Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София,
29.08.2022г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
двадесет и осми юни година 2022
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 4891 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 42, б. “б” от ЗН, във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН, чл.124, ал. 1 ГПК, чл.
108 от ЗС, както и евентуален иск по чл.30 от ЗН.
С исковата молба и молба – уточнение
рег.№5167395 / 19.08.2018 г. по описа на СРС, ищецът И.Г.Ч. ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. И.П. е предявил срещу М.Л.К., както и срещу И.П.И. и И.И.И.,
следните субективно съединение искове, както следва:
- иск с правно основание чл.42 б. „б“ от ЗН
вр. чл.25, ал.1 от ЗН, срещу ответницата
М.Л.К. ЕГН**********, за прогласяване нищожност на саморъчно завещание на общия наследодател Г.Л.Ч. от 16.06.2010г.,
вписано с вх.рег.№1857 /21.01.2016г.,
том І, рег.1757 на АВ – имотен регисър София, поради това, че не е написано и
подписано от лицето сочено като завещател;
- обусловен положителен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК срещу ответницата М.Л.К. ЕГН**********, да бъде признато за
установено, че И.Г.Ч. е собственик на ½ /една втора/ ид. част от следния
недвижим имот: апартамент №117, находящ се в гр.София, ж.к. „Стрелбище“, бул. ******,
със застроена площ 43,66 кв.м., заедно с таванско помещение №66 с площ от 5,56
кв.м., на основание наследствено правоприемство;
- иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу И.П.И. и И.И.И., да бъде
признато за установено, че И.Г.Ч. е собственик на ½ /една втора/ идеална
част от следния недвижим имот: апартамент №117, находящ се в гр.София, ж.к.
„Стрелбище“, бул. ******, със застроена площ 43,66 кв.м., заедно с таванско
помещение №66 с площ от 5,56 кв.м., като бъдат осъдени ответниците да предадат
владение на ½ /една втора/ ид. част от недвижимия имот;
- евентуален иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН срещу
ответницата М.Л.К. ЕГН**********, в случай че бъде отхвърлен иска за нищожност
на завещанието, то да бъде постановено решение за намаляване на завещателното
разпореждане обективирано в саморъчно завещание на общия наследодател Г.Л.Ч. от 16.06.2010г.,
вписано с вх.рег.№1857 /21.01.2016г.,
том І, рег.1757 на АВ – имотен регисър София и да бъде възстановена запазената
част на ищеца И.Г.Ч. в размер на 1/3 идеална част.
Заявявено е искане за присъждане на разноски.
Твърди се, че ищецът И.Г.Ч. е син и наследник
на починалия Г.Л.Ч. ЕГН **********, бивш жител *** починал на 11.04.2014г.
Твърди се, че бащата на ищеца Г.Ч. е приел наследството на своя баща Л.Г.Ч.
/дядо на ищеца/.
Твърди се, че ответницата М.Л.К. е дъщеря на Л.Г.Ч. и сестра на бащата
на ищеца. Излага се, че ищецът живеел постоянно в Испания и че е постоянен
жител на основание издадена карта от управителят на централният регистър за
чужденци в Испания. Релевира се, че през 2017г., когато се завърнал в България при
извършена справка в Агенцията по вписванията, ищецът е установил, че има вписано
саморъчно завещание с вх.рег.№ 1857 от 21.01.2016 г., том 1, рег.№ 1757, с
което дядото му Л.Г.Ч., починал през 2012 г., е завещал цялото си имущество на
ответницата М.Л.К..
Наведен е довод,
че по този начин ответницата К. се легитимирала като собственик на наследеното
имущество и по - конкретно на имот представляващ апартамент №117, находящ се в
гр.София, ж.к. „Стрелбище“, бул. „******и го продала на ответника И.П.И. с
нотариален акт № 150 от 2016г. на нотариус Ц.З..
Ищецът И.Ч.
поддържа, че вписаното саморъчно завещание е нищожно, като не е написано и не е
подписано от дядо му Л.Ч.. Твърди се, че ползвайки нищожно саморъчното завещание
ответницата М.Л.К. се е разпоредила с повече права, отколкото има, а именно
½ идеална част от процесния апартамент. Инвокира се, че наследодателят Л.Г.Ч.
е бил оставил двама наследници – сина си Л.Г.Ч. /бащата на ищеца/ и ответницата
К., негова дъщеря.
При евентуалност ищецът навежда довод, че с
извършеното завещание, наследодателят Л.Ч. е накърнил запазената част на
наследството на ищеца. Позовава се на чл.30, ал.1 от ЗН. Излага се, че на
основание чл.28, ал.1 от ЗН, следва да се счита, че с предявяването на исковата
молба, ищецът е приел наследството на наследодателя си. Твърди се, че
наследодателя на Л.Ч. е нямал други имущества, освен процесния апартамент.
Изложени
са твърдения за правният интерес на предявеният иск за собственост, като се
сочи, че ответницата се е позовала на завещание от общия наследодател Л.Ч.,
което е обявено 4 години след смъртта му, след което недвижимият имот веднага е
бил отчужден в полза на останалите двама ответници. Ищецът поддържа, че в случай, че завещанието
бъде признато за нищожно, то двамата ответници И.П.И. и и съпругата му И.И.И. няма
да се считат за собственици на целият имот, доколкото първата ответница не е
могла да прехвърли повече от 1/2 идеална част от процесния апартамент. Така се
обосновава правният интерес на ищеца спрямо ответницата за установяване с
обвързваща сила на пресъдено нещо, че ищецът е собственик на имота при 1/2 ид.
част от апартамент № 117, находящ се в гр.София, ж.к. „Стрелбище“, бул. ******.
По отношение на ответниците И.П.И. и съпругата
му И.И.И., се сочи, че същите не са
могли да придобия целия имот, а само 1/2 идеална част от апартамент № 117,
находящ се в гр.София, ж.к. „Стрелбище“, бул. ******, поради което владеят без
правно основание притежаваната от ищеца
½ идеална част. С този довод
ищецът обосновава правен интерес от ревандикационен иск спрямо тези двама
ответници.
По исковата молба на И.Г.Ч. е образувано гр.д.№75923 /2017г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 74 състав.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от ответницата М.Л.К., с който исковите претенции се
оспорват по основание и размер. В отговора се оспорва твърдението на ищеца, че
саморъчното завещание не е написано и подписано от завещателя Л.Ч.. Ответницата
К. заявява, че ще се ползва от представеното саморъчно завещание. Излага се, че
ответницата К. е собственик на процесният имот на основание саморъчно
завещание, което е валидно написано и подписано от завещателя. Наведен е довод,
че на основание валидно завещателно разпореждане в нейна полза ответницата се
легитимира като собственик на имота и се е разпоредила с него на годно правно
основание. В отговора е релевирано възражение за изтекла погасителна давност
спрямо иска по чл.30 от ЗН. По изложените доводи ответницата моли предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни. Заявяват
се доказателствени искания и искане за разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците И.П.И. и И.И.И.
(съпрузи), с който иска по чл.108 от ЗС е оспорен, като неоснователен. Изложени
са доводи, с които оспорват и останалите искови претенции, независимо, че те не
са предявени срещу тях. Инвокира се, че въпросното саморъчно завещание е
валидно и законосъобразно извършено. Сочи
се, че е спазената необходимата форма на завещанието, съответно нотариусът също
е спазил съответната процедура по приемането и обявяването му. Оспорва се иска
по чл.124, ал.1 от ГПК. Отетниците И.
поддържат, че ответницата К. на основание саморъчното завещание се явява
единствен собственик на процесния имот. Релевират се доводи, че предпоставките
на иска по чл. 108 от ГПК не са налице, доколкото ответниците владеят
процесният имот на валидно правно основание, който имот е закупен от
единственият собственик. Оспорва се иска по чл.30 от ЗН.
С определение от
з.с.з. на 16.05.2020г. постановено по гр.д.№75923
/2017г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, предвид цената на оценяемия иск по
чл.42, б.“б“ ЗН възлизаща на 48 405,90лв., районният съд е прекратил
производството и е изпратил делото по подсъдност на СГС.
В съдебно заседание пред СГС ищецът чрез
пълномощника си адв.О.Д. поддържат предявените искове. Представят писмена
защита.
В съдебно заседание ответницата К. чрез
пълномощника си адв.И. оспорва
предявения иск.
В о.с.з. ответниците И.П.И. и И.И.И.,
чрез адв.К. оспорват предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
Софийски градски съд, І ГО, 7 състав, след
като взе предвид доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е
спорно, като се установява и от Удостоверение за наследници изх.№1419/
25.08.2017г. издадено от Столична община, че Л.Г.Ч. ЕГН **********, бивш жител ***
починал на 06.05.2012г. е оставил двама наследници по закон: М.Л.К. – дъщеря и Г.Л.Ч.
– син./л.18 от приложеното гр.д.№75923
/2017г. по описа на СРС/
Не
се спори, че ищецът И.Г.Ч. е син и законен наследник на Г.Л.Ч. ЕГН **********,
бивш жител *** починал на 11.04.2014г., което е се установява и от
удостоверение за наследници изх.№РЛН17-УГО1-14796 от 25.08.2017г. издадено от
Столична Община. /л.18 от приложеното
гр.д.№75923 /2017г. по описа на СРС/
Видно от приетия договор за продажба на
държавен имот реда на НДИ от 20.09.1993г.
наследодателят Л.Г.Ч. е придобил чрез покупко – продажба през 1993г. общинско
жилище, предстваляващо апартамент № 117, находящ се в гр.София, ж.к.
„Стрелбище“, бул. ******,
със
застроена площ 43,66 кв.м., заедно с таванско помещение №66 с площ от 5,56 кв.м./л.280 от приложеното гр.д.№75923 /2017г. по описа
на СРС/
По делото е прието саморъчно завещание от 16 юни 2010г., с което Л.Г.Ч. ЕГН ********** се разпоредил за след смъртта си с движимо и
недвижимо имущество, пари и ценности, които притежава приживе в полза на своята
дъщеря М.Л.К., родена на 8 май 1962г., живуща
***. Саморъчното завещание е подписано и датирано, като подписа е положен, след
завещателните разпореждания. /л.13 от
приложеното гр.д.№75923 /2017г. по описа на СРС/
По делото се оспорва автентичността и
авторството на завещателния акт от ищцовата страна, като за изясняване на
спорния въпрос са допуснати СПочЕ, разширена тричленна СПочЕ, допълнителна
СПочЕ.
Приет е неоспорен Протокол
за обявяване на саморъчно завещание от 02.06.2015г. на Нотариус Т.Братанова рег.№283
от НК, с район на действие РС Велико
Търново, заведен под per. №5671 / 02.06.2015г., съставен от нотариус по молба
на явилата се в нотариалната кантора М.Л.К.,
която поискала да бъде обявено саморъчно завещание на Л.Г.Ч. ЕГН **********,
бивш жител ***, което се намирало на съхранение в дома на завещателя.
Молителката представила Удостоверение за наследници №541 от 28.04.2015г.
издадено от Столична Община установящ, че завещателят е починал. Отразена е
констатацията на нотариуса, че завещанието е написано на едната страна на бял кариран лист голям формат, като в
завещанието няма поправки, допълнения и зачертвания. Същото е датирано и
подписано. Видно от Протокол за обявяване на саморъчно завещание, обявеното
завещение е заведено в регистъра на Нотариус Т.Братанова, под №16, дело №17,
рег.№5670 / 02.06.2015г. /л. 15 от приложеното гр.д.№75923 /2017г. по описа на СРС/
Видно
от приложения препис на нотариално дело №154 от 2016г. на нотариус Ц.З. с
рег.№189 от НК, с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 150,
том ІІ, дело№154 от 2016г. на нотариус Ц.З., ответницата М.Л.К.
продала на И.П.И. апартамент № 117, находящ се в гр.София, ж.к. „Стрелбище“,
бул. ******, със застроена площ 43,66 кв.м., заедно с таванско помещение №66 с
площ от 5,56 кв.м., за сумата от 38 000 евро. При издаване на акта, правото на
собственост на продавача е установено с представените - договор за продажба на
държавен имот реда на НДИ от 20.09.1993г., препис от саморъчно завещание на Л.Г.Ч. приложено по нот.д.№17/2015 на
Нотариус Т.Братанова рег.№283 от НК, с район
на действие РС Велико Търново, вписан в СВ в гр.София под №184 том І / 2016г.,
препис – извлечение от Акт за смърт №602 от 07.05.2012г./л.185
от
приложеното гр.д.№75923 /2017г. по описа на СРС/
В приетата по приложеното
гр.д.№ 75923 /2017г. по описа на СРС съдебно-почеркова експертиза, изготвена от
в.л. С.П.А. се сочи, че поради не
достатъчно сравнителен материал с образци с подписи и ръкописен текст, не
може да се направи заключение за авторството на ръкописния текст и подписа за
завещател в завещанието – обект на експертизата./л.294
– л.301 от делото на СРС/
Според заключението на Допълнителната
съдебно-почеркова експертиза с вещо лице С.А., формирано след използване в
качеството на сравнителен материал на заявление за БДС №10418926 от
15.11.2001г. и заявление за БДС от 18.06.2002г. подписът за завещател в
саморъчното завещание обект на експертизата не е положен Л.Г.Ч../л.326
от от приложеното гр.д.№75923 /2017г. по описа на СРС/
Заключението на допълнителната съдебно-почеркова експертиза е оспорено
от ответниците, като на основание чл.200, ал.3 ГПК е допусната тричленна
съдебно – почеркова експертиза.
За изготвяне на заключението на тричленната
съдебно-почеркова експертиза, вещите
лица С. Г. Х., И.И.И. и С.П.А. –
експерти криминалисти са използвали като сравнителен материал: заявление за БДС
№10418926 от 15.11.2001г. и заявление за БДС от 18.06.2002г., разписка за
връчване на данъчен акт от 15.04.2002г., договор за продажба на държавен имот
реда на НДИ от 20.09.1993г., пълномощно от25.02.2015г. на името на адв.М.,
пълномощно от 14.11.2012г./л.32 от гр.д.№5396/2011г. на СГС, II
–Г състав, договор за мобилни услуги с мобилен оператор от 20.06.2011г., 23 броя операционни бележки на „Банка ДСК“
ЕАД от сметка 02 /********* с титуляр Л.Г.Ч. ЕГН ********** издавани в периода
26.01.2010г. – 08.02.2012г., както и три квитанции за внесени суми за
апартамент 117 на името Ч.. При сравнителното почерково изследване на почерка и
подписа за завещател, с почерка отразен в подписите от сравнителния материал,
вещите лица са установили редица съвпадения в признаците на почерка, характерни
и устойчиви, подробно описани и онагледени в констативната част на
експертизата. Обоснован е извод, че съвпадащите признаци на почерка са
съществени, с висока индивидуализираща
значимост и образуват съвкупност достатъчна по обем и идентификационна стойност
за категоричното заключение, че подписът за завещател е положен от Л.Г.Ч.. При анализа и оценката на резултатите от
цялостното изследване на резултатите е установено, че ръкописния текст на
завещанието е изписан с ръкопечатан текст, като буквите се изписват с устойчиви
признаци като гпафичен рисунък, размер, последователност, което сочи, че
изпълнителят на ръкописния текст на завещанието е изградил утвърден писмен
навик на писане ръкопечатан, в случая технически шрифт .
Според заключението на тричленната СПочЕ
указаните при сравнителното изследване съвпадащи признаци на почерка са
съществени, с висока индивидуализираща
значимост и образуват съвкупност достатъчна по обем и идентификационна стойност
за категоричното заключение, че ръкописния текст на завещанието е изпълнен от Л.Ч..
Експертите сочат, че в случая има съвпадащи два писмено двигателни навика:
единият е на обикновен ръкопис, придобит в училище и вторият е по-късно
усвоеният, на писане е технически шрифт. Съвпаденията на признаци на почерка в
двата овладени от Л.Ч. писмено двигателни навика, е неоспоримо доказателство,
че текста на завещанието е изпълнен от самия него.
Вещите лица са единодушни в извода, че ръкописният текст в саморъчното
завещание - обект на експертизата е изпълнен от Л.Г.Ч., както и че подписът за
завещател в саморъчното завещание - обект на експертизата е положен от Л.Г.Ч..
В обясненията си в открито с.з.
на 21.09.2021г. вещото лице С.А.
пояснява, че в изготвеното от него заключение пред СРС, не е разполагал с
ръкописен текст в достатъчен обем, нито с ръкопечатан сравнителен материал.
Пояснява, че с новия сравнителен материал предоставен на тричленната експертиза
е имало повече от 20 ръкописни текста сравнителен материал , които са позволили
експертите да установят почерка като система от движения, които Ч. е
притежавал.
Ищцовата страна е оспорила автентичността
на сравнтелния материал и конкретно на
изпозваните 23 броя операционни бележки на „Банка ДСК“ ЕАД от сметка 02
/********* с титуляр Л.Г.Ч. ЕГН ********** издавани в периода 26.01.2010г. –
08.02.2012г., поради което пред СГС е допусната Допълнителна СПочЕ за
изследването им.
От приетото заключение на Допълнителната
СПочЕ с вещо лице И.Е.С. се установява, че подписите, положени в графи „Клиент“
в изследваните общо двадесет и три броя операционни бележки на Банка „ДСК“, от
банкова сметка ***/********* с титуляр Л.Г.Ч., подробно описани в точка втора
от протокола, са положени от лицето Л.Г.Ч..
Съдът възприема заключението на
тричленната съдебно-почеркова експертиза, като обективно, подробно, компетентно
дадено и изготвено при изследване на
автентичен сравнителен материал.
С оглед кредитирано заключение на
тричленна СПочЕ и допълнителна СПочЕ, съдът намира за установено, че ръкописният текст в саморъчното завещание -
обект на експертизата е изпълнен от Л.Г.Ч..
От приетото заключение на съдебно оценителна експертиза с вещо лице инж.
Т.Д.се установява, че справедливавата пазарна стойност на процесния имот апартамент
№ 117, находящ се в гр.София, ж.к. „Стрелбище“, бул. ******, със застроена площ
43,66 кв.м., към 2012г. възлиза на 55 000лв.
Така установеното от фактическа страна,
сочи на следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 42, б. “б” от ЗН, във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1
от ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия
завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано
от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
Липсата на който и да е от посочените реквизити води до нищожност на
завещателното разпореждане. С оглед въведените в исковата молба твърдения и с
оглед на събраните по делото доказателства – тричленна съдебно почеркова
експертиза, от която се установи, че
текста на оспореното саморъчно завещание е изпълнен от Л.Г.Ч., от чието
име изхожда. Установи се в хода на
съдебното дирене, че подписът за „завещател” в процесното завещание, са
изпълнени от Л.Ч., от чието име изхождат. По делото бе установено, че
завещанието на Л.Г.Ч.
е написано саморъчно от завещателя в неговата цялост, включително и дата
и място на съставянето му. Завещанието съдържа посочените в чл. 25, ал. 1 ЗН
реквизити и е подписано от завещателя. Предвид на изложеното съдът приема, че е
спазена формата на саморъчното завещание и то не е нищожно.
Съгласно константната съдебна практика на
ВКС, при оспорване на саморъчно завещание тежестта на доказване на изискванията
за неговата действителност пада върху страната, която се ползва от него – в
случая ответницата К., който следва да установи неговата автентичност и то по
нетърпящ съмнение начин, т.е. чрез пълно и пряко доказване.
Настоящият състав намира, че такова доказване в
конкретната хипотеза е налице.
Видно от неговото съдържание,
завещателното разпореждане е написано при спазване на формалните изисквания на
чл. 25 от Закона за наследството, без да е нарушена формата на завещателния
акт. Видно от съдържанието на процесното завещателно разпореждане, неговият диспозитив не страда както от
логични пороци, така и от такива съществени
граматични пороци, от които волята на завещателя да е двусмислена, неясна или
неразбираема. Процесното саморъчно завещание е надлежно обявено от Нотариус и е
вписано от съдия по вписвания в Имотния регистър при АВ, които обстоятелства
дават достатъчно основания да се заключи, че това завещание отговаря на
формалните изисквания на чл. 25 от Закона за наследството.
Предвид на изложеното, предявеният иск
с правно основание чл. 42, б. „б” от ЗН следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По установителен
иск чл.124, ал.1 ГПК за собственост,
срещу ответницата М. Ч.:
По допустимостта: Налице е активна и
пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на положителния
установителен иск: ищецът претендира, че е собственик на
процесния имот на основание наследствено правоприемство, което право се оспорва
от ответницата, която поддържа да е собственик на целия имот, на основание
завещателно разпореждане в нейна полза.
По основателността на иска:
Основателността на установителното искане
предполага осъществяване в патримониума на ищеца на годен придобивен право на
собственост способ – чл.77 от ЗС – чрез правна сделка, по давност или по друг,
определен в закона начин. Ищецът основава правото си на собственост върху
процесния имот на основание наследствено правоприемство от своя наследодател Г.Ч., който е син
на Л.Ч. – общ наследодател на ищеца и първата ответница, както и
първоначален собственик на процесния апартамент. От кредитираното заключение на
тричленната почерковата експертиза и допълнителна СПочЕ, безспорно се
установяви, че подписа и почерка в изследваното саморъчно завещание вписано в
СВ в гр.София под №184 том І / 2016г. са изпълнени от завещателя Л.Ч.. Не се
твърди, нито доказа волята на завещателя да е засегната от някакъв порок. Съдържанието
на изложеното в процесното завещание сочи, че завещателят Л.Ч. е имал воля да
завещае цялото си недвижимо имущество на своята дъщеря М. Ч., като същата в качеството си на бенефициер
е упражнила правата си по извършеното в нейна полза завещание с активното си
поведение, което е изразено и с фактически и с правни действия съгласно чл. 27
от ЗН.
Предвид изложеното ищецът не установи с
доказателствената си активност да е придобил ½ /една втора/ идеална част
от процесния имот на поддържаното придобивно основание, като искът за
собственост следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Относно
иска с правно основание чл.108 от ЗС
срещу ответниците И. и И. И.:
Основателността на
ревандикационната претенция се предопределя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, която се намира във
владение или държане на ответника и последният да упражнява фактическа власт
върху нея без правно основание за това. Ревандикационният иск имплицитно
съдържа в себе си установителен иск за собственост /установителна част/ и
осъдителен иск за предаване на владението или държането /осъдителна част/.
Собственикът на каква да е идеална част от имот може да го ревандикира от целия
от трето лице което го владее или държи без основание. /Решение №744 от
10.02.2011г. по гр.д.№643/2009г. ВКС, ІVг.о. / В случай че, един съсобственик
завладее общата вещ изцяло, без да има основание за това, другия съсобственик
може иска своята част от веща с иска по чл.108 ЗС /Решение №139 по гр.д.№111 от
1985г. ОСГК, Тълкувателно решение №3 от 05.01.2022г. по тълк.д. №3/2020г. на
ОСГК на ВКС/. Поддържащия ревандикационното искане следва да установи с
доказателствената си активност, че е титуляр на правото на собственост върху
процесния материален обект, чрез доказване осъществяването в неговия
патримониум на годен придобивен способ – оригинерен или деривативен /чл.77 от
ЗС/.
В хода на
съдебното дирене не се установи наличието на първата предпоставка: ищецът И.Ч.
да е собственик на ½ идеална част от процесния
имот на поддържаното придобивно основание.
По делото бе установено, че завещанието
на Л.Ч. е написано саморъчно от завещателя в неговата цялост, включително и
дата и място на съставянето му. Завещанието съдържа посочените в чл. 25, ал. 1 ЗН реквизити и е подписано от завещателя. Ищецът по петиторния иск, не е
опровергал автентичността на процесното
саморъчно завещание. Вещите лица по приетата тричленната СПочЕ след проверка и
анализ на значителен по обем сравнителен материал са единодушни в извода, че
ръкописния текст в процесното завещание почеркът и подписът за завещател са
положени от Л.Г.Ч..
В
обобщение следва да се приеме, че саморъчното завещание от 02.06.2015г., с
което Л.Ч. е завещал на ответницата К. цялото свое движимо и недвижимо
имущество, е породило присъщото си правно действие и легитимира ответницата
като единствен собственик на процесния апартамент.
Ответницата М.К. се е легитимирала като
собственик на имота и същата е имала възможност валидно да се разпореди с него,
като в конкретния случай го е продала на
ответника И.И., съгласно сключен договор да покупко – продажба,
обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 150, том
ІІ, дело№154 от 2016г. на нотариус Ц.З..
Ето защо доводът на ответниците И., че са придобили процесния апартамент чрез
покупко-продажба и го владеят на правно основание, се явява доказан.
По
изложените обстоятелства, предявения иск
с правно основание чл.108 от ЗС, като неоснователен следва да се отхвърли.
По
евентуалния иск с правно основание чл.
30, ал. 1 ЗН:
Доколкото главният иск с правно основание чл. 42, б. “б” от ЗН е неоснователен, то се е
сбъднало вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на предявения
евентуалния иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН:
Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с
право на запазена част, който не може да получи пълния й размер поради
завещания или дарения като прихване направените в негова полза с изключение на
обичайните дарове, може да иска намалението на завещанията или даренията до
размера, необходим за допълване на неговата запазена част. С иска по чл. 30,
ал. 1 ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно
самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28, ал. 1 ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право
на запазена част и лицето, което е облагодетелствано от извършената
безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя. Ищецът И.Ч. е низходящ
/внук/ на Л.Ч., поради което безспорно има запазена част от оставеното наследство
и е активно легитимиран по предявения иск.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор
на исковата молба от страна на ответницата К. своевременно е наведено
възражение, че искът с правно основание
чл. 30, ал. 1 ЗН е погасен по давност.
Искът за намаляване на завещателни разпореждания по чл. 30, ал. 1 ГПК се
погасява по давност, защото е самостоятелен иск, отделен от иска за делба и за него не се прилага разпоредбата на чл.
34, ал. 3 от ЗС. С ППВС 7/1973 г. на
ВС, ОСГК, което представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.
280, ал. 1, т. 1 ГПК и следва да бъде съобразявана от съдилищата, е прието, че
при липса на специален срок следва да се приложи общата петгодишна давност по
чл. 110 ЗЗД. Изрично е направено разграничението, че за завещанията началото на
срока е моментът, когато заветникът упражни своите права, а за даренията -
откриването на наследството. В съдебната практика на ВКС се приема /решение №
679 от 25.11.1996 г. по гр. д. № 848/1996 г., І г. о./, че въпросът за
упражняване на правата по едно завещание е фактически и се разрешава според
данните на конкретния случай. По делото
не е спорно, че ответницата К. е могла да упражни правата си по завещението от
момента на откриване на наследството.
По делото се установи, че завещателят Л.Ч.
е починал на 06.05.2012г., от който момент е открито наследството. В нормата на
чл.48 от ЗН е регламентирано, че приемането, произвежда действие от откриването
на наследството.
Съгласно правната теория и съдебнага практика, погасителната давност е
регламентирана като съвкупност от правни норми, които уреждат, както
юридическия факт, така и произтичащото от него субективно право. В този ред на
мисли, погасителната давност като „юридически факт, представлява един период от
време, през който не настъпват някакви обстоятелства, водещи до прекратяване на
субективното право на вземане на кредитора, т.е. това е период от време, през
който кредиторът бездейства, което дава право на законодателя да приложи
определени правни последици, даващи възможност да се стигне до погасяване на
това субективно право". Следователно в конкретния случай е налице изтичане
на петгодишен давностен срок за приемане на наследството на Л.Ч., който е започнал
да тече от момента на неговата смърт или 06.05.2012г. и съответно е изтекъл на
06.05.2017г. Настоящото исково
производство е инициирано по исковата молба с вх.рег.№2027074 от 25.10.2017г.
депозирана в СРС на 25.10.2017г. от ищеца И.Ч.. Предвид изложеното е налице
изтичане на петгодишния давностен срок за предявяване на иска с правно
основание чл.30, ал. 1 от ЗН от ищеца.
Предвид изложеното иска по чл. 30 ЗН следва да се отхвърли, поради
изтекла погасителната давност.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78
ал.3 ГПК право на разноски имат ответниците. В хода на устни състезания списък
по чл.80 ГПК е представен от ответниците И.. Съгласно списъка и представените
доказателства ищеца следва да заплати на
ответните разноски по делото от 3654 лв.,
от които 204 лв. платен депозит за СПочЕ, 600лв. депозит за тричленна СПочЕ и 2850.80лв. адвокатско възнаграждение.
Наведеното в хода на устни състезания от пълномощника на ищеца възражение за
прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответниците, съдът намира за
неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на спора,
както и спрямо проведения брой открити съдебни заседания и продължителността на производството пред
първостепенния съд.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд, І ГО, 7-ми състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.Ч. ЕГН **********, чрез адв.И.П., със съдебен адрес
*** против М.Л.К. ЕГН**********, с адрес ***,
иск с правно основание чл.42, буква „б“ ЗН, за прогласяване нищожност на
саморъчно завещание на общия наследодател
Г.Л.Ч. от 16.06.2010г., вписано с
вх.рег.№1857 /21.01.2016г., том І, рег.1757 на АВ – имотен регисър София,
поради това, че не е написано и подписано от лицето сочено като завещател, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.Ч. ЕГН **********, със съдебен
адрес *** против М.Л.К. ЕГН**********, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
да бъде признато за установено спрямо ответницата,
че И.Г.Ч. е собственик на ½ /една втора/ идеална част от следния
недвижим имот: апартамент №117, находящ се в гр.София, ж.к. „Стрелбище“, бул. ******,
със застроена площ 43,66 кв.м., заедно с таванско помещение №66 с площ от 5,56
кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.Ч. ЕГН ********** против И.П.И. ЕГН ********** и И.И.И. ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, иск с правно основание чл. 108 ЗС, да бъде признато за установено, че И.Г.Ч. е собственик на ½ /една
втора/ идеална част от следния недвижим имот: апартамент №117, находящ се в
гр.София, ж.к. „Стрелбище“, бул. ******, със застроена площ 43,66 кв.м., заедно
с таванско помещение №66 с площ от 5,56 кв.м., като бъдат осъдени ответниците
да предадат владение на ½ /една втора/ идеална част от посочения недвижимия
имот,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Г.Ч. ЕГН **********,
със съдебен адрес *** против М.Л.К. ЕГН**********, иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, за намаляване на завещателното разпореждане
обективирано в саморъчно завещание на
общия наследодател Г.Л.Ч. от 16.06.2010г., вписано с вх.рег.№1857 /21.01.2016г., том І, рег.1757
на АВ – имотен регисър София и за възстановяване запазената част на ищеца в
размер на 1/3 ид. част, КАТО погасен по
давност.
ОСЪЖДА И.Г.Ч. ЕГН **********, да заплати на И.П.И. ЕГН ********** и И.И.И.
ЕГН **********, разноски по делото пред СГС в размер на 3654 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: