№ 260134 / 13.5.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 13.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.…….…...трети наказателен състав в публично заседание на 05 април................................……..………….……………………
през две хиляди двадесет и първа година.......….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова..........................……....……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от съдията Цветкова.............................................…...…...АН дело 1575 по описа
за 2020г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 32-0000086/ 22.04.2019г. на Началник ОО „АА”-Монтана в ГД „АИ”-Монтана /сега Регионална дирекция „АА” – Враца, ОО”АА”-Монтана/ на В.П.Р. xxx е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000.00лв. на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.П.Р., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание редовно призован не се явява.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 28.03.2019г. около 14.00 часа на път ІІ – 81 район на КПП Ломско шосе, жалбоподателят В.П.Р., като водач на товарен автомобил „М. 1. Атего”, категория N 3 с рег. № XXXX , извършвайки превоз за собствена сметка /празен в момента на проверката/ по маршрут София – Видин – София, бил спрян за проверка от свидетелите Л.С.К. и К.Й.Я.. В хода на извършената проверка било установено, че жалбоподателя Р. извършва превоз за собствена сметка видно от представената Заповед № 185/28.03.2019г. /не представена по делото/ с превозвач „И. К. Е. гр.Костинброд, представлявано от Я. С., като в момента на проверката жалбоподателя Р. не представя заверено копие на Лиценз на Общността или удостоверение на МПС за обществен превоз на товари на територията на РБ в съответствие с чл.12б, ал.10 от ЗАвПр.
За установеното бил съставен АУАН, за това, че е нарушена разпоредбата на чл.18, т.6 от Наредба Н – 8/27.06.2008г. на МТ. Жалбоподателят Р. отразил в АУАН, че няма възражения.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение административно-наказващият орган издал атакуваното НП и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр в редакция ДВ бр.9 от 2017г. и преди изм. с ДВ бр.60/2020г. в сила от 07.07.2020г. му наложил съответното наказание.
Жалбоподателят навежда доводи, че “И. К. Е., разполага с договор за наем на МПС на процесното МПС, считано от 01.03.2019г. с лицензираната фирма „. К. Т. 2.“ ООД. Към момента на проверката водачът бил представил погрешно издадена заповед от името на фирмата собственик на автомобила, вместо от името на лицензираната фирма. В последствие е представена и коректна заповед на имейла на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Монтана.
Съдът намира тези възражения за неоснователни по следните мотиви:
Безспорно е установено, че „. К. Т. 2.” ООД разполага с лиценз на Общността № 13605 със срок на валидност до 08.07.2025г., на контролния орган било предоставено заверено копие към лиценз на Общността с № **********, копие, от което е представено по делото от жалбоподателя.
По делото е приложен и договор за наем от 01.03.2019г. сключен между “И. К. Е. и „. К. Т. 2.” ООД за процесното МПС. Това обаче се явява един частен документ и датата на сключване не може да се приеме за безспорно доказана.
Съдът неколкократно изиска от страните копие на Заповед № 185/28.03.2019г, но същата не бе представена по делото от жалбоподателя, а въззиваемата страна писмено отговори, че не е направено копие на същата от проверяващите.
Съдът обаче изиска трудов договор на водача на МПС и жалбоподател по делото В.Р.-арг.л.59 от делото, от която е видно, че същият е нает като служител /шофьор на товарен автомобил/ към “И. К. Е..
От така събраните по делото доказателства съдът намира, че жалбоподателя във връзка с изпълнение на трудовите си задължения към датата на проверката е управлявал товарен автомобил „М. 1. Атего”, категория N 3 с рег. № XXXX от името и за сметка на“И. К. Е.. Управляваният автомобил не е бил във владение на наемателя съгласно представения договор от 01.03.2019г. Представените лицензи касаят „. К. Т. 2.“ ООД, който във въпросния случай няма никакво отношение.
Видно от извадка на ИА „АА” раздел лицензи „И. К. Е. гр.Костинброд не притежава лиценз за обществен превоз на товари.
Съгласно чл.18, т.6 от Наредба Н – 8/27.06.2008г. на МТ (нова – ДВ, бр.14 от 2016г., изм., бр.98 от 2017г. , в сила от 1.01.2018г.) При извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи следните документи: заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република България в съответствие с чл.12б ал.10 от ЗАвтП.
От събраните по делото доказателства – писмени и гласни се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил визираното в АУАН и НП нарушение.
Видно от доказателствата по делото жалбоподателят Р., в качеството му на водач на 28.03.2019г. е извършвал превоз за собствена сметка по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗАвПр и чл.12б, ал.10 от ЗАвПр без редовно издаден лиценз извършвайки превоз за собствена сметка на „И. К. Е. гр.Костинброд, поради и което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр /в редакция след изм. с ДВ, бр.9/26.01.2017г. и преди изм. с ДВ бр.60/2020г. в сила от 07.07.2020г./, без да е правно възможно да се изменя НП.
Правилно е била ангажирана АНО на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП на жалбоподателя Р., тъй като тази санкционна разпоредба предвижда АНО за водача, а не за превозвача, за чиято сметка се е извършвал превоза. Обжалваното НП е издадено при действието на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр в редакцията му от ДВ бр.9/26.01.2017г. и преди изм. с ДВ бр.60/2020г. в сила от 07.07.2020г., като настоящия съд извърши проверка дали не се прилага чл.3, ал.2 от ЗАНН. Имайки предвид редакцията на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр и след изм. с ДВ, бр.60/2020г. в сила от 07.07.2020г., АНО на Р. не е отпаднала, респ. не са налице правни условия и за изменение на наложеното му административно наказание по размер.
Правилно административно наказващия орган не е приложил чл.28 от ЗАНН – според настоящия съд имайки предвид вида нарушение, свързано с извършване на вид превоз при липсата на издаден основен документ – лиценз, приложението на чл.28 ЗАНН би било правно необосновано.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 32-0000086/ 22.04.2019г. на Началник ОО „АА”-Монтана в ГД „АИ”-Монтана /сега Регионална дирекция „АА” – Враца, ОО”АА”-Монтана/, с което на В.П.Р. xxx е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000.00лв. на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: