О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1156 Година 2017,21.11. Град Бургас
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На двадесет и първи ноември Година две хиляди и седемнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова
– Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 83 по
описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано въз
основа на подадена искова молба от
„Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК:********* подписана от пълномощника и съдебен адресат адв. Я.Д.
с адрес *** срещу „Информа-прес“
ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:гр. Бургас, ул. „Места“
№ 46, ет. 1, ап./офис 2 с искане да се приеме за установено, че „Информа-прес“ ЕООД
дължи в качеството на солидарен длъжник
на кредитополучателя Свилен Иванов Иванов
по договор за банков ипотечен кредит № 559/22.02.2008г. на „Уникредит
Булбанк“ АД сума в общ размер от 39 440,78евро, както следва: 34 367,
96 евро – главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума от 27.05.2016г. до изплащане вземането; 5 072,82евро –
договорна лихва за периода 15.04.2015г. до 26.05.2016г.; 1542,79лева – разноски
за платена държавна такса по ч.гр.д. № 3014/2016г. по описа на РС-Бургас и
сумата от 2 024,51 с ДДС – адвокатско възнаграждение по заповедното дело;както
и обща сума от 4955,81 лв.,формирана като сбор от следните разноски за
настоящото първоинстанционно производство: 3413,02лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение за исковото производство и 1542,79лв. – държавна такса.Представя
и ангажира доказателства.
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към разглеждане на делото в открито съдебно заседание следва да
извърши предвидената в чл. 374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито
заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При проверка на редовността на
разменените книжа съгласно предл.1 на изр.1, ал.1 на чл. 374 от ГПК, съдът
констатира следното: За разглеждането на настоящите искове с оглед предмета им-установяване
на вземания въз основа договор за кредит, представляващ абсолютна търговска
сделка и счетоводни извлечения, предмет на заповед за изпълнение ,издадена по реда на т. 2 на чл. 417 от ГПК, е
въведено нарочно особено исково производство
в глава 32 на, Част
ІІІ на ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този
особен исков процес на ГПК. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на
ГПК към нея за предявяването й, е редовна съобразно чл. 127 и чл.
128 от ГПК.Осъществена е двойна размяна на книжа по чл.367 и сл. от ГПК,като в
срок са депозирани писмен отговор,допълнителна искова молба и допълнителен
отговор.При това положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са
съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково
производство по търговски спорове.
При проверка на допустимостта на
предявените искове съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК съдът
констатира следното: Обективно съединените искове, предмет на настоящото дело,
са подсъдни на съдилищата, като е налице
правен интерес от предявяването им
пред съда, тъй като се твърди наличие на издадена заповед за изпълнение
на основание чл. 417, т. 2 ГПК. За предявяването на специалния установителен
иск по чл. 422 ГПК необходима и задължителна предпоставка е по издадена заповед
за изпълнение да е подадено възражение от длъжника по чл. 415 ГПК, което е
сторено в срок. Исковата молба е подадена в едномесечния преклузивен срок,
както и съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и чл.
108 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на главния иск.
Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което твърди, че е кредитор,
предприел действия за принудително събиране на вземането си по облекчения ред на заповедното
производство, в което обаче ответникът е подал своевременно възражение. Исковете
са насочени срещу длъжника
„Информа-прес“ ЕООД по заповедното
производство, за който се твърди, че нарушава материални субективни права на ищеца,
като неоснователно отказва изпълнение. В началото на писмения
отговор,ответникът е заявил,че счита
претенциите за недопустими и
неоснователни,поради което намира,че следва да се отхвърлят като такива,а
в края му моли съда да отхвърли предявения иск като недопустим и да прекрати
производството по делото,алтернативно моли да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.Тъй като, въпреки тези изявления ответникът в изложението си не е направил изрично разграничение на доводите и възраженията си като такива по допустимостта на
производството и по основателността на претенциите съдът намира,че е
предоставил нему да прецени ,кои да отнесе към допустимостта и кои към
основателността.В настоящия случай ,по същество, цялото изложение в писмения отговор е основано на доводи и
възражения ,свързани и се отнасят до съществуването на материалните субективни
права ,обективирани в заповедта за изпълнение,а не до съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск,поради което и и те са такива по
съществото на спора и по тях съдът дължи произнасяне в съдебно решение. Не са
констатирани служебно от съда отрицателни процесуални предпоставки или липса на
положителни процесуални предпоставки, водещи до извод за недопустимост на
предявените искове.При това положение предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира,
че ще следва да пристъпи към насрочване на
делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД с
ЕИК:********* чрез пълномощника и
съдебен адресат адв. Я.Д. с
адрес *** е предявил обективно кумулативно съединени искове против „Информа-прес“
ЕООД с ЕИК:********* за
установяване,че ответното
дружество му дължи в качеството на
солидарен длъжник на кредитополучателя Свилен Иванов Иванов и
солирадно с него следните суми в общ
размер от 39 440,78 евро по договор за банков ипотечен кредит №
559/22.02.2008г.: 34 367, 96 евро – главница по договор за банков кредит,
ведно със законната лихва върху горепосочената сума от 27.05.2016г. до
изплащане вземането; 5 072,82евро – договорна лихва за периода
15.04.2015г. до 26.05.2016г.; 1542,79лева – разноски за платена държавна такса
по ч.гр.д. № 3014/2016г. по описа на РС-Бургас и сумата от 2 024,51 с ДДС
– адвокатско възнаграждение по заповедното дело,за които е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК под
№ 1651 от 02.06.2016 год. и
изпълнителен лист под № 2739 от 03.06.2016 год. по ч.гр.д.№ 3014 по описа за
2016 год. на Районен съд гр.Бургас ;както и обща сума от 4955,81 лв.,формирана
като сбор от следните разноски за настоящото първоинстанционно производство:
3413,02лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за исковото производство и 1542,79лв.
– държавна такса.Твърди, че на 22.02.2008г. е сключил договор за банков ипотечен
кредит за сумата от 40 000 лв. със
Свилен Иванов ,а ответното дружество е солидарен длъжник ,като срокът на погасяване е договорен на дата 15.02.2033г.Заявява, че дължимите
месечни вноски за периода от 15.04.2015г. до 15.09.2015г. не били платени в
срок, поради което считано от 15.10.2015г. дългът бил обявен за предсрочно
изискуем на основание чл. 16.2.2 от договора за кредит във вр. с чл.60,ал.2 от
ЗКИ. Посочва, че на 25.01.2016г. до ответника била изпратена нотариална покана,
която била връчена на 20.04.2016г. чрез управителя Георги Милков Гетов. След
уведомяването на ответника , на 27.05.2016г. е подал заявление по чл. 417 от ГПК, като дължимата сума към този момент била 39 440,78евро, от която
34 367,96евро-неизплатена главница, 5 072,82евро-договорна лихва за
периода от 15.04.2015г. до 26.05.2016г. Издадени са били заповед за изпълнение и изпълнителен
лист ,които са били и поправени по
надлежния ред,поради допусната грешка.Възражение против тях е депозирало само ответното
дружество.,поради което установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен само
срещу него. Представя и ангажира доказателства.
Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД е
предявил при условията на обективно съединяване установителни претенции с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът „Информа-прес“ ЕООД,ЕИК
********* счита исковата претенция за
недопустима и неоснователна. Оспорва предпоставките за издаване на заповедта за незабавно изпълнение
и изпълнителния лист,като се позовава на
недостатъци на документа,наименуван „извлечение от сметка“-неяснота относно
съществени елементи,които го правят негоден да послужи за несъдебно
изпълнително основание в производството по чл.417 от ГПК по т.2. Също така се
твърди, че нотариалната покана, адресирана до Свилен Иванов и „Информа-прес“
ЕООД не е била надлежно връчена на
двамата длъжници,като се оспорват действията на нотариуса в тази
насока.Подробни съображения се развиват по отношение на физическото лице Свилен
Иванов. Счита за недопустимо
предсрочната изискуемост на вземането да се обявява със задна дата за
произволен период от време. Излага подробни доводи в тази насока. Оспорва представителната власт на лицето, от което
изхождала нотариалната покана. Оспорва се представения с исковата молба
погасителен план от 22.02.2008г., като се твърди, че никога не е подписван
погасителен план с банката, като се оспорва подписа, положен от името на
кредитополучателя Свилен Иванов Н.. Посочва се, че погасителният план не бил
подписан от солидарния длъжник „Информа-прес“ ЕООД, поради което не обвързвал
дружеството, като оттук се твърди, че падежът на кредитното задължение все още
не бил настъпил и длъжникът на бил изпаднал в забава. На следващо място се
оспорва представения от банката лихвен лист от 30.01.2017г. като сочи,че в него
има съществени разминавания с
публикувани на конкретно посочена
интернет страница данни.Отчита разминавяне
с данни и в друг представен от банката документ –платени от длъжниците
суми и усвоени такива от банката за
погасяване на кредитните задължения.Оспорва претенциите като завишени
и по размер. Въвежда твърдения за нищожност на клаузи от договора за
кредит,като счита,че той попада под закрилата на ЗЗП.Позовавайки се на качества
на кредитополучателя , на целите на кредита и на характера на представените при
сключването документи-типови образци ,развива съображения за характера му на
потребителски такъв.Развива съображения за
наличие на няколко неравноправни клаузи,които водят до нищожността
им.Счита,че при приложението на
неравноправната клауза на т.11.1.3, раздел II от договора за банков кредит №
559/22.02.2008г.-нищожна на основание чл.146,ал.1 от ЗЗП,лихвата за редовна главница по кредита
неоснователно е била завишена със сумата от 9936,90 евро.Намира,че с тази сума е следвало да бъде намалена
главницата по процесния договор за кредит. Смята за нищожни и клаузите на т.
4.2 и т. 4.3. от процесния договор за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД като накърняващи добрите нрави,както и противоречащи на две Директиви,които посочва.Като краен резултат от горните
твърдения,заключава,че претендираните
лихви по горните текстове на договора не
се дължат. Счита,че нередовна,поради неидндивидуализираност на претенцията за
договор на лихва в размер на 5072,82 лв. Моли за отхвърляне на предявените
искове.При условията на евентуалност предявява следните искове:да бъде обявена
нищожност на т.11.1.3 от раздел ІІ от договора за банков кредит като
неравноправна клауза на основание чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД във вр. с
чл.143,т.10,т.12 и т.13във вр. с чл.146 от ЗЗП;да бъде обявена нищожност на
т.4.2 и 4.3. от договора за банков кредит на основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД като накърняваща добрите
нрави,евентуално на основание чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.143,т.5
във вр. с чл.146 от ЗЗП.В заключение, в случай, че съдът уважи исковите
претенции на ищеца и уважи възраженията на ответника за нищожност на клаузите
на договора, ответникът „Информа-прес“ ЕООД прави възражение за прихващане с
платените в повече суми за лихви, които намира платени без основание, поради
което счита,че подлежат на връщане,
ведно със законната лихва.Представя и ангажира доказателства.
Възраженията на ответника за
недействителност са с правно основание в
чл. 26, ал. 1, предл. 3 и предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП. Възражението
на ответника за прихващане е с правно основание чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД.
Ответникът моли във връзка с
предявените искове за прогласяване на недействителност на договорни клаузи,да
бъде конституиран Свилен Иванов
Иванов в производството по настоящото
дело ,тъй като е страна по процесния
договор за банков кредит.
Ищецът е депозирал допълнителна
искова молба. Счита за неоснователно оспорването на редовността на извлечението от
счетоводните книги като аргументира
извода си,че то удостоверява наличието на изискуемо и ликвидно вземане на
банката. За неоснователно се счита и твърдението, че ответникът „Информа-прес“
ЕООД и не бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост,като се сочи,че
управителят му лично е получил нотариалната покана,съдържаща това изявление.
Навеждат се доводи, че възражението за ненадлежно уведомяване на
кредитополучателя Свилен Иванов е несъстоятелно и неотносимо, тъй като искът
бил заведен единствено срещу „Информа-прес“ ЕООД, а по отношение на Свилен Иванов, заповедта за незабавно
изпълнение била влязла в сила.Намира за недопустими всички възражения от името на Свилен Иванов,поради това,че той
не е страна по настоящото дело. Смята за надлежно обявена предсрочната
изискуемост на дълга,като привежда доводи.Оспорват се и възраженията на
ответника относно автентичността на представените от ищеца документи, както и
твърденията за неравноправни клаузи в договор за кредит,като се аргументира ,че
договорът няма характер на потребителски такъв.Сочи,че условията на банката са били предоставени на
ответника ,той е дал съгласие за едностранно изменение на размера на годишния
лихвен процент,клаузите са ясни.Оспорва твърденията за нищожност на клаузата на
т.4.3 като сочи,че лихвата там има характер на наказателна лихва за
неизпълнение на падежа на задълженията
за главница и лихви,като времето,през което ще се начислява,зависи
изцяло от волята на длъжника.Навеждат се твърдения за неоснователност на
възражението за прихващане на платените въз основа на договора за кредит лихви.Конкретизира
се претенцията за сумата от 5072,82 евро.
Ответникът „Информа-прес“ ЕООД е
представил допълнителен отговор. Доконкретизира твърденията си, свързани с момента
на предсрочната изискуемост, неравноправност на клаузите за лихва.Преповтаря
част от твърденията и доводите
,направени в писмения договор.Намира ,че между претенцията за договор на лихва
и размера на тази по заповедта липсва идентичност,поради което първата счита за
недопустима.Поддържа предявените с първоначалния отговор искове,възражението за
прихващане и искането за конституиране на Свилен Иванов. Представя и ангажира
доказателства.
Евентуалните изявления на ответника
„Информа-прес“ ЕООД,инкорпорирани в края
на писмения отговор,съдът намира,че представляват по същността си предявени при
условията на евентуалност насрещни искове за обявяване частична нищожност на три клаузи от договора
за банков кредит : т.11.1.3, раздел II -като неравноправна на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 143, т. 10, т. 12 и т. 13, във вр. с чл.
146 от ЗЗП; и т. 4.2 и т. 4.3. –главно като
накърняващи добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и евентуално като неравноправни на основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 143, т. 5, вр. с чл. 146 от ЗЗП.
Съдът счита така предявените евентуални насрещни искове за
недопустими,поради това,че „Информа-прес“ ЕООД чрез тях упражнява чужди материални права-тези
на кредитополучателя-физическо лице,без да са налице условията на чл.26,ал.2 от ГПК за това.Право на иск за прогласяване
на нищожност-пълна или частична,на договор имат
само страните по правоотношението,не и третите за него лица.В настоящия
случай от съдържанието на договора за банков кредит № 559 от 22.02.2008 год. е
видно,че ответното дружество не е страна
по главното правоотношение,тъй като няма
качеството кредитополучател,нито е носител на правата на такъв-кредит нему не
се предоставя ,т.е. той няма право да получи,да усвои или
ползва сумите по кредита.По
договореността той има качеството на солидарен длъжник,както изрично е посочено това
му качество т.е.той се е съгласил
да поеме задължението на кредитополучателя и да отговаря за него и заедно с
кредитополучателя като солидарен длъжник.При това положение въпреки,че фигурира
като участник в договора за банков
кредит,той е страна в обезпечаващата
изпълнението на задължението по главното правоотношение договореност.При това положение с право на иск за прогласяване на нищожносттта-пълна или
частична,на главното правоотношение между банката и кредитополучателя , той не
разполага.При предявен обаче срещу него иск за изпълнение на задължението,респ.
за установяване съществуването на задължението,той може да се защити
с
друг процесуален способ-възражения ,които могат да се базират и върху валидността на
възникване на самото
главно правоотношение по кредита или на отделни клаузи от
него.С оглед на изложеното по-горе насрещните искове като недопустими,поради
липса на условията по чл.26,ал.2 от ГПК,не
следва да бъдат приемани за
разглеждане,а съдът
ще следва да разгледа твърденията за нищожност на отделни текстове под формата на възражение
на ответника срещу основателността на исковата претенция. Така ,без да се
нарушава принципа,залегнал в разпоредбата на чл.26,ал.2 от ГПК,с оглед на
безспорното обстоятелство,че кредитополучателят Свилен Иванов не е възразил
срещу заповедта и тя е стабилизирана за него/налице е забрана за преразглеждане на
стабилизирания с влязлата в сила заповед за изпълнение въпрос относно
дължимостта на вземанията по договора за банвков кредит в отношенията
банка-кредитополучател/, ответникът „Информа-прес“ ЕООД би могъл да защити
правата си в рамките на настоящия висящ процес.
Съдът намира,че следва да откаже и поисканото от ответника конституиране на Свилен Иванов Иванов в настоящия
процес,обосновано с израза “…с оглед на предявените искове за прогласяване на недействителност
на договорни клаузи“.Така заявеното искане потвърждава извода за
недопустимостта на насрещните искове-цели се защита на чужди права,при това
след като носителят им е пропуснал
своевременно да ги осъществи и това му бездействие е довело до стабилизиране на
съдебен акт,поради което те са
преклудирани.
По делото не е налице признание
на права.Признават се следните обстоятелства: между ищеца „Уникредит Булбанк“
АД от една страна като банка и Свилен
Иванов Иванов като кредитополучател е бил сключен договор за банков кредит №
559 на 22.02.2008 год. с размер на
кредита от 40000 евро със съдържанието
на листи от 18 до 20 вкл.,съгласно
който „Информа-прес“ ЕООД с ЕИК
********* е солидарен длъжник ;кредитът
е усвоен;в заповедно производство,за което е било образувано
ч.гр.д.№ 3014 по описа за 2016 год. на Районен съд гр.Бургас, ищецът се
е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на
документ-извлечение от сметка при обявена предсрочна изискуемост по чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя и
солидарния длъжник;възражение в срок срещу заповедта е депозирал само
солидарния длъжник.
Доказателствена тежест:
Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД носи
тежестта при условията на пълно и главно доказване да установи следните
обстоятелства: датата,на която е настъпила обективната предпоставка за упражняване на правото на
банката да обяви предсрочна изискуемост
на кредита съгласно краузите на договора;датата,на
която кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем и на която ответникът „Информа-прес“ ЕООД е бил уведомен за
предсрочната изискуемост;размерът на
дължимата главница и договорни лихви за
периода 15.04.2015 год. -26.-5.2016 год.,както и компонентите ,от които
претендираните за периода договорни лихви се състоят и техния размер за
периода,след настъпването,респ. след обявяването на предсрочната изискуемост;
Ответникът „Информа-прес“ ЕООД
носи тежестта да установи при условията
на пълно и главно доказване:размера и
вида на лихвите,които счита,че е следвало да бъдат начислявани от банката по конкретния кредит,включително и
при положение,че се установи,че уговорката на т.11.1.3 от раздел ІІ от договора
е нищожна на посоченото основание в писмения отговор; размера на недължимо платените от него лихви
по договора за кредит за периода от 28.11.2008г. до 15.10.2015г., както и
предпоставките за извършване на прихващане.
Страните заявяват, че сочат
доказателства за всички твърдени от тях факти.
Съдът намира
направените от страните доказателствени искания – за приемане на представени от
тях при предварителната размяна на книжаискова и допълнителна искова
молби,както и писмен отговор, писмени доказателства, за относими към предмета
на делото, тъй като посредством тях те заявяват, че ще установяват твърдените от
тях факти,за които носят доказателствена тежест.По приемането на приложените
към допълнителния отговор писмени доказателства съдът ще се произнесе след като предостави възможност на ищеца за запознаване с това искане и предоставяне на становище по него. Несъстоятелно
е твърдението на ищеца,че приложените към писмения отговор книжа на листи от 70
до 76 вкл. не отговарят на изискванията
на закона за писмени доказателства,поради което не следва да бъдат приемани.От
разясненията в точки 2 и 3 в края на
писмения отговор е видно,че така приложените книжа представляват възпроизведени
на хартиен носител като преписи,заверени
при това от адвокат,т.е. по реда на чл.32 от Закона за адвокатурата, данни,находящи се на интернет страници на
конкретно посочени автори на информацията в тях.При това положение те отговарят
на изискванията на чл.183 от ГПК-хартиения носител е заверен,при това от
адвокат. Ищецът с исковата си молба е отправил искане за прилагане на ч.гр.д. №
3014/16 по описа на БРС, което е извършено с нарочно разпореждане и към
настоящото дело е налице приложено копие от всички книжа ,находящи се в досието
на ч.гр.д. № 3014/16 по описа на БРС.
Ищецът е поискал да
бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза с посочени въпроси в исковата
молба,допълнени с въпроси в допълнителната искова молба. Ответникът от своя страна поставя въпроси в своите
отговори.Съдът намира,че следва да допусне извършването на поисканата
експертиза,като към момента й възложи всички поставени от страните задачи,с
изключение на тези формулирани в допълнителния отговор.Въпросите си страните са
формулирали съобразно заетата от тях защитна позиция и въведените фактически
твърдения, като част от тях са относими
към изчисленията,които вещото лице следва да извърши и подлежат на доказване с други доказателствени средства.При това
положение за пълно и цялостно изясняване на спора от фактическа страна е
необходимо да бъдат възложени за изпълнение всички посочени по-горе
въпроси.По възлагането и на формулираните такива в допълнителния отговор съдът ще се произнесе след като предостави
възможност на ищеца да се запознае с тях и допълнителния отговор и изрази
становище –аналогично на произнасянето по отношение на писмените доказателства
,приложени към допълнителния отговор.
Следва да се уважи искането на „Информа-прес“ ЕООД, банката да бъде задължена
да представи документите, посочени от „Информа-прес“ ЕООД в отговора на исковата молба от т.1 до
т.7 вкл., тъй като в допълнителната искова молба подробно са
разяснени причините,поради които тези
доказателства за нужни за защитната теза на ответника –в подкрепа на възраженията за нищожност на клаузи от
договора и за оспорване на размера на дължимите лихви по кредита.Съдът намира
за ненужно задължаването на банката да
представи и документа по т.8 в оригинал,тъй като е безспорно между страните,а
това е видно и от документа,който има характер на частен такъв,че той не е подписван от ответното дружество. Не следва да се уважа
искането по т.9 – представянето на пълномощните, посочени в нотариалната покана,
тъй като по въпроси за
представителството може да се позовава единствено представлявания или неговите
правоприемници, а не трети лица– в този смисъл т. 2 на ТР 5/2014г. от
12.12.2016г.Насрещната страна по правоотношението,осъществено с представителство се явява именно такова
трето лице.
Съдът намира за ненужен и
недопустим разпита на свидетели за посочените в допълнителния отговор
обстоятелства-заявените факти са или ирелевантни за спора,или установяването им става само с писмени доказателства.
По изложените съображения, на
основание чл.374 от ГПК и по
доказателствата съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НЕ ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявените насрещни искове при условията на евентуалност от
„ИНФОРМА-ПРЕС“ ЕООД с ЕИК:********* против „Уникредит Булбанк“ АД с
ЕИК:********* ,а именно:да се обяви т.11.1.3 от раздел II от договора за банков кредит №
559/22.02.2008г. за нищожна, като неравноправна клауза на основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.143, т. 10, т. 12, т. 13, във вр. с чл. 146 от
ЗЗП;да се обяви т.4.2 и т. 4.3 от договора за банков кредит № 559/22.02.2008г.
за нищожни като неравноправни, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл.143, т. 5, във вр. с чл. 146 от ЗЗП и при условията на евентуалност –
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД като накърняващи добрите нрави.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на „ИНФОРМА-ПРЕС“ ЕООД да бъде конституиран Свилен Иванов
Иванов в производството по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 18.12.2017
год. от 10,15 часа, за която дата и час
да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
съдържащо и проект за доклад, а на ищеца и преписи от допълнителния отговор на
ответника.
ПРИЕМА всички представени от страните писмени доказателства,приложени
към исковата молба,писмения отговор и допълнителната искова молба.
ПРИЛАГА като доказателство папка
със заверени копия на всички книжа, образуващи досието на ч.гр.д. № 3041/16г. по описа на БРС, изпратени
от този съд.
ЗАДЪЛЖАВА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД да представи следните
документи: 1. Условия на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД по кредитите на физически лица,
действия към момента на сключване на процесния договор за банков кредит; 2.
Протокол № 38/14.10.2008г. на УС на „Уникредит Булбанк“ АД; Протокол №
40/22.10.2008г. на УС на „Уникредит Булбанк“ АД; Протокол № 9/26.02.2009г. на
УС на „Уникредит Булбанк“ АД; Протокол № 14/01.04.2009г. на УС на „Уникредит
Булбанк“ АД; Протокол № 25/05.06.2009г. на УС на „Уникредит Булбанк“ АД;
Протокол № 11/10.03.2010г. на УС на „Уникредит Булбанк“ АД;
ОТХВЪРЛЯ искането за задължаване на„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД да представи погасителен план от
22.02.2008г. – оригинал,както и пълномощни, посочени в нотариалната покана от
14.01.2016г. на „Уникредит Булбанк“ АД.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачите, поставени от „Уникредит
Булбанк“ АД и „Информа прес“ ЕООД в исковата молба, отговора на исковата молба
и допълнителната искова молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Тодор Пенчев Стефанов.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за тази експертиза
в размер на 600 лв., платими от
„Уникредит Булбанк“ АД и „Информа прес“ ЕООД по 300 лв. в двуседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение по депозитната сметка Бургаски
окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ответното дружество за допускане до разпит на свидетели за
установяване на обстоятелствата,посочени в допълнителния отговор.
ДАВА на
ищеца двуседмичен срок от получаване на препис от допълнителния отговор с
приложения да се запознае с него и да изрази писмено становище по исканията за
приемане на приложените към него писмени доказателства и за възлагане на
формулираната в него допълнителна задача на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза.
Определението, в частите му ,в
които не са приети за разглеждане
насрещни искове при условията на евентуалност и е оставено без уважение
искането за конституиране на Свилен Иванов Иванов, подлежат на обжалване с
частна жалба пред Апелативен съд-Бургас в едноседмичен срок от получаване на
препис от определението, а в останалата
част е окончателно.
Съдия: