РЕШЕНИЕ №
28.01.2016 година
град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 1-16 състав, в открито заседание
на двадесет и шести октомври през две
хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. ЖЕЛЯЗКОВ
като
разгледа докладваното от съдията ЖеляЗ.ов гражданско дело № 12799по
описа за 2014 година, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекс за застраховането /отм./ от М.Т.М.
и В.М.П., против З. „Л.И.” АД.
Ищците, чрез процесуалния си представител адв. В. твърдят, че на 13.09.2012 г. около 17.00 часа, на главен път
І-9 до бензиностанция „ОМВ“, водачът А.Х.П., при управление на л.а. „Ауди“, модел А“, с ДК№ ****, поради
грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата, - при излизане от
бензиностанция и неспазване на пътни знаци Г2
- Движение само надясно след знака“ и Б2- „Спри-пропусни движещите се по
пътя с предимство, извършил маневра „завой наляво“ в посока град Свети Влас и
реализирал ПТП с движещия се лек автомобил БМВ 320 И, с ДК № ****, управляван от ищцата М.М.. В
резултат на ПТП била причинена смъртта на А. В. П. – син на двамата ищци, който
към датата на настъпване на събитието е бил на 1 година и 4 месеца и е пътувал
в детско столче, поставено на задната седалка зад шофьорското място.
При удар между двата автомобила, който е довел до
завъртане на автомобила на ищцата М. и втори силен челен удар столчето на
детето силно се ударило в облегалката на
шофьорската седалка, при което на детето нанесена тежка черепно-мозъчна травма,
несъвместима с живота и довела до смъртта на детето А. П.. Ищците посочват, че с действията си водачът А.П. е извършил
грубо нарушаване на разпоредбите на чл.25, ал.1 и чл.37, ал.З от ЗДвП и е
осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.З, б."б", вр. с
ал.4, вр. с ал.1, б."б" и б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК. По
образувано НОХД № 19/2014 г. по описа на Окръжен съд Б., Наказателна колегия, е
постановена Присъда от 11.03.2014 г. с което водачът бил А.Х.П. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.З, б."б", вр. с ал.4,
вр. с ал.1, б."б" и б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК , вр. с
чл.25, ал.1 и чл.37, ал.З от ЗДвП. С решение от 25.07.2014 г. по ВНОХД №
64/2014 Б.ки Апелативен съд потвърдил постановената присъда като я изменил едИ.твено
по отношение на начина на изтърпяване на наложеното наказание и постановил същото
да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим.
Ищците подробно описват в обстоятелствената
част на исковата молба търпените от тях страдания. Смъртта на малкия А. П.,
който е издъхнал едва на година и четири месеца им причинила най-страшния
житейски удар - да загубят детето си. А. бил дълго чакано и много желано бебе,
посрещнато и отглеждано с неимоверно голяма любов и всеотдайност.
Преждевременната и нелепа смърт на А.
причинила силен шок и ужас за родителите му. Особено тежко било преживяването за майката М.М., която е
била пряк свидетел на настъпването на смъртта на детето си и е била безсилна да
му помогне и по никакъв начин не е могла да предотврати фаталния изход. Излагат
пред съда, че ранната и неочаквана смърт на А. завинаги е лишила ищците от
щастието да гледат детето им как расте, да го напътстват и закрилят в живота,
лишила ги е завинаги от синовна обич и опора, от подкрепа в старините, лишила е
живота им от смисъл- страдание, което не може да бъде описано с думи, тежка
мъка, която доверителите ми ще изживяват до края на живота си.
Ищецът П., чрез процесуалния представител
адв. В. твърди в исковата молба, че освен причинените неимуществени вреди от
събитието са били направени от него разходи за погребение на стойност 1 070.00
лева, заплатени съгласно фактура № **********/15.09.2012 г.
Ищците твърдят, че
към момента на настъпване на ПТП лек автомобил лек автомобил „Ауди А4" с
ДК **** е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" в З."Л.И."АД,
полица N 22112001414660, валидна от 01.06.2012 г. до
31.05.2013г, от което ищците черпят основания против ответника З."Л.И."АД
да отговаря по претенцията за обезщетение.
В отговора на
исковата молба ответникът З. „Л.И.”АД оспорва твърденията на ищците по основанието на
предявените претенции за неимуществени вреди. Оспорва всички твърдения за
неимуществени вреди, както и твърденията за наличие на причинна връЗ.а между
заявените вреди и механизма на описаното произшествие. На отделно основание прави
възражение, че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от
страна на ищците, които са допринесли за настъпването на заявените
неимуществени вреди, поради неосъществен контрол за спазване на правилата за
превоз на деца с моторно превозно средство, въведени от чл. 137Б. от ЗДвП,
изискващ монтирането, съобразно техническите изисквания за безопасност и
ефективност, и използването на системи за обезопасяване на деца.
По делото са приети като писмени доказателства представени
от ищците: Протоколи за оглед и допълнителен оглед на местопроизшествие; присъда по НОХД № 19/2014 г. по описа на Б.ки
окръжен съд с мотивите към нея; въззивното решение на АС Б. по ВНОХД № 64/2014
г. от представената с исковата молба и приета като доказателство
Застрахователна полица № 22112001414660/31.05.2012 г. се установява наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО между виновния
водач А.П. и ответното дружество „Л. И.“АД с период на покритие – 01.06.2012 –
31.05.2013 година. Представен о е и
прието удостоверение за раждане на детето, от което се установява родствената
връЗ.а с ищците и негови родители, както и препис-извлечение от акт за смърт на
детето А. В. П. с посочена дата на смъртта- 14.09.2012 г.
Приети са като писмени доказателства по делото,
представените от ответника З.“Л.И.“АД
документи от досъдебното производство, подробно описани в молба вх.№
20161/16.02.2015 г. (лист 82 от делото).
За установяване на причината за настъпване на смъртта
и за установяване наличието на причинна връЗ.а с ПТП по делото е назначена и
приета съдебномедицИ.ка експертиза. Съгласно приетото и неоспорено заключение
на вещото лице д-р Л.С., А. В. П. е
получил следните увреждания: тежка черепно-мозъчна травма- три пукнатини на
черепния покрив в челно-теменната област. РаЗ.ъсване на твърдата мозъчна обвивка;
излизане на мозъчно вещество над черепните кости; кефалохематом; петнисти
синкави кръвонасядания в челната област двустранно; контузно-раЗ.ъсна рана в
областта между веждите в основата на носа, напречно разположена;
контузно-разкъсна рана над дясното ухо. Охлузване в дясната челна област.
Според вещото лице по назначената СМЕ причина за настъпилата смърт е получената
тежка черепно-мозъчна травма, несъвместима с живота. Заключението на експертизата е, че е налице
причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на детето А. П..
Назначената
и приета съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/ установява следния
механизъм на настъпване на ПТП: На 13.09.2012 г. около 17.00 ч. на главен път 1-9 А.Х.П. е
заредил автомобила си л.а."Ауди А4" с per.
№ ****, в бензиностанция „ОМВ", намираща
се в района на курортен комплекс „Слънчев бряг“ с гориво. След зареждането при
излизане от бензиностанцията, въпреки наличието на пътни знаци Г2.,Движение само надясно след знака"
и пътен знак Б2 -„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство" предприема и извършва маневра ляв завой, в опасна
близост на идващия отдясно и движещ се в посока към гр. Варна л.а. „БМВ
320И" с per. № ****, управляван от М.Т.М.. Тъй като
траекториите на тези два автомобила се пресичат л.а. „Ауди А4“ удря с предния
си десен ъгъл лявата страна на преминаващия покрай него л.а. БМВ, в областта на
задната лява врата.
Според експертното заключение този удар не е
бил много силен, а е бил приплъзващ, но тъй като ударът е нанесен зад центъра
на тежестта на л.а. БМВ, от него л.а. БМВ е придобил влизане в ляв завой. Под
действието на създалата се центробежна сила завиването на ляво се мултиплицирало
и водачът му М. не е в състояние да контролира автомобила, затова л.а. БМВ се
отклонява наляво и навлиза в лентата за насрещното си движение, където се удря
челно с предната си лява част в предната лява част на насрещно движещия се т.а.
„Фолксваген Транспортер“.
Тъй като масата на микробус „Фолксваген
Транспортер“ е по-голяма, след втория удар той е отблъснал в посока на своето
движение л.а. БМВ назад на около 3-4 метра, след което и двата автомобила са се
установили в неподвижно състояние в мястото, както е описано в протокола за
оглед и както е показано на схемата,
инкорпорирана в експертното заключение.
Според вещото лице доц.инж. А.А., тъй като вторият удар е
бил челен, при който са се реализирали
огромни инерционни сили, пътуващото дете на задно ляво място- зад водача, в
детска седалка, А. В. П. е получило смъртоносни телесни увреждания, от които е
починало.
В експертното заключение прието като неоспорено от
страните и прието от съда се посочва, че водачът на л.а. „БМВ 320“- ищцата М.М.
не е имала техническа възможност да спре и да предотврати настъпването, нито на
първия, нито на втория удари. Водачът на т.а. микробус „Фолксваген Транспортер
също не е имал възможност да предотврати втория удар. От това се извежда
заключението, че причината
за настъпване на процесното ПТП е била в субективните действия на водача на
л.а. „Ауди А4“, който въпреки забраната е предприел маневра ляв завой, с което е
предизвикал удар на преминаващия покрай него л.а. „БМВ 320“, и всичките
последици от този първи удар. Според вещото лице виновният водач категорично е
имал възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Разпитаният като свидетел И.Д.И. разказва, че познава ищците М.М. и В.П..*** от
шестгодишна възраст били заедно. С М. се запознал още преди да забременее. Описва покойното дете А. като усмихнато и живо дете. Научил на следващия ден
след катастрофата, какво е станало. Отношенията в семейството преди катастрофата определя като
добри – родителите и детето живели заедно и в гр. Б. и в Г., там от където произхожда
В.. Ищците, като родители си обичали детето, имали си добри и топли отношения
един към друг, както и към детето, то не било лишено от нищо. Заявява, че не
може да се опише с думи как са се чувствали М. и В. след катастрофата и смъртта
на А., били съкрушени от тази трагедия. Свидетелят показва, че към настоящия
момент ищците не са преодолели загубата на детето си. От това, което видял на
погребението /как се чувствали ищците/- заявява,
че дори не знае как са имали сили да. И двамата ищци поддържали гробчето и ходели
често на него. Ищецът В.П. видимо бил отслабнал много. И двамата са се променили.
Свидетелят С.Г.Б. показва пред
съда, че познава отдавна и двамата ищци. Описва пострадалото дете „А.“ като „много лъчезарен, много красиво дете“. Относно
състоянието на родителите след смъртта на детето им заявява, че е трудно да се
опише. М. я видял в болницата на свиждане, постоянно й били насълзени очите, Не
изглеждали добре и двамата, били заедно
постоянно, прегръщали се. Този свидетел заявява, че към настоящият момент ищците
не са преодолели загубата на А. – „ това няма как да се преодолее“. Ищците М. и В. били много близки преди, но след катастрофата се разделили и в момента
не живеят заедно.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства се установява, че
процесният инцидент е настъпил по вина на водача на лекия автомобил Ауди А“ А.П..
Отговорността на водача е установена с
влязла в сила присъда по НОХД № 19/2014 г. на ОС Б., която е задължителна за
съда по въпроса за вината. Установява се, че като пряка последица от
предизвиканото ПТП е настъпила смъртта на сина на ищците.
По делото е доказано и наличието на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГО“, обективирана в полица №
22112001414660/31.05.2012 г., между виновния водач А.П. и ответното дружество
„Л. И.“АД към датата на настъпване на произшествието.
Поради това и съдът приема, че е доказано
наличието на всички елементи факти от фактическия състав, включен в нормата на
чл. 226 от КЗ (отм.) във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно: противоправно
деяние, вреда, причинно-следствена връзка между тях и вина на извършителя на
деянието, както и сключването на договор за застраховка гражданска отговорност.
Ответникът е поел договорно задължение да заплати обезщетение на всяко увредено
лице. Прякото право на увредения срещу застрахователя възниква в момента на
настъпване на застрахователното събитие. По съществото си то е за обезщетение
от непозволено увреждане, причинено от застрахования деликвент. Вярно е, че
отговорността на застрахователя произтича от застрахователното правоотношение,
но то е функционално свързано с деликтното правоотношение. Ето защо и увреденото
лице има право да избере дали да се удовлетвори от застрахования, основавайки
се на деликт или пряко от застрахователя, основавайки се на застрахователния
договор.
Относно предявените субективно съединени искове за обезщетение за
неимуществени вреди:
С
оглед събраните гласни доказателства, установяващи претърпените от ищците
неимуществени вреди от загубата на техния син и като съобрази принципа на
справедливост в чл. 52 ЗЗД, обичайната практика за подобни случаи и момента на
настъпване на инцидента, съдът приема, че обезщетението следва да бъде
определено в размер на 200 000
лева за първата ищца М.Т.М. и в размер на 180
000 лв. за втория ищец В.П.. За този извод съдът взе предвид обстоятелство,
че е починало, с особено тежки травми, тяхното невинно дете на 1 год. 4месеца,
което е било отглеждано заедно от родителите си до настъпването на неговата
смърт. Доказано е наличието на силна връзка,
на обич и грижа на родителите към детето. Съдът приема за доказано и
твърдението за настъпили тежки последици за психическото състояние на ищците
във връзка със загубата на техния син. Без съмнение, смъртта на първо дете в
семейството на тази невръстна възраст поразява неизлечимо психиката на
родителите и оказва отражение в живота на всеки от тях. Установява се по делото, че след трагичния
инцидент са били разрушени и техните семейни отношения. За да
определи конкретния по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди
дължимо на майката М.М., съдът отчете обстоятелството, че тежките физически
поражения върху детето са били понесени от него в нейно присъствие, като тя сама,
непосредствено е възприела трагичния инцидент, безпомощна да предотврати
настъпването на смъртта на детето си /което се установява и от извършения
анализ на действията и от САТЕ/. Това
несъмнено е причинило по-големи страдания на майката, които се изразяват както
в преживения в момента на произшествието шок и ужас, така и в запечатване и
носене на спомена от случилото се, за разлика от втория ищец. В този смисъл,
съдът приема, че справедливият размер на обезщетението, доколкото това
страдание е възможно да се компенсира,
надвишава предявения с иска размер. Ето защо, искът на М.Т.М. следва да бъде
изцяло уважен в пълния размер от 200000 лева. Искът на В.М.П., за сумата над
определеното от съда обезщетение 180 000 лева, до предявения размер следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Относно възражението на ответната страна за основания
за намаляване на отговорността на застрахователя поради съпричиняване:
|
|
Съдът приема, че в хода на съдебното дирене не се
доказва, при пълно и главно насрещно доказване, възражението на ответната
страна, за съпричиняване от страна на пострадалия - при разпределената върху
ответната страна тежест за доказване на това възражение. В отговора на исковата
молба ответното дружество навежда твърдения, че „ищците“ (в конкретния случай –
това е възможно само за първата ищца М.), са „допринесли за настъпването на
заявените неимуществени вреди, поради неосъществен контрол за спазване на
правилата за превоз на деца с моторно превозно средство, въведени от чл. 137Б.
от ЗДвП, изискващ монтирането, съобразно техническите изисквания за безопасност
и ефективност, и използването на системи за обезопасяване на деца.“ В
заключението на назначената по искане на ответника САТЕ се посочва, че „детското
столче е било поставено на задната лява седалка, където има триточков предпазен
колан на автомобила, с който е било закрепено детското столче“. А също така: „
Доколкото се вижда, основата е на мястото си върху задната лява седалка, но
седалката и облегалката на столчето са се отделили от основата и са се
преместили напред. Това е основната причина за удара на детето в облегалката на
предната лява седалка, от който е получило травми несъвместими с живота му.“
|
|
Първоначално,
вещото лице заявява в заключението, че „по
наличната в делото информация не може да се види как точно е било монтирано
детското столче и дали то е било правилно монтирано.“
|
|
В открито
съдебно заседание на 26.10.2015 г. доц. инж. А. допълва заключението си, като
изрично заявява: „По време на
произшествието е настъпило разрушаване на връзката между основата и седалката
на детското столче. Това означава, че когато се е разрушила тази връзка
седалката вече е свободна. Тя се задържа само в горния край. И при челния удар
аз лично смятам, че счупването и увреждането на тази връзка е при челния удар,
тъй като там инерционните сили са огромни. Така, че моето мнение е, че предпазното столче е било правилно монтирано
и при удара се е разрушила връзката.“ Това експертно заключение остава
неоспорено от страните и съдът го кредитира изцяло.
При
така установените факти, съдът намира, че не може да се вмени във вина на
ищцата, като водач на лекия автомобил БМВ, в което детето се е возило в
предвиденото от закона средство за обезопасяване на дете, че основата на
съоръжението се е разрушила при насрещен удар. Здравината и устойчивостта на
детското столче не би могла да се предвиди от водача. Майката М.М. е извършила
необходимите действия при возене на дете, за обезопасяването му.
По
обективно съединения иск за обезщетение за имуществени вреди, предявен от В.М.П.:
Съдът
приема, че този иск, с претенция да бъде осъден ответника- застраховател, да
заплати направените от ищеца П. разноски за погребението на пострадалото дете,
е основателен и доказан по размер. Представен е платежен документ, неоспорен от
ответната страна, за сумата в размер на 1070, 00 лева. Към фактура №
18168/15.09.2012 г. е приложен касов бон, удостоверяващ плащане в брой. Ето
защо, като основателен, този иск следва да бъде уважен.
Посочените по-горе суми за обезщетение на претърпените
неимуществени и имуществени вреди следва да бъдат заплатени от
ответника-застраховател, тъй като относно отговорността на виновния водач е
била налична валидна към момента на произшествието застраховка при ответното
дружество. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ ищците, в качеството им на увредени лица, имат право
да претендират обезщетение на претърпените от него щети пряко от ответника –
застраховател.
Върху определената по-горе суми за обезщетение на имуществени
и неимуществени вреди следва да се присъди и законната лихва за забава от датата на
деликта. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ, като се цели ангажиране на отговорността на
застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на
закона, а не по силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между
ищцовата страна и ответника няма. Независимо от това, ответникът носи
отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в същия
обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което следва, че
забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на настъпилата смърт в причинно-следствена връзка с ПТП– 14.09.2012
г. дължимата законна лихва върху
изплатената парична сума от 1070 лева следва да се начислява считано от датата
на плащането – 15.09.2012 г
Предвид изхода на спора ответникът-застраховател
следва да заплати на пълномощника на ищците
разноски за един адвокат на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 11 962 лв. съобразно
уважената част от исковете, и на бюджета
на съда - 240 лв. за извършената
съдебномедицИ.ка експертиза. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът-застраховател следва да заплати по сметка
на СГС държавна такса от 15 242, 80
лв.
Ищецът В.П. следва да заплати на ответната страна
разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска
му, които възлизат на 656 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /отм./ ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление:***, представляван от М. М. - Г. и В.Л.П., да заплати на М.Т.М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***-*, офис № *,
чрез адвокат Ц.В. от САК, сумата от 200
000 лв., съставляваща обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на сина
и А. В. П., в едно със законната лихва
върху главницата от 14.09.2012 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /отм./ ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление:***, представляван от М. М. - Г. и В.Л.П., да заплати на В.М.П., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***-*, офис № *, чрез адвокат Ц.В. от САК, сумата от 180 000 лв., съставляваща обезщетение на неимуществени
вреди от смъртта на сина му А. В. П., в едно
със законната лихва върху главницата от 14.09.2012 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 180 000 лв. до пълния предявен
размер от 200 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /отм./ ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление:***, представляван от М. М. - Г. и В.Л.П., да заплати на В.М.П., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***-*, офис № *, чрез адвокат Ц.В. от САК, сумата от 1070 лв., съставляваща обезщетение на имуществени вреди
от смъртта на сина му А. В. П.- разноски за организиране и извършване на
погребение, в едно със законната лихва
върху тази сума от 15.09.2012 г. до окончателното изплащане
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД,
ЕИК *** да заплати на адв. Ц.В., Софийска адвокатска колегия, ул.”******.
адвокатско възнаграждение в размер на 11 962 лв., на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД,
ЕИК *** да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 15 242,
80 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и 240 лв. – възнаграждение за вещи лица по
извършената съдебномедицинска експертиза.
ОСЪЖДА В.М.П., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***-*, офис № *, чрез адвокат Ц.В. от САК, да заплати на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *** сумата в размер
на 656 лева – възнаграждение за юрисконсулт съобразно отхвърлената част на
иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: