Р
Е Ш Е
Н И Е №
260071
гр. Бургас, 20.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети
септември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при секретаря Мария Тошева като
разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 243 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск от „Дорослава-02“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Каблешково,
ул.„Васил Левски“ №21, представлявано от управителя Евгени Димитров Георгиев., със съдебен адрес гр.Бургас, ул.„Сердика“ № 2Б.
ет.1 , чрез адв. Мартин Богдев, срещу „Акулите“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Лазур“,
Спортен комплекс „Лазур“, представлявано от управителя Димитър Петков Димитров за постановяване
на решение, с което да бъде установено по отношение на ответното дружество, че
дължи на ищеца сумата от 1 025 000 лв. - дължима главница и 392 547,98
лв. - лихва за периода 19.07.2010 г. - 30.04.2014 г., на основание договор за
кредит от 19.07.2010 г. и нотариално заверено споразумение от 28.04.2014 г.,
ведно с дължимата законна лихва от подаване на заявлението за заповед за
незабавно изпълнение- 13.05.2014 г. до
окончателното заплащане. Претендират се и направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Твърди
се в исковата молба, че на 19.07.2010 г. между страните е подписан
договор за кредит, по силата на който ищцовото дружество предоставило на
ответното паричен заем, в размер на 3 100 000 лв., като заемната сума е
изплатена напълно по банковата сметка на „Акулите“ ЕООД в ТБ „Алианц България“
АД на 19.07.2010 г. На 28.04.2014 г. страните подписали споразумение с
нотариална заверка на подписите с рег. №3811/2014 г. от 29.04.2014 г. на
помощник нотариус с рег. №464 по регистъра на Нотариалната Камара, с район на
действие Районен съд – Бургас, с което ответното дружество се задължило да
изплати главницата в размер на 1 025 000 лв., ведно с дължимата към 30.04.2014
г. лихва в размер на 392 547,98 лв. в срок до 07.05.2014 г.
Поради липса на
плащане ищецът се снабдил със заповед за изпълнение № 2350 от 21.05.2014 г. и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3551/2014 г. по описа на Районен съд- Бургас, въз
основа на които е образувано изпълнително дело №266/2014 г. при ДСИ при Районен
съд- Бургас. На 28.05.2014 г. била вписана възбрана върху поземлен имот, ведно
е постройките, собственост на „Акулите“ ЕООД. Извършени са опис, оценка и
продажба на имотите, които с постановление за възлагане от 12.01.2015г. са
възложени върху „Поморие-туринвест 02“ ООД, ЕИК *********. Изпълнението
приключило поради пълно издължаване и с протокол от 29.01.2015 г. на ДСИ са
вдигнати всички служебно наложени възбрани и запори.
Твърди се още, че за тези действия ответникът е
надлежно уведомен, но въпреки липсата на спор между страните относно дължимите
суми, на 30.05.2019 г. депозирал възражение по чл. 414 ГПК срещу така
издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от 12.06.2019 г. по ч.гр.д.№
3551/2014 г. Районен съд- Бургас не приел възражението поради просрочие. С
определение от 22.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 1067/2019г. Окръжен съд- Бургас обезсилил
разпореждането на районния съд, излагайки мотиви, че възражението е такова по
чл.423 ал.1 т.1 ГПК. С определение от 04.05.2020 г. по ч.гр.д. № 11301/2019 г.
Окръжен съд- Бургас приел възражението на „Акулите“ ЕООД и върнал делото на
районния съд за продължаване на производството и даване на указания по чл.415
ал.1 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от образуване на настоящото
производство.
Излагат се съображения за недопустимост на
възражението срещу заповедта за изпълнение предвид просрочието му. Ищецът сочи,
че още с връчването на поканата за доброволно изпълнение от ДСИ на
26.05.2014г., „Акулите“ ЕООД е надлежно уведомено за издадената заповед за
изпълнение. Твърди, че поканата е изготвена по образец, като изрично се посочвало, че се връчва заедно с
всички книжа, в това число и заповедта за изпълнение. Сочи се, че е получена
лично от управителя на длъжника, за което пък е издадено изрично удостоверение
от ДСИ, като доказателствената сила на тези документи не можела да бъде оборена
със свидетелски показания. Освен това, смята сроковете по чл. 423 ГПК за обвързани с узнаването на
заповедта, а не с връчването ѝ. В тази връзка твърди, че длъжникът е надлежно уведомен за извършения
опис и присъствал на него, уведомен е и за насрочената публична продан, връчен
му е и протокола от последната, както и постановлението за възлагане и
протокола за разпределение, активът е отписан от активите на дружеството. Заявява
също така, че от документите по ч.гр.д. № 3551/2014 г. на БРС се установявало
упълномощаването на адвокат Богоева от управителя на „Акулите” ЕООД, която пък
се е снабдила с всички документи по изпълнителното дело, включително и се е
запознала с издадената заповед за изпълнение още на 21.02.2019г. От тази дата
до подаване на възражението на 29.05.2019 г. изминали близо три месеца, предвид
което срокът за възражение по чл. 423 ГПК е пропуснат от длъжника. Счита така
подаденото възражение за злоупотреба с право, тъй като в продължение на пет
години ответникът не е упражнил правата си, нито се е възползвал от способите
за защита в изпълнителното производство, за което е надлежно уведомяван. Според
ищеца исковият съд следва да извърши самостоятелна преценка относно
процесуалните предпоставки за надлежното предявяване на възражение от страна на
длъжника, тъй като определението по ч.гр.д.№1301/2019 г. на БОС, с което е
прието възражението по реда на чл.423 ГПК, няма сила на присъдено нещо.
Ответникът,
с депозирания отговор на исковата молба, оспорва
основателността на исковата претенция. Твърди, че ответното дружество не е дължи на „Дорослава-02“ ЕООД
главницата от 1 025 000 лв., посочена в споразумението от 28.04.2014 г. и
съответно не е дължима и мораторната лихва от 392 547,98 лв. Счита, че в
настоящото производство следва да бъде разгледано съществуването или
несъществуването на заемното правоотношение по договора за кредит от
19.07.2010г. Посочва, че процесният
договор за кредит, който е в значителен размер 3 100 000 лв., не е обезпечен,
което е в разрез с обичайната търговска практика. Твърди се още, че
договорената сума от 3 100 000 лв. постъпила по сметката на „Акулите“ ЕООД на
19.07.2010 г. в 14:35 ч. и на същата
дата в 14:45 ч. „Акулите“ ЕООД превело 1 300
000 лв. обратно по сметка на ищеца
с
основание „извършено СМР по
договор“, което плащане обаче представлявало връщане на част от заемната сума.
Заявява се, че едноличният
собственик на капитала на „Акулите“ ЕООД - „Арвен“ АД и „Петрол Холдинг“ АД
имали съвместен проект в областта на спорта за изграждане на тренировъчен
стадион в гр. Бургас. В рамките на съвместната дейност „Петрол Холдинг“ АД
предоставяло заеми на „Акулите“ ЕООД, които били обезпечени със залог на
дружествени дялове. Председателят на Съвета на директорите на „Петрол Холдинг“
АД - Митко Василев Събев също финансирал проекта под различни форми.
Твърди
се още, че през 2009г. в капитала на ответното дружество е апортиран поземлен
имот с идентификатор №07079.1.1399, находящ се в гр. Бургас, квартал Сарафово,
местност „Соката“, с площ от 31 066 кв.м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за спортен обект.
Ответникът заявява, че „Дорослава-02“ ЕООД действително е извършвало СМР в
имота, но изграждането на обектите от тренировъчния център приключило през
месец април 2010 г. със следните актове: акт за приемане на конструкцията на
строеж спортно-тренировъчен комплекс, подобект: газово стопанство с обслужващи
помещения - на 14.04.2010 г.; акт за приемане на конструкцията на строеж спортно-тренировъчен
комплекс, подобект: пречиствателно съоръжение със спортни тренировъчни
съоръжения/стълбища и рампи/ - на
20.04.2010 г.; акт за приемане на конструкцията на строежа на спортно-тренировъчен
комплекс, подобект: административна обслужваща сграда с ресторант и център за
рехабилитация - на 25.04.2010 г. Счита, че в случай че е имало незаплатени суми
за извършване на СМР, е съществувало друго основание за дължимост на 1 300 000
лв. и не е било нужно кредиторът - строител да дава кредит, с който веднага да
му бъде заплатено „извършено строителство“.
Твърди се още, че договорът за кредит прикривал други
взаимоотношения между страните, различни от посоченото в него кредитно
правоотношение. Волята на страните била да бъдат обвързани по друг начин, което
обосновавало относителната симулация, обективирана в договора за кредит от
19.07.2010 г., и неговата нищожност. Плащането в 14:45 часа в размер на
1 300 000 лв. можело да бъде изтълкувано като своеобразно обратно писмо, като най-вероятно
действителното основание за превода не било извършено СМР по договор, а именно
връщане на част от така наречената „заемна сума“.
Заявява се по-нататък, че на 19.08.2010 г. и 01.11.2010 г.
ответникът превел съответно 525 000 лв. и 1 200 000 лв. по сметка на ищеца с
основание частично връщане по
договор за кредит. На 20.07.2011 г. страните са
подписали споразумение към договора за кредит, в което е уговорено да се начисли и изплати лихва за
времето от 19.07.2010 г. до 19.07.2011 г. в размер на 141 264,75 лв. Споразумението е
подписано за „Акулите“ ЕООД от нелегитимен представител-Д. Г., който изпълнявал
длъжността управител на дружеството в периода от 28.05.2009 г. до 14.07.2011
г., предвид което и не е могъл валидно да задължи дружеството. С анекс № 1 от
01.08.2011г. към процесния договор страните променили срока за ползване и
погасяване на сумата, като заемната сума в размер на 1 375 000 лв. следвало да
бъде върната до 31.07.2012 г. Оспорва се като неистински подписът на управителя
Николай Върбанов, за който било посочено, че е подписал за „Акулите“ ЕООД. На 09.09.2011 г. и 12.09.2011 г. са
преведени съответно 150 000 лв. и 200 000 лв. по
сметка на „Дорослава 02“ ЕООД с основание погасяване на част от главница по договор за заем.
С анекс № 2 от 01.08.2012г. страните отново променили срока за ползване и
погасяване на сумата, като дължимата такава в размер на 1 025 000 лв. следвало
да бъде върната до 31.07.2013 г. Оспорва се като неистински подписът на
управителя Николай Върбанов, за който било посочено, че е подписал за „Акулите“
ЕООД. На 06.11.2012 г. страните
подписали споразумение, в което е уговорено да се начисли и изплати
лихва за времето от 20.07.2011 г. до 30.09.2012 г. в размер на 111 642,03 лв.
Оспорва се като неистински подписът на управителя Николай Върбанов, за който
било посочено, че е подписал за „Акулите“ ЕООД. С анекс № 3 от 10.09.2013 г.
страните променили срока за ползване и погасяване на сумата на 31.07.2014 г. На
10.09.2013 г. страните подписали и споразумение, в което уговорили да се
начисли и изплати лихва за времето от 01.10.2012 г. до 30.09.2013 г. в размер
на 88 335,07 лв. На 10.01.2014 г. страните сключили споразумение, с което
констатирали, че към датата на подписването му, дължимата по договора сума е в
размер на 1 025 000 лв., а лихвите- 341 241 лв. Срокът за ползване и погасяване
е променен на 30.05.2014 г. На 28.04.2014г. страните подписали споразумение с
нотариална заверка на подписите от 29.04.2014 г., с което констатирали, че към
подписването на споразумението, дължимата по договора сумата е в размер на 1
025 000 лв., а лихвите - 392 547,98 лв. Срокът за ползване и погасяване бил
променен на- 07.05.2014г.
Ответникът
твърди, че споразумението от 28.04.2014г. не обективира действителната воля на
страните, същото е привидно, прикриващо привиден кредитор и е съставено с цел
единственият актив на „Акулите“ ЕООД - спортна база да излезе от неговия
патримониум на занижена цена, за да бъде придобито от друго дружество, свързано
с „Дорослава-02“ ЕООД. Още на 19.07.2010 г. в 14:45 ч.
ответникът превел 1 300 000 лв. по сметка на ищеца, а анекси № 1, № 2 и
споразумението от 06.11.2012 г. за определяне на лихвата, не били подписани от
управителя Николай Върбанов и не са задължили валидно ответника. Счита, че недействителността на
посочените документи влече след себе си недействителност и на споразумението от
28.04.2014 г., което не обективирало действителното правно положение и волята
на страните. Същото било създадено единствено с цел да може ищцовото дружество
да се снабди с изпълнително основание, въз основа на което спортният комплекс
да излезе от патримониума на дружеството на занижена цена. Това се потвърждавало
и от последващите действия на ищеца. След снабдяването със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, било образувано изп. дело № 266/2014 г. по
описа на ДСИ Таня Михова при PC – Бургас. На
05.01.2015 г. по силата на договор за цесия „Дорослава-02“ ЕООД прехвърлило на
свързаното дружество „Поморие-Туринвест 02“ ЕООД (последното притежавано и
управлявано от съпругата на едноличния собственик и управител на ищцовото
дружество) вземането си към „Акулите“ ЕООД в размер на 1 565 807,51 лв.,
произтичащо от присъдени суми по ч.гр.д. № 3551/2014 г. по описа на Районен съд
- Бургас, по т.д. № 669/2014г. на БОС и по изп.д. № 266/2014 г. на ДСИ при PC – Бургас, срещу сума в размер на 1 565 807,51 лв. С постановления ДСИ
конституирала „Поморие-Туринвест 02“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело
на основание договора за цесия от 05.01.2015 г. С постановление за възлагане на
недвижим имот от 12.01.2015г. на последното дружество са възложени недвижимия
имот и построените в него сгради за сумата от 1 922 000 лв. На 12.04.2019 г.
„Поморие-Туринвест 02” ЕООД апортирало поземления имот в „Ти Ай Труп“ ЕООД, ЕИК
*********, с едноличен собственик на капитала Тодор Евгениев Георгиев, син на Евгени
Димитров Георгиев и Д. К. Г..
Твърди се
още, че на 29.05.2019г. при запознаване на процесуалния представител на
„Акулите“ ЕООД с ч.гр.д. № 3551/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас,
се установило, че по изпълнително дело № 266/2014 г. по описа на ДСИ Михова с
район на действие Районен съд- гр. Бургас не е връчена надлежно поканата за
доброволно изпълнение, тъй като макар и в разписката на гърба на същата с изх.
№ 5276/26.05.2014 г. да е отразено, че на 26.05.2014 г. управителят Николай Кръстев
Върбанов е получил съобщението, то не съдържало посочените извлечение от
изпълнителен лист и заповед за изпълнение, от които да е видно от къде
произтича вземането. При извършена справка в деловодството на Районен съд - гр.
Бургас по ч.гр.д. № 3551/2014 г. по описа на Районен съд- гр. Бургас, било
установено, че в кориците на делото липсват копие от съобщението, изпратено от
съдебния изпълнител до длъжника заедно с връчените документи с отбелязване на
връчването на всеки един от тях. Поради това процесуалният представител на
„Акулите“ ЕООД получил заверен препис от заповед № 2350 за изпълнение на
парично задължение, издадена на 21.05.2014 г. и това бил моментът, в който за
първи път ответникът се запознал със съдържанието на заповедта и изпълнителния
лист. На 30.05.2019 г. ответникът подал възражение по чл. 423 ГПК пред Окръжен
съд - гр. Бургас, по което е образувано в.гр.д. № 1301/2019 г. и с определение
№ I - 45 от 04.05.2020 г. съдът приел възражението по чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК
против издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3551/2014г. по описа на
БРС и върнал делото на Районен съд - Бургас за продължаване на производството.
На
14.06.2019г. „Поморие-Туринвест 02” ЕООД прехвърлило всички свои дялове от
капитала на „Ти Ай Груп“ ЕООД на „Дорослава Строй“ ООД, ЕИК *********, със
собственици на капитала- Тодор Евгениев Георгиев и баща му – Евгени Димитров
Георгиев.
След
извършване преглед на дейността на дружеството- ответник последният му
управител сезирал правозащитните органи с цел извършване на проверка дали действията
на представляващите дружествата „Акулите“ ЕООД, „Дорослава-02” ЕООД и
„Поморие-Туринвест 02“ ЕООД, не осъществяват престъпните състави на чл. 211 ал.
1 вр. чл. 210 ал. 1 т. 2 вр. чл. 209 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 26 НК; както и
престъпление по чл. 217 ал.2 НК. По сигнала било образувано досъдебно
производство с пр. № ГБА 22028585 БДХ, за това, че на 28.04.2014 г. в гр.
Бургас съзнателно е сключена неизгодна сделка- споразумение, съгласно което
„Акулите“ ЕООД се задължава да заплати на „Дорослава- 02“ ЕООД сума в размер на
1 025 000 лв. - незаплатена главница и лихви в размер на 392 547,98 лв.
представляващи остатък от дължими суми по договор за кредит от 19.07.2010 г. от
което е произлязла значителна вреда за „Акулите“ ЕООД.
Ищецът с
допълнителната искова молба изцяло поддържа наведените с исковата молба
аргументи. Оспорва изложените с писмения отговор доводи за нищожност на
договора за заем. Посочва, че ответникът не е конкретизирал по какъв друг начин
е следвало да бъдат обвързани страните, а същевременно се твърди, че с
плащането от 1 300 000 лв. е погасен
именно договорът за заем. Изтъква се още, че плащанията на обща стойност
2 075 000 лв. са извършени от ответника по банков път с основание погасяване на
договора за кредит и били отразени като такива в счетоводството му. Счита, че
ако ответникът твърди наличието на симулативна сделка в негова тежест е да
посочи характеристиките и правното основание, на което е възникнала. Излага
становище относно правната природа на симулативните сделки и обратното писмо,
като счита че банковият превод с вписано основание договор за СМР не покрива
характеристиките му. Отбелязва, че ответникът получил заемната сума.
Излага
твърдения за наличието на отношения между страните по договори за СМР, като
твърди че плащането в размер на 1 300 000 лв. е именно във връзка с тези
отношения, а не по договора за заем. Представя доказателства в тази насока.
Възразява, че срокът за оспорване на плащането по договор за СМР е погасен по
давност. Счита, че действията по принудителното изпълнение нямат отношение към
възникване на вземането и неговото погасяване и оспорва твърденията в отговора
на исковата молба като неоснователни и неотносими.
В депозирания
допълнителен писмен отговор, ответникът поддържа заявените с първоначалния
отговор, фактически твърдения. Наред с това е заявено за първи път и оспорване
на подписа на управителя на „Акулите“ ЕООД под споразумението от
20.07.2011 г., както и на датата и подписа на управителя на „Акулите“ ЕООД под
потвърждението
на салда за баланс към 31.12.2014 г. Сочи, че сумите, предмет на споразуменията
от 20.07.2011 г. и 06.11.2012 г., както и анекси № 1 и 2 са част от сумата в
размер на 1 025 000 лв., отразена в споразумението от 28.04.2014 г., като
счита, че въпреки нотариалната заверка на последното, то не е годно основание
за снабдяване с изпълнителен лист.
Оспорва
твърдението, че с превода от 1 300 000 лв. с основание извършено СМР по договор
били заплатени представените от ищеца фактури с допълнителната
искова молба. Заявява, че сборът на сумите по фактурите възлиза на 1 425 760
лв. и не съвпада със сумата на превода, а подписът на получателя Д. Г. съществено се различава от подписа, положен
под договора за кредит. Възразява се още, че в
повечето от фактурите е посочен договор за строителство от 06.08.2009 г. със
срок за изпълнение на бетонова ограда до 20.09.2009г., разрешението за строеж било издадено на 24.07.2009г., актът за приемането на
конструкцията бил от 28.10.2009г., а
констативният акт за установяване съответствие на строежа със строителните
книжа- от 25.11.2009 г. Заключава, че само фактури с номера 1606, 1607 и 1608 от 24.11.2009 г. евентуално касаят плащания по договора за строителство от 06.08.2009 г., а
във всички останали фактури са описани СМР,
които не са по този договор и смята за съставени за нуждите на настоящото
производство. Освен това към фактурите не били представени посочените в тях
актове образец 19, от които да се направи извод какъв вид и количество СМР
касаят.
Твърди се
още, че оградата на спортния комплекс била изградена напълно до
25.11.2009 г., а изграждането на газовото стопанство, административната сграда
и пречиствателната станция приключило през април 2010 г. и било предмет на
съвсем друг договор за строителство. Договорът от 06.08.2009 г. включвал
изричен предмет изграждане на спортно-тренировъчен комплекс - ограда по имотни
граници до етап завършен вид с получен акт образец 14, който етап бил удостоверен
с констативен акт от 25.11.2009 г., а основанията във всички представени с
допълнителната искова молба фактури, препращащи към договора за строителство от
06.08.2009г., били недействителни и с тези фактури не били документирани достоверно извършени СМР.
Посочва се,
че към момента на осъществяване на публична продан и към настоящия момент,
спортният комплекс бил на етап от строителството акт образец 14, което е видно
от стр. 8 от експертната оценка, извършена по изпълнително дело № 266/2014 г.,
в предмета на която не била включена оградата на имота със стойност на
изграждане над 1 000 000 лв. Оградата отсъствала и в протокола за опис на
недвижим имот от 27.06.2014 г., в уведомлението до „Акулите“ ЕООД за
извършената оценка и в постановлението за възлагане от 12.01.2015 г. Всичко
това навеждало на извод, че чрез съставяне на неистински и неверни документи е
създаден фиктивен дълг, въз основа на който да бъде придобит имот на значителна
стойност на занижена цена, която дори не включвала масивна ограда, изградена по
имотни граници, на стойност над 1 000 000 лв.
По
делото е прието и възражение за прихващане на претендираната от ищеца сума с
вземане на „Акулите“ЕООД към „Дорослава-02“ЕООД на стойност 1 300 000
лева, които се твърди да са получени без основание от последното дружество,
предвид отсъствието на облигационна връзка по договор за СМР между страните.
Съдебният състав е възприел и поддържа
позицията, че предявеният иск е допустим. В настоящия случай е изпълнена
хипотезата на чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК - на длъжника не е била връчена надлежно заповедта за
изпълнение, поради което за него срокът за подаване на възражение е започнал да
тече от деня на узнаването ѝ - 29.05.2019 г., в който смисъл се е
произнесъл и Окръжен съд – Бургас по ч. гр. д. № 1301/2019 г., като е
постановил, че възражението е надлежно подадено, а неговото произнасяне има за
последица задължение за „Дорослава-02“
ЕООД да установи претенциите си в общо исково
производство. Въпросът
за приемането на възражението не може да бъде пререшаван, след като веднъж вече
е решен от въззивния съд, освен при настъпили нови или нововъзникнали
обстоятелства, които не се твърдят.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 19.07.2010 г. между
страните е подписан договор за кредит, по силата на който ищцовото дружество следвало
да предостави на ответника паричен заем, в размер на 3 100 000 лв., а
ответникът от своя страна се задължил да върне предоставените му средства в
срок до 31.07.2011г., както и да заплаща годишна лихва съгласно чл.3 от
договора. Заемната сума е изплатена и получена по банковата сметка на „Акулите“
ЕООД в ТБ „Алианц България“ АД още същия ден. Отношенията между страните във
връзка с възникналото заемно правоотношение и конкретно по повод размера на
дължимите суми и срока за връщане на даденото били предмет на последващо
договаряне и преуреждане, като в тази връзка са сключени: споразумение от
19.07.2011г., анекс №1 от 01.08.2011г., анекс №2 от 01.08.2012г., споразумение
от 06.11.2012г., анекс №3 от 10.09.2013г., споразумение от 10.09.2013г. и
споразумение от 10.01.2014г.
На
28.04.2014г. е подписано споразумение с нотариална заверка на подписите с рег.
№3811/2014г. от 29.04.2014г., съгласно което страните констатирали и уточнили
размера на дълга, а ответникът поел ангажимент да изплати главница на стойност 1
025 000 лв., ведно с дължимата към 30.04.2014 г. лихва в размер на 392 547.98
лв. в срок до 07.05.2014 г.
Поради липса на плащане ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение № 2350 от 21.05.2014 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
3551/2014 г. по описа на Районен съд- Бургас, въз основа на които е образувано изпълнително
дело №266/2014 г. при ДСИ при Районен съд- Бургас. На 29.05.2019 г. е постъпило
възражение по чл. 423 ГПК срещу издадената по реда на чл.417 ГПК заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 3551/2014г. по описа на Районен
съд гр.Бургас, а заповедният съд дал указания по чл.415 ал.1 ГПК.
По делото не се спори, че сумата от 3 100 000
лева е постъпила по сметката на ответника, както и че в изпълнение на
ангажиментите си по договора последното дружество е върнало на заемодателя
сумите както следва: на 19.08.2010г.- сумата от 525 000 лева, на
28.10.2010г.- сумата от 1200 000 лева, на 09.09.2011г. -сумата от 150 000
лева и на 12.09.2011г.- сумата от 200 000 лева. Не са налице различни
позиции и относно факта на подписване на споразумението от 29.04.2014г.,
представляващо документ по чл.417 т.3 ГПК, въз основа на който е издадена
заповед за изпълнение срещу ответника.
Оспорва се обаче действителността на споразумението
от 29.04.2014г., а възражението за неговата нищожност се мотивира с поддържане
на тезата, че към момента на
подписването му кредитът е изцяло погасен, като в тази връзка трябва да
се съобрази направеното от ответника към ищеца в деня на получаване на заема,
плащане в размер на 1 300 000 лева. Същото, макар и с посочено основание
„извършено СМР по договор“, следвало да се цени като погасяване на задължението
по договора за заем. Възраженията за нищожност на договора за заем и посоченото
нотариално заверено споразумение, поради наличие на относителна симулация са
оттеглени в съдебно заседание.
По делото е допусната и приета неоспорена
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че във
всеки един от подобектите на спортно-тренировъчния комплекс /газово стопанство,
пречиствателно съоръжение и
административна сграда с ресторант и център за рехабилитация/ са
извършвани СМР и след датата на приемане на съответната конструкцията с акт
образец 14. Същата констатация е направена и по отношение изграждането на
оградата по имотни регулационни граници на тренировъчния комплекс. Посочени са
и конкретните стойности на извършените СМР след подписване на актовете образец
14 във всеки от подобектите на комплекса.
Вещото лице изготвило съдебно- почерковата
експертиза е констатирало, че подписите на мястото заемател в анекс 1, анекс 2
към договора и за „Акулите“ЕООД в споразумение от 06.11.2012г. не са положени
от Николай Върбанов и Д. Г.. Установило е също така, че подписите на мястото на
получател в представените по делото от ищеца фактури не са изпълнени от
Върбанов, с изключение на този във фактура №1955/21.07.2010г.
Съдебно- счетоводната експертиза е отговорила
на поставените от страните задачи, достигайки до заключението, че сумата от 3
100 000 лева по договора за заем е преведена от разплащателната сметка на
ищеца по сметка на ответника с посочено основание „съгласно договор от
19.07.2010г.“. Установено е, че на същата дата- 19.07.2010г. сумата от 1 300
000 лева е наредена от ответника обратно по сметката на „Дорослава -02“ЕООД с
посочено основание „извършено СМР по договор“. С последната сума ищецът закрил
задължения на ответника по процесните фактури с издател „Дорослава- 02“ЕООД и
получател „Акулите“ЕООД. Изчислено е оставащото задължение на ответника по
договора за заем, като е посочен и размера на дължимата лихва, съгласно
счетоводните записвания на ищеца. Оспорените от ответника анекси и споразумение
от 06.11.2012г. били осчетоводени при ищеца. В допълнително заключение вещото
лице след извършена проверка в НАП е отразило, че процесните фактури за СМР с
издател ищеца и получател ответника са включени в дневниците за продажби по
ЗДДС на получателя. Във второто допълнително заключение освен извършване на
собствени изчисления на размера на общо претендираната от ищеца лихва по
договора за заем е изведена констатацията, че фактурите отразяващи
начисляването на същата не са включени в дневниците за покупки по ЗДДС на
„Акулите“ЕООД за съответния данъчен период, тъй като лихвата представлява
освободена доставка по смисъла на чл.86 ал.3 ЗДДС.
Съдът кредитира изцяло
заключенията на вещите лица като намира, че са изпълнили задачите си
компетентно и професионално, отговаряйки обосновано и изчерпателно на
поставените им, от страните, въпроси.
Аргументите за
недействителност на процесното споразумение, послужило за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист в полза на ищеца няма как да бъдат споделени.
Убедително насрещно доказване на тезата, че към датата на съставяне на
последния документ- 29.04.2014г. заемът е бил погасен, по делото не е
проведено. Твърдението, че плащането на
сумата от 1 300 000 лева в деня на получаване на заема следва да се счита за
погасяване на дълга по заемното правоотношение категорично не се подкрепя от
приобщените в хода на производство материали. Отсъстват каквито и да е данни
такава именно да е била волята на страните към датата на плащане- да приемат
същото за такова, имащо погасителен ефект и с последици частично изпълнение по
договора за заем. Поначало тези доводи се базират на съждението, че след като
СМР по договора от 2009г. не са извършвани през 2010г., тъй като това
постигнато съглашение между изпълнителя и възложителя касае само изпълнение на
оградата, приключило през 2009г., то плащането от ответника към ищеца е такова
по договора за заем. Горното становище се опровергава от установеното от вещите
лица, че СМР са изпълнени на терена, собственост на ответника, като
мероприятията са продължили и през 2010г., а фактурите свидетелстващи за
извършването им са намерили отражение в счетоводството на ответника и
декларирани пред НАП за съответния данъчен период. Дори да беше установено, че
СМР в обекта не са извършени, последното както вече се посочи, не води
автоматично до извод за прекратяване на заемното правоотношение, поради
погасяване на задължението на „Акулите“ЕООД. Изложените от ответника
съображения, че заемът не е обезпечен и
че част от дадената сума е преведена обратно към ищеца няма как сами по себе си,
при липса на каквито и да е преки или косвени доказателства в тази връзка, да
мотивират извод за недействителност на договора за кредит и подписаното през
2014г. споразумение с нотариална заверка на подписите, поради липса на
основание.
Не могат да бъдат споделени и доводите, че
след като анекс №1 и №2 към договора за
заем и споразумението от 09.06.2012г. не са подписани от изпълняващия
длъжността управител на ответника към този момент, то този факт е довел до
нищожност на последващите уговорки между страните и на споразумението от
29.04.2014г. Действително верността на тези документи в частта им относно
авторството е поставена под въпрос, но дори да се приеме, че същите не са
съставяни, това няма как да доведе до отпадане на облигационната връзка,
възникнала по силата на договора за заем. С подписването на анекс №3,
споразумение от 10.09.2013г., споразумение от 10.01.2014г. и споразумението с
нотариална заверка на подписите тази връзка е валидирана и страните са изразили
съвсем ясно волята си да продължат своята обвързаност от клаузите на договора
за заем, включително уредените в него последици, свързани със забавата на
длъжника.
Оспорването на подписа на получател в представените от
ищеца и приобщени по делото данъчни фактури/който въобще не е задължителен
реквизит за фактурата, представляваща първичен счетоводен документ по смисъла
на ЗСч / и направената от вещото лице констатация в тази връзка, също не са в
състояние да променят извода, че СМР по изграждане на спортно-тренировъчния
комплекс са изпълнени от „Дорослава-02“ЕООД и заплатени валидно от ответника. Строителните
дейности по изграждане на оградата са предприети по силата на възлагането им с
договор от 06.08.2009г. и са осъществени в имота на „Акулите“ЕООД. Това, че
същите са продължили и през 2010г. не означава че са извършени без постигнато
съгласие на страните и при липса на сключен договор между тях. Договорът за
изработка поначало е неформален и за наличието му, при отсъствие на писмена
форма може да се съди след анализ и оценка на всички, приети по делото писмени
доказателства, както и от действията на страните- отразили счетоводно
осъществените на терена СМР. Обстоятелството, че ответникът е пряко ангажиран и
свързан с процеса по изграждане на оградата и постройките в обекта се извежда и
от съдържанието на представените от самия него обяснителни записки от 2009г., актове
за приемане на конструкцията- образец 14, съставени през 2010г., разрешение за
строеж от 28.01.2010г., както и от водената заповедна книга на строежа, в които
именно „Акулите“ЕООД се посочва като възложител на строителните дейности. Самият
факт на упражняване на фактическата власт от ответника върху изработеното през
2010г. следва да се тълкува като конклудентно действие по приемане на
изработеното.
Извършените в хода на изпълнителното производство
прехвърляне на вземането на кредитора- взискател, както и апортирането на
поземления имот от „Поморие-Туринвест 02“ЕООД в „Ти Ай Груп“ЕООД, включително
прехвърлянето на дялове от капитала на последното дружество на „Дорослава
Строй“ООД нямат отношение към предмета на спора, поради което и не следва да се
обсъждат.
От казаното дотук става ясно, че сумата предмет на
договора за заем е реално получена и предадена на ответника, което
обстоятелство не се и оспорва от него. Последният е извършвал плащания, с които
е погасявал частично дълга си, като тези му действия потвърждават по несъмнен
начин съществуващата между страните договорна връзка. След като валидно са
възникнали елементите от фактическия състав на договора за заем в тежест на
ответника е да докаже своите правопогасяващи възражения, а именно че е изпълнил
в срок и преди падежа процесните задължения. Категорични и безспорни данни за извършено
плащане или погасяване по друг начин от страна на „Акулите“ ЕООД на остатъка от
дълга, договорен между страните в споразумение от 29.04.2014г. по делото не са
налични. При това положение съществуването на вземането на ищеца, предмет на
процесната заповед за изпълнение следва да се счита за установено по своето
основание и в претендираните размери.
Недоказано е останало и направеното
в условията на евентуалност възражение за прихващане с вземането на „Акулите“ЕООД към
„Дорослава-02“ЕООД на стойност 1 300 000 лева, които се твърди да са
получени без основание от последното дружество, предвид отсъствието на
облигационна връзка по договор за СМР между страните. По мнение на настоящия
състав въведената от ответника начална липса на основание не се установява при
внимателен анализ на всички, приобщени в хода на процеса доказателства. Безспорно
е установено, че плащането е направено и сумата е получена от ищеца, който е приспаднал
с нея задължения на ответника по процесните фактури с основание договор за СМР.
Няма спор също така, че „Акулите“ЕООД е представлявало възложителя по договора от
06.08.2009г., сключен между „Арвен“АД и „Дорослава -02“ЕООД. Както вече беше
посочено налице са множество писмени материали, свидетелстващи за възникнала
впоследствие такава връзка между ищеца и ответника, доколкото в почти всички от
издадените по повод на строителството през 2010г. документи- актове образец 14,
обяснителна записка, разрешение за строеж и заповедна книга на строежа като
възложител на строителните дейности е посочен ответника. Дори да се приеме без
всякакви резерви, че договорът е обвързвал само „Арвен“АД и „Дорослава -02“ЕООД
и плащането е направено без да съществува задължение на ответника по договор за
строителство, то отново същото не е без основание.
След обстойно изследване на отношенията между
страните и при съобразяване на обстоятелството, че строителството е осъществено
в терена на ответника, а „Арвен“АД е едноличен собственик на капитала на
„Акулите“ЕООД, като двете дружества несъмнено са свързани лица, приложение
следва да намери нормата на чл.73 ЗЗД. Налице е постоянна съдебна практика на
ВКС, обективирана в решение № 86-а от 1997 г. на ВКС, I
г. о., решение № 773 от 15.07.2002 г. по гр. дело № 1534/2001 г., ВКС, V г. о.,
решение № 1131 от 22.12.2006 г. по т. дело № 717/2006 г., ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 197 от 7.02.2012 г. по т. д. № 1043/2010 г., ІІ т. о., решение № 400
от 20.01.2015 г. по гр. д. № 1756/2014 г., ІV г. о. , в която последователно се застъпва становището, че
задълженията могат да се изпълняват от трети лица, дори и против волята на кредитора, освен ако кредиторът има
интерес изпълнението да бъде извършено лично. Когато се дължи заместима
престация, както
е в случая и страните не са изключили изрично тази възможност, плащането може да бъде направено и от друго лице. При положение, че задължението не е с оглед личността на длъжника,
кредиторът не може да откаже да приеме извършеното от друго лице изпълнение.
Длъжникът може да възложи на трето лице да извърши от негово име и за негова
сметка дължимите изпълнителни действия, но и всяко трето лице може да изпълни
задължението от свое име и по своя инициатива. За да има изпълнение от трето
лице съгласно чл. 73 ЗЗД, е необходимо същото да е знаело, че изплаща чужд дълг и да е извършило
плащането с желание да освободи длъжника от задължението. Изпълнението на
чужд дълг има погасителен ефект за настъпването, на който е без значение
дали третото лице има или няма интерес от изпълнението на чуждия дълг. Законът
не изисква наличието на правен интерес като предпоставка за изпълнението от
третото лице. Правният интерес има значение само във вътрешното правоотношение
между третото лице, извършило плащането, и длъжника, чието задължение се
погасява, и се отнася до възможността на третото лице да се суброгира в правата
на кредитора. Съгласно чл. 74 ЗЗД третото лице встъпва в правата на удовлетворения кредитор, ако е имало интерес да изпълни или има иск за неоснователно
обогатяване по чл. 59 ЗЗД, ако е изпълнило без да има интерес от това.
Няма
съмнение, че паричните задължения на възложителя по
договора за строителство към „Дорослава-02“ ЕООД не са такива за лично незаместимо действие. Ответникът е знаел, че
погасява чужд дълг с цел да освободи длъжника от задължението. При отчитане безспорния
факт на свързаност на юридическите лица /“Арвен“ АД и „Акулите“ЕООД/ се налага извод, че с извършеното плащане
ответникът не е допуснал грешка, погасявайки дълга на „Арвен“АД по договор за
СМР. Касае се за съвсем целенасочено действие по изпълнение на задължение към
ищеца, което е документално обосновано в счетоводството на ответника, декларирано
е обстоятелството по направеното плащане пред органите на фиска с включването
на процесните фактури в дневниците за продажби по ЗДДС на „Акулите“ЕООД за
съответния данъчен период. При това положение няма как да се приеме за
достоверно твърдението, че се касае за извършено плащане при начална липса на
основание от страна на ответника, поради което и възражението за прихващане
трябва да се отхвърли като недоказано.
При отсъствие на данни за
извършено плащане от ответника на процесната сума, за която е издадена заповед
за изпълнение от 21.05.2014г. по ч.гр.д.№3551/2014г. по описа на БРС, дължима
съгласно споразумение от 28.04.2014г. и при съобразяване неуспешно проведеното
доказване на горното възражение за прихващане, предявените срещу ответника
искови претенции са основателни и доказани и следва да се уважат, като бъде
прието за установено съществуването на вземането в полза на ищеца за посочените
в исковата молба размери-главница и лихви.
На основание чл.78 ал.1 ГПК
в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по
делото в размер на 28 550 лева, от които -28 350 лева-държавна такса и 200
лева депозит за възнаграждение на вещо лице.
Воден от горното и
на основание чл.422 вр.
чл.124 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „Акулите“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Лазур,
Спортен комплекс „Лазур“, представлявано от управителя Димитър Петков Димитров
дължи на „Дорослава-02“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Каблешково, ул.„Васил Левски“ №21, представлявано от управителя Евгени
Димитров Георгиев сумата
от 1 025 000 /един милион и двадесет и пет
хиляди/ лева - дължима главница и 392 547,98 /триста деветдесет и две хиляди
петстотин четиридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ лева- лихва за
периода 19.07.2010г.- 30.04.2014г., на основание договор за кредит от
19.07.2010 г. и нотариално заверено споразумение от 28.04.2014 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване заповед за незабавно
изпълнение- 13.05.2014г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА „Акулите“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ж.к. Лазур, Спортен комплекс „Лазур“ да заплати на „Дорослава-02“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Каблешково,
ул.„Васил Левски“ №21 направените в настоящото производство разноски в размер на 28 550/двадесет и осем хиляди петстотин и
петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия
: