МОТИВИ
към Присъда № 1 от 07.01.2020г.,
постановена по ВНОХД № 555 по описа за 2019г.
на Окръжен съд - Хасково
Производството
е по реда на глава XXI от
НПК.
С
присъда № 27 от 18.09.2019г., постановена по НОХД № 257 по описа за 2019г. на
РС – Харманли подсъдимият Б.К.Г. е признат за виновен в това, че на 30.01.2019г. в гр. С., област Х., от селскостопанска
постройка (обор), находяща се на ул. „Г. К.“
№ *, в немаловажен случай, направил опит да отнеме чужди
движими вещи – 4 (четири) броя овце от женски пол и на възраст около 2 г. на
обща стойност 1000 (хиляда) лева, от владението на Г.Б.А., ЕГН ********** ***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно и е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т.7 вр. чл. 194, ал. 1
вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК вр. чл. 58, б. „а“ вр. чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест)
месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален „общ“ режим. Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 от НК е
приведено в изпълнение наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една)
година и 2 (два) месеца, наложено на подсъдимия по НОХД № 288 по описа за
2018г. на ОС-Хасково, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален „общ“ режим.
Съдът
се е произнесъл и относно веществените доказателства по делото – 1 брой вълнена
зимна шапка, 1 брой запалка, 1 брой батерия за мобилен телефон „Самсунг“ и 1
брой суитчър, като е постановил да бъдат върнати на правоимащото лице.
Подсъдимият
Б.К.Г. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Хасково
направените по делото разноски в размер на 218,40 лв. и 20 лв. по сметка на РС – Харманли.
Срещу така
постановената присъда в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от служебния
защитник на подсъдимия, адвокат П.К., с оплакване, че същата е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована. Посочва, че от събраните доказателство по
делото не може да се направи извод, както за участието на подсъдимия в
извършването на инкриминираното деяние, така и за осъществяване изобщо на
престъпление. Допълва, че в доказателствената съвкупност липсват данни относно
наличието на умисъл. Тези твърдения аргументира с наличието на противоречия в
показанията на свидетеля Г.А., пострадал от престъплението, които същевременно
представляват основен източник на
информация за фактическата обстановка. По изложение в жалбата
съображения моли за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на
нова, с която подсъдимия Б.Г. да бъде признат за невинен и да бъде оправдан в
извършване на престъплението, за което обвинен.
Пред въззивния съд представител на Окръжна прокуратура – Хасково намира
подадената жалбата за основателна, тъй като счита изводите на
първоинстанционния съд за осъществяване на престъплението по чл. 195, ал. 1, т.7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 18,
ал. 1 от НК за необосновани. От доказателствената съвкупност по делото,
включително събраните гласни доказателства пред въззивната инстанция, не може
да се определи предмета на престъплението, нито да се направи извод за наличие
на умисъл за отнемане на чужда собственост от владението на другиго. Допълва,
че от свидетелските показания се установява невъзможност посочените като
предмет на кражбата - четири броя овце да бъдат изведени от имота на
собственика им, както и че намирането им в задния двор може да се дължи и на
самостоятелното им придвижване, а не на действията на подсъдимия. Също така
намира, че събраните по делото доказателства не опровергават твърденията на
подсъдимия за пребиваването му в чуждия имот, а именно объркване на собственото
жилище в следствие на употреба на алкохол. Същевременно извършеното деяние
проникване в двора на имота на свидетеля А. не може да бъде квалифицирано като
престъпление, тъй като задният двор няма характера на жилище. В този смисъл
пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия адвокат П.К.
поддържа депозираната въззивна жалба и се присъединява към изложените от представителя
на държавното обвинение аргументи. Счита обжалваната присъда за неправилна и
необоснована, тъй като не съответства на събрания доказателствен материал.
Единственият безспорно установен факт е този относно влизането на подсъдимия в
имота, собственост на свидетеля А.. Останалите обстоятелства, приети от
първоинстанционния съд, се основават на нелогични и противоречиви свидетелски
показания, а именно тези на свидетеля Г.А., Ц. Г. и П. М. Акцентира върху роднинската
връзка между първите двама свидетели и върху несъответствията между показанията
на Ц.
Г.
и П.
М.
относно обстоятелства кой е подал сигнал до полицейското управление. Същевременно счита за безспорно установено, че
овцете, предмет на престъплението, не са били изведени от границите на имота и
не е имало възможност това да бъде сторено. Посочва, че в хода на наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения довели до
ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Моли съда да отмени
обжалваната присъда и да постанови друга, с която да оправдае подсъдимия.
Подсъдимият Б.К.Г. се присъединява към
казаното от неговия защитник. В последната си дума моли за налагане на друго
наказание, а именно „пробация“.
Въззивният съд
е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага преразпит
на свидетеля Г.Б.А. и такъв е бил извършен в съдебно заседание на 07.01.2020г.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
обсъди изложените от страните становища и възражения и като извърши цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314
от НПК, констатира, че са налице основания за отмяна на първоинстанционната присъда
и постановяване на нова.
Извършвайки
собствен анализ на наличните по делото доказателствени материали, включително
събраните такива в хода на проведеното пред въззивната инстанция съдебно
следствие, съдът намира, че възприетата от първата инстанция фактическа
обстановка следва да бъде коригирана, като приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият
Б.К.Г. е роден на ***г. в гр. Х., живеещ в гр. С., област Х., ул. „Г. К.“ № **, ****, ******* гражданин, *******, *******, *******, ******, ЕГН **********. Има **** характеристични данни по
местоживеене.
Подсъдимият
Б.Г. и свидетелят Г.А. били съседи, тъй
като живеели на една и съща улица в град С. – подсъдимият на ул. „Г. К.“ № **, а свидетелят – на ул. „Г. К.“ № *. Двамата се познавали и дори
подсъдимият Б.Г. посещавал дома на свидетеля Г.А.,
тъй като му помагал с различни дейности – рязане на дърва, пренасяне на тежки
неща, включително му съдействал с работата в задния двор, свързана с отглеждане
на животни. Свидетелят Г.А. бил пенсионер
и се занимавал с животновъдство – отглеждал овце. Поради тази причина в дома си
имал изграден заден двор, който бил изцяло заграден с ограда от ламаринени
плоскости, и в него можело да се влезе само през желязна врата. В задния двор
се намирала и селскостопанска постройка (обор), в която прибирал овцете. Оборът
не се заключвал, а имал само една врата, направена от винкел и ламарина, която
се отваря навътре и била връзвана единствено с въже, намиращо се от външния й край.
Задният двор заедно с обора се намирали в двора на къщата на свидетеля Г.А., който също бил ограден с ограда
висока около два метра. Единственият изход от имота на свидетеля А. бил през входната врата, която
се заключвала. Към 31.01.2019г. свидетелят Г.А.
имал 12 овце. Една от тях се била оагнила, но нямало мляко, което налагало малките
агнета да се хранят с биберон на 4 часа.
През
месец януари 2019г. подсъдимият Б.Г. работил в „******“. На 31.01.2019г. след работа му
платили и с парите още в гр. Х. подсъдимият Г. си купил алкохол. После
се прибрал в гр. С.,
където продължил да пие. Между 19:30 - 20:00 часа подсъдимият Г. влязъл по
неустановен начин в имота на свидетеля А..
Около
20:00 часа на 31.01.2019г. свидетелят Г.А.
отишъл да нахрани агнетата си. При влизането си в задния двор обаче забелязал,
че четири от овцете му се намират там, а не в обора, където трябвало да бъдат.
След това влязъл в обора и там видял, че останалите овце са се събрали в единия
ъгъл, а в другия има човек с качулка на главата. Свидетелят А. попитал непознатия какво прави
вътре в обора му, приближил се до него и го хванал за яката на дрехата. Тогава
разпознал непознатия мъж като своя съсед Б., хванал го отново за яката на
дрехата и го издърпал в задния двор. Подсъдимият Г. опитал да избяга през
покрива на обора, но свидетелят Г.А.
успял да го възпре като го дръпнал за крака. След това свидетелят А. отново
хванал подсъдимия Г. за врата и го изкарал в предния двор на дома си, за да
вземе мобилния си телефон и да се обади на полицейските служители. Тогава
подсъдимият Г.А. избягал в
посока входната врата, успял да прескочи оградата и се отправил в неизвестна
посока. В дома на свидетеля Г.А.
останали шапката и запалката на подсъдимия, който били предадени на следващия
ден с протокол за доброволно предаване.
На
същия ден, 01.02.2019г., и подсъдимият Б.Г. предал доброволно в полицейското
управление, намиращия се в него суитчър, с който бил облечен при влизането в
обора на свидетеля Г.А..
От
заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза се установява, че към датата на извършване на деянието пазарната
стойност на 4 (четири) броя овце от женски пол на възраст около 2 години по
средни пазарни цени е в общ размер на 1000 (хиляда) лева или по 250 (двеста и
петдесет) лева за 1 брой овца.
Подсъдимият
Г. е осъждан със споразумение № 17 от 05.07.2018г., постановено по НОХД № 288
по описа за 2018г. на Окръжен съд – Хасково, с което е признат за виновен в
извършване на престъпления по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл.
194, ал. 1 от НК и по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и му е наложено общо
най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 2 (два)
месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за
изпитателен срок от 3 (три) години.
Изложената
фактическа обстановка се установява въз основа на обясненията на подсъдимия Б.Г.,
показанията на свидетелите Г.А. (пострадал), П. М. (****** служител), Ц. Г. (**** на пострадалия) и Д. А. (****** на подсъдимия), от приетото по
делото заключение на съдебно-оценителна експертиза, както и от писмените доказателства
и доказателствени средства, а именно – протоколи за доброволно предаване,
справка за съдимост, характеристични данни, протокол за оглед на веществени
доказателства заедно с албум.
От
наличната по делото доказателствена съвкупност безспорно се установява, че на
инкриминираната дата - 31.01.2019г. около 20:00 часа подсъдимият Б.Г. се е
намирал в селскостопанската постройка в дома на свидетеля А. без неговото
разрешение. В тази насока обясненията на подсъдимия и показанията на
пострадалия са напълно идентични и непротиворечиви. Еднопосочни са и твърденията
им относно пияното състояние на подсъдимия – при разпознаването на своя съсед в
обора свидетелят А. усетил, че Б.Г. мирише на алкохол. В тази насока са и
косвените доказателства, каквито са показанията на свидетелите Ц. Г., П. М. и Д. А.
Показанията
на свидетеля А. за намирането на подсъдимия в обора му и за действията след
това, а именно – хващането за яката на горната дреха с цел задържане, се
потвърждават от събраните по делото веществени доказателства. Видно от протокол за доброволно предаване от
01.02.2019г. и от протокол за оглед на веществени доказателства, предадената от
подсъдимия Г. горна дреха, с който твърди, че е бил облечен на 31.01.2019г.,
представлява 1 брой сиутчър с качулка като на лицевата част откъм яката има
разкъсване на материята с дължина 15 см.
Въпреки
това освен за обективния факт на присъствието на подсъдимия Г. на
инкриминираната дата в селскостопанската постройка на свидетеля А. без неговото
разрешение, по делото не са събрани доказателства и доказателствени средства,
които да водят до единствен възможен извод за наличие на престъпление и
участието на подсъдимия в извършването му. От доказателствения материал не може
да се направи категоричен извод относно причината за присъствието на подсъдимия
Г. в обора на свидетеля А. на инкриминираната дата.
Настоящата
въззивна инстанция не дава вяра на обясненията на подсъдимия относно повода, по
който е влязъл в дома на свидетеля А.. Обясненията на подсъдимия имат
специфична функция, тъй като те едновременно са гласно доказателствено средство
и средство за защита, поради което достоверността им следва да бъде преценена
след детайлен анализ и съпоставка с останалите източници на факти от предмета
на доказване. Обясненията на подсъдимия Г., че влязъл в двора на къщата на
свидетеля А. по погрешка в следствие на консумирания алкохол, са житейски
нелогични и неправдиви. Действително адресите на подсъдим и пострадал са на
една и съща улица, но къщите им се намират една срещу друга, а не една до
друга. Същевременно домът на свидетеля А. е ограден от двуметрова ограда, а
входната врата на инкриминираната дата е била заключена. От това следва, че
влизането по случайност поради объркване е обективно невъзможно, тъй като
трябва да се положат специални усилия - или да се прескочи оградата, или да се
заобиколи през съседния имот, чиято ограда е по-ниска, да се качи на покрива на
гълъбарниците и от там да се влезе в задния двор. Ето защо на обясненията на
подсъдимия, че объркал къщата на пострадалия със своята и влязъл в обора, за да
уринира, не може да се даде вяра.
Макар
защитната теза на подсъдимия да е неправдива от останалите доказателства и
доказателствени средства по делото не може да се установи по категоричен начин,
че присъствието на подсъдимия Г. в двора на дома на свидетеля А. е било
свързано с извършване на престъпление.
Свидетелят
А. не е възприел извършване на действия от подсъдимия, които да са насочени към
отнемане от владението му на 4 броя овце. Единствено е видял, че част от
отглежданите от него животни не се намират на мястото, на което ги е оставил, а
именно в обора. Свидетелят А. сам посочва в своя разпит, че е възможно овцете
сами да са излезли, тъй като са се изплашили от наличието на непознат човек в
обора.
Свидетелските
показания на Ц.
Г.,
П.
М.
и Д.
А.
също не допринасят за разкриване на обективната
истина, тъй като те имат производен характер. С показанията на свидетелите Г. и М. се преразказва версията на
пострадалия за случилото се на инкриминираната дата, а свидетелката Д. А. възпроизвежда споделеното й от **** й – подсъдимия Г.. По този начин
доказателствената съвкупност се допълва с производни доказателства, които да
подменят първичните такива, а това е недопустимо, тъй като производните
доказателства служат само за тяхната проверка. Събраните свидетелски показания
единствено могат да послужат за проверка на достоверността на показанията на
свидетеля А. и на обясненията на подсъдимия Г..
Същевременно
липсват доказателствени средства, възпроизвеждащи преки доказателства, с които
по категоричен начин да се доказват извършването на престъпление и участието на
подсъдимия в него. Напротив в хода на наказателното производство са събрани
единствено косвени доказателства. Константна е съдебната практика, че
осъдителна присъда може да се основава на косвени доказателства, но е
необходимо да са налице определени условия, а именно те да представляват верига
от доказателства, която води до единствено възможен, несъмнен и категоричен
извод за извършването на престъпление и неговото авторство и същевременно да
изключват възможността за други версии. В настоящия случай това не е така, тъй
като присъствието на подсъдимия в обора на свидетеля А. не води до еднозначен
извод за извършване на престъплението кражба. От събраните косвени
доказателства не се установява по категоричен начин предмета на инкриминираното
деяние и механизма на извършването му. Напротив от показания на свидетеля А.
може да се направи извод, че преместването на овцете, предмет на кражбата, се
дължи не на действията на подсъдимия, а на самостоятелното им движение.
Действително животните не биха могли да излязат сами в задния двор, ако вратата
на обора е затворена, но въпросът за преместването им стои по различен начин,
ако вратата бъде отворена. Подсъдимият признава, че е влязъл в обора съответно
отварянето на вратата. Липсват каквито и да е било доказателства, че именно
подсъдимият Г. със своите действия различни от отварянето на вратата на обора е
допринесъл за излизането на овцете в задния двор. Предположението, че е
възможно подсъдимият Г. да е отворил вратата на обора с цел да изведе част от
намиращите се вътре овце не е достатъчно за признаване на вината му в
извършване на опит за кражба. Осъдителната присъда не може да почива на
предположения. Разгледани поотделно и в тяхната съвкупност събраните
доказателства и доказателствени средства не позволяват нито да се потвърди,
нито да се отрече, която и да е от възможните причини за излизането на овцете
от обора – в следствие на изричните действия на подсъдимия или на самостоятелно
им движение.
Действително
повдигнатото обвинение е за престъпление приключило във фазата на опита, но не
без значение за намерението на подсъдимия е обективната му невъзможност за
установяване на владение върху инкриминираните вещи. В своите показания, дадени
пред въззивната инстанция, свидетелят А. заявява на няколко пъти, че
извеждането на овцете от неговия имот е единствено възможно при
последователното им преминаване от обора в задния двор, от задния двор в
предния и от там през входната врата, която на инкриминираната дата е била
заключена, или ако същите бъдат умъртвени и изнесени на части. По делото не са
събрани никакви доказателства, които да представляват дори и индиция, че
подсъдимият Г. е щял да умъртви четирите овце или че е имал съучастник, които
да му помогне при изнасянето им живи от имота на пострадалия.
При
така установената фактическа обстановка и направените изводи относно
доказателствата по делото, настоящият въззивен състав намери, че подсъдимият Б.К.Г.
не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т.7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28,
ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Подсъдимият
Г. следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като същото е
недоказано. Събраната по делото доказателствена съвкупност не подкрепя
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. От нея не може да се
направи единствен и категоричен извод за извършване на престъплението кражба
съответно за авторството му.
Съставът
на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК включва отнемането от владението на
другиго на движима вещ без неговото съгласие с намерението противозаконно да я
присвои. Безспорно е в правната теория и съдебната практика, че изпълнителното
деяние „отнемане“ включва преустановяване на владението на собственика на
вещта, на владелеца или на държателя й и установяване на свое такова от страна
на извършителя. Същевременно от субективна страна трябва да е налице специфично
намерение – противозаконно присвояване на вещта, а именно извършителят на
престъплението да желае да си служи с вещта като със своя като я използва или
се разпорежда с нея.
От
доказателствения материал не се установява по категоричен начин нито механизма
на извършване на престъплението, нито специфичното намерение на дееца.
Постановяването на осъдителна присъда е допустимо само при доказване на
обвинението по несъмнен начин. Когато е налице съмнение досежно извършването на
икриминираното деяние, участието на подсъдимия в него и обективните и
субективни елементи от състава на престъплението, не може да се постанови присъда,
съответно подсъдимият да се признае за виновен в извършване на престъплението,
за което е обвинен.
Единствено
влизането на подсъдимия Г. в имота на свидетеля А. без негово разрешение е
доказано по безспорен начин. Това действие макар и житейски неприемливо и
укоримо не представлява състав на престъпление, предвидено в НК, тъй като
законодателят е предвидил наказателна отговорност единствено за нарушаването на
неприкосновеността на помещения, които имат характерът на жилище.
С оглед
изложеното и на основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК
настоящата въззивна инстанция намира, че постановената първоинстанционна
присъда следва да бъде отменена, а подсъдимият Б.К.Г. признат за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение в извършване на престъпление по чл. 195,
ал. 1, т.7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
При
този изход на делото на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените разноски в
размер на 218,40 лв. лв. за досъдебното производство и 20 лв. за съдебното
производство следва да останат за сметка на държавата.
Мотивиран от изложените
съображения, въззивният съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.