Р Е
Ш Е Н И Е №933
гр. Перник, 24.11.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията Златарева гр.
дело № 2325 по описа за 2017 год. на Районен съд-Перник и за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу М.Д.И.
за следните суми: 1106,25 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2013
г. до 30.04.2016 г., за сумата 230,23 лв., представляваща обезщетение за забава
на месечните плащания за периода от 08.11.2013 г. до 21.12.2016 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата 1106,25 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
13.02.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата
26,73 лв. за държавна такса и 50,00 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от
следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2013 г.
до 30.04.2016 г., за топлофициран имот,
находящ се в ***.
Срещу заповедта за изпълнение в законовия срок по
чл.414 ГПК e постъпило
възражение от длъжника, в което се твърди, че жилището е общинско и че по вина
на собственика му до същото не достигала топла вода
След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК е
предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през
периода от 01.09.2013 г. до 30.04.2016 г.,, за топлофициран имот, находящ се в ***, за която ответникът не му заплатил дължимата
се от него цена. Твърди, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение от закона със съдържанието по приложените към исковата молба
общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в
заповедното производство. Претендира разноски.
С отговора на
исковата молба ответникът М.Д.И. оспорва предявените искове като неоснователни
с конкретни съображения, че имотът бил общинско жилище, поради което надлежен
ответник е Община Перник. На следващо място твърди, че по вина на Община
Перник топла вода достигала само до
абонатната станция, но не и до жилището. В тази връзка поддържа, че Община
Перник не осигурявала достъп на „Топлофикация-Перник“ АД до абонатната станция.
На следващо място поддържа, че начисленията при ищеца били по водомер, но за да
достигне топла вода било необходимо
изтичане на студена вода, което
било отчитано некоректно като потребление от водомера за топла вода.
Оспорва се редовността на воденото от ищеца счетоводство и коректността на
начисленията по извлечението от сметка. При така изложените съображения
ответникът иска от съда да прекрати производството по делото и при условията на
евентуалност – да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния му
представител юрк. С. поддържа предявените искове.
Ответницата чрез назначения й служебен адвокат в хипотезата на чл. 23, ал. 3 ЗПП
адв.В. поддържа възраженията, наведени в срока по чл. 131 ГПК с отговора на
исковата молба.
По делото са събрани писмени доказателства и са
изслушвани съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.дело №755/2017г.
по описа на РС-Перник е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК
в полза на дружеството ищец и срещу ответницата е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за сумите от 1106,25 лв., представляваща
главница за доставена неплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2013 г. до
30.04.2016 г. за топлофициран имот, находящ се в***, за сумата 230,23 лв.,
представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за периода от
08.11.2013 г. до 21.12.2016 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата 1106,25 лв., считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.02.2017 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата 26,73
лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С
възражение с рег. № 6817/30.03.2017г.,
подадено в законовия двуседмичен срок по чл.414, ал.1 ГПК, ответницата е
оспорила вземането, сочейки, че не дължи сумите, предмет на издадена заповед за
изпълнение, защото до имота, който е общинска собственост, не достигала топла
вода, заради лошото състояние на абонатната станция.
От приетата като доказателство по
делото публикация на общи условия за
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. във в-к „Съперник” от 29.04.2008г. се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на
топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания
имот) на такава.
От представената
справка от ищцовото дружество е видно какъв е размерът на начислените от
последното суми за доставена топлинна енергия и за обезщетение за забава.
С доклада по делото е
отделено като безспорно, че имотът, за който са начислени процесните суми, е
общинска собственост и че ответницата е във владение на същия на основание
облигационно правоотношение.
Данни в горния смисъл
се съдържат е в приложената по делото заповед №1089/06.07.2012г. на кмета на
Община Перник / на л. 14 от делото/ ,
с която М.Д.И. е настанена в резервно общинско жилище с адрес ***за срок от
една година. Със заповедта е разпоредено да се сключи договор за наем с
„Жилфонд“ ЕООД гр. Перник и настаненото лице да открие абонатен номер на свое
име, вкл. в „Топлофикация-Перник“ АД.
Представено е писмо №2319/21.06.2013г.
от изпълнителния директор на „Топлофикация-Перник“ АД до Община Перник, в което
се прави искане за вземане на спешни мерки за привеждане приземието на
подземния етаж на сградата на ***във вид, позволяващ обслужването на абонатната
станция.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, от
заключението по която се установява размерът на начислените за процесния период
суми за топлинна енергия.
От заключението по
съдебно-техническата експертиза се установява, че „Топлофикация-Перник” АД е отчитала и разпределяла
между потребителите ежемсечно нетна
топлинна енерфгия само за битово горещо водоснабдяване с приспаднати
технологични разходи в абонатната станция. Според вещото лице размерът на
задължението за главница за процесния период се формира само от начислени суми
за битово горещо водоснабдяване с приспаднати технологични разходи в абонатната
станция, като сумите са отчитани помесечно. За същия период не са подавани
възражения от страна на ответника срещу разпределената топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване и начислените суми. Поради ежемесечното отчитане не са
изготвяни и съответно не са връчвани индивидуални изравнителни сметки на
потребителите от етажната собственост. След проверка вещото лице е посочило, че
общият топломер като средство за търговско измерване е освидетелстван по
съответния ред през 2013г. и това е документирано по надлежния ред. Ищецът не е
представил на експерта протоколи за монтаж и демонтаж на общия топломер. Тъй
като отчитането и разпределението на топлоенергията за битово горещо
водоснабдяване е ежемесечно и се извършва от ищеца, а отоплителната инсталация
за сградата в режим на етажна собственост е отделена от абонатната станция, в
същата не е въвеждана система за дялово разпределение. Ищецът е отчитал и
разпределял редовно топлоенергията за
битово горещо водоснабдяване, поради което и няма сключен договор между
топлопреносното предприятие и фирма за дялово разпределение. Вещото лице е
направило проба с отваряне на крана за топла вода, при което е констатирало, че
веднага потича топла вода, без да се налага първоначално източване на голямо количество студена вода. При
посещението на имота от вещото лице на 05.10.2017г. не е било възможно
влизането в помещението, в което се намира абонатната станция. Експертът е
констатирал, че в стълбищната част пред абонатната станция е изключително
непочистено и се намират голямо количество безразборно разхвърляни отпадъчни
материали, затрудняващи достъпа до абонатната станция. Също така липсва
осветление и по информация на представителя на етажната собственост
помещението, в което се намира абонатната станция, е наводнено.
