№ 108
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Анна Кофинова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора А. Ст. В.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231100606932 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда от 23.05.2023 гoдина, постановена по НОХД №
6383/2018г., СРС, НО, 20-ти състав, е признал подсъдимата Е. Д. К. за
ВИНОВНА в това, че на 04.05.2017 г. в гр. София, бул. "*******, в
нотариална кантора на нотариус П.П., регистрирана под №157 на Нотариална
камара, съзнателно се е ползвала от неистински официални документи-
представила пред нотариус П.П. удостоверения за наследници на С.Г. А. ЕГН
********** с изх. №4472 от 20.03.2017 г., издадено от Столична община -
район „Младост“ и удостоверение за наследници на Е.И.А. ЕГН ******* с
изх. №4474 от 20.03.2017 г., издадено от Столична община - район
„Младост“, на които е придаден вид, че са конкретни писмени изявления /че
са издадени от/ на Н.Д.М.-Б. - в качеството й на главен специалист в район
„Младост“ при Столична община, отдел „АИПО“, като от нея за самото им
съставяне не може да се търси наказателна отговорност и предмет на
деянието са удостоверения за наследници, поради което и на основание
чл.316, вр.чл.308,ал.2,пр.1,вр.ал.1, вр.чл.54 НК й е наложил наказание
1
„Лишаване от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на което, на
основание чл.66,ал.1 НК, е отложено за срок от три години.
Съдът на основание чл.189,ал.3 НПК е осъдил Е. Д. К. да заплати в
полза на държавата направените по делото разноски, от които: 84,08 лева на
досъдебното производство - по сметка на СДВР и 810,00 лева - в съдебното
производство - по сметка на СРС, като на основание чл.190,ал.2 НПК е
осъдена да заплати по 5 /пет/ лева държавна такса за издавне на изпълнителни
листове.
Срещу тази присъда е подадена жалба от упълномощения защитник на
подс. Е. К.- адв. Ч., в която се излагат съображения за неправилност, като се
претендира отмяната й и постановяване на нова- оправдателна такава или
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. Поддържа
се също така неправилно приложение на закона и допуснати съществени
процесуални нарушения.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл.327 НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия, свидетели или експерти.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
упълномощеният защитник на подс. Е. К.- адв. Ч. редовно уведомен, не се
явява. Депозирал е писмена молба, с която моли да се даде ход на делото и
поддържа депозираната жалба срещу първоинстанционната присъдата по
изложените в нея съображения.
Представителят на СГП оспорва депозираната жалба, като твърди, че
постановената присъда е правилна. Счита, че СРС правилно е обсъдил
доказателствата по делото и е приел за доказано, че подс. К. е извършила
престъплението, за което е предадена на съд. Изтъква, че определеното й
наказание е правилно индивидуализирано и същото съответства с целите
визирани в чл.36 НК.
Подсъдимата Е. К., редовно уведомена се явява лично пред въззивната
инстанция и в предоставеното й от съда право на последна дума, моли да бъде
оправдана.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, оспорения съдебен акт, изложеното във въззивната жалба,
2
както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на
нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК и от
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
За да постанови обжалваната присъда СРС е провел съдебно
следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл.283 НПК чрез прочитане,
събраните на съдебното и досъдебното производство писмени
доказателствени средства. При постановяване на присъдата,
първоинстанционният съд е съобразил събраните на досъдебното
производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, заключения на способи на доказване – експертизи, а именно :
гласни доказателства -показанията на свидетелите Н.Д.М.-Б. и П.В.П., в т. ч. и
дадени от тях показания на досъдебното производство - прочетени и приети
по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.2 от НПК, както и показанията на И.Г.А.,
дадени на досъдебното производство - прочетени и приети по реда на
чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.4 НПК; обясненията на подсъдимата Е. Д. К./, и писмени
доказателства: медицински документи на Е. Д. К.; препис-извлечение от акт
за смърт на И.Г.А.; нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим
имот/; и писмените доказателства от досъдебната фаза, прочетени и приети по
предвидения в НПК ред, в т.ч. и на основание чл.283 от НПК /договор за
продажба на държавен недвижим имот; нотариално заверени пълномощни от
15.03.2017 г. и от 16.05.2017 г. от И.Г.А. за Е. Д. К.; искане за издаване на
удостоверение за наследници на С.Г. А., с вх. №4472/16.03.2017 г. на СО-
район „Младост“; удостоверения за наследници №4472/20.03.2017 г. на С.Г.
А., и №4474/20.03.2017 г. на Е.И.А., в които не е вписана И.Е. А.;
удостоверение за наследници №4472/20.03.2017 г. на С.Г. А., в което е
вписана И.Е. А.; саморъчно завещание от 16.05.2017 г. от И.Г.А. на Е. Д. К.;
справка за лице от Служба по вписвания; справка съдимост на Е. Д. К.;
протокол за доброволно предаване; заключения на съдебно-психиатрична и
психологична експертиза и съдебно-графична експертиза.
3
Извършвайки самостоятелен анализ на посочените доказателствени
средства, настоящата инстанция не констатира основания за формиране на
различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционния съд,
която се изразява в следното:
Подсъдимата Е. Д. К. е родена на ******* г. в гр.София, българка,
българска гражданка, неомъжена, неосъждана, със средно образование,
безработна, живуща в гр.София, ж.к.“******* ЕГН **********.
На 01.02.1971 г. бил сключен договор за продажба на държавен
недвижим имот, съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния
жилищен фонд, с който председателят на ИС на СГНС продал на съпрузите
С.Г. А. и И.Г.А. апартамент №104 в гр.София, ж.к.“*******
На 30.03.2006г. С.Г. А. починала, като оставила наследници по
закон: съпруг - И.Г.А. /с 3/4 идеални части от имуществото/ и син - Е.И.А. /с
1/4 идеална част от имуществото/.
На 10.01.2017 г. починал Е.И.А., наследник по закон на който
останала дъщеря му И.Е. А. - родена през 2003 г., която живеела в чужбина.
Е. Д. К. била племенница на И.Г.А. - съпругата му С.Г. А. била
сестра на баща й. Семействата им били близки. След смъртта на Е.И.А.,
И.Г.А. и Е. Д. К. продължили да поддържат добри отношения по между си и
при среща между тях той й казал, че е болен и иска да й прехвърли
имуществото си, с оглед на което й изготвил безсрочно пълномощно
/нотариално заверено на 15.03.2017 г./ - да го представлява пред всички
институции и длъжностни лица, в т.ч. да подава молби, да иска издаване на
всички необходими документи и да се снабдява в такива, във връзка с
притежавания от него апартамент №104 в гр.София, ж.к.*******
На 16.03.2017г. Е. Д. К., като пълномощник на И.Г.А., с представено
нотариално заверено пълномощно, подала в СО-район „Младост“ искане за
издаване на удостоверение за наследници на С.Г. А., заведено под вх. №4472,
в което като известни наследници били посочени И.Г.А., Е.И.А. и И.Е. А., по
което искане на 20.03.2017 г. с изх. №4472 било издадено, от длъжностно
лице Н.Б., исканото удостоверение, с посочени в него като наследници на С.Г.
А.: 1. И.Г.А. - съпруг, 2. Е.И.А. - син - починал, 2.1. И.Е. А. - дъщеря. Това
удостоверение за наследници било получено от Е. Д. К., както всички други
4
документи, необходими за сделката за апартамент №104 в гр.София,
ж.к.“******* за което тя била упълномощена от болния си родственик И.Г.А..
На 04.05.2017 г. в гр.София, бул.“*******, в кантората на нотариус
П.В.П. - №157 от регистъра на нотариалната камара, се явили И.А. и Е. К. за
изповядване на сделка по покупко-продажба на недвижим имот - апартамент
№104 в гр.София, ж.к.“******* във връзка с което Е. К. представила пред
нотариус П.: договор за продажба на държавен недвижим имот,
удостоверение за наследници №4472/20.03.2017 г. на СО район “Младост“ на
С.Г. А. /в което като наследници били вписани само И.Г.А. и Е.И.А./ и
удостоверение за наследници № 4474/20.03.2017 г. на СО район „Младост“ на
Е.А. /в което като наследник бил вписан само И.Г.А./, т.е. съгласно тези
удостоверения за наследници И.А. се явявал единствен собственик на имота.
Нотариус П. направила справка в база данни “Население“ и установила, че
има и друг собственик на имота - дъщерята на Е.А. - И.Е. А.. Нотариус П.
направила веднага справка по телефона и в район „Младост“, откъдето
уведомили, че удостоверение за наследници за Е.А. не е издавано, а за С.Г. е
издадено, като в него като наследник е вписана и дъщерята на Е.А. - И., а
удостоверение с изх.№4474 е за семейно положение на съвсем различно лице
и е издадено на друга дата - 21.03.2017 година. Нотариус П. уведомила
явилите си при нея И.А. и Е. К., че отказва прехвърляне на имота, като ги
информирала, че може да бъде прехвърлена само идеалната част от имота,
която е собственост на И.А., като преди това следва да се изиска съгласието
на съсобственика И. А.. И.А. и Е. К. заявили, че за момента се отказват от
прехвърляне на имота и си взели представените на нотариус П. документи,
без представените й удостоверения за наследници, които тя задържала, тъй
като били неистински, след което ги предала в 07 РУ-СДВР - на 14.06.2017 г.
с протокол за доброволно предаване.
На 16.05.2017 г. И.Г.А. направил саморъчно завещание, с което
завещал на Е. Д. К. всичкото си движимо и недвижимо имущество.
На 19.05.2017 г. нотариус Р.Д. – peг. №274 на Нотариалната камара,
с район на действие СРС, съставил нотариален акт за дарение на идеални
части от недвижим имот - 3/4 % идеални части от апартамент №104 в
гр.София, ж.к.******* които собственикът им И.Г.А., действащ чрез
пълномощника си Е. Д. К., дарил на Е. Д. К.. Тя подписала нотариалния акт
5
като пълномощник на дарителя и като дарена. За съставяне на нотариалния
акт били представени необходимите документи, в т.ч. и удостоверение за
наследници №4472/20.03.2017г. на СО район “Младост“ - това, което в
действителност било издадено от СО район “Младост“ - от длъжностното
лице Н.Б., за наследниците на С.Г. А., като каквито били вписани И.Г.А.,
Е.И.А. и И.Е. А..
От заключението на изготвената на досъдебното производство и
приета в хода на съдебното следствие комплексна експертиза - Протокол
№354/2017 г. относно удостоверения за наследници №4472/20.03.2017 г. на
С.Г. А., и №4474/20.03.2017 г. на Е.И.А., в които не е вписана като наследник
И.Е. А., се установява, че подписите в графи „Подпис и печат“ за
“Длъжностно лице: Н.Б.“ не са положени от Н.Д.М.-Б., а от друго лице с
влагане на старание за имитация; отпечатаците от печати в графи „Подпис и
печат“ за “Длъжностно лице: Н.Б.“ не са положени с печата на „РАЙОН
МЛАДОСТ 07 СОФИЯ 07 СТОЛИЧНА ОБЩИНА“.
По време на съдебното следствие пред първата инстанция е
назначена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
която е изготвена от вещите лица д-р М.К. и Д.З.-С.а. От същото се
установява, че към момента на изготвяне на експертизата /месец юли 2019 г./
не са установени клинични данни за психично разстройство с ранг на
„психоза“ по отношение на подс. К., като от медицинската й документация е
направен извод, че при нея е налице „състояние след психотичен пристъп“
/преценен диагностично в ДПБ „Св. Иван Рилски“ като „Остро полиморфно
психотично разстройство с шизофрении симптоми“, а в УМБАЛ
„Александровска“ Психиатрична клиника като „Шизоафективно разстройство
- смесен епизод“/. Към момента на изготвяне на експертизата при нея не са
установени клинични данни за структурни и съдържателни мисловни
разстройства, патология на възприятно-представната дейност и качествена
промяна на емоционално-волевите функции, както и когнитивни промени от
някакъв тип; няма данни за болестни отклонения, които да променят
качествено способността й за адекватно възприемане на обективната
действителност; запазена е способността й за разбиране и оценка на своите
действия и постъпки, както и предвиждане на евентуалните последици от тях;
установено е състояние на стрес, изводимо от ситуацията на социална
застрашеност, в която се намира в качеството си на подсъдима, което не
6
достига до дистрес, който да причинява тежко дезинтегриране на психичните
ресурси и да ограничава способността й за участие в съдебното производство;
няма анамнезна информация или медицинска документация да е претърпяла
психотичен епизод с качествено разстройство на съзнанието към периода на
инкриминираната дата, тъй като достъпната информация води до извод, че
психичните промени при нея са с дебют през 2018 г.; към периода на
инкриминираната дата няма данни за психопатологична симптоматика, която
да нарушава годността й правилно да възприема и възпроизвежда събитията,
от значение за делото, да разбира и ръководи действията си, тя е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си; психичното й състояние й позволява да участва в съдебното наказателно
производство и ако желае да дава достоверни обяснения относно
обстоятелства и факти, имащи значение за делото.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото
по съществото кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав.
Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства,
включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния
акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В
мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен
начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение,
като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване. Обсъдени са противоречията в доказателствените материали и
са изложени убедителни доводи относно това кои доказателства съдът
кредитира напълно и кои – не. Настоящият въззивен състав, като напълно се
солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете че се
явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази
връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивния съд
не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може
да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените в жалбата или протеста (решение №181/2012г. на ВКС, I н.о.,
решение № 372/2012г. на ВКС, III н.о., решение № 513/2013г. на ВКС, I н.о. и
7
решение № 371/2016г. на ВКС, III н.о.).
Във връзка с горното, без да бъдат преповтаряни изводите на СРС,
настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и
възраженията, изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание, както и
в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка
на правилността на присъдата в цялост настоящият съдебен състав за
необходимо да посочи следното:
В основата на доказателствения анализ настоящата инстанция
постави показанията на св.П.П.. Извлечената информация от тези гласни
доказателствени средства се отличава с последователност, логичност и
житейска правдивост. Те не съдържат вътрешни противоречия и
кореспондират с останалия доказателствен материал. От показанията на св. П.
се установява редът и необходимите документи за започване на производство
по изповядване на сделка по покупко-продажба на недвижим имот.
Свидетелката с категоричност заявява, че на 04.05.2017 г. в кантората й се
явили И.А. и подс. Е. К.,като последната и представила документи /договор за
продажба на държавен недвижим имот, удостоверение за наследници
№4472/20.03.2017 г. на СО район “Младост“ на С.Г. А. /в което като
наследници били вписани само И.Г.А. и Е.И.А./ и удостоверение за
наследници № 4474/20.03.2017 г. на СО район „Младост“ на Е.А. /в което
като наследник бил вписан само И.Г.А.. Св. П.П. свидетелства и за това, че
след направена от нея справка в база данни “Население“ установила, че има и
друг собственик на имота-дъщерята на Е.А. - И.Е. А.. Св.П. излага, че
направила и справка по телефона и в район „Младост“, откъдето уведомили,
че удостоверение за наследници за Е.А. не е издавано, а за С.Г. е издадено,
като в него като наследник е вписана и дъщерята на Е.А. – И..Установя се и
че Е. К. й представила документите за издаване на констативен нотариален
акт, които П. прегледала между, които документи били и инкриминираните по
това дело, които П. задържала, за което били сигнализирани органите на
МВР. От деня на инкриминираното деяние до разпита и пред първата
инстанция и с оглед естеството на работа житейски оправдано е свидетелката
да не си спомня конкретни детайли, вземайки предвид, че тя е извършвала
ежедневно проверка на подобни документи и на други лица по други сделки.
Ето защо правилно първоинстанционният съд, е кредитирал и дадени в хода
8
на съдебното следствие, в т. ч. и от дадени от нея показания на досъдебното
производство - прочетени и приети по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.2 от
НПК.Настоящата инстанция намира тези доказателствени средства за
обективни и достоверни, поради което ги кредитира в тяхната цялост.
На следващо място, въззивният съд постави в основата на своя
доказателствен анализ и показанията на свидетелката Н.Д.М.-Б. като от тях
се установява работата й като служител и на главен специалист в отдел при
СО район “Младост“ при Столична община, отдел „АИПО“, за процедурите
на издаване и заверка на документи, за реквизитите и външните белези на
документите, като същата е категорична, че горепосочените инкриминирани
и неистински официални документи, не са издадени от нея. Същите
обстоятелства се установяват и от официалните писма, получени по делото от
СО-Район „Младост“, съгласно които инкриминираните документи не са
издадени от тях, и в които писма е отразено кои конкретни служители са били
длъжностните лица, издаващи съответните документи, как се е извършвала
заверката на документи и пр. В обобщение настоящата инстанция ги
кредитира изцяло тези гласни доказателства, намирайки ги освен за
последователни, логични и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал, но и за обективни, въз основа на което следва единственият извод
за тяхната достоверност.
Въззивният съдебен състав изцяло кредитира и изготвените от
вещите лица заключения на изготвените експертизи, като намира същите за
обективни, безпристрастни и изчерпателни, изготвени от експерти,
притежаващи необходимите квалификация и професионални знания и
умения.
Правилно първият съд е кредитирал и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, като е преценил, че същите
кореспондират по несъмнен и категоричен начин с останалите
доказателствени източници и допринасят за изясняване на предмета на
доказване.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по
делото е събрана в нужния обем доказателствена съвкупност, която
позволява формирането на еднозначни изводи по фактите, и изцяло споделя
направеният в мотивите към присъдата анализ на наличните доказателствени
9
материали.
Решаващият съд не е допуснал незаконосъобразно обсъждане на
доказателствения материал и не е тълкувал превратно събраните
доказателства, а фактическите му изводи се базират на обективно, всестранно
и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без да е опорочен
доказателствения анализ. Обвинителната теза е доказана по несъмнен начин,
и съображенията изложени от първата инстанция в мотивите на атакувана
присъда относно доказаността и средствата за установяване, дават
възможност на страните и на въззивния съд да проследи формирането на
вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на
чл. 102 от НПК.
Въззивната инстанция намира, че при правилно установената
фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, първостепенният съд е направил и правилни правни изводи
досежно съставомерността на поведението на подсъдимата както от
обективна, така и от субективна страна, а именно по реда по чл. 316 вр. чл.
308, чл.2 вр. ал.1 НК.
От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението по
чл.316, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1 от НК е ползване на неистински официален
документ, като за самото му съставяне не може да се ангажира наказателна
отговорност на подсъдимата. Безспорно по делото се установява, че подс. Е.
К. на 04.05.2017 г. в гр.София, бул.“*******, в нотариална кантора на
нотариус П.П., регистрирана под №157 на Нотариална камара, съзнателно се е
ползвала от неистински официални документи - представила пред нотариус
П.П. удостоверения за наследници на С.Г. А. ЕГН ********** с изх. №4472
от 20.03.2017 г., издадено от Столична община - район „Младост“ и
удостоверение за наследници на Е.И.А. ЕГН ******* с изх. №4474 от
20.03.2017г., издадено от Столична община - район „Младост“, на които е
придаден вид, че са конкретни писмени изявления /че са издадени от/ на
Н.Д.М.-Б. - в качеството й на главен специалист в район „Младост“ при
Столична община, отдел „АИПО“, като предмет на деянието са нотариално
удостоверяване и удостоверения за наследници, като от нея за самото
съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност.
Изпълнителното деяние се е изразило в ползването по
10
предназначение на инкриминираните документи, което е осъществено от
подсъдимата К. като същата ги е представила пред нотариус П.П., във връзка
с изповядване на сделка по покупко-продажба на недвижим имот.
Правилно първостепенният съд е преценил, че от субективна страна
подсъдимата е извършила посоченото деяние при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавала
общественоопасния характер на своето деяние, съзнавала е че представя
неистински официални документи, съставляващи удостоверения за
наследници, като е предвиждала и пряко е целяла представянето на същите.
Неоснователни са възраженията на защитата за липса на пряк
умисъл към престъплението. Видно от приложеното искане за издаване на
удостоверение за наследници вх. № 4472/16.03.2017 година подсъдимото
лице е посочило като известни наследници И.Г.А., Е.И.А. и И.Е. А.. Въз
основа на това искане е издадено удостоверение за наследници, в което
фигурират посочените вече лица. От показанията на св. Борчева и
обясненията на подсъдимото лице се установява, че същата е получила
действайки като пълномощник истинското удостоверение за наследници вх.
№ 4472/16.03.2017 година. При това положение същата добре е знаела, кои са
реалните наследници, включително и че лицето И.Е. А. е включена в този , а
също така и съдържанието на истинското удостоверение. Въпреки това на
04.05.2017 г. в гр.София, бул. "*******, в нотариална кантора на нотариус
П.П., регистрирана под №157 на Нотариална камара е представила пред
нотариус П.П. удостоверение за наследници на С.Г. А. ЕГН ********** с изх.
