Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
……….. 30.08.2017 г. град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На тридесети август Година две хиляди и
седемнадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: Мариана Матанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен съдия
Георгиева гражданско дело № 2401 по
описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по подадена от Д.Т.П. молба по чл. 9 от Закона за защита срещу
домашното насилие /ЗЗСДН/, в която се навеждат доводи, че ответникът О.Р.О., с който живеят във фактическо
съжителство, е упражнил спрямо нея
физическо насилие.
Твърди, че на *** г. се скарали с
ответника по делото, в дома ѝ, находящ се в село К.,. Тогава тя решила да
се прибере при майка си, която живеела в град К. и тръгнала пеша. Твърди, че
ответникът я догонил с колата и я нападнал с бухалка, ударил я по главата, взел
ѝ телефона и заминал в неизвестна посока. След известно време хора от
първите къщи на селото към К. я намерили пълзяща в тревата и извикали полиция,
която се отзовала на сигнала и издирвала извършителя без резултат. Заявява, че
дошла линейка, която я откарала в болницата в град К., като след прегледа,
вечерта била изписана. С молбата си иска
налагане на мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН и издаване на заповед за защита.
В съдебно
заседание молбата се поддържа от адв. Д. Д., който моли съда да я уважи и да
наложи мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 и т. 3 за срок от 18 месеца, моли съда да
присъди на доверителката му направените по делото разноски.
По делото не
е постъпил отговор от ответника по молбата. Ответникът не се явява в съдебно
заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по молбата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите
на страните, намери за установено следното:
По делото не
се спори, че Д.Т.П. и О.Р.О. са живеели на семейни начала, като
първоначално са живеели в жилището на майката на молителката, находящо се в
град К., , а след това заживели в село К.
По делото е представено съдебно-медицинско
удостоверение № *** г., издадено от съдебен лекар при. От съдебно-медицинското
удостоверение се установява, че на *** г. при извършения преглед е установено:
контузия на главата (травматичен оток в лявата теменнотилна област на главата).
Посочено е, че описаното травматично увреждане е от действието на твърд, тъп
предмет и отговаря да е получено по време и начин посочени от прегледаната в
предварителните сведения – нанасяне на удар с бухалка в областта на главата.
По делото е
представена и преписка № *** г. по описа на Районно управление ***, относно
инцидента станал на *** г. на входа на село
К..
От
докладната записка по горепосочената преписка се установява, че на *** г. около
20,10 часа е бил изпратен дежурен екип в село К., по сигнал за пострадало лице
на входа на село К., което било в безпомощно състояние. Отивайки на място е
установено, че лицето Д.Т.П. е лежала на земята и не е можела да се изправи. Същата заявила, че е
била бита с бухалка по тялото и главата от О.Р.О., който живеел при нея на
семейни начала.
Към полицейската преписка е
приложено и сведение от Н.Ц.Б.. От неговите показания се установява, че на ***
г. пътувал от К. за село К.. При влизане в селото забелязал спрял червен
автомобил, до който стоял едър мъж на видима възраст около 50 години, който
размахвал дървена бухалка и дърпал някакъв друг човек. След това спял колата,
върнал се пеша до мястото, като междувременно колата била потеглила. Тогава
видял жена, която била в канавката край пътя. Жената плачела и молела за помощ,
като му казала „че я е бил О.“. След това той се обадил на телефон 112.
За
установяване на истинността на твърдените от молителката факти в съдебно заседание
е разпитана свидетелката Д.
Д. Т. (майка на молителката).
От нейните показания се установява, че
преди две години Д., заедно с децата на О. ***. Сочи, че О. се държал много
лошо към Д. „той я псува, заплашва я“. Последният път през месец август О. и Д.
отишли в К. „тя му казала, че децата му крадат и тръгнала, защото се уплашила,
че ще я бие“. Заявява, че Д. тръгнала пеша по пътя от село К. за град К..
Тогава „той я настига с колата и я удря с бухалка по главата“. След това
някакви хора я видели и отишли, за да я вдигнат, като се обадили на линейка и
полиция. Знаела, че линейката отишла на инцидента, като я закарали в болницата и ѝ правили
снимка. На другия ден О. се обадил на „моя телефон“, тъй като бил взел телефона
на Д., когато я ударил по главата. Казал на Д. „да иде да извади болничен, за
да не ходи на работа О.“. Свидетелката твърди, че Д. няколко пъти пъдила О., а той ѝ
казвал „ще те обезобразя и тогава ще си тръгна“.
При така
установената фактическа обстановка, съдът след като взе и предвид специалните
правила в производството по Закон за защита срещу домашното насилие и общите
приложими правила, приема от правна страна следното:
Районен съд
– К. е родово и местно компетентен да се произнесе по молбата, която е подадена
в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и
следователно е процесуално допустима.
Съдът следва
да провери дали по отношение на е осъществено противоправно действие, което
може да се подведе под законовото определение за домашно насилие съгласно чл. 2
от ЗЗДН. При преценката си съдът изхожда от твърденията в молбата и събраните
по делото доказателства - декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, писмените доказателства и гласни доказателства.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено
спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във
фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че са доказани твърденията на
молителката, че спрямо нея е осъществен акт на домашно насилие на *** г.
Деянието и авторството се
установяват по категоричен и несъмнен начин от представеното по делото, съдебно
– медицинско удостоверение, декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, полицейска преписка № *** г. по
описа на Районно управление ***, които имат ясно и конкретно съдържание относно това,
къде е осъществен акта на домашно насилие, на коя дата, от кое лице и в какво се
състои същият. Възприетата от съда фактическа обстановка се потвърждава и
от събраните по делото гласни доказателства, от който се установи, че
действията на ответника не са инцидентни прояви, а постоянно повтарящи се от
години.
С оглед на гореизложеното, съдът
счита, че спрямо ответника следва да бъдат приложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, чрез които ще се даде защита на пострадалото
лице.
В конкретния случай, предвид
характера и тежестта на извършеното домашно насилие и последиците от него,
съдът счита, че възможните, с оглед ефективност и превенция мерки за защита, са
тези по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, които според съда ще
създадат достатъчно гаранции за пострадалото лице, че в бъдеще няма да бъде
отново обект на домашно насилие. Съдът не е обвързан със срока на мерките,
посочен от молителката. С оглед всички описани и констатирани факти по делото,
настоящият съдебен състав счита, че срокът посочен от молителката е завишен и
следва да бъде определен на 12 месеца. Именно този срок може да повлияе
предупредително и възпиращо върху О.О.. Следва да се има предвид, че проявите
му и условията, при които са извършени са действително насочени към унижаване
достойнството и самочувствието на личността от една страна, с физическа агресия от друга страна.
Съдът, счита, че следва на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН да постанови наложените мерки по т.
3 да са с времетраене от дванадесет
месеца. Срокът на налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 тече от датата на постановяване на решението,
тъй като обжалването му не спира изпълнението (чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН).
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита
съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът следва да вземе
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази, характера на акта
на домашно насилие, степента на интензивност на деянието, наличието на данни за
постоянност на тези прояви на ответника и като взе предвид финансовото състояние на последния, съдът
намира, че следва да бъде наложена глоба в размер на 700 лева.
На основание
чл. 11, ал. 2, вр. с § 1 от ЗЗДН и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират по ГПК, следва да бъде осъден извършителя да заплати държавна такса в
размер на 50 лева. С оглед направеното от молителката искане за присъждане на
направените по делото разноски – възнаграждение за един адвокат съдът счита, че
на нея следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, в размер на 400,00 лева.
На основание
чл. 16, ал. 2 от ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита, в която да се
съдържа предупреждение за последиците от неизпълнението й по чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на Д.Т.П., ЕГН **********, с адрес:
*** като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН на извършителят О.Р.О., ЕГН **********, с адрес: ***,
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.Т.П., ЕГН ********** с
адрес: ***.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на извършителя О.Р.О., ЕГН **********, с адрес: ***,
да приближава жилището, находящо се село К., ,
в което живее Д.Т.П. за срок от 12 месеца, считано от постановяване на
настоящото решение.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на извършителя О.Р.О., ЕГН **********, с адрес: ***, да
приближава местата за социални контакти и отдих, които посещава Д.Т.П., за срок от 12 месеца, считано от
постановяване на настоящото решение.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на извършителя О.Р.О., ЕГН **********, с адрес: ***, да
приближава местоработата на Д.Т.П. ***, за срок от 12 месеца, считано от
постановяване на настоящото решение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА О.Р.О., ЕГН **********, с адрес: ***, че при
неизпълнение на заповедта на съда ще бъде задържан от полицейския орган,
констатирал нарушението и незабавно ще бъде уведомена прокуратурата на
основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН.
НАЛАГА глоба на О.Р.О., ЕГН **********, с адрес: ***,
в
размер на 700 лева, платима по сметка на Районен съд - К..
ОСЪЖДА О.Р.О., ЕГН ********** с адрес: ***, за заплати
в полза на държавата по сметка на Районен съд – К. сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА О.Р.О., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на Д.Т.П., ЕГН **********
с адрес: *** сумата
в размер на 400,00 лева, представляващи направени по делото разноски.
РАЗПОРЕЖДА да бъде издадена заповед за защита,
която да съдържа предупреждение за последиците от неизпълнението ѝ по чл.
21, ал. 2 от ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от решението и от заповедта за защита
да се връчат на страните и на РУ „Полиция” – К. за сведения и изпълнение.
Решението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред Окръжен съд – С.,
като обжалването не спира изпълнението.
Районен
съдия: