Р Е Ш Е Н И Е
№ 597 / 18.06.2020г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , VI граждански състав
на осми юни две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Пенка
Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 580 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.Р.Р. против Решение № 336/29.01.2020г., пост. по гр.д.№
18987/2019, ПРС, с което са постановени мерки за защита от домашно насилие като жалбоподателят Д. Р. е задължен да се въздържа
от извършване на такова по отношение на Т.В.Р. и малолетните им деца Е.Д.Р. и В.Д.Р.,
забранено му е да приближава жилището им, местоработата и местата за социални контакти
за срок от три месеца, като му е наложена и глоба в минимален размер.
Жалбоподателят поддържа, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, т.к. съдът не е установил правилно фактическата
обстановка, неправилно е интерпретирал събраните доказателства и не е проявил активност
за изясняване на обективната истина. Поддържа, че липсва изготвен социален доклад
по делото. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с
което остави молбата за защита от домашно насилие без уважение.
Въззиваемата страна Т.В.Р., лично и като
майка и законен представител на малолетните деца Е.Д.Р. и В.Д.Р. оспорва подадената
жалба. Поддържа, че същата е бланкетна, не съдържа никаква конкретика. Счита, че
постановеното решение е правилно и законосъобрани, т.к. съдът е преценил правилно
събраните по делото доказателства. Моли за потвърждаване на решението.
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник,
останал недоволни от атакуваното съдебно решение, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за
установено следното :
Обжалвано е решение, с което е уважена молба
за предприемане на мерки по ЗЗДН.
Легално определение за понятието
„домашно насилие” е дадено в чл.2 от ЗЗДН, съгласно който домашно насилие е
всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено спрямо лица, които се
намират в семейна или фактическа връзка
или между бивши съпрузи. По делото не е
спорно, че Т.Р. и Д.Р. са съпрузи и че
от брака си имат родени две деца – Е. и В..
Т.Р. твърди, че на 20.11.2019г. съпругът й Д.Р. е извършил актове на домашно
насилие против нея и в присъствието на децата. Влязъл в жилището им и започнал
да се кара с нея, да й иска пари, които според него трябвало да му върне,
блъскал я, взел ключа от фирмения им
автомобил. На скандала присъствали и децата, като се разплакали , а детето Е.
го умолявало да ги остави и че майка му ще даде парите. Заявява, че се страхува се за живота и
здравето си, както и за това на децата
си.
От значение за осъществяване на
хипотезиса на нормата за извършено домашно насилие е установяване на факта
налице ли е деяние, описано в чл.2 от ЗЗДН. Следователно в настоящият случай е
необходимо да се установи има ли осъществено психическо насилие на посочената дата, което да е извършено от соченото лице и в какво се е изразявало същото, за да се прецени дали следва да се приложат мерки за защита и се определи видът и размерът на същите.
За установяване на твърдените факти по
делото са събирани гласни доказателства. Разпитвани са свидетелите М. Т., брат на Т.Р., и Е. В., майка на Д.Р.
Свидетелят Т. твърди, че спрямо сестра
му е упражнявано насилие от страна на съпруга й Д.Р. многократно. За конкретния
случай твърди, че сестра му се обадила по телефона, като го поставила в режим
на високоговорител. Тя му обяснила за възникналия скандал и го питала какво да прави. В този момент се
чувал гласът на едно от децата – Е. Той я посъветвал да се обади на адвоката
си, а в последствие разбрал, че адвокатът е говорил с Д.Р. и му е обяснил, че
ако не напусне жилището ще трябва да потърсят помощ от полицията. С това
скандалът бил прекратен. Останалата част от показанията касаят случаи извън
процесния период, поради което и се явяват неотносими.
Свидетелката Е. В. твърди, че синът й
живее при нея след раздялата със съпругата му. Твърди, че той иска да общува с
децата си, но това става само след разрешение на майката. Според нея Р. не е заплаха за децата си, а
напротив – той се грижи за тях, води ги на училище и детска градина, излизат
заедно да спортуват.
Пред въззивната инстанция е представен
социален доклад, който поради обявеното извънредно положение от
13.03.2020г. е изготвен без беседа с
децата, а е проведена такава само с родителите. В доклада се излагат тезите на
двете страни по повод конфликта помежду им. Установява се, че в момента децата
се отглеждат от майката с помощта на родителите й, като бащата превежда
средства за издръжката на децата. Според социалния доклад подобряването и
поддържането на добри взаимоотношения между родителите ще е в интерес на децата
и ще им помогне по-добре и по-бързо да възприемат възникналите семейни
обстоятелства.
По делото е приложена и
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която Т.Р. декларира, че е
извършено домашно насилие над нея и децата, като описанието преповтаря
изложеното в молбата за защита.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че по делото
се установява да е извършван акт на домашно насилие от Д.Р. над съпругата
му Т.Р. и децата Е. и В. Р. Декларацията по чл.9 от ЗЗДН се ползва със
самостоятелна доказателствена сила, като и само тя е достатъчна да обоснове основателност
на молбата за защита. Тя обръща доказателствената тежест и
следва да бъде оборена от страна на сочения извършител. Тук е мястото да се отбележи,
че законодателят, въвеждайки доказателствена стойност на тази декларация, е разместил
доказателствената тежест в процеса по ЗЗДН, като при наличието на такава, на сочения
извършител се разпределя тежестта да докаже, че не е извършил деянието, съставляващо
акт на домашно насилие. В настоящия случай, обаче, събраните доказателства – показанията на
свидетеля М. Т., подкрепят изложеното в молбата за защита. За опровергаване на
твърденията в молбата за защита, респ. на изложеното в декларацията по чл.9 от ЗЗДН са събирани само гласни доказателства – показанията на свидетелката В.,
които обаче, не внасят съмнение в изложеното в молбата за защита, т.к.
свидетелката няма преки наблюдения нито от събитието на посочената дата. Тя
установява по скоро отношението на бащата към децата. Вярно е, че словестната
агресия не е била насочена към децата, но обстоятелството че те са присъствали
на разправията, предизвикана от бащата с майката , ги прави пострадали от
домашно насилие. Ето защо съдът намира, че с посочените гласни доказателства не
се опровергава изложеното в декларацията по чл.9 от ЗЗДН.
По своята същност психическото насилие е
форма на насилие, при което едно лице се отнася спрямо друго, пряко или косвено,
по начин, по който второто лице изпада в състояние на психологическа травма - тревожност,
депресия или пост-травматичен стрес. Видовете психично насилие могат да включват
вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение,
което може да намали самочувствието на жертвата на емоционално насилие, неговото
достойнство и трезво мислене. Така, повишаването на тон, буйстването, заплахите
отправени към него, съставляват акт на психическо насилие. Това поведение
поражда страх и тревожност у пострадалото лице. Подобно поведение категорично може да се квалифицира като
осъществяване на акт на психично насилие. Конкретни оплаквания, че извършеното
не е акт на психическо насилие, не са изложени във въззивната жалба. Очевидните
семейни проблеми между страните не могат да бъдат разрешени чрез подобно
поведение, а напротив – то само задълбочава и изостря конфликтите.
С оглед изложеното съдът счита, че
следва да се уважи молбата за защита от домашно насилие над Т.Р. и малолетните
деца Е. и В.. Съгл. чл.5 от ЗЗДН мерките за защита от домашното насилие са: - задължаване
на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; - отстраняване от съвместно обитаваното жилище за срока, определен
от съда; - забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата
и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок,
определени от съда; - задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани
програми; - насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване. В
случая съдът намира, че най-подходящи са първите три мерки – да се въздържа от
извършване на домашно насилие, да бъде отстранен от съвместно обитаваното
жилище и да му бъде забранено да приближава пострадалите. Срокът на мерките,
съгл. чл.5, ал.2 от ЗЗДН се определя от съда
и се налага за период от 3 до 18 месеца. В случая, с оглед конкретното
поведение на страните и при преценка на степента на извършеното, съдът намира, че срокът за който следва да
бъдат определени мерките за защита следва да е минимален от три месеца. Следва
да бъде наложена и санкцията , предвидена в чл.5, ал.4 от ЗЗДН – глоба в
минимален размер от 200лв.
Първоинстанцонното решение е
постановено в същия смисъл, поради което и следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще
следва да заплати на въззиваемата страна сторените в настоящето производство
разноски в размер на 300лв., заплатено адвокатско възнаграждение, намалено с
оглед направеното възражение за прекомерност и предвид ниската фактическа и
правна сложност на делото.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 336/29.01.2020г., пост.
по гр.д.№ 18987/2019, ПРС.
ОСЪЖДА Д.Р.Р., ЕГН **********,
да заплати на Т.В.Р., ЕГН **********, сумата от 300лв. разноски в
производството.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: