РАЗПОРЕЖДА да бъде издадена заповед за защита, която да съдържа предупреждение за последиците от неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН.

 

ПРЕПИСИ от решението и от заповедта за защита да се връчат на страните и на РУ „Полиция” – К. за сведения и изпълнение.

 

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред Окръжен съд – С., като обжалването не спира изпълнението.

 

 

 

                                                                      

 

                                                                    Районен съдия: