№ 610
гр. Русе , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Г.М.Г.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20214520101397 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, с който ищецът Н. ИВ. Н. моли
съда, да осъди ответника- СТ. КР. КР. от гр.Русе, да му заплати сумата от 2 500.00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди- болки и
страдания, и унижение на човешкото му достойнство и чест, причинени вследствие на
нанесен публично от ответника удар с юмрук в областта на лицето на ищеца на 07.01.2020г.
в гр. Русе, ведно със законната лихва от 07.01.2020г. до окончателното изплащане.
Претендира се и сумата от 157.80 лева, представляваща претърпени имуществени вреди,
вследствие от непозволеното увреждане, изразяващи се в сторените от него разноски по
***г. по описа на РРС, и сумата от 7.80 лева, представляваща заплатена такса за снабдяване
с документи по посоченото наказателно дело по иса на РРС. Претендира и направените по
настоящото съдебно производство разноски.
Ответникът в срока за отговор не депозира становище. В съдебно заседание се явява
лично. Заявява, че признава вината си за случилото се, но оспорва размера на ищцовата
претенция.
След преценка на събраните по делото доказателство, съдът приема за
установено следното:
На 07.01.2020г. в гр. Русе, по време на работа като старши полицай и при изпълнение
на служебните си задължения като охрана на обществения ред, ищецът, заедно с колегата
му св. Т. Г. Т. посетили сигнал, като на място установили ответника. Когато ищецът му
поискал документите за самоличност, ответникът отправил закани за саморазправа с тях,
1
относно телесната им цялост и така нанесъл удар с юмрук по лицето на ищеца. На
случилото се присъствали таксиметровият шофьор, в чиято кола се возил ответникът, като
на инцидента очевидци станали и още няколко полицейски служители, които дошли за
съдействие. В резултат на удара, ищецът получил лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядания, оток, повърхностно нараняване на лигавицата на горната устна,
кръвонасядания на лигавицата на долната устна, като установените увреждания следва да се
преценяват по медико-биологичния признак-болка и страдание. Ищецът веднага след удара
е потърсил медицинска помощ и е бил прегледан от екип на спешна помощ.
Към исковата молба е представено съдебномедицинско удостоверение, изготвено на
следващия ден след инцидента. От заключението на същото се установяват уврежданията на
ищеца, подробно описани в исковата молба, които са в резултат на действието на тъпи
предмети и по давност могат да бъдат получени, както се съобщава в предварителните
сведения.
Във връзка с инцидента Районна прокуратура – гр.Русе образувала досъдебно
производство срещу СТ. КР. КР. за извършените престъпления по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от
НК и по чл.131, ал.2, т.4 вр. с чл.130, ал.2 от НК. Ответникът е предаден на съд с
Обвинителен акт, за което е било образувано ***г. по описа на Районен съд-Русе, III-ти
наказателен състав. За насроченото разпоредително заседание е уведомен и ищецът, в
качеството му на пострадало от престъпленията лице. Така ищецът се е възползвал от
правото си да участва в наказателното производство, като е депозирал в срок писмена молба
за конституиране като граждански ищец и по идентични съображения, както в настоящия
иск, е претендирал обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 2 500лв.
В съдебно заседание се е явил лично, заедно с упълномощен от него адвокат. Ищецът е
конституиран като граждански ищец в съдебния процес, заедно с упълномощения
повереник. При постигнато съгласие между подсъдимия и представителя на Районна
прокуратура, наказателното производство е приключило със споразумение, съгласно
правилата на чл.381 и сл. от НПК. Според споразумението, ответникът се е признал за
виновен и по двете повдигнати спрямо него обвинения, а именно в това, че на 07.01.2020г. в
гр. Русе, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото-на обществено място-на ул.”Клисура” №49,
пред Първо РУ-Русе и в сградата на полицейското управление, отказал да напусне
таксиметров автомобил, управляван от М.Р.Р., заканил се на водача, че ще го удари, опитал
се да причини щети в автомобила и счупил стойка за таблет, отправил закани към
полицейски служители при Първо РУ-Русе-старши полицай Н. ИВ. Н., старши полицай Т. Г.
Т., старши полицай П.С.С., полицай С.П.П., нанесъл удар по лицето на старши полицай Н.
ИВ. Н. и посегнал да удари с юмрук в лицето полицай С.П.П., като деянието е съпроводено
със съпротива срещу орган на властта- полицейски служители от ГООР при Първо РУ-Русе,
старши полицай Н. ИВ. Н., старши полицай А.В.В. и полицай С.П.П., изпълняващи
задължения по опазване на обществения ред и по своето съдържание се отличава с
изключителна дързост-престъпление по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК, както и в това че на
2
07.01.2020г. в гр. Русе, причинил лека телесна повреда на полицейски орган- Н. ИВ. Н.-
старши полицай в група „Охрана на обществения ред” при Първо РУ на МВР-Русе,
изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, като телесната повреда е
причинена при изпълнение на службата му- охрана на обществения ред- престъпление по
чл.131, ал.2, т.4 вр. с чл.130, ал.2 от НК. Споразумението е одобрено от съда, за което е
изготвено протоколно определение №21/17.02.2021г. по ***г. по опис на РРС. От
приложената към наказателното дело преписка се установяват множество разпити на
свидетели, които потвърждават идентична обстановка и факти, като тези, които твърди
ищеца в настоящото производство. Тази фактология се установява от приобщеното ***г.,
ведно с материалите по досъдебното производство, като за същата не се спори.
От събраните в хода на производството по делото гласни доказателства, се
установява следното:
Св. Т. Г. Т. е старши полицай при Първо РУ-Русе и е колега на ищеца. Т. има преки и
непосредствени впечатления от случилото се между страните на датата на инцидента, тъй
като тогава, заедно с ищеца са били повикани на сигнала, където установили ответника К..
Свидетелят сочи, че ответникът е заплашил ищеца, че ще му нанесе удар. Заканил им се с
думите :”Еи сега ще видите, ще Ви счупя носовете”. При поискване на личните му
документи от ищеца, К. го ударил в областта на лицето и му разкървавил устата. На
случилото се присъствали още техни колеги, които били извикани за съдействие. Свидетелят
Т. заявява още, че веднага е бил повикан екип на спешна помощ, който е прегледал колегата
му Н.. Разказва, че на следващия ден, заедно с ищеца отново били на работа и той видимо е
имал подуване в областта на устата и носа, като следите от удара останали забележими за
дълго време. Ищецът му се оплаквал, че усешал болка и му било трудно да преглъща
течности и твърда храна още известно време след удара. Сочи, че ищецът му е споделял, как
неговата дъщеря се е стреснала от вида му, когато го е видяла вкъщи след инцидента, а
съпругата му се е притеснила много. Разказва още, че колегите им от службата се отнесли
подигравателно към ищеца, защото е допуснал да го ударят и то по време на изпълнение на
служебните му задължения, което накърнявало достойнството му.
Св. ИСКР. Б. Т. работи като гл.полицай в Първо РУ-Русе, охрана на обществения ред
и е командир на отделение. За случая заявява, че е присъствал в момента на удара и лично е
видял действията на К.. Ответникът ръкомахал с личната си карта пред двамата му колеги Т.
и Н. и изрекъл думите:”Ще ви счупя носа”, като в този момент посегнал и ударил ищеца в
областта на устата и носа с юмрук. На инцидента присъствал таксиметровият шофьор и
други полицейски служители. В момента на удара, ищецът имал кръв, като след час се
подула горната му устна, а на другия ден устните му все още били подути и посинени.
Дъщеря му видяла състоянието му и питала кой го е ударил. Ищецът след удара фъфлел и
му било трудно да говори. Н. му се оплаквал, че го боли и не се чувствал добре. Св.И.Т.
заявява, че от 20 години в работата си на улицата, това е първият му случай, в който някой
умишлено е ударил полицай. Твърди, че тази случка се е отразила негативно и в
3
професионален план на ищеца, защото той се е притеснявал да работи на улицата, и е искал
да се оттегли. Често е викал Т. за съдействие по случаи. Другите колеги в службата им се
подигравали на ищеца, как е възможно човек в нетрезво състояние да го удари, от които
шеги, ищецът не се чувствал добре.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът съобрази
следното:
Предявен е иск с правно основание по чл.45 ЗЗД. Съгласно чл.45 и сл. ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементите на който са: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинната връзка и вината, като последната се предполага
до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обезщетение се дължи за всички
вреди- имуществени и неимуществени, пряка и непосредствена последица от увреждане.
Съгласно изложените елементи от правопораждащия претенцията факт и при разпределение
на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да установи наличието на противоправно
действие или бездействие, предприето от ответника, което му е причинило вреда, както и
причинната връзка между двете. Ответникът е този който следва да докаже липсата на вина
в деянието му .
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданско- правните последици
от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца. По делото е изискано и приложено ***г. по опис на РРС, ведно с материалите,
събрани в досъдебното производство. Установява се, че наказателното производство е
приключило със споразумение, одобрено от съда и обективирано в протокол от съдебно
заседание. По този начин ответникът е признал вината си и се е установила неговата
съпричастност на към твърдените от ищеца неимуществени вреди. Безспорно ответникът е
извършил соченото деяние, които негови действия са подведени под наказателна
отговорност за съставите на престъпленията по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК и по чл.131,
ал.2, т.4 вр. с чл.130, ал.2 от НК. Установиха се и нанесените телесни увреждания на ищеца
от удара. С непристойното си поведение, отправените закани за саморазправа с думите ”Еи
сега ще видите, ще Ви счупя носовете” и ”Ще ви счупя носа”, са довели до уронване на
престижа и авторитета на ищеца в качеството му на орган на власт, комуто гражданите
дължат нужното уважение и съдействие. Ответникът не се е смутил, дори и от присъствието
на другите полицейски служители. Дързостта, която е проявил с това си поведение, сочи
единствено на несъобразяване с реда и общественото спокойствие и с неподчинение спрямо
органите на реда, които са се отзовали на подадения сигнал. По тези съображения, съдът
приема, че поведението на ответника се явява противоправно. По изложените по-горе
съображения, се доказва и причинната връзка между деянието, извършено от ответника и
настъпилите за ищеца вреди. Вследствие неправомерното поведение на СТ. КР. КР., ищецът
е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки, страдания и
4
физически дискомфорт, както и имуществени такива, изразяващи се в съдебно-деловодни
разноски, направени от пострадалото лице по ***г. по описа на РРС. Настъпилите за ищеца
вреди се явяват закономерна и логична последица от действията на ответника. Освен
изразеното съгласие и признание на вина в наказателното производство, ответникът отново
направи признание за виновността си. Предвид изложеното съдът счита, че са налице всички
елементи от състава на чл.45 от ЗЗД, който поражда правото на ищеца да претендира
обезщетение.
При преценка на размера на дължимото обезщетение и на основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД
и чл. 52 ЗЗД, съдът го определя, вземайки предвид всички установени по делото факти и
обстоятелства, които определят тежестта на понесените неимуществени вреди, неговите
последици за личността на пострадалото лице, което в качеството си на полицейски
служител е претърпяло лека телесна повреда, нанесена публично от ответника и му е
отправяна закана за саморазправа. Негативните преживявания на ищеца са продължили
дълго време, според разпитаните двама свидетели. Ответникът е нанесъл лека телесна
повреда на ищеца в качеството му на полицай. Този инцидент е предизвикал в ищеца
чувство, освен на физически дискомфорт, но и на емоционален такъв. Той е изпитвал дълго
време болка, имал е затруднения в говор, преглъщане на храна и напитки. Възстановявал се
е физически от травмата известен период от време и белезите му са били видими, както за
колегите, така и за семейството му, на което е причинил тревога от този му вид. Съдът
приема, че предвид начина на случилото се, а именно ударът е нанесен пред граждани и
колеги на ищеца, това е предизвикало чувство на унижение, възмущение и срам. Безспорно
ударът с юмрук е действие, което уронва честта и достойнството на всеки един човек, без
значение от социален статус и обществена функция, а по отношение на полицейски орган се
окачествява като поведение, с което грубо се нарушава общественият ред и се изразява явно
неуважение към обществото. Отправените от ответника заплахи по адрес на ищеца на
публично място демонстрират незачитането на обществения ред. Съдът намира, че
поведението на ответника е довело до уронване престижа на ищеца пред неговите колеги. И
двамата разпитани по делото свидетели, заявиха, че колегите на ищеца са го подигравали за
случая и са се шегували. Това довело до желание на ищеца да се оттегли от работата на
улицата и е дало отражение в неговия професионален живот.
При така установеното – доказаните като обективни факти претърпени травми; срока
на възстановяване на ищеца; първоначалната болка изпитана от него, физическият и
емоционален дискомфорта, който е търпял дълго време, съдът приема, че по справедливост
ответникът дължи на ищеца парично обезщетение в размер на 2 500 лева. Ответникът
дължи на ищеца и разноските, направени в наказателното производство, представляващи
адвокатско възнаграждение на упълномощения повереник, в размер на 150.00 лева., както
и сумата от 7.80 лв., представляваща заплатена държавна такса за снабдяване с документи
по ***г. на РРС.
На основание чл.78 ал.1 ГПК направените от ищеца разноски за адвокатско
5
възнаграждение и депозити за свидетели следва да се заплатят от ответника, предвид
уважаването на иска в пълен размер, а именно - сумата от 550.00 лв.
На основание чл.78, ал.6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК в тежест на ответника е
държавната такса в размер на 106.31 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 235 ГПК, Русенски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. КР. КР., ЕГН **********, с адрес: гр.Русе, *** да заплати на Н. ИВ. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ****, сумата от 2 500.00 лв. / две хиляди и петстотин
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, причинено на 07.01.2020г. в гр. Русе от ответника, изразяващи се в: нанесена
лека телесна повреда, при която са получени уврежданията- кръвонасядания, отток и
повърхностно нараняване на лигавицата на горната устна, кръвонасядане на лигавицата на
долната устна, които се преценяват в медико-биологичния признак- болка и страдание, без
разстройство на здравето; накърняване на честта и достойнството му като полицейски
служител, вследствие на телесната повреда, причинена при изпълнение на службата му като
охрана на обществения ред, уронване на престижа му като орган на реда, пред обществото и
колегите му и оправените закани за саморазправа”Ей сега ще видите, ще Ви счупя носовете”
и ”Ще ви счупя носа”, ведно със законната лихва от 07.01.2020г до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 157.80 лв./сто петдесет и седем лева и осемдесет
ст./ - представляваща имуществени вреди – разноски по ***г. за адвокатско възнаграждение
и заплатена държавна такса за преписи от документи.
ОСЪЖДА СТ. КР. КР., ЕГН **********, с адрес: гр.Русе, *** да заплати на Н. ИВ. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ****, сумата 550.00лв. /петстотин и петдесет лева/,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА СТ. КР. КР., ЕГН **********, с адрес: гр.Русе, *** да заплати по сметка на
РРС сумата 106.31 лв. /сто и шест лева и тридесет и една ст./ , представляваща държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6