№ 4538
гр. София, 22.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110151192 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от ЕМ. Б. ИЛ. против БГ П. ЕООД с искане
уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде възстановена на
заеманата от нея длъжност и да бъде заплатено обезщетение за времето,
през което е останала без работа. Ведно с исковата молба са представени
документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени
доказателства по делото. Направено е искане по чл. 190, ал. 1 ГПК.
Ответника в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на исковете.
По направените доказателствени и други искания:
Приложените към исковата молба документи следва да се приемат като
доказателства. Искането на основание чл. 190, ал. 1 КТ, формулирано от
ищеца следва да бъде конкретизирано.
На основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК с настоящето определение съдът
съобщава на страните доклада си по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 7
март 2022 г. от 11:20 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства както са описани в тях.
УКАЗВА на ищеца да посочи фактите, които ще доказва с трудовото си
досие и да обоснове нуждата от изискването му.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД по делото, както следва:
Делото е образувано по искова молба от ЕМ. Б. ИЛ. против БГ П. ЕООД
1
с искане уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде възстановена
на заеманата от нея длъжност и да бъде заплатено обезщетение за времето,
през което е останала без работа. Ищцата твърди, че по силата на трудов
договор № 004 от 09.12.2019 г. била назначена в ответното дружество с
последно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева. Със Заповед
№ 001.004 от 12.08.2021 г. трудовото отношение било прекратено. Като
основание в заповедта била посочена разпоредбата на чл. 328, ал. 1 КТ, а в
допълнително представеното предизвестие била посочена разпоредбата на чл.
328, ал. 1, т. 1 КТ – при закриване на предприятието. Ищцата твърди, че тази
хипотеза не била осъществена и нямало закриване на предприятието. Твърди,
също така, че с Експертно решение № 2430 от 20.12.2018 г. на ТЕЛК била с
призната 60% трайно намалена работоспособност. Моли съда да признае
прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно и същото да бъде
отменено, да бъде възстановена на работа и да бъде заплатено обезщетение
за оставане без работа за периода от 12.08.2021 г. до 12.02.2022 г. в размер на
3900 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2021 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието
на трудово правоотношение с ищеца на длъжността „Касиер“ и
прекратяването на същото. Счита, че заповедта била законосъобразна.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение било в
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а посоченото в заповедта основание
било техническа грешка, която, според ответника, не засягала
законосъобразността на самата заповед. Твърди, че с цел подобряване
ефективността на работата, било въведено изискване за владеене на
английски език, на което ищцата не отговаряла. Новият служител, назначен
на тази длъжност, отговарял на новите изисквания на работодателя и това
довело до подобряване на работата. Новите изисквания за изпълнение на
длъжността били законосъобразно утвърдени от работодателя преди
издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Работодателят не бил уведомен за наличието на основание за специална
защита по чл. 333, ал. 1 КТ, тъй като служителката не го била уведомила за
издаденото експертно решение. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски.
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
КТ. Съдът обявява за безспорни между страните фактите че ищцата е била
служител към ответника на длъжност касиер на основание трудов договор №
004 от 09.12.2019 г., с последно трудово възнаграждение в размер на 650 лева,
като трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № 001.004 от
12.08.2021 г. С оглед задължителната тълкувателна практика в тежест на
ищеца е да докаже, че след процесното уволнение е останал без работа. Не са
представени доказателства за установяване на този факт. В тежест на
ответника е да докаже, че е утвърдил нови изисквания за заемане на
длъжността касиер, в които да се включва изискването за владеене на
английски език на ниво В2. Не са представени доказателства за
установяване на този факт.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
2
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3