Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Десислава Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 11
280 по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 288
ал.11 вр. 288 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ /отм./ за сумата от 30 000 лв.
В исковата молба на Г.Г.П. се твърди,
че на 21.10.2015 г., около 07.30 часа, в гр. В. е настъпило ПТП между МПС –
мотопед марка „Симсон“ с рег. № ********управлявано от Г.В.М. и ищцата като
пешеходец. Твърди се, че виновен за ПТП е водачът на мотопеда, чиято
отговорност е реализирана по нахд на РС – В.. Твърди се, че в следствие на
същото ищцата получила счупване на горния край на дясната раменна кост
/хумерос/ – закрито като била хоспитализирана в МБАЛ „В.“ ЕООД в периода
21.10.2015 г. – 27.10.2015 г. и й била извършена хирургическа интервенция –
закрито наместване на счупената кост. Изложени са твърдения, че след
изписването й от болничното заведение лечението продължило в домашни условия и
медикаментозна терапия. Ръката й била обездвижена за период от 40 дни, а
движенията в областта на счупването били ограничени и болезнени. Не била в
състояние да се обслужва самостоятелно, което продължило няколко месеца, а на
08.12.2015 г. била хоспитализирана отново за период до 15.12.2015 г. за
извършване на рехабилитационни процедури за редуциране на болките в областта на
фрактурата. Твърди се, че в резултат на ПТП-то ищцата получила и отражения
върху психиката й, оплаквала се от понижено настроение, тревожност, нарушения
на съня и вниманието, безсъние, страх, че ръката й няма да се възстанови
напълно и че няма да работи пълноценно. Твърди се, че виновният за ПТП не е
притежавал валидна застраховка, покриваща риска „гражданска отговорност“.
Предвид изложените фактически твърдения е мотивиран правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника
Г. Ф. да й заплати сумата 30 000 лв.– обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 09.06.2015 г. Претендират се разноски.
Ответникът Г. Ф., редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в същия
възражения включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
По делото като трето лице помагач на
страната на ответника е конституиран Г.В.М., който оспорва заявеният иск.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Х..
Възраженията на ответника се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. М..
Третото лице на страната на
ответника се представлява от адв. П..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и
съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол 91/21.10.2015 г. на РУП – гр. В.,
от който се установява, че на 21.10.2015 г., около 07.30 часа, в гр. В., на ул.
„Христо Ботев“ е осъществено ПТП между мотопед „Симсон“ с рег. № ******,
управляван от Г.В.М. и пешеходката Г.Г.П., вследствие на което същата е
получила счупване на дясно рамо. Като причини за ПТП е посочено несъобразена
скорост с пътните и атмосферни условия, при намалена видимост. Посочено е, че е
водачът на мотопеда е управлявал същия без наличие на валидна застраховка „ГО“.
По делото е представено решение № 86/06.04.2016 г., постановено по нахд 128/2016
г. на РС – В., от което се установява, че Г.В.М. е признат за виновен в това,
че на 21.10.2015 г., във В., при управление на МПС – мотопед „Симсон“ с рег. № ******Н
е нарушил правилата за движение по пътищата, след като е бил длъжен при
избиране на скоростта на движението не
се е съобразил с атмосферните условия и конкретните условия на видимост и по
непредпазливост е причинил на Г.Г.П. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение на движението на горния десен крайник /счупване на горния край на
раменната кост/ като на основание чл. 78а ал.1 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1 000 лв. Решението е влязло в сила на 22.04.2016 г.
Представена по делото е молба вх. № 24-01-185/21.03.2016 г. от Г.Г.П.,
адресирана до ГФ за определяне на обезщетение.
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Р.М.Д.. В същото вещото лице е обосновало извод, че при процесното ПТП
Г.Г.П. е получила счупване на горния край на дясна раменна кост, закрито, причинило
й трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от
30 дни. Обоснован е извод за проведено комплексно лечение в болнични и
амбулаторно-домашни условия. Вещото лице е посочило, че на ищцата под венозна
анестезия е извършено наместване на счупването на горния край на дясна раменна
кост и поставена мека имобилизационна превръзка – тип „Дезо“, която след 7 дни
е сменена с ортеза. Обоснован е и извод за хоспитализация на 08.12.2015 г. за ЛФК и физиолечение поради болезнени,
ограничени движения в дясна раменна става като е изписана с подобрен обем на
движения. Вещото лице е обосновало извод за възстановителен период,
продължил 3-4 месеца като болките и
страданията, които ищцата е търпяла са били най-интензивни непосредствено след
инцидента, след наместване на счупването и имобилизацията в първите 7-8 дни,
при рехабилитацията. Посочено е в експертизата, че към настоящия момент ищцата
е с ограничен обем на движения в дясна раменна става – вдига ръката до 110
градуса, при норма от 180 градуса и се оплаква от болка и дискомфорт в областта
на счупването при натоварване на крайника и промени във времето.
По делото е изслушана и САТЕ, изготвена от вещото лице инж. В.К.Д.. В
заключението си вещото лице е посочило, че ПТП-то е осъществено на пътното
платно на прав, хоризонтален участък, с широчина около 6 метра, двупосочна
организация на движението, без разделителни ивици и асфалтова настилка. Същото
е настъпило на разсъмване, при облачно и мрачно време, след дъжд. Вещото лице е
посочило, че най-вероятното място на удара е на разстояние около 2-2,5 метра
вляво от десния край на платното за движение, считано по посоката на движение
на мотоциклета. Посочено е, че причина за настъпване на ПТП са субективните
действия на водача на мотоциклета като същият е имал техническа възможност да
възприеме пешеходеца в зоната на осветеност на фаровете / 45 метра/ и да
предприеме действие за предотвратяване на произшествието чрез предприемане на
аварийно спиране или заобикаляне на пешеходеца. Обоснован е и извод, че
пешеходецът е имал техническата възможност да се движи в района на тротоарната
площ, а при навлизане на платното за движение да възприеме мотоциклета, да го
пропусне и след това да навлиза в платното за движение. Установено в заключението
на вещото лице е, че скоростта на движение на мотопеда е от порядъка на 15-20
км/ч, при която скорост опасната зона за спиране е 10,01 метра. Прието е, че
при „спокоен ход“ на пешеходеца и изминато от същия разстояние около 2,5 метра
до мястото на удара водачът е имал техническата възможност да спре преди
мястото на удара, а при изминат път от пешеходеца 2 метра, водачът не е имал
техническата възможност да спре преди мястото на удара, който би настъпил в
края на спирачната следа с малък интензитет.
В съдебно заседание на 15.05.2017 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите З.Г.Я. и Е.И.Н., дъщеря на ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл. 288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ/отм./ Гаранционният Ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България и е причинено от моторно превозно средство по отношение на което не е сключена застраховка,
покриваща риска „Гражданска отговорност”. Потестативната възможност лицата да предявят претенцията
си пред съда е поставена в зависимост от условието, претенцията за обезщетение да е
предявена по доброволен ред
пред Г. Ф.. В настоящия случай по делото
са налични доказателства, установяващи за предявяване на щетата пред ответника,
с оглед, на което са спазени изискванията на нормата на чл. 288 ал.11 от КЗ/отм./.
Страните не са формирали спор, че на 21.10.2015 г. е реализирано ПТП, от
което пострадала се явява ищцата Г.Г.П.. Не е формиран спор, че извършителят на
ПТП-то е управлявал МПС без сключена застраховка „ГО”.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е предмет на установена от законодателя оборима презумпция. Същата
се установява от влязлото в сила решение на наказателния съд, което е
задължително за настоящия съдебен състав с оглед императивната норма на чл. 300
от ГПК.
Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите се установяват от съдебно-медицинската експертиза, която съдът кредитира
като компетентна и обективно изготвена. Тя установява характера на получените увреждания
от ищцата П.. От получените травми са последвали болки и страдания за същата,
установени от заключението на вещото лице, обосновало извод, че възстановителният
период е траел около 3 -4 месеца. Фактът на понесени страдания се установява и
от ангажираните гласни доказателства, които съдът кредитира, при приложение на
нормата на чл. 172 от ГПК, като логични, последователни непосредствени лични
впечатления, които пресъздават обективно състоянието на ищцата.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от нанесените травматични увреди представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че като се вземе предвид
възрастта на пострадалата /55 години към датата на увредата/, естеството на
травматичните увреди, извършената хирургическа интервенция, продължителността
на възстановителния период /около 3 -4 месеца/ и страданията, които е преживяла
същата от медицинска и емоционална гледна точка и ограниченията, които е
следвало да търпи в кръга на обичайно извършваните от нея дейности, съобразено
с остатъчният ограничен обем на движенията на увредения крайник респ.
появяващият се болков синдром при натоварване на крайника и промени във времето
настоящият съдебен състав намира, че искът заявен в размер на 30 000 лв. е изцяло
основателен и следва да се уважи.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил
възражение за съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищцата е
нарушила нормата на чл. 108 ал. 2 от ЗДвП. Когато увреденото лице допринесе за
настъпване на вредите, приложение намира разпоредбата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД. С оглед заключението
на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено е
установено наличието на тротоарна площ, която пешеходците следва да използват
по арг. на чл. 108 ал.1 от ЗДвП. Дори да се приеме за установено с оглед
показанията на свидетелката Я., че върху участък от него е бил поставен
контейнер за смет, правещ невъзможно използването на тротоара следва да се има
предвид, че пешеходците при навлизането им на платното за движение следва да се
движат по възможност най-близко до лявата му граница. ПТП-то е настъпило на
участък от платното на разстояние около 2 -2,5 метра вляво от десния край на
платното за движение, което разстояние, според настоящия съдебен състав не
покрива изискването на ЗДвП за движение най-близко до лявата му граница. Нещо
повече пешеходецът е навлязъл на платното за движение при наличие на
непосредствено приближаващо се към него моторно превозно средство и при наличие
на възможност пешеходецът да го забележи, поради което със собственото си
рисково поведение ищецът сам е допринесъл за настъпване на вредоносните
последици по отношение на самия себе си като този принос съдът определя на 20% и
с него следва да се намали определеното по-горе обезщетение, поради което искът
следва да се уважи за сума в размер на 24 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че законната лихва
върху определеното обезщетение се следва след изтичане на предвидения в нормата
на чл. 288 ал.7 от КЗ /отм./ срок за произнасяне, в каквато насока е и
задължителната съдебна практика /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 893 ОТ 20.11.2014 Г.
ПО Т. Д. № 1114/2014 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС,
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 105 ОТ 27.02.2015 Г. ПО Т. Д. № 1537/2014 Г., Т. К., ІІ Т.
О. НА ВКС и др./.
Ищцовата претенция е заведена при ответника на 21.03.2016 г., предвид
което началния период на законната лихва следва да се счита 22.06.2016 г.
/денят, следващ изтичането на предвидения в цитираната по-горе норма тримесечен
срок/.
По разноските:
Ищецът е депозирал списък на разноски по чл. 80 от ГПК, в който е заявено
искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1716 лв.
Депозирани са доказателства за неговото реално заплащане /117 стр./. С оглед
уважената част от иска и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищцата се следва
сумата от 1372, 80 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 156 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, депозит за свидетел и съдебна експертиза.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 1160 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски, платени от
бюджета на съда с оглед уважената част от иска.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 288 ал.11 вр. 288 ал.1 т.2
б. „а” от КЗ /отм./ на Г.Г.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. С.С.
сумата от 24 000 /двадесет и четири
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, реализирано на 21.10.2015 г. в гр. В., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 22.06.2016 год. до окончателното им изплащане,
като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. –
поради уважено възражение за съпричиняване, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 1 372, 80 лв. -
разноски.
ОСЪЖДА Г.Г.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. С.С. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Г. Ф., с адрес: *** сумата от 156 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка
на СГС сумата от 1160 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника Г.
Ф. – Г.В.М., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: