Р Е Ш Е Н И Е
№………….
гр. София, 24.10.2019
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 6162
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 08.01.2019 г. на ищеца Р.Л.Х. против решение от 17.12.2018г., постановено по гр.д. № 70842/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, 90 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу „Ч.Е.Б.” АД, иск с правна квалификация
чл. 124, ал.1 ГПК - за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата 742,33 лева, представляваща коригирана стойност
на електрическа енергия за периода от 18.08.2016 г. до 15.11.2016г. за клиентски номер 310218242983 за имот, находящ се в гр.Перник, кв. „*********,
начислена по фактура № 00197753832/18.11.2016 г. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на „Ч.Е.Б." АД сумата от 488,25 лв. -
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, доколкото е приел, че въпросът за
реалното потребление на електрическа енергия е неотносим към предмета на
доказване, който извод противоречи на съдебната практика, обективирана в
решение № 111/17.07.2015 г. по търг. Дело №1650/2014 г. на ВКС. Неправилно
съдът не е взел предвид, че корекцията е извършена на база незаконосъобразен
подзаконов нормативен акт, който при това е бил отменен към датата на издаване
на процесната фактура. На следващо място се поддържа, че съдът не е съобразил и
обстоятелството, че не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция, по смисъла на чл.98а, ал.1, т.6 от ОУ на ответното дружество,
което обстоятелства ВКС изрично сочи като необходимо условие за съществуване на
правото на корекция за минал период. Според въззивника ответното дружество няма
законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за
доставена през изминал период електрическа енергия, независимо че към
18.11.2016 г. /датата на издаване на фактурата/ ПИКЕЕ все още не са били изцяло
отменени, а към постановяване на решението са били изцяло отменени и не са
съществували правила за измерване, а само ред за коригиране. Поддържа се, че
СРС неправилно е приел, че констативния протокол е официален свидетелстващ
документ. Счита, че по делото не установено при пълно и пряко доказване
наличието на отклонение в точността на измерването, което отклонение да касае
именно процесния имот. Отделно от това неправилно е прието, че СТИ е годно
средство, с което енергията е можела да се отчита, доколкото вещото лице по
допълнителната СТЕ е посочило, че към момента на проверката срокът за
преминаване на сертификация е бил изтекъл. На следващо място поддържа, че
ответното дружество няма законово основание да коригира едностранно сметките на
потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия, тъй като с
разпоредбата на чл.83 ЗЕ законодателят е делегирал възможност на КЕВР да приеме
правила, в които да бъде уреден и въпросът за „установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел.енергия“, а не възможност за създаване на
санкции за потребителите на такава, чрез въвеждане на фикция / и то не със
закон/ за потребена от тях електроенергия за минал период от време. С
разписаната в ПИКЕЕ корекционна процедура на практика се въвежда безвиновна
/обективна/ отговорност на потребителите, което е в пълно противоречие с
изискването на разпоредбата на чл.82 ЗЗД. Поради тези съображения,
жалбоподателят поддържа, че въпреки предвидената в ПИКЕЕ корекционна процедура,
последната не следва да бъде прилагана на основание чл.15, ал.3 ЗНА поради
противоречието й с редица норми от по-висок ранг – ЗЗП, а при колизия на ЗЕ,
който след 17.07.2012 г. предвижда корекционна процедура и на ЗЗП, съгласно § 1
от ДР на ЗЗП, приложение следва да намери законът, осигуряващ по-висока степен
на защита на потребителя. Неправилно СРС е приел за установен и факта, че при
съставяне на констативния протокол е присъствал и служител на МВР. С оглед
изложеното моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде
постановено друго, с което да се уважи изцяло предявения отрицателен установителен иск. Претендира и разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна
- ответник "Ч.Е.Б." АД е депозирал
отговор на въззивната жалба, в който оспорва наведените от
въззивника доводи за неправилност и необоснованост на решението на СРС и излага подробни съображения за приложимостта и валидността на
приетите и обнародвани в ДВ, бр. 98/2013 г. ПИКЕЕ. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а решението на първоинстанционния съд - потвърдено в обжалваната му
част като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски по делото за юрисконсулстко възнаграждение.
Решението на СРС в
частта, с която предявеният отрицателен установителен иск е уважен за резликата
над 742,33 до 942,65 лв., не е обжалвано от ответното дружество и е влязло в
сила. П
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство, и при така очертания от жалбата предмет, приема
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Настоящият въззивен състав счита, че същото е и правилно,
като споделя изцяло изводите на СРС, че в конкретния случай са приложими ПИКЕЕ,
в сила от 16.11.2013 г. и че са налице всички предпоставки за извършване на
едностранна корекция на сметката на потребителя от страна ответното дружество,
поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното
решение. Независимо от това и във връзка с доводите за неправилност и
необоснованост на решението, изложени във въззивната жалба, следва да се добави
и следното:
Правилно
СРС е приел, че по делото няма спор, че между страните съществуват облигационни
отношения по договор за продажба на електрическа енергия /чл.98а ЗЕ/, доставяна
до имот, находящ се в гр.Перник, ж.к. „*********,
доколкото в исковата молба ищецът не е навел твърдения в обратния смисъл.
От приетите по делото писмени доказателства,
се установява се, че на 15.11.2016 г. на адреса е извършена техническа проверка
на СТИ с фабричен № 00312185, тип Digitron MO2, произведен през 2008
г., отчитащ консумацията на електроенергия от абонат с клиентски номер №
3102182429983. С констативен протокол № 13015012/15.11.2016 г., служители на
ответното дружество, в присъствие на двама представители на Федерацията на
потребителите и на представител на полицията, са констатирали, че липсва пломба
на щита на ел.таблото, изходящият за абоната нулев проводник е прекъснат от
електромера н ел. таблото и неговото продължение е свързано към входящата клема
на 7-мия по ред входящ прекъсвач АП 63А, като в това присъединение участва и
главния прекъсвач – 100а, захранващ таблото .При измерването е установено, че
по време на проверката товарът на присъединението е 1,04 А. След проверката е
възстановена правилната схема и електромерът е приведен в нормален режим на
работа.
С оглед събраните по делото гласни доказателства,
правилно СРС е приел, че при извършване на проверката са присъствали освен
служители на ответното дружества, така и представители на Федерацията на
потребителите и служител на полицията.
Съгласно приетите по делото заключения на СТЕ
констатираното нарушение представлява промяна в схемата на свързване на
измервателната система, при което СТИ не е измервало преминаваща електроенергия
към обекта на ищеца, поради което изчисляването на корекцията на сметката е
извършено съгласно чл.48, ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ. Според вещо лице Близнаков, което
заключение е кредитирано от СРС, при извършване на изчисления на база
половината от пропусквателната способност на линията при 63А, а не 80А допустим
продължителен ток, стойността на доначислената цена на енергия е 742,33 лв. с
ДДС по цени на КЕВР. Вещото лице е отговорило и че при посочената в
констативния протокол промяна в схемата на свързване, прекъсването на нулев
проводник, което води до прекъсване на измерването от СТИ и осъщественото
присъединяване, не изисква специална
преработка на ел.таблото в апартамента и инсталацията.
Въз основа на констативния протокол, е
извършена корекция на количеството ел.енергия на клиента и е преизчислена
сметката за доставена, неизмерена и незаплатена ел.енергия по процесната
партида за периода 18.08.2017 г. до 15.11.2016 г.
До ищеца е изпратено писмо от 16.11.2016 г., ведно
с копие от констативния протокол, с което е уведомен, че на 15.11.2016 г. е
извършена проверка на обект със СТИ фабричен № 00312185, а именно апартамент №
10, находящ се в гр.Перник, ж.к. „*********,
и че на основание ПИКЕЕ, ще бъде извършена корекция на сметката за консумирана
ел.енергия, за която ще бъде уведомен. Изпратено е и уведомление от 21.11.2016
г., че на основание и по реда на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и въз основа на
констативния протокол, е начислена сума в размер на 942,65 лв. за консумирана,
но незаплатена ел. енергия. И двете писма са получени от съпругата на ищеца на 27.11.2016
г., поради което следва да се приеме, че ответното дружество е изпълнило
задължението си по чл. 47, ал.4 вр. ал.3 ПИКЕЕ и чл.17, ал.2 от Общите условия
на дружеството, раздел „Корекция на сметки при неизмерване или при неправилно
/неточно измерване на електрическа енергия и е уведомило надлежно абоната за
започналата процедура по корекция. В тази връзка не могат да бъдат споделени
доводите на въззивника, че в ОУ не е предвиден за уведомяване на клиента за
извършената корекционна процедура.
Неоснователни са и доводите на въззивника, че
ответното дружество няма законово основание да коригира едностранно сметките на
потребителите за доставена през изминал период ел.енергия по изложените в
жалбата аргументи. В действителност съгласно трайна практиката на ВКС,
обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК / решение №
201/21.12.2013 г. по т.д. № 799/2012 г., решение № 165/19.11.2009 г. по т.д. №
103/2009 г., решение № 57/28.05.2012 г. по т.д. № 436/2011 г., решение №
189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г., решение № 159/30.09.2013 г. по т.д. №
773/2012 г./, преди влизане в сила на измененията на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а,
ал.2, 6 ЗЕ, обн. с ДВ бр.54 от 17.07.2012 г. и в сила от 17.07.2012 г., липсва
законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от
страна на доставчика на електроенергия, тъй като в съществуващата в този период
нормативна уредба, не е предвидено такова право, както и такава регламентираща
методиката и правилата за нейното извършване, поради което се приемаше, че коригирането
на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и
без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и принципа за виновния характер на договорната
отговорност – чл.82 ЗЗД.
С изменението в Закона за енергетиката с ДВ
бр.54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електрическа енергия (така Решение № 111 от
17.07.2015 г. на ВКС, I ТО, постановено по т.д. № 1650 от 2014 г., Решение №
173 от 16.12.2015 г. на ВКС, II ТО на ВКС по т.д. № 3262/2014 г.), какъвто ред е
предвиден в чл.17,
чл.18 и чл.49, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия
на ответното дружество.
В изпълнение на новата разпоредба на чл.83, ал.1, т.6 вр. с ал.2, изр.2
ЗЕ / в ред. след ДВ, бр.54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г./ ДКЕВР е приела нови
Правила за измерване на количеството електрическа енергия – ПИКЕЕ, обн. ДВ,
бр.98/12.11.2013 г., в които вече са регламентирани случаите и начините за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите
на съответните мрежи, т.нар. „корекции на сметки”. Тези правила влизат в сила
на 16.11.2013 г., като съгласно чл.14, ал.1 и ал.2 ЗНА те нямат обратно
действие, тъй като изрично не им е придадено такова нито със ЗИ на ЗЕ, нито със
самите ПИКЕЕ. В този смисъл е решение № 115/20.05.2015 г. на ВКС по гр.д. №
4907/2014 г., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, и според което за периода
от 17.07.2012 г. когато влиза изменението на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, до 16.11.2013
г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ, не съществува законово основание за
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и
без да е доказано виновно поведение от страна на потребителя.
Извършената от
ответника проверка, обективирана в констативния протокол от 15.11.2016 г., за проверка
на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия, е осъществена след
влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, поради което и последните са приложим материален
закон към отношенията между страните по повод извършените от ответника действия
по установяване на неточно измерване и начисление на цена за ел. енергия на
основание същото. Тези нови правила не изискват доказването на виновно
поведение от страна на потребителя като предпоставка за извършването на
едностранна корекция на сметката, а предвиждат обективна отговорност на потребителите
на електрическа енергия при констатирани по предвидения ред случаи на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, а в случай на повреда на уреда, корекцията е в тежест
на дружеството-снабдител. По този начин
законодателят е предвидил специален ред за измерване на доставяната
електрическа енергия в случаите на констатирана по реда на ПИКЕЕ грешка в
измерването на доставяната електрическа енергия извън допустимата, респ.
неизмерване на последната, като обективно състояние, без да отдава значение за
причината за това обективно състояние, като целта на нормативният акт е не да
санкционира потребителя за виновно неизпълнение на негови договорни задължения,
а да осигури измерване на доставяната ел.енергия, съответно на действително
доставяната такава, при констатирано неточно измерване или неизмерване на
последната. Разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ урежда начина на определяне на
количеството измерена чрез СТЕ електрическа енергия, в случаите на неизмерена
или измерена с грешка, но потребена ел.енергия, за да се определи и размера на
цената, която крайният потребител следва да заплати, не като санкция за виновно
поведение, а в изпълнение на задължението си по договора за заплащане на
потребената ел. енергия, количеството на която е измерено по установения ред
през определен период. В този смисъл е и решение № 118/18.09.2017 г. на ВКС,
ТК, II ТО по т.д. № 961/2016 г., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Въззивният съд
намира за неоснователен и доводът на жалбоподателя, че приемайки нормата на
чл.48 ПИКЕЕ, ДКЕВР е излязла извън рамките на законовата делегация,
предоставена с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. С посочената разпоредба на
закона, а при тълкуването й във връзка с чл. 104а, ал.2, т.5,б.“а“ и чл.98а,
ал.2, т.6 ЗЕ, се налага изводът, че на ДКЕВР е делегирано правомощие да уреди
реда и методиката при правоотношения, възникващи при „установяване случаите на
неизмерена, неправилно и /или неточно измерена електрическа енергия“ в т.ч. и начините
за извършване на корекция на сметките за доставената електрическа енергия./ в
този смисъл и определение № 556/21.06.2016 г. по дело № 2378/2015 г. на ВКС, I ТО/ Процесните
правила имат характер на нормативен административен акт по смисъла на раздел III, глава пета от
АПК, тъй като са приети на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и имат задължителен
характер за всички негови адресати. Именно поради характера си на нормативен
акт, то при прилагането им не се касае за „договорна клауза“ по смисъла на ЗЗП.
При наличието на нормативен акт, Директива 93/13 ЕИО от 1993 г., не се прилага
с оглед чл.1, ал.2 от същата, който член е транспониран и в § 12а от ДР на ЗЗП,
според който разпоредбите на глава шеста от Закона – чл.143 и сл. ЗЗП, не се
прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови и
подзаконови разпоредби. С оглед изложеното, неоснователно и е искането до
въззивния съд, обективирано в жалбата, за отправяне на преюдициално запитване
до СЕС дали разпоредбите на ПИКЕЕ противоречат на норми от областта на защита
на потребителите и по-конкретно на Директива 93/13 ЕИО.
Възраженията на въззивника, че по
делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че средството за търговско
измерване, е монтирано на адреса и че е годно по смисъла на закона, са
неоснователни, тъй като за тези факти е ангажирано писмено доказателство -
констативен протокол от 15.11.2016 г., подписан от служител на МВР, който има
характер на официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК за удостоверените
с него обстоятелства, в т.ч. относно монтирания на адреса и проверен
електромер, неговия фабричен номер, година на монтиране и състояние при
проверката. Видно от протокола, СТИ е с фабричен № 00312185, тип Digitron MO2,
с година на производство 2008 г., като съгласно заключението на вещо лице
Стойков СТИ е монтирано на обекта на 10.04.2015 г., когато служители на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД са извършили техническа проверка на същото. За този
вид електромери /еднофазни/ изискването за периодичност на проверката е 6
години /съгласно заповед от 29.05.2014 г., издадена от председателя на ДАМТН на
основание чл.43, ал.4 ЗИ/, който срок към 15.11.2016 г. / датата на съставяне
на констативния протокол/ не е изтекъл. Освен това възражението за метрологична
годност на процесния електромер е ирелевантно за конкретния случай, тъй като
видно от отразеното в констативния протокол и от събраните по делото гласни
доказателства, е налице промяна в схемата на свързване, при която СТИ не е
измервало преминаваща електроенергия към обекта.
На въззивния съд е
служебно известно, че с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016
г. на ВАС, петчленен състав, са отменени ПИКЕЕ, приети с решение от 14.10.2013
г. на ДЕКВР, обн. ДВ бр.98/12.11.2013 г., с изключение на чл.48, 49, 50 и 51 от
този акт, а именно в частта относима към механизма на корекция на количеството
ел.енергия при установена промяна в схемата на свързване на измервателната
система.. В последствие с решение от 08.11.2018 г. по адм.дело № 4785/2018 г.
на ВАС, петчленен състав са отменени и останалите разпоредби на правилата. Следва
да се отбележи, че постановената отмяна на ПИКЕЕ има действие занапред /
чл.195, ал.1 АПК/, в който смисъл са и указанията, дадени с ТР №2/2014 г. по
т.д. № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС. При това положение за процесния исков период
относимите разпоредби, а именно чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ, не са били
отменени с влязъл в сила съдебен акт.
В конкретния случай
е констатирано именно нерегламентирано вмешателство в измервателната система, което
е свързано с посегателство върху собственост на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, която се владее и стопанисва от самия него. В
тези случаи, за да се гарантира обективност на извършените действия, наличието
на нерегламентираното действие следва да бъде удостоверено с подпис на
представител на полицията, който задължително присъства на проверката – чл.48,
ал.2 ПИКЕЕ. Последното прави изготвения констативен протокол официален
свидетелстващ документ. Процесният протокол отговаря на всички изисквания на
разпоредбата на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ, поради което за ответното дружество е
възникнало правото да извърши корекция, респ. – на крайния снабдител да
претендира заплащане на суми, произтичащи от упражняването на това право, в
който смисъл е и решение № 104 от 16.08.2016 г. по т.д. 1671/2015 г. на ВКС. Доколкото
настоящият случай се отнася до неправомерна промяна в схемата за измерване,
водеща до частично неизмерване на преминаващото количество ел.енергия през СТИ,
съгласно изискването на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ корекцията по ал.1 се извършва само
въз основа на констативния протокол за установяване намесата в измервателната
система. Съгласно приетото по делото заключение на вещо лице Близнаково
изготвената техническа експертиза, изчислението е извършено при спазване на
методиката по реда на чл.48, ал.1, т.1, б.“а“ ПИКЕЕ и по действащите за периода
цени на ел.енергия, утвърдени от ДКЕВР и по тарифни зони.
С оглед изложеното
следва да се приеме, че ответникът е спазил процедурата по извършване на
едностранна корекция на законово основание, поради което начислената сума за
потребена за минал период електроенергия в размер на 742,33 лв.. се дължи от ищеца.
Ето защо, решението
на първоинстанционният съд е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на
делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8/2017 г./ на въззиваемата
страна се дължат разноски за въззивното производство в размер на 100 лева - за юрисконсултско възнаграждение съгласно
чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.12.2018г., постановено по гр.д. № 70842/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, 90 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Р.Л.Х., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, сумата от 100
лева - разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване предвид
ограничението на чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.