Определение по дело №3904/2018 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 2483
Дата: 23 октомври 2018 г. (в сила от 8 март 2019 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20181420103904
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…..

гр. Враца, 23.10.2018 г.

 

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ПЛАМЕН ШУМКОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3904 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Ц.М.К. против В.Г.Й. – лично и в качеството му на ЧСИ и против Д.Р.С. – лично и в качеството му на данъчен актосъставител.

При извършената проверка на допустимостта и редовността на исковата молба, съдът след като констатира, че същата не отговаря на изискванията на процесуалния закон, с Разпореждане № 6308/23.08.2018 г. и Разпореждане № 7270/21.09.2018 г. указа на ищеца да отстрани нередовностите.

В изпълнение на указанията на съда, ищецът е депозирал допълнителни молби с вх. № 13839/20.09.2018 г. и с вх. № 15223/19.10.2018 г.

При съобразяване на първоначално и последващо направените от ищеца твърдения, съдът намира следното:

            Ищецът твърди, че на 13.06.2018 г. получил от ЧСИ В.Й. покана за доброволно изпълнение, съставена по образувано изп. дело № 20187210400228 по описа на съдебния изпълнител, за заплащането на сумата от 6745,02 лв., представляваща данък за моторни превозни средства, които не притежава. Към поканата бил приложен и Акт № 000310/08.06.2017 г. за установяване на задължения по декларация, издаден от ответника С. за сумата от 1227,65 лв. главница и 220,53 лв. лихви. Твърди освен това, че не притежава описаните в акта МПС и е обжалвал както действията на съдебния изпълнител, така и процесния акт.

С депозирана от ищеца уточнителна молба с вх. № 10961/24.07.2018 г., ищецът сочи, че предявеният иск всъщност е за установяването по отношение на ответниците на факти и правоотношения, а именно, че Ц.М.К. не е имал право на собственост или други вещни права през данъчен период 2014-2016 г. и досега не притежава приписаните му от актосъставителя данъчен инспектор С. МПС-та, поради което за него не са възникнали задължения да заплаща местни данъци.

С депозирана от ищеца уточнителна молба с вх. № 13839/20.09.2018 г. ищецът сочи, че ответниците са много точно посочени, а именно - В.Г.Й. – лично и в качеството му на ЧСИ и против Д.Р.С. – лично и в качеството му на данъчен актосъставител.

С уточнителна молба с вх. № 15223/19.10.2018 г. ищецът отново сочи, че характерът на предявения иск е повече от ясен, а именно: отрицателен установителен иск, че не е притежавал през процесния период и не притежава МПС-та, за които е заведено изпълнителното дело, което имплицитно съдържа липсата на задължения за изплащане на данъци, застраховки и др. п. Сочи освен това, че ако съдът желае, може да приеме и кумулативен иск, че ищецът не дължи дори 1 лев на никого за тези чужди или несъщуствуващи вещи.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявените искове са недопустими поради следните съображения:

На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. В настоящия случай се иска от съда да се произнесе с решение, с което да признае по отношение на ответниците, че ищецът не е собственик на процесните МПС, посочени в издадения Акт за установяване на задължения по декларация № 310/08.06.2017 г. Исковете за установяване право на собственост биват два вида – положителен установителен иск, с предявяването на който ищецът иска да се установи в отношенията му с ответника, че той е собственик на вещта, и отрицателен установителен иск, с който ищецът иска да бъде отречено със сила на пресъдено нещо, че ответникът не е собственик на вещта. Не е допустимо предявяването на отрицателен иск за признаването за установено в отношенията между страните, че ищецът не е собственик на вещта.

Отделно от това, следва да се посочи, че съгласно диспозитивното начало в процеса и разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Ето защо, не е допустимо да се иска от съда, ако желае да приеме за кумулативно предявен и иск за недължимост на дори 1 лев на никого за тези чужди или несъществуващи вещи, както сочи ищецът в молба с вх. № 15223/19.10.2018 г.

На следващо място, видно е от съставения Акт за установяване на задължения по декларация № 310/08.06.2017 г., че същият е издаден от Р. С., в качеството му на инспектор по приходи в Дирекция „Местни данъци и такси“ и действащ като служител на Община Враца. От приложената към исковата молба покана за доброволно изпълнение, изпратена до ищеца по изп. дело № 228/2018 г. по описа на ЧСИ В.Й., се установява, че съдебният изпълнител я е изпратил във връзка с образувано при него изпълнително производство, а не в лично качество. Процесният Акт за установяване на задължения обаче е съставен в полза на Община Враца. Процесното изпълнително производство също е образувано въз основа на възлагателно писмо от Община Враца. Видно е и от самата покана за доброволно изпълнение, получена от ищеца, кои са лицата, претендиращи от Ц.К. процесните суми. Посочено е, че взискател по изпълнителното дело е Община Враца, като на осн. чл. 458 ГПК държавата е присъединен взискател по делото за допълнителна сума в размер на 4268,43 лв. Ищецът няма правен интерес от установяването спрямо ответниците по делото – В.Г.Й. и Д.Р.С., че не е бил собственик на процесните МПС в процесния период, поради което не дължи дори 1 лев на никого за тези чужди или несъществуващи вещи. Правният интерес представлява положителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, като при липсата ѝ, производството по делото следва да бъде прекратено.

Относно твърденията, че ответниците изнудват ищеца и вършат незаконосъобразни действия във връзка със събирането на процесните суми, е налице друг ред за защита правата на ищеца.

Допустимостта на предявения иск представлява въпрос, за който съдът следи служебно по всяко време на делото. С оглед на гореизложеното, предявената искова молба следва да бъде върната на ищеца Ц.М.К. като процесуално недопустима, а производството по делото – прекратено.

Така мотивиран и на осн. чл. 130 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА искова молба, подадена от Ц.М.К., ЕГН: ********** с адрес: *** против В.Г.Й., с адрес: ***, офис 403 – лично и в качеството му на частен съдебен изпълнител, и против Д.Р.С. – лично и в качеството му на данъчен актосъставител, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3904 по описа на съда за 2018г.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението на ищеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца в едноседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд гр. Враца.

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: