Определение по дело №660/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството пред Благоевградският Окръжен съд е ВЪЗЗИВНО, по реда на Глава 21 НПК, и е образувано по жалба на адвокат П. Н.,от гр.Б. ,в качеството му на защитник на подсъдимия в първоинстанционното производство В. Я. Я., от гр.Б., срещу ПРИСЪДА № 8886/12.11.2012г по НОХД № 168/2012г по описа на Районен съд –Б..

С атакуваната присъда първоинстанционния съд е признал подсъдимия В. Я. Я., за виновен в това, че за периода от 25.09.2010г до началото на м.октомври 2010г, е извършил престъпление по чл.144,ал.3 във връзка с ал.1 НК във връзка с чл.26,ал.1 НК ,като в условията на продължавано престъпление се е заканвал с убийство на Р. С. С. и Л. С. С.,двамата от с.С. и това заканване е могло да възбуди основателен страх у тях за осъществяването му. Според присъдата отделните деяния са се изразили в следното :

-на 25.09.2010г, около 15.00 часа в с. С. пред дома на Р. С., нанасяйки удари с прът по главата на С. и с думите „ще ви убия” се заканил с убийство на Р. С. С. и Л. С. С. и това заканване е могло да възбуди основателен страх у тях за осъществяването му;

- в началото на месец октомври 2010г. в с. С. пред дома на Р. С., с думите „аз тия двамата ще ги застрелям, ще ги убия и ще ги запаля” и „ще си купя два патрона по шест и петдесет и ще ги гръмна” се заканил с убийство на Р. С. С. и Л. С. С. от с. С. и това заканване е могло да възбуди основателен страх у тях за осъществяването му;

- в началото на месец октомври 2010г. в с. С. пред дома на В. Я. държейки лопата в ръцете си и с думите „Казах ти да не минаваш от тука. Още веднъж ако минеш от тука ще те утрепем” се заканил с убийство на Р. С. С. и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му .

За посоченото деяние първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия (сега жалбодател) на наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година,чието изпълнение е отложено за срок от 3 (три) години от влизане на присъдата в сила.

Същевременно първоинстанционния съд е признал подсъдимия за невиновен в това,че на 25.09.2010г ,около 15.00 часа в с. С. пред дома на Р. С. нанасяйки удари с прът по главата на С. и с думите „ще ви утепам” и „ще ви заколя” се заканил с убийство на Р. С. С. и Л. С. С. ,двамата от с. С. и това заканване е могло да възбуди основателен страх у тях за осъществяването му, поради което го е оправдал по това обвинение.

В жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована и постановена при наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че доказателствата по делото не установявали подсъдимия да е извършил действия, които да са съставомерни по текста на чл.144,ал.3 във връзка с ал.1 НК. Излагат се съображения, че твърдението на частните обвинители относно второто деяние на подсъдимия (заканата, че ще си купи патрони и ще ги застреля) е било, че тези закани са били изречени пред свидетеля О., а не лично и пряко към тях .Същевременно се сочи, че св.О. отрича такива думи да са били изричани в негово присъствие.

По нататък в жалбата се споменава (без да са развити съображения) че по този начин стои въпроса и с доказателствата по останалите деяния, за които е обвинен подсъдимия.

Поради това се иска първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде оправдан изцяло.

Срещу въззивната жалба е постъпило възражение от конституираните като частни обвинители в първоинстанционното производство Р. С. С. и Л. С. С.. В отговорът се оспорват доводите, изложени във въззивната жалба, като се твърди ,че заканите са били изречени пряко към пострадалите и че защитника превратно тълкува техните показания. Изложени са и други съображения, поради което се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата –потвърдена.

Пред въззивната инстанция жалбодателят не се явява, но се представлява от защитника си. Същият поддържа жалбата по изложените съображения. Излага и допълнителни съображения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Твърди ,че на практика липсват същински мотиви към присъдата, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателства и изобщо е игнорирал обясненията на подсъдимия. Освен това се изтъкват и вътрешни противоречия в обвинителния акт, пренесени и в присъдата (сочи се,че според обстоятелствената част на обвинителния акт и в мотивите е прието, че при първото деяние подсъдимия е минал покрай къщата на пострадалите в 15.00ч и тогава С. му е направила забележка и че половин час по късно се е върнал и тогава е отправил заканите и е нанесъл побой на С.. Но същевременно и в диспозитива на обвинителния акт и в присъдата и в мотивите е прието,че това деяние е извършено в 15.00ч) . Поради това се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се излагат съображения, че деянието не е доказано и не е съставомерно, поради което се пледира за оправдателна присъда.

Въззиваемите (частни обвинители пред първата инстанция) се явяват лично. Оспорват жалбата и настояват за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Окръжният прокурор счита жалбата за неоснователна ,а процесуалните нарушения –несъществени. Поради това пледира за потвърждаване на атакуваната присъда.

Пред въззивният съд бе проведено съдебно следствие в хода на което бе разпитан повторно св.Николов.

След като извърши пълна проверка на атакувания съдебен акт (в изпълнение на правомощията си и задълженията си по чл.313 НПК),въззивният съд приема следното :

Жалбата е подадена от надлежно лице, в установения законов срок и до компетентния съд .

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не изцяло по съображенията, изложени в нея.

При извършената служебна проверка въззивната инстанция намира, че още в хода на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване правото на защита на подсъдимия. Впоследствие в хода на съдебното производство са били допуснати и нови процесуални нарушения. Вярно е, че по принцип ,ако бъде постановена оправдателна присъда, то тези нарушения биха били ирелевантни, но според настоящата инстанция доказателства по делото не водят до основание за оправдаване на лицето. Същевременно допуснатите процесуални нарушения са пречка за постановяване на какъвто и да било законосъобразен съдебен акт .

Нарушенията се изразяват в следното :

Наказателното производство (ДП № 1361/2010г) е било инициирано по жалба (л.3 от ДП ) на лицата Л. С. С. и Р. С. С. (майка и син) ,двамата от с.С., с оплакване за отправени по отношение на тях закани от страна на лицето В. Я. Я.. Именно посочените две лица са били разпитани като свидетели в хода на досъдебното производство (л.19-22 от ДП), същите са обжалвали и постановление на прокурора за прекратяване на производството (индиция за това е съдебното определение по ЧНД № 708/2011г по описа на РС –Б. –л.60-61 от ДП). В постановлението за привличане на обвиняем обаче е посочено, че обвиняемия (тогава) В. Я. Я. се е заканил с убийство на лицата Л. С. С. и на Р. С. С.. Т.е. посочено е че заканата е отправена към лице, което не е било въобще разпитвано като свидетел в хода на досъдебното производство. Впоследствие е изготвен обвинителен акт ,в който също е налице неяснота относно това кое е лицето ,спрямо което е отправена заканата: В обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени твърдения, че служителите на реда са разговаряли с Л. С. С. и сина й Р. С. С., които се оплакали от отправени им закани и от нанесен побой спрямо Р. С. (л.2) След това обаче ,при обобщаване на деянието, което подсъдимия е извършил, е посочено, че същия се е заканил с убийство на Л. С. С. и Р. С. С. (отново на лист 2) . В диспозитива на обвинителния акт спрямо Я. е повдигнато обвинение, че се е заканвал на Л. С. С. и на Р. С. С.. В списъка за призоваване обаче е посочен като свидетел Р. С. С.. По този начин още в обвинителния акт е съществувала неяснота относно това кое е едно от лицата , спрямо които е отправена заканата. Тази неяснота представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като при наличието й обвинителния акт не може да изпълни своята функция съгласно ТР № 2/2002г на ОСНК : „ Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Затова изискванията към съдържанието му, посочени в чл. 235 НПК (сега чл.246 от новия НПК), са значително по-големи от изискванията към постановлението по чл. 207 НПК(сега чл.219 НПК).” Неясното посочване на лицето, спрямо което се твърди че е отправена заплахата, затруднява правото на защита на обвиняемия, тъй като същия не е наясно за които свои действия (по отношение на кое лице) следва да се защитава.

Първоинстанционният съд не само не е съзрял и отстранил това нарушение (чрез своевременно връщане на делото на прокурора) ,но е и задълбочил посоченото нарушение. В хода на подготовката за съдебното заседание е било изпратено съобщение до лицето Р. С. С.,че има възможност да се конституира като частен обвинител и граждански ищец. В съдебното производство е била получена и докладвана молба от Л. С. С. и Р. С. С. за конституирането им като граждански ищци и частни обвинители (л.34 от първоинстанционното производство). Въз основа на нея, в съдебно заседание от 23.04.2012г първия съд е конституирал тези лица като частни обвинители в производството ,като същевременно е отказал да ги конституира като граждански ищци. Именно тези лица са били разпитани и като свидетели в съдебната фаза на процеса. В присъдата си обаче първия съд е признал подсъдимия за виновен в това, че е отправял закани с убийство по отношение на Л. С. С. и Р. С. С.. Т.е. с присъдата подсъдимия е признат за виновен за извършване на престъпление срещу лице, което нито е призовавано като свидетел, нито му е дадена възможност да се конституира като страна в процеса (като пострадало лице) ,нито е разпитвано в хода на производството, нито пък да са били събирани доказателства какви действия са извършени по отношение на това лице (Р. С. С.) . Нещо повече -в мотивите многократно е подчертано , че пострадало лице от деянието е Р. С. С.,че именно той е бил разпитан и че именно и чрез неговите показания се доказвали действия на подсъдимия извършени спрямо него (Р. С. С.). Но пък от друга страна отново е посочено, че подсъдимия е извършил престъпление спрямо Р. С. С. .Т.е. налице е и вътрешно противоречие в мотивите, което е самостоятелно основание за отмяна на първоинстанционната присъда.

Основателно е и оплакването на защитника на неяснотата в обвинителния акт (пренесена впоследствие и в присъдата) относно времето на извършването на първото от деянията, за които е повдигнато обвинение. Както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в мотивите към присъдата е прието, че:

- на 25.09.2010г ,около 15.00ч подсъдимия минал с управляван от него лек автомобил покрай къщата на Л. С., при което двамата си разменили обиди;

- половин час по- късно (съгласно обвинителния акт ) или около 15.30ч (съгласно мотивите на присъдата) подсъдимия се върнал пред дома на С. и започнал да я удря с пръчка;тогава пострадалия Р. (С. или С. ) С. излязъл и в присъствието на двамата подсъдимия им отправил закани и нанесъл побой на пострадалия Р. С. .

Въпреки това в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че на 25.09.2010г около 15.00ч подсъдимия е отправил закани и е нанесъл побой на Р. С. С.. По същия начин деянието е било посочено и в диспозитива на присъдата и в мотивите на същата. Объркването е още по –голямо тъй като с присъдата си първоинстанционния съд от една страна е осъдил подсъдимия за това деяние (че на 25.09.2010г около 15.00 часа в с. С. пред дома на Р. С. нанасяйки удари с прът по главата на С. и с думите „ще ви убия” се заканил с убийство на Р. С. С., ЕГН * и Л. С. С. с ЕГН * от с. С. и това заканване е могло да възбуди основателен страх у тях за осъществяването му.) ,но същевременно от друга страна го е оправдал почти за същото деяние (оправдан е за това, че на 25.09.2010г., около 15.00 часа в с. С. пред дома на Р. С. нанасяйки удари с прът по главата на С. и с думите „ще ви утепам” и „ще ви заколя” се заканил с убийство на Р. С. С., ЕГН * и Л. С. С. с ЕГН * от с. С. и това заканване е могло да възбуди основателен страх у тях за осъществяването му) .

В крайна сметка от начина на формулиране на присъдата не става ясно дали подсъдимия е осъден за това ,че се е заканил спрямо пострадалите ,нанасяйки същевременно удари с прът по главата на Р. С. С. или е оправдан за това деяние.

Наред с това основателно се явява оплакването на защитника относно игнорирането на определени доказателствени средства от страна на първоинстанционния съд. Съгласно чл.305,ал.3 НПК в мотивите си съдът следва да посочи кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателствени материали, а при противоречие на доказателствените материали –да изложи съображения на кои давя вяра и защо и кои отхвърля и защо. В случая в мотивите си първостепенния съд е споменал ,че подсъдимия е дал обяснения.Но тези негови обяснения въобще не са били анализирани, не е било посочено дали им се дава вяра или се отхвърлят (напълно или отчасти) и по какви съображения. Въззивната инстанция може да промени мотивите на първостепенния съд при наличие на оправдателна присъда, но е недопустимо тези мотиви да бъдат подменяни при осъдителна присъда. Липсата на пълен анализ на събраните доказателства по същество представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

В заключение : въззивният съд намира, че още в хода на досъдебното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Тези нарушения не са били отстранени в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, който пък на свой ред е допуснал нови съществени процесуални нарушения. Всички те опорочават присъдата до степен на невъзможност да бъде извършена преценка на правилността на същата. Поради това присъдата следва да бъде отменена и тъй като пороците тръгват от досъдебното производство –делото следва да бъде върнато на прокурора за ново разглеждане.

За отстраняване на посочените процесуални нарушения е необходимо още в привличането на лицето като обвиняем ясно и точно да бъдат посочени лицата ,спрямо които се твърди, че обвиняемия е отправил закани. При това ,при прецизирането на обвинението, прокурорът и разследващите органи следва да съобразят разпоредбата на чл.26,ал.6,предл.1 НК. Впоследствие следва да бъде изготвен нов обвинителен акт, в който ясно и точно да се опише деянието (или деянията), което се твърди подсъдимия да е извършил. При новото разглеждане на делото в първата инстанция новия състав следва да избегне посочените по –горе процесуални нарушения, а в мотивите си ясно и пълно да изложи на кои доказателствени материали дава вяра и по какви съображения и защо отхвърля други доказателствени материали (ако е налице противоречие).

Водим от горното и на основание чл.335,ал.1,т.1 НПК и чл.334,т.1,предл.1 НПК, въззивния съд

РЕШИ :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО ПРИСЪДА № 8886/12.11.2012г, постановена по НОХД № 168/2012г по описа на Районен съд –Б. И ВРЪЩА ДЕЛОТО НА ПРОКУРОРА за ново разглеждане.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.