№ 779
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Малоселска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512179 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД срещу решение
от 02.07.2021 г. по гр.д. №41786/2020 г. на Софийския районен съд, 170 състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на „ДЗИ – О.З.” ЕАД на основание чл.411 КЗ сумата от
1697,62 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение с включени обичайни разноски за неговото определяне в размер на 15,00 лв., за
ПТП, настъпило на 07.01.2020 г. в гр. София, на паркинг на магазин „Била“ на ул.
„Житница“, кв. „Красно село“, ведно със законната лихва от 01.09.2020 г. до окончателното
изплащане, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано.
Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства,
както и че е налице противоречие на крайните изводи на съда с действителните факти.
Поддържа, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Шкода Октавия“,
застрахован при ищеца, както и че размерът на присъденото обезщетение не съответства на
средните пазарни цени. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ДЗИ – О.З.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за
разликата над посочения по-горе размер, поради което е влязло в сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
1
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Установява се от двустранен констативен протокол за ПТП, двустранно подписан, че
на 07.01.2020 г. в гр. София се е осъществило пътно-транспортно произшествие с участници
– К.П.М., управляващ автомобил „Рено” с рег. № ******* и А.И. И., управляваща автомобил
„Шкода” с рег. № *******, като ПТП е настъпило при излизане от паркинг на магазин
„Билла“ от страна на двата автомобила. На автомобила „Шкода Октавия“ са нанесени щети
в лявата предна
врата.
От показанията на свид. А.И. /водач на л.а. „Шкода Октавия”/ се установява, че
процесното ПТП е настъпило при излизане от паркинга, като автомобилът е бил ударен в
предна лява врата от страната на водача от л.а. „Рено“.
От показанията на свид. К.М. /водач на л.а. „Рено Сценик”/ се установява, че
процесното ПТП е настъпило на паркинга на магазин „Билла“ в гр. София, ул. „Житница“
при десен завой и при движение на заден ход, като л.а. „Шкода Октавия“ е ударен в предна
лява врата, а за л.а. „Рено Сценик“ ударът е настъпил в лявата страна на задната броня.
Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на САТЕ,
което съдът кредитира напълно като обосновано и компетентно изготвено, процесното ПТП
е настъпило при потегляне от паркинг от страна на водача на л.а. „Шкода Октавия“ и
включване в движението с маневра за завиване наляво, а водачът на л.а. „Рено“ е предприел
маневра на заден ход за излизане от паркинга и включване на движението, като от
техническа гледна точка щетите от протокола за ПТП и описа на застрахователя са
вследствие на реализираното ПТП. От заключението се установява още, че стойността на
щетите по средни пазарни цени към датата на ПТП е 1682,62 лв., а автомобилът „Шкода
Октавия“ е в гаранция до мес.01.2022 г. В о.с.з. вещото лице сочи още, че от техническа
гледна точка причината за настъпване на ПТП е упражнен недостатъчен контрол от водача
на л.а. „Рено“, тъй като л.а. „Шкода Октавия“ е бил в спряло положение.
От изложеното съдът намира, че водачът на автомобил „Рено Сценик“ К.П.М. е
2
осъществил деликт – при управление на автомобила виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ е нарушил
чл.25 ал.1 и чл.40 ал.1 ЗДвП, т.е. налице е деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, като от
причиненото ПТП са настъпили вреди за А.И. И. – увреден е собственият му автомобил,
който е застрахован от ищцовото дружество. Неоснователни са твърденията на въззивника,
че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Шкода Октавия“. Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства, които са непротиворечиви, води безспорно и
категорично до извода, че процесното ПТП е настъпило единствено и само по вина на
К.П.М., който преди да започне маневрата за излизане от паркираните ППС не се е убедил,
че няма да създаде опасност за участниците в движението и не се е убедил, че пътят зад
МПС е бил свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението.
Съгласно разпоредбата на чл.386 ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл.400 ал.1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал.2 на
същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба №24/2006 г. на КФН /в този смисъл е трайната практика на ВКС -
решение №79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 г., І ТО, решение №52/08.07.2010 г. по т.д.
№652/2009 г., І ТО, решение №115/09.07.2009 г. по т.д. №627/2008 г., ІІ ТО, решение
№209/30.01.2012 г. по т.д. №1069/2010 г., II ТО, решение №235/27.12.2013 г. по т.д.
№1586/2013 г., ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия КЗ/.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но
не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско“ /плащането
на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от
размера на действително платената сума. При имуществените застраховки стойността на
дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил
пуснат в експлоатация преди не повече от 3 г. и е бил отремонтиран в официален сервиз на
марката – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил
отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от
фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-
горе две условия, т.е. - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от 3 г.
или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т.е. изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото.
По делото не е спорно и е установено, че от момента на първата регистрация до
момента на настъпване на събитието не е изтекъл срок по-дълъг от 3 г. по отношения на
увредения л.а. „Шкода Октавия“ и в случая размерът на парична сума, до която се простира
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, следва да се
определи по цени на фирмените сервизи, а от заключението на САТЕ се установи, че по
средни пазарни цени към деня на увреждането стойността на процесната щета към датата на
ПТП е 1682,62 лв., до който размер и е присъденото от СРС обезщетение.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
3
сумата от 419,05 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение е неоснователно. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен между въззиваемата страна и Адв. дружество „Д. И. и С.“, според
който ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на
сумата от 419,05 лв. с ДДС. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност
по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело адвокатско
възнаграждение е в рамките на този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20150482/02.07.2021 г., постановено по гр.д.
№41786/2020 г. по описа на СРС, 170 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. *******, да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „*******, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 419,05 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4