Р Е Ш Е Н И Е
№1371/17.07.2023 г.
гр. Пловдив
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Пловдив, ХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялко
Бекиров
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова
2.
Николай Ингилизов
при
секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурора Мирослав Йосифов, като
разгледа докладваното от съдия Юрукова КАНД №
1259 по описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба С.М.П., ЕГН **********, чрез адв. П. против Решение № 39/05.04.2023
г., постановено по АНД № 63/2023 г. по описа на Районен съд Карлово, с
което е потвърден Електронен фиш (ЕФ)
серия К № 6308870 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание
чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Твърди се неправилност и
необоснованост на решението. Според
жалбоподателя потвърденият от районния съд ЕФ е издаден в нарушение на чл. 39,
ал. 2 и чл. 85а от ЗАНН и при издаването му не са спазени изискванията на
чл.189, ал.4 от ЗДвП. Иска се отмяна на решението и отмяна на ЕФ. Претендират
се разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът
по касационната - ОД на МВР – Пловдив, не ангажира становище.
Прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на жалбата. Моли да се потвърди решението на
районния съд.
Административен съд Пловдив, след като прецени
допустимостта и основателността на подадената касационна жалба, с оглед
наведените в нея касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, съгласно чл. 218 от АПК, същата
се явява неоснователна.
За
да потвърди
с решението си електронния фиш, Районен съд - Карлово е приел за безспорно
установено, че на 18.05.2022г. в 15:27 ч от автопатрул на РУ на МВР – Карлово,
намиращ се в гр.Карлово, ул. „Теофан Райнов“ до № 1 в полицейски автомобил,
оборудван с преносима автоматизирана система ARH CAM S1, е констатирано
движение на приближаващ се товарен автомобил ИВЕКО 35 С 14 с рег. № РВ3476ХС
със скорост от 61 кв.м. като същата била с 3 км/ч по-ниска от отчетената
от АТС от 64 км/ч, т.е. с приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. За АТС,
заснела нарушението, е представен протокол от проверка №
119-СГ-ИСИС/02.12.2021г. и удостоверение
за съответствието ѝ с одобрения тип. От служител на РУ Карлово е съставен
протокол за използването на АТС, съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. с отразени в същия фабричен номер на АТС – 120сс63,
номер на статични изображения – от 5506 до 5645, начален час на работа 14:00 ч
и краен – 17:30 ч, място на контрола - гр.Карлово, ул. „Теофан Райнов“ № 1,
посока на движение на контролираните автомобили - приближаващи, действащо общо
ограничение на скоростта в населено място - 50 км/ч.
При така посочената фактическа
обстановка районният съд е приел, че обжалваният ЕФ отговаря на формалните
изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и правилно е установено извършването на описаното в него
административно нарушение. Съдът се е позовал на
снимковия материал, на протоколи от извършена проверка и
за използване на АТС и е направил извод, че използваното автоматизирано
техническо средство е било техническо годно, както и че в полза на нарушителя е
приспаднат толеранс – 3 км.ч., предвид максимално допустимата грешка при
измерване на скоростта с техническото средство. Съдът е отговорил на направените с жалбата възражения, като
правилно е преценил, че оспореният пред него ЕФ е съответен на законовите
изисквания относно съдържанието му, като е счел, че събраните доказателства в
достатъчна степен обосновават извода за доказаност на административното
нарушение за скорост и автомобила, с който то е осъществено. Районният съд е
преценил, че правилно е приложен материалният закон съобразно с установената
правна квалификация на нарушението и съответната му санкционна правна норма. Подробни
аргументи са изложени и по отношение на извода, че не е нарушена разпоредбата
на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Изложени са мотиви за неоснователност на възражението
на жалбоподателя относно използваното за установяване на нарушението техническо
средство, предвид легалната дефиниция за „автоматизирани технически средства и
системи“, дадена в § 6, т.65 от ЗДвП – ДВ, бр.19/13.03.2015г.
Решението
е правилно.
В
съдебния акт са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на
електронния фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота, събраните по делото доказателства.
Изводите на първоинстанционния съд се възприемат и от касационния съдебен състав
като обосновани и правилни.
Във
връзка с възраженията на касатора, които са единствено по приложението на
материалния закон – нарушение на чл. 39 от ЗАНН, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 39, ал. 2 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения,
установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ,
овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в
размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни
за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на
нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от
контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща
на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На
нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. Тази
разпоредба касае всякакви нарушение на действащото законодателство, за които е
предвидена санкция, но съставляват маловажен случай. Тя не касае единствено
Законът за движение по пътищата. От друга страна чл. 39, ал. 3 от ЗАНН гласи,
че за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Ал. 3 не касае наличието на маловажност и не установява такъв критерий. Ал. 3
установява единствено, че фишове могат да бъдат издавани и над необжалваемия
минимум. В допълнение към горното, конкретно в Закона за движение по пътищата,
който се явява специален по отношение на ЗАНН, що се касае до издаване на
електронни фишове за нарушение на ограниченията на скоростта, е разписано какво
е съдържанието и каква е процедурата по издаване на електронен фиш и за кои
конкретни нарушения - чл. 189, ал. 4-
ал. 15 от ЗДвП.
Поради
изложеното, обжалваното пред касационната
инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като
такова следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 39/05.04.2023г., постановено по АНД № 63/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.