№ 83
гр. Ихтиман, 23.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20231840200011 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на „* М§К“ ЕООД, ЕИК * против Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № ********** на АПИ,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл.
139, ал. 5 във вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл.
187а, ал. 2, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 300 лв.
В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш по развити в нея
съображения.
Процесуалният представител на административнонаказващия орган
(АНО) оспорва жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш.
По допустимостта на жалбата:
По делото не са представени доказателства за датата на връчване на
електронния фиш на жалбоподателя. Административнонаказващият орган не
е изпълнил задължението си да ангажира доказателства за връчване на
обжалвания акт, като е администрирал жалбата до РС – Ихтиман, с което
очевидно е приел, че същата не е просрочена. На следващо място с
обжалвания електронен фиш административнонаказаният не е уведомен за
правото си на обжалване, респективно за срокът за упражняване на това
право. Липсата на доказателства у административнонаказващия орган за
връчване на обжалвания акт и неуводомяването на наказания за правото да
обжалва електронния фиш, респективно за срока за упражняване на това
право, не може да бъде възложено в тежест на последния, поради което съдът
приема, твърдението, изложено в жалбата, че ЕФ е връчен на 15.12.2022 г. Ето
1
защо следва да се приеме, че последната е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5
ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество е неоснователна.
Въззивният съд приема, че АНО е установил правилно фактическата
обстановка, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила,
а материалния закон е приложен правилно.
От фактическа страна:
Жалбоподателят „* М§К“ ЕИК * е собственик на л.а. марка „*“, модел
„ИХ 35“ с рег. № *
На 25.06.2020 г. в 11.18 часа, с устройство № 10011, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на
път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448, е установено движение по път А-1 (АМ
„Тракия“) км. 43+448 с пътно превозно средство – л.а. марка „*“, модел „ИХ
35“ с рег. № * с обща допустима максимална маса 1940 килограма, брой оси
2, за което ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП според
категорията на пътното средство.
Деянието е квалифицирано като нарушение на нарушение на чл. 139, ал.
5 и ал. 6 във вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл.
187а, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на жалбоподателя в качеството на
собственик с обжалвания електронен фиш е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 300 лв.
По доказателствата:
Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиовречиво от
събраните в хода на производството писмени доказателства –доклад с
приложени статични изображения (снимки), извлечение от интернет
страницата https://web.bgtoll.bg.
От доклада и статичните изображения се установяват времето, мястото,
начинът на извършване на деянието, собственика на автомобила. Следва да се
припомни, че съгласно разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП създадените от
електронната система за събиране на пътни такси доклади заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата.
Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи
се, поради което не следва да бъдат по-подробно анализирани.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК,
2
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият отговаря на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.
Нарушението, макар и несъвсем прецизно описано, може да се
идентифицира от съдържащите се в електронния фиш данни (фактическа и
посочени правни норми). Прави впечатление, че липсва изрично посочване,
че нарушителят в качеството на собственик е допуснал движението на
пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по заплащане
на съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за съответния тип ППС,
каквото предвид цитираните разпоредби – чл. чл. 102, ал. 2, чл. 179, ал. 3 вр.
чл. 187а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП може да се направи извод, че е вмененото
административно нарушение. За по-голяма прецизност
административнонаказващият орган следва да посочва субекта на
административнонаказателна отговорност, в какво качество е наказан
(собственик, водач, законен представител), видът на незаплатената такса и
конкретното изпълнително деяние, тъй като при определени категории МПС
или в хипотези на различни собственик и ползвател на ППС, това е възможно
да е решаващо за законосъобразността на обжалвания акт. Също следва да се
изписват цифрово само относимите към административнонакзателната
отговорност норми, тъй като посочването в ЕФ на разпоредбата на чл. 139, ал.
6 ЗДвП не спомага за яснотата на вмененото нарушение, а по-скоро създава
объркване. Въпреки допуснатата непрецизност с посочване на чл. 139, ал. 6
ЗДвП, като част от състава на вмененото нарушение, основанието за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
е нарушение на чл. 139, ал. 5 вр. вр. чл. 102, ал. 2, чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а,
ал. 2, т. 1 ЗДвП, което е наказуемо на основание чл. 187а, ал. 2 ЗДвП.
Нарушението е описано достатъчно ясно, като косвена подкрепа този извод
намира и в съдебната практика, която константо, при идентично съдържание
на електронен фиш и сходни нарушения на ЗДвП, не установява наличие на
съществено процесуално нарушение досежно съдържанието на обжалвания
акт и изследва правилното приложение на материалния закон (вж. в този
смисъл Решение № 1289/10.12.2021 г. по КНАХД № 1033/2021 г. на АССО,
Решение № 1288/10.12.2021 г. по КНАХД № 967/2021 г. на АССО, Решение
№ 1096/28.10.2021 г. по КНАХД № 581/2021 г. на АССО).
Не се споделят доводите във въззивната жалба за допуснато
процесуално нарушение при установяване на нарушението. Аргументацията
не държи сметка, че посредством разпоредбата на чл. 167а от ЗДвП е
извършена регламентация на начина на осъществяване на контрол върху
заплащане на пътните такси от АПИ посредством електронната система за
събиране на пътни такса. Макар същата да е съставена от технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство, както
и такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на
3
моторните превозни средства, регламентацията им е ЗДвП (чл. 167а), видно
от чл. 167а, ал. 3, а Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата е неприложима, тъй като тя
регламентира единствено действията на служители на МВР.
Не се споделят доводите, че ЕФ не е посочен номерът на устройството, с
което е установено нарушението, протокол за установяването му,
местоположение на извършване на нарушението, както и съдът пред, който
фишът подлежи на обжалване. Мястото на извършване на нарушението,
номерът на устройството и съдът и срокът на обжалване са изрично посочени
в ЕФ. Липсва изискване за снимка на елемента от ТОЛ системата, установил
нарушението, защото както беше посочено Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. в случая е неприложима.
При издаването на електронния фиш не е допуснато съществено
процесуално нарушение свързано с неспазване на давностните срокове,
установени в чл. 34 ЗАНН. Съкратеното производство за
административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш,
въведено в чл. 189ж ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН,
поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.
Нормата не препраща към чл. 189, ал. 11 ЗДвП, липсва и аналогична
разпоредба, която на тази чл. 189, ал. 11 ЗДвП, която да предвижда, че
електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление.
Въпреки това и за категорията ЕФ по чл. 189ж ЗДвП следва да се приеме, че
ЕФ е своеобразен аналог на НП единствено по отношение на правните
последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил
пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление
нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, установени в
чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето
защо сроковете по чл. 34 ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими (вж.
в подобен смисъл Решение № 723/17.07.2020 г. по КНАД № 554/2020 г. на
АССО). Те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на
наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито
другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на
ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето
на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по
изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и съкратената
процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на
препращащата норма.
В случая приложение намират разпоредбите на чл. 81, ал. 1, т. 5 от НК и
чл. 81, ал. 3 и чл. 80, ал. 1, т. 5 НК – три години от извършване на деянието,
като независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок от 4 години и половина.
Процесното деяние е извършено на 25.06.2020 г., поради което към датата на
подаване на жалбата – 29.12.2022 г., респективно постановяване на
настоящото решение, нито един от двата давностни срока не е изтекъл.
От изложеното следва извод, че при издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Въззивният съд приема, че материалният закон е приложен правилно.
4
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси
за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение
на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139,
ал. 6 ЗДвП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 Закона за пътищата в случаите,
когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.
Задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е
скрепено с административнонаказателна отговорност за водача допуснал
нарушение, предвидена в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е
въведена оборима презумция, че при установяване на нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице.
Член 102, ал. 2 въвежда изискване, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията
на пътното превозно средство, а съгласно чл. 187а, ал. 2 ако собственикът на
пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за
допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена
санкция.
В случая на 25.06.2020 г. в 11.18 часа, с устройство № 10011,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси,
намиращо се на път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448, е установено движение
по път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448 с пътно превозно средство – л.а. марка
„*“, модел „ИХ 35“ с рег. № * с обща допустима максимална маса 1940
килограма, брой оси 2, за което ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 ЗП според категорията на пътното средство. Моторното превозно
средство е собственост на жалбоподателя. Не е установено да е управлявано
от трето лице, поради което с оглед разпоредбата на чл. 187а, ал. 2 вр. чл. 179,
ал. 3 вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП, административнонаказателната отговорност на
5
собственика на автомобила е ангажирана правилно.
Видът и размерът на наказанието е правилно определен съобразно
абсолютно определеното в нормата на 187а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
Процесното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН, тъй като деянието разкрива степен на обществена опасност
типична за съответния вид нарушение. Не се твърди и доказва заплащане на
такса или грешка при посочване на регистрационния номер или категорията
на МПС. Поради това няма причина деянието да се третира като маловажен
случай, явно маловажен случай или като малозначително.
С оглед изложеното електронният фиш следва да бъде потвърден на
основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН като правилен и законосъобразен.
По разноските:
Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН
искането на процесуалния представител е основателно и полза на същия
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
За пълнота настоящия състав намира, че е необходимо да отбележи, че е
неправилно разбирането на АНО, че съществува минимален размер на
юрисконсултското възнаграждение. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН
предвижда, че размерът на възнаграждението се определя от съда, а в чл. 63д,
ал. 5 ЗАНН е установен единствено максимален размер на възнаграждението,
който не може да бъде надхвърлян. Липсва предвиден минимален размер, под
който възражение не може да бъде присъдено. Минимален размер на
възнаграждение е установен единствено за адвокатско възнаграждение – чл.
63д, ал. 2 ЗАНН и това е обяснимо с оглед разликите между адвокатската
професия и длъжността юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното, съдът, намира че електронният фиш е
правилен и законосъобразен, с оглед на което не подлежи на отмяна, ето защо
на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“.
ОСЪЖДА „* М§К“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от *** – Зашева,
със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 149 ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ сумата от 80 лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6