№4472 от 20.03.2017 г., издадено от Столична община - район „Младост“
/неитсинско по своя правен характер/, в което е липсвало отразяването на
И.Е. А. като законен наследник и удостоверение за наследници на Е.И.А.
ЕГН ******* с изх. №4474 от 20.03.2017г., издадено от Столична община -
район „Младост“ /неистинско по своя правен характер/, каквото последната
нито е заявявала за получаване, нито е получила от общинската
администрация /на същия номер удостоверение отговаря съвсем различно
като съдържание истинско удостоверние за наследници/. При това положение
и предвид обстоятелството, че именно подсъдимата е лицето, което е
набавяло всички необходими документи за изповядане на сделка по покупко-
продажба на процесния недвижим имот е несъмнено, че последната добре е
11
съзнавала, че визираните документи не отговарят на действително издадени
по съответния ред документи за наследници и в този смисъл неистинността
на последните и е целяла тяхното представяне, като мотив и подбуди за това е
придобиване на сто процента от право на собственост върху недвижим имот в
противоречие на законовите изисквания за валидността на правната сделка
предвид неучастието на наследник по закон в изповядването й-И.Е. А..
Оттук насетне въззивният съд провери извършената от районния съд
индивидуализация на наказанието на подс. Е. К. и намери, че тя е
законосъобразна и справедлива, отчитайки относимите обстоятелства-
смекчаващи и отегчаващи отговорността такива, както и степента на
обществена опасност на деянието и дееца, както и подбудите за извършване
на престъплението.
По отношение на подс. Е. К. първоинстанционният съд е
индивидуализирал наказанието, като е приел, че същото следва да го
определи при условията на чл.54 от НК поради отсъствието на многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства,
които да обуславят приложението на чл.55 от НК. Правилно като смекчаващи
вината обстоятелства е прието чистото й съдебно минало, като и според
настоящата инстанция правилно е отчетено и продължителността на
изминалото от деянието до постановяване на съдебния акт време. Настоящата
инстанция не се съгласява с първата, че отегчаващи вината обстоятелства не
са констатирани. Настоящата инстанция счита, че отегчаващо отговорността
обстоятелство е фактът, че подсъдимата е ползвала два самостоятелни
неистински документа, като ползването на който и да е от тях осъществява по
начало самостоятелен състав на престъпление по смисъла на чл. 316, вр. чл.
308, ал. 2 НК.
Следва в допълнение да бъде отчетено, че личността на дееца не се
явява такава с висока степен на обществена опасност с оглед липсата на
предходна съдимост и начина на обективиране на деянието, което макар и по
начало да се характеризира с висока обществена опасност, тъй като касае
тежко по своята същност престъпление не обосновава в конкретния случай
използването на завишена степен на наказателна репресия. Следва да бъде
отчетено в тази насока, че собственикът на 3/4 от правото на собственост
върху недвижимия имот предвид здравословното си състояние и възраст е
12
желаел да прехвърли на подсъдимата цялата си недвижима собственост, тъй
като не е поддържал връзка с внучка си-собственик на 1/4 от недвижими
имот, като дори е изготвено универсало саморъчно завещание от него в тази
насока.
Отчитайки всички тези обстоятелства на осн. чл. 54 НК въззивния
съд констатира законосъобразно и справедливо наложено наказание от три
месеца „лишаване от свобода“.
Законосъобразно и обосновано, на основание чл.66, ал.1 НК, първият
съд е преценил, че за поправянето на подсъдимата не е наложително тя да
изтърпи ефективно така определеното наказание, като изпитателен срок от 3
години би постигнал в пълна степен предвидените в чл.36 НК цели на
наказанието.
Предвид изхода на делото, в съответствие с разпоредбите на чл. 189,
ал.3 НПК разноските правилно са възложени в тежест на подсъдимата и в
тази й част присъдата на СРС следва да се потвърди, кактo и в частта досежно
приложението на чл. 190, ал. 2 НПК за дължимите държавни такси за
издаване на два броя изпълнителни листове и веществените доказателства по
делото.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл.314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната
инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради
което прие, че следва да бъде потвърдена.
Воден от всичко изложено и на основание чл.338, вр. чл. 334, т.6
НПК‚ Софийски градски съд, НО IX въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 23.05.2023г., постановена по НОХД
№ 6383/2018г., СРС, НО, 20-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14