При изслушването му в съдебно заседание вещото лице по
съдебно-техническата експертиза е допълнило, че измервателните уреди подлежат
на задължителен метерологичен контрол на всеки три години, като предвид
наводенията в помещението, в което се намира абонатната станция, такъв
впо-вероятно не е провеждан след 2013г.
Съдът кредитира заключенията по изслушваниет
есъдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи като обективни, обосновани
и изготвени от вещи лица с необходимите специални знания.
Други относими доказателства не са ангажирани по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете
Предявените
искове са с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по
реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните
вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално
допустим.
По основателността на исковете съдът
намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове преди всичко следва да бъде
установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото,
по силата на което ищецът да е доставял на ответницата през исковия период
топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е
заплатена.
Ищцовото дружество не
установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното
договорно правоотношение с ответницата
през процесния период.
Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, и съгласно
разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на
вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на потребител. Това
качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден
имот.
По делото не се спори, че ответницата е във владение на имота на
облигационно основание. По въпроса кой правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за битовеи нужди, съгласно разоиредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ. титулярът
на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване,
е образувано тълкувателно дело № 2/2017г. по описа на ВКС, ОСГК, по което към
момента на постановяване на настоящето решение няма произнасяне на върховната
инстанция. От цитираната в предложението за образуване на тълкувателното
решение съдебна практика, само Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3184/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова е в
смисъл, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. Към момента на
постановяване на същото решение, обаче, е била в сила разпоредбата на чл. § 1,
т. 42 ДР на ЗЕ, която определя като
потребител на енергия или природен газ за битови нужди - физическо лице собственик
или ползвател на имота. Действащата към настоящия момент разпоредба на чл. 153
ЗЕ изисква изрично за придобиване качеството клиент на топлопреносното
предприятие лицето да е собственик или титуляр на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост. Поради това и съдът в настоящия случай приема, че
ответницата като наемател няма качеството на потребител на топлинна енергия и
не дължи стойността на последната в полза на топлопреносното предприятие.
Договорът за наем е облигационно правоотношение, което по арг. от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД
поражда действие между страните по него, а спрямо трети лица- само в
предвидените от закона случаи. Такова
изключение не е предвидено по отношение на заплащането на цената за доставената
топлинна енергия до наетия имот. Действително, съобразно разпоредбата на чл.
232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща както наемната цена, така и
разходите, свързани с ползването на имота
и цената
на доставената в наетото помещение топлинна енергия, съставлява такъв разход.
Посочената правна норма, обаче, урежда само отношенията между наемодателя и наемателя. Материално-правното основание на иска е облигационно
- задължение за заплащане цена на доставена стока по договор за търговска
продажба, който също поражда задължения само за страните по него,
но не и за трето лице, каквото в случая се явява
наемателят.
По делото не се
установява ответницата да е подала молба за откриване на партида при ищеца на
нейно име, каквато възможност е предвидена в чл. 62 от Общите условия за
доставка на топлинна енергия за битови нужди на територията на гр. Перник,
поради което съдът намира, че в случая отсъства както законово, така и договорно
основание за ангажиране отговорността й за плащане на цената за доставената
топлинна енергия до собственото на Община Перник жилище.
При тези съображения съдът
намира, че макар и да се събраха доказателства относно потребената в имота
топлоенергия (от заключението на СТЕ) като количество и стойност, исковете за
главница и акцесорният иск за лихва следва да бъдат отхвърлени, тъй като по делото
не се установи привлеченото към
отговорност лице да е пасивно легитимирано да отговоря по смисъла на чл. 153,
ал.1 от Закона за енергетиката.
По разноските:
В
заповедното производство: Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ
изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските
отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е
образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
исковете. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да преразпредели разноските в
заповедното производство. С процесната заповед ответницата е осъдена да заплати
на ищеца сумата от 26,73 лв. за държавна такса и сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед отхвърлянето на установителния иск дължимите се държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство остават в тежест на
ищцовото дружество.
В настоящото производство:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 20 лв., платена от бюджета на съда за възнаграждение на вещото лице
по допуснатата съдебно-техническа експертиза за отговора на задачите, поставени
от ответницата, която е освободена от разноски по делото, следва да се възложи
в тежест на ищцовата страна.
По арг. от разпоредбите на 78,
ал. 7 ГПК и чл. 38 ЗПрП съдът се произнася по дължимостта на разноските по
предоставената беплатна адвокатска помощ едва след определяне размера на
дължимото се възнаграждение и изплащането му на предоставилия защитата адвокат от
Националното бюро по правна помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, за признаване за
установено по отношение на М.Д.И. с ЕГН **********, че последната дължи на ищцовото
дружество сумите в размер на 1106,25 лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в *** за периода от 01.09.2013г.
до 30.04.2016г., и сумата 230,23лв.,
представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за периода от
08.11.2013г. до 21.12.2016г като
НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 6 ГПК "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Перник сумата от
20 лв. за разноски по делото.
След
влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 755/2017 г. по описа на ПРС да се върне на съответния
състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: