№ 808
гр. Бургас, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20252100501215 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната
жалба на „Кей Пи Ди Телеком „ЕООД-гр.София - ищец по гр.д. № 1025 /2024
год. по описа на Районен съд-Бургас ,чрез пълномощника му , против решение
№ 911/24.04.2025 год. ,с което са отхвърлени предявените от ищеца искове за
осъждане на ответника „Бургас трак сервиз“ЕООД –гр. Бургас да му заплати
сумата 7 719,02 лв. – обезщетение за пълно неизпълнение на договор за
ремонт на автобус Ситроен ,модел Джъмпър,с рег. № СВ 3734 КМ,сключен на
18.11.2022 г. 1ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
предявяване на иска до пълното погасяване на задължението ,както и сумата
15 956,10 лв. –представляваща разходите ,необходими за поправката на
същото МПС ,от които 14 626,20 лв. –за подмяна на двигател и 1329,92 лв. –за
репатриране на МПС ,ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на главницата ,иска за сумата 1063,07 лв.-мораторна
лихва върху главницата от 7 719,02 лв. от датата на плащане -16.01.2023 г- до
датата на предявяне на иска– 16.02.2024 г. ,на сумата 1 465,89 лв.—мораторна
лихва върху главницата от 15 956,10 лв. за сочените периоди ,като ищецът-
въззивник е осъден да заплати и направените от ответника разноски съобразно
1
уважената част от исковете в размер на 3 550лв.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при съществени
процесуални нарушения . На първо място се сочи ,че първоинстанционният
съд е подходил едностранчиво към преценката на събраните по делото
доказателства ,като някои от възраженията и доводите са обсъдени частично ,
а други са били изцяло пренебрегнати ,без да е обосновал в мотивите си защо
дава вяра на едни и не кредитира други доказателства .Извършено е и
неправилно разпределение на доказателствената тежест между страните
.Всичко това е повлияло върху изводите ,които според въззивната страна са
неправилни . Подробно се излагат съображение относно основния според
въпрос по делото – дали ответникът е изпълнил коректно всички свои
задължения по договора за изработка –дали е предложил на ответника смяна
на всички 4 биели в двигателя ,или само на една ;уведомил ли е клиента за
вида и особеностите на биелата ,която е избрал да закупи и монтира ;дали го е
предупредил за рисковете при смяна само на една биела и монтиране на нейно
място на така,която се различава по модел ,тегло и начин на захващане и
т.н.,които въпроси предопределят обоснованост на извода относно положената
от изпълнителя грижа на добър стопанин ,респ. на добър търговец.
Ищецът е твърдял отрицателни факти – че му е предложена смяна само на
една биела /втора /, а не на всички 4 ,че не е бил уведомен каква биела е
избрана ,какво е нейното съответствие с оригиналните и че не е уведомен за
рисковете при подобна частична смяна .Съдът изобщо не е обсъдил
изложените пред него доводи на ищеца ,касаещи доказателствената тежест
,доколкото отрицателните факти не подлежат на доказване от твърдящия
ги.Същевременно ответникът е твърдял положителни факти ,от
съществуването на които е имал интерес и върху него е тежала
доказателствената тежест да установи твърдяното от него добросъвестно
поведение и положена грижа ,но това не е сторено по делото /освен
показанията на един свидетел ,опроверган от друг /При това положение съдът
е следвало да приеме ,че ответникът не е успял да докаже сочения от него
положителен и изгоден за него факт и да приеме за вярно твърдението на
ищеца ,че ответникът е действал некоректно при изпълнение на договора /в
какъвто смисъл е заключението на в.л. Стоянов /.Съдът е следвало да изследва
цялостно добросъвестността на ответника и положената от него грижа при
2
изпълнение на договорните му задължения /уведомление до клиента за
разликите в биелите и за опастността от смяна само на една от тях/,но по
делото няма дори твърдения ,още по-малко доказателства ,че ответникът е
уведомил и предупредил клиента за рисковете от смяната на биелата ,както и
за нейните характеристики .Дори има изрично изявление на св. Й. ,че не е
уведомил представителя на ищеца ,че смяната само на една биела носи риск
.Ето защо изводите на съда в тази насока са изградени при съществено
процесуално нарушение ,изразяващо се в необсъждане на всички
доказателства и обстоятелства по делото ,както и на доводите на ищеца.
Съдът не е направил и съпоставка между обстоятелствата и съдържанието
на двете единични заключения по назначените по делото две единични
технически експертизи / с различни задачи/ и е изградил решението си
единствено на базата на заключението по повторната екпертиза – на в.л.
Желязков ,докато заключението на в.л. Стоянов е резултат на личен подробен
оглед на самия процесен двигател и отделните му части и е подробно
аргументирано ,докато в.л. Желязков е без никакви впечатления от този
двигател и частите му /тъй като биелата при авария е дефектирала и за
измерванията му е послужила съвсем нова биела /.Съдът не е обърнал
внимание ,че след като подробно е огледал и обсъдил двигателя в.л. Стоянов
се е спрял на всяка възможна причина за аварията и обосновано я отхвърлил
,докато стигне до категоричен извод ,че причината е именно втората биела ,
избрана и монтирана от ответника /докато ответникът през цялото време е
твърдял ,че липсата на масло в двигателя е причината за блокирането му /.В
мотивите си обаче съдът въобще не е обсъдил заключението на в.л. Стоянов
,не е обсъдил коренната разлика между двете заключения и не е изложил
мотиви защо кредитира само заключението на в.л. Желязков/подробно се
излагат доводи във връзка със заключенията и изводите на двете експертиза/
Изтъкват се доводи и относно необосноваността на съдебния акт ,като се
подчертава ,че необоснован е изводът за коректно съобразно договореното
изпълнение на договора за изработка /без да е доказано ,че ответникът е
уведомил ищеца за разликата между новата и старата биела и риска от смяната
само на една /;необосновани са изводите за причината за блокиране на
двигателя на микробуса на 28.03.2023 г. /изводите на съда противоречат на
категоричното заключение на в.л. Стоянов в тази връзка /;необоснован е
3
изводът ,че ответникът действал добросъвестно ,монтирайки процесната
биела,защото нямало друга на пазара / а всъщност е следвало да откажат
смяна само на една биела ,тъй като това крие риск от авария/.
Сочи се ,че изводът на съда ,че ответникът не носи отговорност ,решавайки
да смени само една от читирите биели и избирайки такава ,която се различава
от другите три ,притоворечи на чл. 258 от ЗЗД ,според който изпълнителят
приема да изработи вещта на свой риск и на разпоредбата на чл. 261 ал. 2 ЗЗД
–че изпълнителят ,който извършва работата със свои материали ,отговаря за
доброто качество .Сочи се ,че решението противоречи и на разпоредбите на
чл. 123 ал. 1 ЗЗП и на чл. 63 ЗЗД и чл. 302 ТЗ,както и на чл. 260 ЗЗД ,поради
което се счита ,че е незаконосъобразно /цитирана е и съдебна практика /.
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се
уважат изцяло исковите претенции.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана
страна против подлежащ на обжалване акт.
В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба ответникът чрез
процесуалния си представител я оспорва ,като счита ,че при постановяване на
атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.
Съдът е направил обстоен анализ на всички събрани по делото
доказателства ,въз основа на който е направил обосновани и правилни
изводи.,правилно е разпределена доказателствената тежест и не са допуснати
сочените процесуални нарушения ,като се счита ,че възраженията във
въззивната жалба са голословни . Поддържа се извода на съда ,че ответникът е
изпълнил точно всички уговорки по договора за изработка и не е налице скрит
недостатък на изпълнената работа от категорията на твърдяното от ищеца-а
именно монтиране неправилно на некачествена биела и биелни лагери
.Установено е според въззиваемата страна недвусмислено от заключението на
вещото лице ,че причината за аварията не са извършените ремонтни
дейности.Не е установено ответникът да се е отклонил от поръчката или да
има недостатъци при изпълнение на работата. Ищецът е този ,който не е успял
да докаже твърдяния положителен факт– а именно ,че повредата на микробуса
се дължи на сменената от ответник биела .Безспорно се установило ,че това
не е причината .Напротив – дори се установява ,че в резултат на изпълнената
работа двигателят е заработил и автомобилът е напуснал сервиза на собствен
4
ход и в следващите 3400 км. е работил без проблеми..Ответникът е изпълнил
точно и качествено уговорената работа ,като свид. Й. установява ,че всеки
ремонт и смяна на някаква част е съгласувана с представителя на ищеца ,който
отговарял за ремонта на микробус.
Оспорват се твърденията и доводите във въззивната жалба във връзка с
двете заключения по делото ,като се сочи ,че въззивникът обосновава
твърденията си на основа на експертизата на в.л. Стоянов ,която е била
оспорена от него .Излагат подробни съображения във връзка с двете
заключения .
Оспорват се и възраженията за процесуални нарушения и за
необоснованост на решението ,както и за нарушаване на материалния закон
Още веднъж се подчертава ,че ответникът е изпълнил точно и качествено
уговорената работа /като се цитират събраните доказателства – свид. Й.
,заключението на в.л. Желязков/,сочи се ,в практиката на серзизите ,
извършващи подобни ремонти ,няма случаи ремонтираното МПС да измине
толкова много километри /3412 км. /,ако биелата не отговаря на стандарта и е
различна от другите /при недобре поставена биела дори 100 км. автобусът не
би изминал/.Цитираните от въззивника в тази връзка съдебни решения не са в
противоречие с постановеното решение .
Моли се потвърждаване на решението .
И двете страни не сочат нови доказателства и нямат нови доказателствени
искания.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Съдът е сезиран с предявени „Кей Пи Ди Телеком” ЕООД –гр.София срещу
„БУРГАС ТРАК СЕРВИЗ” ЕООД –гр.Бургас обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, чл. 265, ал. 1,
предл. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца: сумата от 7 719.02 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение
на договор за ремонт на движима вещ, сключен на 18.11.2022г., дължима на
основание чл. 79 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба, до пълното изплащане на задължението; сумата
от 1 063.07 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 7719.02
5
лв. считано от датата на плащане - 16.01.2023г. до датата на предявяване на
иска - 16.02.2024г., дължима на основание чл. 86 от ЗЗД; сумата от 15 956,10
лв., представляваща разходите, необходими за поправката на моторно
превозно средство марка CITROEN, модел JUMPER, рег.№ СВ 3734 КМ, от
които 14 626.20 лв. за подмяна на двигател на МПС и 1329,92 лв. за
репатриране на МПС, дължими на основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба,
до пълното изплащане на задължението, както и сумата от 1465,89 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 15 956,10 лв., от която
1318.36 лв., дължима считано от 15.06.2023 - датата на плащане, до
16.02.2024г., 23.04 лв., считано от 28.03.2023г - датата на плащане до
16.02.2024г., 60.71лв., дължима считано от датата на плащане - 29.03.2023 до
датата на предявяване на иска; - 16.02.2024г. и 63.78лв., дължима считано от
датата на плащане - 25.04.2023г до датата на предявяване на иска -
16.02.2024г., дължима на основание чл. 86 от ЗЗД.
Установено е било по делото , че на 18.11.2022г. страните са сключили
неформален договор за изработка, предмет на който е бил ремонт на микробус
марка CITROEN, модел JUMPER, рег.№ СВ 3734 КМ, собственост на
ищцовото дружество/видно и от представеното свидетелство за регистрация/.
Уговорката между страните е била ответното дружество да извърши ремонт на
моторното превозно средство. Представена е фактура №
**********/16.01.2023г. от която е видно, че „БУРГАС ТРАК СЕРВИЗ“ ЕООД
е фактурирало извършването на ремонтни дейности и влагането на резервни
части за процесното моторно превозно средство, всички на обща стойност от 7
719,02 лв. с ДДС. Представено е и платежно нареждане, видно от което „КЕЙ
ПИ ДИ ТЕЛЕКОМ“ ЕООД е превело по банкова сметка на „БУРГАС ТРАК
СЕРВИЗ“ ЕООД сумата от 7 719,02 лв. Като основание на плащането е
посочено „**********/16.01.2023г.“.
Представена е фактура № 82/28.03.2023г.,от която става ясно ,че „ДС
ХЕЛП“ ЕООД е предоставило услугата „пътна помощ“ на „КЕЙ ПИ ДИ
ТЕЛЕКОМ“ ЕООД за Ситроен Джъмпър с рег.номер СВ 3734 КМ.От
представената фактура № 5077/29.03.2023г., издадена от „ПЕТКОТРАНС“
ЕООД с получател „КЕЙ ПИ ДИ ТЕЛЕКОМ“ ЕООД се установява, че на
дружеството получател е предоставена услугата „ПЪТНА ПОМОЩ“ за
процесния бус за Варна – Бургас от 138 км. на общата стойност на услугата
6
от 529,92 лв. с ДДС. Фактурата е заплатена от ищцовото дружество с
платежно нареждане от 29.03.2023г. (лист 16). Видно от фактура №
2163/25.04.2023г. дружество „Огимек“ЕООДе предоставило услугата
„извършен транспорт в БГ с камион от Бургас до София на 10.04.2023г. за
същия бус на обща стойност е 600 лв. с ДДС. Сумата по фактурата е
заплатена от ищеца с платежно нареждане от 26.04.2023г. (лист 18).
По делото е представена и Фактура № 6085/15.06.2023г. издадена от ЗАР
АУТО БС ЕООД, видно от която на получателя „КЕЙ ПИ ДИ ТЕЛЕКОМ“
ЕООД са предоставени услуги по ремонт и влагане на резервни части на
моторно превозно средство. Общата стойност на услугите по фактурата е в
размер на 14 626,20 лв. с ДДС. Във фактурата (лист 19) не е посочено
превозното средство, на което е извършен ремонтът. Сумата по фактурата е
заплатена от ищеца с платежно нареждане от 15.06.2023г. (лист 20).
С покана на „КЕЙ ПИ ДИ ТЕЛЕКОМ“ ЕООД до „БУРГАС ТРАК СЕРВИЗ“
ЕООД ищецът е уведомил ответника, че два месеца след като микробусът е
бил ремонтиран от негови служители, при изпълняване на курс до гр. Варна, е
спрял да работи изцяло и се наложило да бъде репатриран с платформа на
пътно помощ. Тъй като превозното средство било в гаранционен срок по
ремонта от ответното дружество, управителят на ищеца наредил то да бъде
закарано отново в сервиза на ответника. Там негови служители отказали да го
ремонтират под предлог, че новата авария не е свързана с извършения от тях
ремонт. Наложило се бусът да бъде репатриран отново и изпратен в София,
където е бил ремонтиран, като общите разходи по ремонтирането му били в
размер на 23 675,14 лв. С поканата ищецът е приканил ответника да му
заплати тази сума в 14-дневен срок от получаването й. Видно от представена
обратна разписка, поканата е връчена на ответника на 04.05.2023г., като
разписката е получена от И.И. .
По делото е представен работен лист на ответното дружество, видно от
който процесното превозно средство е прието за ремонт на 18.11.2022г. Като
коментар на клиента е записано „Двигателят не стартира и при развъртане
трака“. Видно от работния лист, на превозното средство е бил извършен
демонтаж/монтаж на дюзи, демонтаж двигател и ремонт двигател. Видно от
листа са подменени множество части на микробуса, в това число 4 броя дюзи,
16 кобилици, 16 маслени повдигачи, извършен е шлайф на колянов вал,
7
сменена е една биела с номер МЕ40470, както и един основен лагер и биелен
лагер. Стойността на всичко извършено и на всички материали е в размер на 7
719,03 лв. Така представеният работен лист не е подписан от представител на
клиента.
По делото е била допусната съдебно-автотехническа експертиза , вещото
лице по която (П. Стоянов ) е посочило, че на 13.10.2024 г. в гр. София, за
времето 12:30 до 14:30ч. в присъствието на И.П. и И.И. в закрит гараж, е
извършило оглед на двигателя с който процесният Ситроен е бил оборудван
при извършване на ремонтните дейности. По време на огледа самият
микробус не е бил на място. От огледа и от данните по делото вещото лице е
приело, че причината за спиране работата на двигателя след около два месеца
от извършения ремонт на 18.11.2022 г. е задиране на втори биелен лагер. В
заключението е посочено още, че като резултат от внезапно възникналата
повреда, на двигателя не са нанесени други повреди на автомобила като цяло.
От извършения оглед и от запознаване със становището на двете страни,
вещото лице е достигнало до извода, че причината за първата авария на
микробуса е различна от тази, възникнала след отремонтирането му от
ответното дружество.
Заключението по тази експертиза е било оспорено и от двете страни по
делото .Вещото лице Стоянов е базирало заключенияьта си изцяло на
предположения и по метода на изключването ,без да направи необходимите
тестове с прецизни уреди ,с каквито то не разполага /вж. обясненията на
вещото лице Стоянов в с.з. на 07.11.2024 г. /.
Затова е била назначена втора автотехническа експертиза ,изпълнена от
вещото лице Желязков ,който е изследвал процесния двигател с необходимите
уреди . След като е извършил оглед и замерване на частите на процесния
двигател- оригиналните биели, монтираната от ответника нова биела в
двигателя, както и монтираните основни и биелни лагери, и след като е
проверило и установило изискванията на производителя „Ситроен" за
конкретния вид двигател,в.Желязков е посочило в заключението си, че
производителят предлага само комплект четири биели. На българския пазар
за този двигател се предлага само тази алтернативна биела (поставената от
ответника), която е еднаква по форма и размер, но е различна по масата. Няма
разлики в хлабините. Разликата в масата на сменената биела от тази на
8
оригиналната е около 1%. Вещото лице е посочило, че производителят няма
инструкции за смяна само на една биела, но процесната такава отговаря на
техническите параметри - размери и тегло. Инженер Желязков е посочил, че
смененият болт на биелата, макар без позиционен щифт, може да се постави и
на двата вида биели, като центрирането става със специален инструмент.
Изслушан в съдебно заседание, експертът сочи, че според него причината
за първата повреда на микробуса не е била установена и има друга причина за
блокирането на тази втора биела. Излага, че разликата в теглото между новата
биела и останалите три, от 8,1 г не се отразява при нормална работа на
двигателя. Вещото лице сочи, че са възможни различни причини за повредата,
като например при неправилно горене в цилиндрите, се получава различен
натиск върху биелите. Също така, при неправилна центровка може да удрят
клапани с бутало; при хидравлични удари, когато навлезе течност в цилиндъра
– масло, вода и т.н., но това са частни хипотези. На поставен въпрос от съда
вещото лице е отговорило, че е възможно при монтиране на правилен размер
биела, по друга причина да блокира двигателят, но не е възможно при
монтиране на правилен размер на биела това да блокира двигателя. В случая
биелата е била с правилен размер, като дори на пазара не се предлага друга
биела освен процесната.
Събрани са и гласни доказателства ,като при разпит в съдебно заседание,
свидетелят В.А. сочи, че работи във фирма „Еф Те Ауто“ като товаро-
приемчик в ремонтна база, която поддържа колите на „Кей Пи Ди Телеком“.
Заявява, че дружествата „Кей Пи Ди Телеком“ и „Еф Те Ауто“ са на един
собственик. Твърди, че авторемонтната база се занимава с поддръжка на
автомобилите на дружествата, но за по-сериозни ремонти се обръщат към
външни сервизи. През 2022г. му позвънил шофьорът на буса и казал, че не
иска да върви, форсира на място и пуши много. Това е било извън Царево в
посока към Бургас. Приятел на свидетеля го свързал с И.И. от „Бургас Трак
Сервиз“. Оттам му казали, че няма проблем и пътна помощ да докара буса в
базата им. А. излага, че не е чувал, че бусът пали и при развъртане трака.
Оплакването на шофьора било, че се форсира на място и пуши. Поради това
предполагали, че повредата е в компресора. Когато от сервиза му се обадили
му казали, че проблемът не е в турбокомпресора, а в една от дюзите. А. бил
лицето, с което се свързали от сервиза на ответника и само с него се водела
кореспонденция и само по телефона. След като дюзите били подменени, се
9
оказало, че проблемът не е решен. От сервиза видели, че има счупена
кобилица. Поискали да се смени и свидетелят казал да сменят 16- те броя,
заедно с маслените повдигачи. Цялото газоразпределение било проверено и
всичко, което се наложи било оправено. От сервиза предложили да се провери
газоразпределението и да бъде сменено. А. бил съгласен с абсолютно всичко,
което му предложили, тъй като бил препоръчан сервиз и извършват нещата
правилно. След като се сменили всички части на газоразпределението се
оказало, че бусът пак не работи плавно и поискали да отворят картера, за да
проверят какво е състоянието на биелите и лагерите. Установили, че има
проблем с биелата и лагера на втори цилиндър. А. казал, че е съгласен стига
коляновият вал да е в състояние да се ремонтира и да не е износен. От сервиза
му казали, че имат човек, техен партньор, който е специалист и се занимава с
това нещо. Казали, че валът е добър, направен и няма да има бъдещи
проблеми с него, като ще заменят биелата и лагера.Свидетелят върди, че не е
имало разговор между него и представител на ответника, в който той да е
казал, че иска да се смени само едната биела. През цялото време се говорило
за смяна на всички лагери и само на една биела. От сервиза не предложили да
сменят всички биели, нито предупредили, че може да има проблем ако не се
сменят всичките. Заявява още, че ако му е било казано, че трябва да се сменят
четирите биели, е щял да се съгласи, предвид вече направения голям ремонт.
Излага още, че не са сменяли сегменти преди бусът да постъпи в сервиза в
Бургас. Нямал и спомен да са му предложили да се сменят сегменти, а
последният разговор бил за самата биела. Не ставало и въпрос да се отваря
двигателят и да се прави допълнителен ремонт след биелата.
По делото е разпитан в полза на ищеца и свидетелят С.К. . Същият сочи, че
има собствен сервиз и се познава с момчетата от „Еф Ти Ауто“ и от „Кей Пи
Ди“, които са му клиенти от 6-7 години. През април месец на 2023г. му
закарали буса, който бил с блокирал двигател. Вдигнали го на подемника и
видели, че няма силни течове, а нормалните течове за пробега, който е
изминал. Свидетелят видял на щеката, че има масло и следствие на това, че не
се върти коляновият вал. След като премахнали картера видели, че едната от
биели е посиняла и блокирала. Блокирането на коляновия било следствие на
блокирането на биелата. Когато се загледали видели, че едната биела е видимо
по-различна от другите, които си били оригиналите на двигателя. Тя била
конструктивно по-различна. Захващането било различно. Самата конструкция
10
на тази мотовилка, която била монтирана в двигателя е била поразлична.
Свидетелят заявява, че от двигателя източили около 2.5 литра масло, поради
което счита, че причината не е била липсата на масло. Свидетелят проверил
цените на нужните част за ремонт на буса и ги сравнил с цена на нов двигател,
като преценил, че по-изгодно е да се закупи нов двигател.
Разпитан е доведения от ответната страна свидетел Д. Й. ,който твърди, че е
извършвал ремонт на микробус на „Кей Пи Ди Телеком“ преди около 2 годни и
половина. Оплакването било, че двигателят не пали винаги, а при запалване се
чува шум. По време на ремонта свидетелят комуникирал с представител на
собственика – А.. Когато бусът пристигнал в сервиза, служителите проверили
маслото и дали на стартер, като двигателят препукал и не запалил. Свидетелят
се обадил на А. и му казал, че трябва да започнат с проверка на дюзите, тъй
като няма как за толкова време да разберат каква е причината. За всяко нещо,
което било правено, се искало съгласието на А.. Поискали разрешение да
отворят и картера, защото можело да има оталожен метал и може да е останал
нещо на смукателя на помпата. Свалили картера и установили, че на втора
биела има луфт и е станало нещо. Обадили са на А., който разрешил да
изкарат коляновия вал и установили че на втора биела лагерът е съдран и
затова така се е случило. След разговор с А. валът бил закаран на шлайфист в
друг оторизиран сервиз и излязъл на 3-тия ден. Биелата била деформирана,
тъй като когато е износен лагерът се променя формата й. Й. предложил да се
сменят четирите биели и сегменти, понеже те са в оторизиран сервиз и не
могат да си позволят да сменят само едната биела. Отговорът бил „сегментите
са сменяни преди 10 000 км“. А. казал да се смени само едната биела. Биелата
била претеглена и се установило, че грамажът на четирите биели бил един и
същ. Видимо имало разлика в биелите. Трите били с гайка, а тази се захващала
с болт. Била проверена по каталог и отговаряла. Захващането на биелите било
консултирано и проверено със София Фрас Ауто . След като ремонтът
приключил, служителите в сервиза карали буса. Дошъл представител на
ищеца, проверили заедно за течове на масло, след което бусът бил взет в
абсолютна изправност. По-късно когато бусът бил върнат обратно в сервиза,
свидетелят сочи, че при проверка на нивото на маслото, щеката не е хващала
такова. Получил разрешение от А. да долее 1,5 литра масло. Свидетелят
видял, че в областта на турбината има голямо омасляване и предложил да
продължат и да видят каква е причината. След няколко дни А. му се обадил и
11
казал, че ще дойдат да си вземат буса с пътна помощ.
Разпитан е и свидетелят И.И. който работи в „Бургас Трак Сервиз“ ЕООД,
на позиция ръководител механичен сервиз от 2020г. През 2022г. получил
обаждане от познат на негов познат за авария на техен служебен автомобил на
територията на гр. Бургас. Казали му каква е аварията, но свидетелят не помни
дословно какво му е казано. Аварията била такава, че автомобилът не можел
да стигне на собствен ход до сервиза. По време на ремонта свидетелят не
участвал в комуникацията между двете дружества. След първия ремонт
автомобилът бил издаден на клиента без забележки. Полазвали са го няколко
месеца докато не настъпила втората авария. Свидетелят получил информация
и обаждане когато бусът аварирал втория път.
При тази фактическа обстановка ,районният съд е приел за безспорно
между страните , че на 18.11.2022г. са сключили неформален договор за
изработка, предмет на който е бил ремонт на процесния микробус ,
собственост на ищцовото дружество. Уговорката между страните е била
ответното дружество да извърши ремонт на моторното превозно средство. Не
спорят също , че ремонтът е бил извършен от ответника, след което
процесното превозно средство е било прието от ищеца без забележки на
21.01.2023г. Не е спорно и, че на 28.03.2023г. микробусът отново е аварирал, за
което ответното дружество е било уведомено своевременно.
Спорно между страните е обстоятелството какво е довело до последвалата
на 28.03.2023г. авария на ремонтираното моторно превозно средство, като
ищецът твърди, че тя е породена от неправилно извършен ремонт чрез монтаж
не една несъответстваща биела, а ответникът твърди, че е извършил ремонтът
изцяло съобразно техническите изисквания за марката и модела на превозното
средство, поради което аварията не е свързана с неговата дейност.
В тази връзка безспорно е задължението на въззивния съд да се произнесе по
всички твърдения и възражения на страните, да обсъди всички събрани
доказателства и в мотивите на решението да изложи съображения във връзка с тях.
По приложението на чл.236, ал.2 ГПК е формирана постоянна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №
1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС,
І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №
12
111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове,
постановени по реда на чл. 290 ГПК. Прието е, че непосредствена цел на
въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор,
при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с
установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и
преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под
приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови
съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен
да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2
ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се
произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с
въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната
жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от
фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например
неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти,
обстоятелства и доказателства и др./, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви,
като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания и
поддържани в отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК доводи всички събрани относими и
релевирани своевременно доказателства в тяхната съвкупност, възражения и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата
обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.
В случая твърденията на въззивника за допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила ,които са довели до необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното решение ,са голословни и липсва
конкретика в какво точно се изразяват тези процесуални нарушения
.Единственото оплакване е във връзка със заключението на в.л. Стоянов ,което
не било взето предвид от съда според въззивника и изводите са изградени
единствено върху заключението на повторно назначената техническа
експертиза – депозирана от в.л. Желязков.
Следва да се подчертае ,че всъщност районният съд правилно е
разпределил доказателствената тежест за всяка една от страните и е обсъдил
обосновано и задълбочено всички представени по делото доказателства ,въз
основа на които е направил правилни и обосновани изводи ,които настоящият
13
съдебен състав изцяло споделя и към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК
.
Изложил е съображения, че по предявения от ищеца иск /за заплащане на
направените от него разходи, необходими за поправката, тъй като единствената
причина за аварията бил некачествено извършеният в сервиза на ответника
ремонт/, изцяло в тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин причинна
връзка между извършения от ответника ремонт през м. ноември 22г.-януари 23г. г.
и аварията на двигателя, настъпила след извършения пробег от 3400 км. Намерил е,
че това обстоятелство е останало недоказано по делото ,поради което исковите
претенции са били отхвърлени .
Анализът на събраните доказателства ,включително и заключението на
експертизата на в.л .Желязков ,води до извода ,че възложената работа за
извършване на всички ремонтни работи съобразно оплакванията на клиента /т.е.
тези ,за които страните са се договорили/ е изпълнена добросъвестно и качествено
,не е налице скрити недостатъци на ремонта ,не е установено изпълнителят-
ответник да се е отклонил от поръчката или да има недостатъци ,което да е довело
до новата авария и ангажиране отговорността на изпълнителя по смисъла на чл.
265 ЗЗД –т.е. ответникът е положил всички грижи на добър търговец и е изпълнил
това ,което е договорено .Всъщност твърдението на ищеца е ,че повредата на
микробуса се дължи на сменената от ответника биела и биелни лагери и че
именно при изпълнение на работата по ремонта на двигателя чрез смяна на една
от биелите са допуснати пропуски ,в резултат на които двигателят е станал
негоден за обичайното му предназначение .Това твърдение обаче не е било
доказано по делото по пътя на пълното и главно доказване .Напротив –изяснето е
,че в резултат на изпълнената работа двигателят е заработил и автомобилът е
работил без проблеми в следващите 3400 км..Отрицателният факт всъщност е
твърдението на ответника ,че не е причинявал вредата ,а положителният факт е
повредата ,настъпила от сменената биела ,за която не се установява чрез
убедителни доказателства ,че е причина за настъпилата повреда .
Установило се е по делото ,че ответникът е изпълнил качествено уговорената
работа ,като от разпита на свид. Й. става ясно ,че за всеки отделен ремонт или
смяната на всяка отделна част се е искало съгласието и одобрението на
представителя на ищеца ,който отговарял за ремонта .Сменени са редица
части и компоненти ,като за всеки ремонт е уведомяват представителя на
ищеца и е искано неговото събрание .
14
Относно твърдението ,че на ищеца не е обяснено ,че е следвало да бъдат
сменени едновременно и четирите биели на автомобила , а не само една
,настоящият съдебен състав счита ,че се е установило ,че представителят на
ищеца е поискал смяна на само една биела , а не и на четирите .В тази връзка
следва да се подчертае ,че от показанията на един от свидетелите на ищеца /А.
/ става ясно ,че ищецът има авторемонтна база и е абсолютно наясно с
поддръжката и авариите на автомобилите –т.е. наясно е с техническите
специфики на автомобила .Този факт се подкрепя и от свидетелските
показания ,от които се изяснява ,че ищецът не е отишъл в специализиран
сервиз на Ситроен /в който щяха да му сложат оригинални четири биели /,а е
потърсил друг сервиз ,в който е поискал смяна само на една биела .
По отношение на възражението относно експертизите на двете вещи
лица и кое от двете заключения било вярно ,следва да се посочи ,че задачите
и на двете вещи лица са били едни и същи - а именно : да извършат оглед на
процесния двигател и след това да отговорят на зададените въпроси ,като в.л.
Стоянов е базирало заключението си изцяло на предположения и външен
оглед на двигателя ,като обсъжда вероятностите за повредата по метода на
изключването ,без да направи тестове с прецизни уреди ,с които то не е
разполагало .Именно затова и заради предположенията на в.л. Стоянов
ескпертизата му е била оспорена и от двете страни по делото и е била
назначена втора експертиза –изпълнена от в.л. Желязков ,който е изследвал
процесния двигател и неговите части с необходимите уреди .
В тази връзка невярно е твърдението във въззивната жалба ,че разликата в
теглото на биелите била повече от 20 пъти .Вещото лице Желязков сочи ,е
разликите между биелите и най-голямата е 8,1 гр. и тази разлика е окобо 1%
от теглото на биелата и по никакъв начин не се отразява на работата на
дизеловия двигател .Затова преди да се смени биелата се измерва с прецизна
техника и тогава се поставя ,което е извършено от служителите на ответника
и според вещото лице биелата е правилно поставена .Вещото лице сочи ,че
поставената от ответника биела е отговаряла на техническите параметри-
размери и тегло ,сменените основни и биелни лагери също отговарят и
тяхната смяна не е причината за настъпилата авария, не са причината за
блокирането на двигателя след изминатите 3412 км. Сочи се също от вещото
лице ,че производителят Ситроен предлага само комплект четири биели, като
15
не продава такива поединично. Поради това на българския пазар за този
двигател се предлага само конкретният вид алтернативна биела, която
ответното дружество е поставило при извършване на ремонта. Установи се
още, че биелата е еднаква по форма и размер, но е различна по масата.
Въпреки различната си маса с около 8 грама, вещото лице изрично е
посочило, че това не би могло да доведе до проблем за двигателя, особено
когато същият работи в нормални за вида си обороти. Нещо повече, вещото
лице заяви, че дори при работа на агрегата на по-високи обороти, разликата в
масата на новата биела не би повлияла на работата му. Експертът посочва още,
че е възможно при монтиране на правилен размер биела, по друга причина да
блокира двигателят, но не е възможно при монтиране на правилен размер на
биела, това да блокира двигателя. При извършване на експертизата вещото
лице е установило, че в случая поставената от ответника биела е била с
правилен размер.
Предвид горното и дори да се приеме, че ответникът действително е
предложил на ищеца да бъде подменена само една биела, то доколкото тази
биела е била правилният избор за монтаж, като същата е еднаква по форма и
размер, няма разлики в хлабините, а разликата в масата й от тази на
оригиналната е около 1%, то и не може да се приеме, че процесната подменена
биела е станала повод за аварията на микробуса на 28.03.2023г. Именно това е
и становището на вещото лице, което е посочило, че според него причината за
първата повреда на микробуса не е била установена и има друга причина за
блокирането на тази втора биела. Такова е становището и на другото вещо
лице, според което причината за първата авария на микробуса е различна от
тази, възникнала след ремонтирането му от ответното дружество.Затова
правилен е изводът на първостепенния съд ,че доколкото страните са се
съгласили да бъде подменена само процесната биела, може да се приеме че
ответникът е изпълнил договорното си задължение коректно и съобразно
договореното. Установи се още, че ответното дружество е подбрало правилна
резервна част, която напълно съответства на превозното средство, в което е
монтирана, както и на техническите изисквания за подмяна. Поради това и не
може да се приеме, че извършеният от ответника ремонт е бил некачествен и е
довел до новата авария на микробуса.
В тази обстановка, първо, при очевидната липса на проведено от ищеца
пълно и главно доказване на твърдяната в процеса причинна връзка между
16
извършения от ответника ремонт на двигателя на процесния микробус чрез
смяна на една от четирите биели през на м. ноември 2022 г. – януари 2023 г. и
настъпилата на 28.03.2023г. авария (чл. 154, ал. 1 ГПК), но и второ, при
безспорния факт, че при възложения на ответника ремонт на двигателя самият
ищец крайно непрофесионално и без дължимата необходима грижа на добър
стопанин и добър търговец е поискал смяна само на една от четирите биели
,изводът не може да е друг, освен че предявеният осъдителен иск – като
недоказан – е подлежал на отхвърляне.Въз основа на това съдът е счел, че ответникът
е бил изправна страна по възникналото между страните правоотношение, респективно не
може да носи отговорност за неизпълнение на договорните си задължения поради наличие
на скрит дефект, нито да носи отговорност за разходите, които ищецът е направил в
следствие на възникналата нова повреда на превозното средство. Това е така, тъй като не е
налице неизпълнение на договора от страна на ответника, съответно не е и налице
причинно-следствена връзка между неизпълнение и причинените впоследствие
вреди.Доколкото съдът е намерил, че предявените искове за обезщетение за неизпълнение на
договор за ремонт на движима вещ, сключен на 18.11.2022г. и за репариране на разходите,
настъпили въз основа на това неизпълнение, са неоснователни, то като неоснователни
следва да бъдат приети и акцесорните искове за мораторна лихва за забава, претендирана
като дължима върху посочените от ищеца главници.
Въззивният съд изцяло споделя тези изводи ,поради което счита ,че
решението следва да бъде потвърдено .При този изход от спора, в полза на
ответника-въззиваем следва бъдат присъдени сторените от него разноски в
производството. Видно от представения списък на разноските по чл. 80 от
ГПК, същият претендира сумата от 2250 лв., за адвокатско възнаграждение .
Представени са и доказателства за действителното извършване на
претендираните разноски. Доколкото ищецът не е възразил срещу размера на
претендираните от ответника разноски, то същите следва да бъдат присъдени
в тяхната цялост.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 911/24.04.2025г. постановено по гр.д. №
1025/2024 г. по описа на Бургаския районен съд
ОСЪЖДА „Кей Пи Ди Телеком” ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и
17
адрес на управление гр. София ,ж.к.“Манастирски ливади –запад“,ул.“Пирин“
№ 63, ДА ЗАПЛАТИ на „БУРГАС ТРАК СЕРВИЗ” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас ,кв.“Долно Езерово“,база
Бургас Трак Сървиз“, сумата от 2 250 лв . (две хиляди двеста и петдесет
лева),представляваща сторените от ответника-въззиваем разноски във
въззивното производството, , на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18