Решение по дело №20185/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260478
Дата: 24 октомври 2022 г. (в сила от 3 май 2024 г.)
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20185330120185
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260478

 

24.10.2022г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

            при участието на секретаря Свобода Александрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20185 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС;

Ищец Х.Х.П. чрез адв. Н.А. твърди, че е собственик на 2/3 ид.части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор №**** по КК на гр. П., с адрес на имота:  гр. П., Район „*****“, местност „Г. К. ****- Ж.П.Л. К., с площ от 1452 кв. м., с предназначение на територията – земеделска, категория 6, начин на ползване: друг вид застрояване, номер на имота по предходен план № ****, при съседи: ПИ с ИД № **** с площ от 70 кв. м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с ИД № ************ с площ от 124 кв. м., едноетажна с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с ИД № ***** с площ от 50 кв. м., едноетажна, с предназначение: друг вид сграда за обитаване върху която собственост било учредено вещно право на ползване за Л.Х.П. /починала в хода на процеса на *****/ и която собственост била прехвърлена в полза на П.Т.П. и С.Д.П. чрез договор за гледане и издръжка оформен в нот.акт № ****** на **** С. П. с рег. № *** от НК съгласно което последните се задължавали да гледат и издържат Л.Х.П.. Договорът бил развален с влязло в сила на **** Решение № ***** по гр.д. № ***** по описа на Окръжен съд – Пловдив поради неизпълнението му по реда на чл. 87, ал.3 ЗЗД.

Ищецът поддържа, че със смъртта на сестра му Л.П. учреденото в нейна полза право на ползване е прекратено, а с развалянето на договора за гледане и издръжка правото на собственост върху процесните 2/3 ид.части е преминало обратно в неговия патримониум.

Поддържа се, че ответник С.Т.Т. е собственик на 1/3 ид.част от процесния поземлен имот като с ответника не може да бъде постигнато съгласие за начина на ползването му.

Иска се от съда да определени начин на разпределение ползването на процесния имот, който да съответства да на квотите в съсобствеността на страните.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник С.Т.Т. чрез адв. И.И. заявява, че реалното ползване е разпределено както го иска ищецът през 2016г. след покупката на 1/3 ид.част. Ищецът е отключил и освободил помещенията, които ответника да ползвал и е заключил. Ответникът е направил основен ремонт на сграда № * и сграда № * по скица-проект на вещото лице К. на значителна стойност – над 50 000 лева като него неговото семейство и родителите му са се нанесли в тези помещения и ги ползват. Достъпът до имота е свободен и всяка от страните може да го ползва.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

            Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното.

По делото не е спорно, че ищецът притежава 2/3 ид.части от правото на собственост върху процесния поземлен имот /със смъртта на сестра му Л.П. учреденото в нейна полза право на ползване е прекратено, а с развалянето на договора за гледане и издръжка правото на собственост върху процесните 2/3 ид.части е преминало обратно в неговия патримониум съгласно влязло в сила на ***** Решение № ****** по гр.д. № **** по описа на Окръжен съд – Пловдив поради неизпълнението му по реда на чл. 87, ал.3 ЗЗД/, а ответника 1/3 ид.част. съгласно договор за покупко-продажба оформен в нот. акт № ****.

Видно от съдебно-техническата експертиза с вещо лице В.К. в процесния имот попадат сгради с идентификатор ********, ************с площ от 208.15 кв.м, / които сгради са една в друга и са отразени в заключенията на вещите лица като сграда № * и сграда № */ сграда с идентификатор № ********* с площ от 104 кв.м / отразена като сграда № */ и навес от 17.20 кв.м който сгради също се явяват в режим на обикновена съсобственост при квоти: 2/3 ид.части за ищеца и 1/3 ид.част за ответника до колкото по делото не са установени други юридически факти, които да променят тези квоти и да ги различават от квотите в съсобствеността по отношение на земята.

Площта на дворното място възлиза на 1452кв.м, при което ищецът притежава 968 кв.м, а ответника 484 кв.м.

Страните не спорят относно обстоятелството, че сграда № * и * се ползват от ответника, а сграда № * се е ползвала приживе от Л.П.

При решаване на въпроса за разпределение ползването на дворното място съдът категорично отхвърля вариант първи на съдебно-техническата експертиза на вещото лице К. вх. № ******* тъй като при този вариант, от една страна, достъпа до сграда № * и № * ползвана от ответниците се поставя в дял на ищеца, при което ответниците не могат реално да я обслужват и нямат достъп до тези сгради, същевременно, от друга страна, ищеца нямат достъп до сграда № * в която имат 1/3 ид.част от правото на собственост, при което този вариант е крайно неудобен, защото по същество води не само до разпределение ползването на дворното място, а до разпределение ползването на сградите, какъвто иск не е предявен – в о.с.з. от ***** адв. А. изрично заявява, че се иска разпределение само на терена, но не и на сградите в него. Вярно е че този вариант на заключението на вещото лице е максимално близък до притежаваните от страните квоти в съсобствеността и не предвижда площи за общо ползване, но съгласно Решение № ****** по гр.д. № ***** по описа на ВКС няма пречка в производството по чл. 32, ал.2 ЗС да се уравни парично дела на съсобственика, който получава по-малка реална площ за ползване от тази която му се следва, респ. да се уравни парично дела за площта, която съвместно следва да ползва с другия съсобственик. Такава претенция по делото не е заявена поради което и съдът няма правомощие да се произнася по нея. По тези съображения този вариант се отхвърля като нецелесъобразен.

Вариант втори от заключението на вещото лице К. по допълнителната СТЕ с вх. № ***** се отхвърля тъй като е вариантът с най-голямата площ за съвместно ползване поради което и се явява несправедлив с оглед квотите в съсобствеността.

Вариант трети от допълнително заключение вх. № **** се явява нецелесъобразен тъй като за ответника не е предвидена площ за ползване, която да е прилежаща към сграда № * и сграда № *, която ползва, т.е тези сгради реално не могат да бъдат обслужени тъй като от западната им страна изцяло са оградени от площта, която ще се ползва от ищеца.

Вариант четвърти към заключението на вещото лице по допълнителна СТЕ с вх. № ***** предполага възможност за ответника да обслужва сграда * и сграда *, същевременно този вариант оптимално разпределя за общо ползване площ от 436 кв.м поради което и следва този вариант да бъде определен като най-подходящ.

В допълнение следва да се посочи че отново предвид предмета на иска – разпределение ползването върху дворното място съдът приема фактическото ползване на сградите *, * и * в него като безспорно, тъй като никоя от страните в рамките на настоящето производство не е поискала разпределние ползването на застроената площ. Вярно е че ответникът ползва по-голяма застроена площ от правата му в съсобствеността но това не може да бъде компенсирано в рамките на настоящето производство като му бъде отредено да ползва по-голяма площ от дворното място или пък да бъде изключена площ за общо ползване респ. не може да му бъде възложено да ползва сграда № * и сграда № * ведно с прилежащия към тях терен, а на ответника да бъде възложено да ползва сграда № * тъй като такива искания не са предмет на делото.

По отношение на разноските:

По иска по чл. 32, ал.2  ЗС.

Съгласно  Определение № ******* по дело № ****** на ВКС дължимостта на разноските в производството по чл. 32, ал.2 ЗС съгласно утвърдената съдебна практика – Решение № ******* по гр.д. № ***** е че страните трябва да понесат такава част от разноските, която включва заплатени такси и възнаграждения за назначени технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени и доколкото съдебното решение за разпределяне ползването ползва всички съсобственици в първоинстанционното производство същите понасят разноски за адвокатско възнаграждение така както са направени, а при обжалване отговорността за разноски се урежда съгласно чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена – така т.2 от ТР № ***** от ***** по т.д. № ***** на ОСГК на ВКС.

По делото не са представени списъци по чл. 80 ГПК поради което подлежащите на разпределение разноски са в размер на 400 лева за експертизи и 80 лева за държавна такса заплатени от ищеца. Съразмерно притежаваната от него квота разноските които е следвало да покрие са в размер на 320 лева, т.е над тази сума до 480 лева или за разликата от 160 лева ответника следва да бъде осъден.

Така мотивиран съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

РАЗПРЕДЕЛЯ на основание  чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, ползването на поземлен имот с идентификатор № ***** по КК на гр. П., с адрес на имота:  гр. П., Район „*****“, местност „Г. К. ****- Ж.П.Л. К., с площ от 1452 кв. м., с предназначение на територията – земеделска, категория 6, начин на ползване: друг вид застрояване, номер на имота по предходен план № *****, при съседи: ПИ с ИД № *****, ***** с площ от 70 кв. м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с ИД № ************с площ от 124 кв. м., едноетажна с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с ИД № ****** с площ от 50 кв. м., едноетажна, с предназначение: друг вид сграда за обитаване МЕЖДУ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ:

Х.Х.П. с ЕГН ********** с адрес: ***

и

С.Т.Т. с ЕГН ********** с адрес: ***

КАКТО СЛЕДВА:

Х.Х.П. ще ползва дял 1 от вариант 4 към допълнителна съдебно-техническа експертиза № * вх. № ***** на вещо лице В.К. на л. 122 от делото ограничен с букви К-Л-М-Н-О-П-Т-У-К и А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А с площ от 604,85 кв.м колорирана в оранжево;

С.Т.Т. ще ползва дял втори от вариант 4 към допълнителна съдебно-техническа експертиза № * вх. № ******** на вещо лице В.К. на л. 122 от делото ограничен с букви А-Ж-Е-Д-П-О-Н-М-Л-К-И-З-А с площ от 203 кв.м, колориран в синьо и застроена площ от 208.15 кв.м /сграда **** и ****/ - колорирана в кафяво

 

За общо ползване се поставя площта ограничена с букви Д-Г-Р-С-Т-П-Д от 436 кв.м колорирана в зелено по вариант 4 към допълнителна съдебно-техническа експертиза № * вх. № ****** на вещо лице В.К. на л. 122 от делотол

 

            Скица-проект Ванриант Четвърти към допълнителна съдебно-техническа експертиза № * вх. № ****** на вещо лице В.К. на л. 122 от делото делото става неразделна част от настоящето Решение;

 

ОСЪЖДА С.Т.Т. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ари Х.П. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 160 лева разноски за настоящата инстанция;

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                  

 

                                                                       СЪДИЯ:/п/ В. Атанасов

 

Вярно с оригинала.

Д.Т.