РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225000600322 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 09.08.2021г., постановена по НОХД № 94/2021г. по
описа на Специализирания наказателен съд гр.София, подсъдимият С. М. А. е
признат за виновен и осъден както следва:
1. в това, че на 04.10.2017г. в гр.* е отнел чужда движима вещ -
златен синджир с тегло 40 г, плетка „Панцер“, на стойност 3539,90 лв. от
владението на К. И. А., с намерение противозаконно да я присвои, като
употребил за това сила, поради което и на основание чл.198, ал.1 от НК е
осъден на три години лишаване от свобода, които да изтърпи при
първоначален „общ“ режим;
2. в периода 28.02.2018г. - 21.12.2019г. гр.*, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е
принудил К. И. А., чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята му
- да се разпореди с парични средства в полза на С. М. А., включващо
тринадесет деяния, придружени и със заплаха за убийство и с това на К. И. А.
1
са причинени значителни имуществени вреди в размер общо на 25 600 лв.,
поради което и на основание чл.214, ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а, ал.2, т.1
и ал.3, т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК е осъден на три години и шест месеца
лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален „общ“ режим,
както и глоба в размер на 4000 лв.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо
най-тежко наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от
свобода, които да изтърпи при първоначален „общ“ режим, към което е
присъединено и наказанието глоба в размер на 4000 лв.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият А. е бил
задържан, считано от 21.12.2019г. до 07.12.2020г. и от 15.01.2021г. до
07.06.2021г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение
„домашен арест“, считано от 08.06.2021г., като три дни домашен арест се
зачитат за един ден лишаване от свобода, до привеждане в изпълнение на
присъдата.
Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото в
размер общо на 5887 лв.
Срещу съдебния акт е подаден протест от Специализираната
прокуратура гр.София с оплакване за несправедливост. Излагат се доводи, че
наложените наказания на А. са несъответни на неговата деятелност, поради
което следва да бъдат завишени. Изразява се несъгласие и с приложението на
чл.59 от НК относно мярката за неотклонение „домашен арест“. Прави се
искане за изменение на присъдата, като се увеличат определените санкции
лишаване от свобода до предвидения от законодателя среден размер, а
глобата до 10 000 лв. Относно чл.59 от НК, два дни домашен арест да се
зачитат за един ден лишаване от свобода, до привеждане в изпълнение на
присъдата.
Съдебният акт на Специализирания наказателен съд гр.София се
обжалва и от адв.М.Д., повереник на частния обвинител К. И. А., като
незаконосъобразен, постановен в нарушение на закона. Предлага се
изменение на присъдата, като се увеличат наложените санкции лишаване от
свобода, до шест години и шест месеца за престъплението по чл.198 от НК и
2
до десет години за деянието по чл.214 от НК, както и се определи глоба в
подходящ размер. Претендират се и разноски.
Недоволен от присъдата е останал и подсъдимият А., която я обжалва
чрез защитника си адв.С.А., с възражения за неправилност,
незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост. Излагат се
съображения за допуснати процесуални нарушения. Иска се отмяна на
атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимият се
признае за невинен и оправдае по възведените обвинения. Алтернативно се
предлага изменение на присъдата, като се намали размерът на наложените
наказания лишаване от свобода с приложение на института на чл.66 от НК,
както и отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд.
По повод на горните протест и жалби е образувано ВНОХД №
5/2022г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд гр.София. С
определение № 163/08.07.2022г., постановено по същото дело, на основание
чл.42 ал.2 от НПК вр. параграф 51 от ЗИДЗСВ въззивният съд е прекратил
производството по ВНОХД № 5/2022г. по описа на Апелативния
специализиран наказателен съд гр.София и го е изпратил по подсъдност на
Апелативен съд гр.Пловдив.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
гр.Пловдив поддържа протеста и намира, че следва да бъде уважен.
Частният обвинител А. не упражни лично правото си на защита. Чрез
неговия повереник пледира за изменение на присъдата съобразно изложеното
в жалбата. Претендират се и разноски.
Подсъдимият А. и неговият защитник поддържат жалбата и
изложените в нея съображения и алтернативни искания.
Подсъдимият, в последната си дума, моли за справедливо наказание.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в протеста
и жалбите и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда
изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за
установено следното:
Протестът и жалбите са процесуално допустими, тъй като са
подадени в срок от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са
3
частично основателни.
Въззивният съд намира, че в хода на наказателното производство е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
което не може да се отстрани от горната инстанция.
Съгласно чл.305 от НПК всяка присъда се състои от уводна част,
мотиви и диспозитив. Те са различни етапи от формиране на вътрешното
съдийско убеждение. Съобразно постоянната практика на ВКС по своето
естество вътрешното убеждение на съда е негова субективна увереност по
отношение на определени факти и обстоятелства, почиваща на
доказателствата по делото, която има своя външен израз, обективиран в
мотивите към съдебния акт. По този начин вътрешното убеждение на съда
става достояние, както на страните, така и на всяка следваща инстанция, и
прави възможно проследяване на начина на формирането му и упражняване
на контрол върху този процес.
В случая липсва една от законно установените части на присъдата, а
именно - мотивите. Според чл.305, ал.3 от НПК в мотивите
първоинстанционният съд е длъжен да посочи какви обстоятелства приема за
установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са
правните съображения за взетото решение. При противоречия в
доказателствата и тезите на страните следва да изложи аргументи защо
приема доводите на едни страни и отхвърля позицията на други.
Специализираният наказателен съд е изложил фактическа
установеност, която приема. След това се е спрял на различни
доказателствени източници. Преразказал е обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите, посочвайки в коя част ги кредитира. Обърнал е
внимание и на заключенията на вещите лица.
Въпреки че подсъдимият А. и частният обвинител А. излагат
противоположни версии за характера на техните отношения и как са се
развили във времето, първоинстанционният съд не е изследвал
противоречията в техните позиции. Извън неговото полезрение са останали
какви са постигнатите между тях договорки. Всяка една от страните
изпълнявала ли ги е, ако не по какви причини? Как са разходвани средствата
от двата банкови кредита, предоставени на дружеството на частния
обвинител? Тези кредити обслужвани ли са редовно, ако не по какви
4
причини? Предоставените от подсъдимия суми използвани ли са за
погасяваното им, ако не за какво са използвани? След продажбата на
въпросните недвижими имоти от съдия-изпълнител, какво е реалното
финансово измерение на сделките за всеки един от тях, като актив и пасив?
Какво са се договорили след това? На какво са се основавали претенциите
им? Не е обсъдил в цялост разменената между тях кореспонденция, а само
определени детайли.
Специализираният наказателен съд е визирал писмени доказателства
без да ги конкретизира.
Изложил е изводи за правната квалификация на деятелността на
подсъдимия А., приемайки че е осъществил съставите на чл.198 и чл.214 от
НК. Въпреки че е разсъждавал върху съставомерните обективни и субективни
признаци, изводите му звучат декларативно на фона на противоположните
гледни точки на подсъдимия и частния обвинител А. и липсата на
категоричен отговор от решаващия съд, която от двете намира опора в
доказателствената съвкупност.
Първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на защитата на
подсъдимия А. относно установеното по делото, събраните доказателства,
деятелността на последния и покрива ли признаците на вменените му деяния.
Липсата на мотиви представлява нарушение на процесуалните
правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1
вр. ал.1, т.2 от НПК. Неизлагането на дължимия правен анализ е пречка да се
извърши проверка от втората инстанция според правилата по НПК и
съществено нарушение на процесуалните права на страните. Очертаното
процесуално нарушение опорочава постановената присъда и е основание за
нейната отмяна, защото неминуемо накърнява процесуалното право на
страните да получат в пълен обем охрана на своите интереси чрез достъп до
съд.
Практиката на Европейския съд по правата на човека е
последователна, че вътрешните съдилища трябва да излагат ясни и
изчерпателни мотиви в съдебните си актове, което е предпоставка за
пълноценно упражняване на правото на обжалване. Неизлагането на
съображения ограничава справедливостта в процеса.
5
Липсата на мотиви е процесуално нарушение, което е неотстранимо от
въззивния съдебен състав, тъй като би лишило страните от една инстанция, и
има за последица отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от състав на Окръжен съд гр.Пловдив според правилата на
подсъдността.
Поради визираното процесуално нарушение Пловдивският апелативен
съд няма да обсъжда оплакванията в протеста и жалбите относно
справедливостта на наложените наказания.
С оглед на изложеното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2,
пр.1 вр. ал.1, т.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 09.08.2021г., постановена по НОХД № 94/2021г.
по описа на Специализирания наказателен съд гр.София.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Окръжен съд гр.Пловдив от
стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6