М О Т И В И
на
Р Е Ш Е Н И Е № 29
от 19.01.2017г.
по
АНД № 3064 по описа за 2016 година
на Старозагорския районен съд:
С
постановление Районна прокуратура – гр. Стара Загора прави предложение обвиняемата
М.З.В., да бъде освободена от наказателна
отговорност за престъпление по чл.329, ал.1 от НК, с налагане на
административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК.
Районна прокуратура
– гр. Стара Загора в съдебно заседание изпраща представител, който поддържа
постановлението. Предлага на обвиняемата да се наложи наказание по реда на
чл.78а, ал.1 от НК в минималния размер.
Обвиняемата,
редовно призована, не се явява лично. Представлява се от служебно назначен в
хода на досъдебното производство защитник, който не оспорва фактическата
обстановка по делото. Пледира се за налагане на по-леко наказание.
Съдът, след като разгледа делото
в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението и прецени
събраните в наказателното производство доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обвиняемата не е
осъждана, нито е освобождавана от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК. М.В. проституирала в района
на ЖП-Гара, предимно в „Станционната градина” на гр.Стара Загора, като
предлагала сексуални услуги на различни мъже, срещу заплащане. За първи път
била установена като проституиращо лице от органите на МВР на 13.02.2016г.,
след което била предупредена да преустанови тази дейност.Обвиняемата В. била в
добро физическо състояние, била трудоспособна, но въпреки това продължила да не
полага общественополезен труд и се издържала единствено чрез нетрудови доходи-
от проституция. В изпълнение на тази дейност, ежедневно излизала в посочените
райони на града, където предлагала на различни, произволно избрани мъже да
осъществяват с нея сексуални контакти – орални и вагинални.За извършеното
получавала от мъжете различни суми, според вида на осъществения сексуален
контакт. Така например за орален контакт получавала обичайно 20.00 лева, а за
вагинален контакт- 30.00 лева. С тези средства осигурявала издръжката си. Тази
дейност била осъществявана без прекъсване до 09.10.2016г., когато била
установена като проституиращо лице за пореден път, по време на проведена специализирана
полицейска операция. Служителите на МВР й съставили протокол за предупреждение
по реда на чл.65 от Закона за МВР, след като била отведена до сградата на Първо
РУ на МВР- Стара Загора.
От справка на
Агенцията по заетостта, Дирекция „Бюро по труда”- гр.Стара Загора се
установява, че през упоменатия по-горе период обвиняемата не била регистрирана
като лице търсещо работа, респективно не била осигурявана, което било
удостоверено от компетентните органи на ТД на НАП- Пловдив, офис- Стара Загора.
С оглед гореизложеното и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира за безспорно доказано, че с деянието си, обвиняемата
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.329,
ал.1 от НК.
От обективна страна се установи, че през продължителен период от
време – от 13.02.2016г. до 09.10.2016г. в гр. Стара Загора, като пълнолетно
работоспособно лице не се е занимавала с общественополезен труд, като е
получавала нетрудови доходи по неморален начин – осъществявала сексуални
контакти с различни мъже срещу заплащане.
От субективна страна, деянието било
извършено от обвиняемата М.В. виновно, при условията на пряк умисъл, тъй като
същата съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала неговите
общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици. Деянието било извършено при ясното съзнание от
страна на обвиняемата, че извършва дейност, за която получава нетрудови доходи
по описания неморален начин, при положение, че била пълнолетно работоспособно
лице. Продължително време не се занимавала с общественополезен труд и дори не
са налице данни да си търси възможност за полагане на общественополезен труд и
въпреки отправеното по-рано предупреждение продължително време продължила да
осъществява множество сексуални контакти с различни мъже срещу заплащане.Това
поведение установява наличието на пряк умисъл, елемент от субективна страна на
деянието.
За извършеното
престъпление по чл.329, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода
до 2 години или пробация. По своята същност, деянието е умишлено. Видно от
приложеното по делото свидетелство за съдимост обвиняемата не е осъждана.
Деецът не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. С
престъплението не са причинени имуществени вреди, което да налага тяхното
възстановяване. Следователно, в конкретният случай са налице кумулативно изискуемите
предпоставки, визирани в чл.78а, ал.1 от НК, за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия и налагане на административно наказание, като не са
налице отрицателни предпоставки, изчерпателно визирани от законодателя в
разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК. Ето
защо, съдът освободи от наказателна отговорност обвиняемата за извършеното
престъпление и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във връзка с чл.78а, ал.1
от НК, й наложи административно наказание „глоба”.
При определяне
размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието,
личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които
е извършено престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства изразеното съжаление и критичност в хода на
производството, липсата на доказателства за други противообществени прояви на
дееца към настоящия момент.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства извън състава на вмененото деяние не са налице.
Отчитайки
горното, с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция съдът,
след като съобрази и обществената опасност на деянието и дееца разпоредбата на
чл.78а, ал.1 от НК наложи на обвиняемата административно наказание при наличие
само на цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства, в размер на
законоустановения минимум, а именно глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
Според
съда този размер на наказание е достатъчно разумен, с оглед възрастта на дееца
и възможността същият да се поправи, превъзпита, да преосмисли и коригира занапред
поведението си.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: