Решение по дело №143/2020 на Районен съд - Видин

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 720

    гр.Видин, 07.01.2021г.

 

                                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав  в публичното заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                                            Председател : Милена Стоянова

 

при секретаря Милена Евтимова  като разгледа докладваното от съдия Стоянова по гр.дело № 143 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Делото е образувано по искова молба от Б.Н.Г. от гр. Видин, чрез адв. В.Б. против „БНС ПРОДАКЪШЪН“ ЕООД - Видин, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание  чл. 128 от КТ, чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е работила по трудов договор при ответника на длъжност „главен счетоводител“, считано от 01.04.2019г. Със заявление от 01.10.2019г. ищцата е поискала прекратяване на трудовото правоотношение и същото е прекратено със Заповед № 49/08.10.2019г.  Поддържа, че не й е изплатено дължимото трудово възнаграждение  за м. септември 2019г., както и не й е заплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както и претендира лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение.

Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 3018.63 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. септември 2019г., сумата от 1241.05 лева,  представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 10 дни,  сумата от 102.00 лева - мораторна лихва върху неплатеното трудово възнаграждение, считано от прекратяване на трудовото правоотношение до подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното издължаване.

Ответникът в срока за отговор, е оспорил исковете. В съдебно заседание, чрез упълномощен процесуален представител е заявил, че оспорва исковете по размер.

С протоколно определение от 16.09.2020г. по искане на ищеца съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение в размера на исковите претенции, както следва:

Исковата претенция  на основание чл. 224 от КТ да се счита предявена за сумата от 655.43 лева.

Исковата претенция за лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение  да се счита предявена за сумата от 93.91 лева.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и извършени са две съдебно – счетоводни експертизи.

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, отговора на исковата молба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

Страните през исковия период са били в трудово правни отношения, като ищцата е заемала длъжността „счетоводител“, а след това „главен счетоводител“ с място на работа в гр. Видин. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 49/08.10.2019г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ от КТ. В заповедта е посочено на ищцата да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ – 10 работни дни.

По делото е представен препис на Заповед № 105/20.11.2019г. на управителя на ответното дружество, с която на ищцата е извършена корекция за месеците август и септември 2019г. като е разпоредено да ѝ се начисли основна заплата в размер на 1675.00 лева и да се заличат всички начислени извънредни часове работа, тай като за тях няма основание за начисляване /заповед или друг документ/, както и да се заличат всички начислени бонуси, тъй като за тях няма основание за начисляване /заповед или друг документ/. Заповедта е оспорена от ищцовата страна, тъй като е издадена след прекратяване на трудовото правоотношение.

Представени са и разчетно - платежни ведомости за м. август 2019г.,                        м. септември 2019г. и м. октомври 2019г.

Разпитан е свидетелят Цветлин Йосифов Ангелов на длъжност „началник производство“, който установява, че ищцата е работила при ответника на длъжността“ главен счетоводител“. Свидетелят посочва, че освен в счетоводството, понякога е идвала на разтоварване и описване на стоки с разтоварване, заприходяване, броене. Това е правила на добра воля, по нейно желание. Свидетелят посочва, че от работодателя имало нареждане за извършване на допълнителна дейност, която се състояла през работно време. Това се налагало поради голям обем от работа и  заради това се налагало да ходят на работа по-рано. Свидетелят посочва, че са уведомили работодателя че ходили извънредно на работа и той бил съгласен. Уговорката с управителя била, че извънредните часове ще се заплащат. Свидетелят посочва също, че имало и Заповед за извънредния труд като за около шест месеца такъв им бил заплатен. На ищцата извънреден труд не е заплатен за последния месец.  Според свидетеля отчитането на извънредния труд е било съгласувано с „Инспекцията по труда“ да не е сумарно, а почасово.

По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза и допълнителна такава, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени.

Вещото лице след проверка на документите по делото и справка в счетоводството при ответника в основното си заключение е посочило, че:

 за м. септември 2019г. начисленото БТВ на ищцата е 1735.00 лева, удръжки- 388.75 лева или сума за получаване – 1346.55 лева, която сума не е изплатена – няма подпис на лицето,

за м. октомври 2019г.  на ищцата е начислено обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни в размер на 728.26 лева, като след приспадане на ДДФЛ чистата сума за получаване е 655.43 лева, която сума не е изплатена – няма подпис на лицето.

Вещото лице е посочило също, че за м. септември 2019г. начисленото трудово възнаграждение на ищцата е след извършена корекция, тъй като за този месец е имало начисляване в размер на БТВ 3767.43 лева или нетно трудово възнаграждение в размер на 3018.63 лева.

В допълнителното заключение, вещото лице е посочило, че  за м. септември начисленото трудово възнаграждение на ищцата в размер на 3767.43 лева включва основна работна заплата в размер на 1675.00 лева и 16 часа бонус за работа в празнични дни, 32 часа бонус за работа в почивни дни и 60 часа бонус за работа извънработно време. Тази информация вещото лице е получила от ищцата.

Вещото лице е посочило, че няма издавани заповеди от работодателя за полаган извънреден труд, както и не са представени присъствени форми за  полаган извънреден труд.

Съдът кредитира заключенията на вещото лице като обективни и компетентно изготвени.

            При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че исковата претенция  с правно основание чл. 128 от КТ за неплатено трудово възнаграждение за месец септември 2019г. е основателна. Безспорно в процеса се установи наличието на трудово правоотношение между страните, което е прекратено считано от 08.10.2019г. Разпоредбата на чл. 242 от КТ установява възмездност на работната сила. Съгласно чл. 124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа. Разпоредбата на чл. 128 от КТ вменява на работодателя задължение да заплаща дължимото трудово възнаграждение в установените срокове. Работодателят дължи на работника основното трудово възнаграждение и добавките към него, а не брутното възнаграждение, т.е. задължението на работодателя е в размер на остатъка от чистата сума за получаване след като се приспаднат удръжките посочени в чл. 272, ал. 1 от КТ, още повече, че те се правят без съгласието на работника.

От събраните по делото  доказателства, безспорно се установи, че на ищцата не е заплатено дължимото ѝ се трудово възнаграждение за м. септември 2019г.

Не е спорно, че основното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 1675.00 лева, а с включен процент прослужено време БТВ е в размер на                      1735.30 лева.

Спорно е, дължи ли се на ищцата възнаграждение за положен извънреден труд, каквато  е претенцията до сумата от 3018.63 лева.

В Наредбата за структурата на работната заплата е посочено кои са елементите на трудовото възнаграждение. Брутното трудово възнаграждение включва основна заплата, допълнителни трудови възнаграждения и други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени  в основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения.

Извънредният труд е елемент от БТВ и представлява допълнително трудово възнаграждение, чието изчисление е посочено в чл. 7 от Наредбата. Начинът на изчисляване на полагащото се трудово възнаграждение е посочен в глава четвърта от НСОРЗ.

В конкретния случай, се установи, че ищцата в качеството на главен счетоводител при ответника си е начислявала часове за положен извънреден труд и бонуси. По делото не се ангажираха безспорни доказателства, че същата действително е полагала извънреден труд, колко часа извънреден труд е полагала и в кои дни. От допълнителното заключение на вещото лице, се установи, че няма издавани заповеди от работодателя за полаган извънреден труд, както и не са представени присъствени форми за  полаган извънреден труд. Показанията на св. Ангелов също не установяват с категоричност полаган от ищцата извънреден труд. Същият  посочва, че ищцата е извършвала  допълнителни дейности по собствено желание, което в никакъв случай не може да се приеме за полагане на извънреден труд по смисъла на КТ. Следва да се отбележи, че показанията му относно издадена заповед от работодателя за извънреден труд / без яснота дали става въпрос за заповед да се полага такъв труд или за заплащане/ не кореспондират със събраните писмени доказателства и заключенията на вещото лице. Съдът не взема предвид писмото до ищцата от Дирекция „Инспекция по труда“ – Видин, тъй като същото не го обвързва по никакъв начин.

Поради това, съдът приема, че на ищцата не се дължи възнаграждение за положен извънреден труд. На ищцата се дължи  трудово възнаграждение за м. септември 2019г., изчислено съгласно уговорения размер в допълнителното споразумение от 21.06.2019г. или съгласно заключението на вещото лице неплатеното трудово възнаграждение след приспадане на дължимите удръжки е в размер на  1346.55 лева.

Настоящият съдебен състав счита за неправилна извършената от работодателя със заповед от 20.11.2019г. корекция на изплатеното трудово възнаграждение на ищцата, тъй като тази заповед е издадена след прекратяване на трудовото правоотношение.

С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния такъв за заплащане на лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение от 1346.55 лева, която за периода от 08.10.2019г. до 20.01.2020г., изчислена чрез програмен продукт „Апис“ възлиза на 39.27 лева, до който размер тази претенция ще следва да се уважи.

            Искът за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е основателен за сумата в размер на 655.43 лева установена от вещото лице. При прекратяване на трудовото правоотношение за ищеца е възникнало правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва да  бъде осъден да заплати държавна такса съобразно уважените искове в размер на                   81.65 лева, както и разноски за вещо лице  в размер на 86.68 лева.

Ответникът дължи на ищеца и разноски по производството за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете което възлиза                                    на 433.39 лева.

Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но такива не му се дължат, тъй като видно от представения препис на договор за правна защита и съдействие на л. 41 от делото, уговореното  адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева следва да бъде заплатено по банков път, но липсват доказателства за това.

   Воден от горното , Съдът

 

 

                                                     Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „БНС ПРОДАКШЪН“ ЕООД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. Видин, Северна промишлена зона, бивш Сомат, представлявано от Кристофър Хьолшер да заплати на Б.Н.Г. с ЕГН ********** *** Априлов 14 сумата в размер на 1346.55 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за  месец септември 2019г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото в съда – 20.01.2020г. до окончателното издължаване, като иска над присъдената сума до претендираната такава до сумата от 3018.63 лева - ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА „БНС ПРОДАКШЪН“ ЕООД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. Видин, Северна промишлена зона, бивш Сомат, представлявано от Кристофър Хьолшер да заплати на Б.Н.Г. с ЕГН ********** *** Априлов 14 лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за периода от 08.10.2019г. до 20.01.2020г. в размер на 39.27 лева, като иска над присъдената сума до претендираната такава до сумата от 93.91 лева - ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА „БНС ПРОДАКШЪН“ ЕООД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. Видин, Северна промишлена зона, бивш Сомат, представлявано от Кристофър Хьолшер да заплати на Б.Н.Г. с ЕГН ********** *** Априлов 14 сумата  от                 655.43 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва считана от предявяване на иска – 20.01.2020г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА „БНС ПРОДАКШЪН“ ЕООД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. Видин, Северна промишлена зона, бивш Сомат, представлявано от Кристофър Хьолшер да заплати на Б.Н.Г. с ЕГН ********** *** Априлов 14 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 433.39 лева.

 

 

ОСЪЖДА „БНС ПРОДАКШЪН“ ЕООД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. Видин, Северна промишлена зона, бивш Сомат, представлявано от Кристофър Хьолшер да заплати  по сметка на РС - Видин държавна такса  в размер на 81.65 лева и разноски за  вещо лице  в размер                              на 86.68 лева.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.

  Решението подлежи на въззивно обжалване  пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :