ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 55
гр. Перник, 19.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500732 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Еос Матрикс“ ЕООД против определение №
1596/10.11.2021г. по гр. д. № 2771/2021 г. на РС - Перник, с което е уважена молбата на Д.Н.
по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на решение № 204/06.10.2021г., и е
осъдено „Еос Матрикс“ ЕООД да му заплати 74 лв. – разноски, както и на адв. Б. – 1231,74
лв. за адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на обжалваното определение като
неправилно, които като цяло се свеждат до това, че разноските за първоинстанционното
производство следва да бъдат възложени в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК,
а именно - в качеството на ответник не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска.
Сочи, че след прекратяване на изп. дело по силата на закона до подаване на отговор по чл.
131 ГПК, с който е признат иска, не са предприемани действия по принудително
изпълнение. Оспорва изводите на РС, че липсата на искане от взискателя да се прекрати
едно вече прекратено по силата на закона изп. дело, както и че самото съществуване на
изпълнителен лист обосновава и е равнозначно на даване на повод за предявяване на иск.
Ответната по жалбата страна- Д.Н., в писмен отговор оспорва частната жалба и моли същата
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима. Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
1
Гр. д. № 2771/2021 г. на ПРС е приключило с постановено решение № 204 от 06.10.2021 г., с
което по иск с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от Д.Н. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД
е прието, че ищецът не дължи на ответника сумата от 23391.32 лева, представляваща част от
дължимата главница в общ размер на 25183.15 лева, за която сума е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 7680/2012 г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 393/2013 г.
на ЧСИ С. Б., поради изтекла погасителна давност.
По повод молба от ищеца по чл. 248 ГПК, с обжалваното определение РС е уважил молбата
и е изменил решение № 204 от 06.10.2021 г. в частта за разноските, като е осъдил „Еос
Матрикс“ ЕООД да му заплати сумата от 74 лева – разноски, както и на адв. Б. – сумата
1231,74 лв. - адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, направени по гр. д. №
2771/2021 г. по описа на РС – Перник. Мотивите, изложени от РС са, че не е налице първата
от абсолютно необходимите кумулативни предпоставки за приложение на чл.78, ал.2 от
ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за образуване на исковия процес с
извънпроцесуалното си поведение.
При така установеното, въззивният съд съобразява, че предпоставките за недължимост на
разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и
те са две: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези
предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на
конкретното дело. Трайно установената практика на ВКС /опр. № 338 от 18.07.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г. о., ГК, опр. № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018
г. на ВКС, ІV г. о., опр. № 318 от 25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г. о.,
опр. № 420 от 16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г. на ВКС, ІІІг. о., опр. 549 от 29.11.2018
г. по ч. гр. д. № 4317/2018 г. на ВКС, ІV г. о., опр. № 476 от 20.12.2018 г. по ч. гр. д. №
4569/2018 г. на ВКС, ІІІг. о. и др./, приема, че при действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение
при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на
ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение - признание на иска,
ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за
друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
Настоящият въззивен състав намира, че с отговора на исковата молба частният
жалбоподател изрично е оспорил поради липса на правен интерес допустимостта на
предявения срещу него от Д.Н. иск за несъществуване на вземанията му като погасени по
давност. Ответникът е поискал прекратяване на производството като недопустимо, а при
условията на евентуалност е заявил, че иска постановяване на решение при признание на
иска и осъждане на ищцата да му заплати сторените разноски, тъй като с поведението си не
е създал предпоставки за завеждане на делото. Оспорването на допустимостта на иска
изключва възможността да се приеме, че е налице признание на иска. Признанието на иска е
процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска,
защото той е основателен. Защитата срещу иска е процесуална (по неговата допустимост)
2
или по неговата основателност (по същество). Признанието съдържа винаги заявление на
ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното
правно положение, поради което оспорването на допустимостта на иска поради липса на
правен интерес е несъвместимо с признанието на иска. В случая с искането за прекратяване
на делото като недопустимо поради липса на правен интерес на ищеца, ответникът и
настоящ частен жалбоподател е упражнил своята процесуална защита, а щом защитата е
упражнена, няма налице признание на иска и не е налице една от кумулативните
предпоставки за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ищецът да не е дал повод за предявяване на
иска, също е налице задължителна практика на ВКС /опр. № 71 от 21.01.2014 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 17/2014 г., III г. о., ГК и др./, с която обжалваното определение е съобразено. С тази
практика е прието, че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК липсва когато сезирането
на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. В настоящата хипотеза
ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото при образувано изпълнително
производство, въз основа на изпълнителен лист, предявяването на иск по чл. 439 от ГПК за
оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист /в какъвто смисъл е било
направено възражение от ищеца за изтекла давност с предявяване на иска/ е единствената
възможност за защита на длъжника. Същият се е възползвал от правото си да установи, че
изпълняемото право е отпаднало, поради факт, който е настъпил след съдебното му
установяване и който е от значение за съществуването му. Подобно възражение длъжникът
не е могъл да направи пред съдия-изпълнителя, защото основанията за прекратяване на
изпълнителното производство са изчерпателно изброени в закона и позоваването на изтекла
погасителна давност не е сред тях. Следователно в случая липсва и първата предпоставка по
чл.78, ал.2 от ГПК - с поведението си, тъй като е разполагал с изпълнителен титул и още
повече, че въз основа на който е образувано изп.дело, ответникът е провокирал и мотивирал
правния интерес на ищеца за завеждане на делото.
С оглед на всичко гореизложено, не са налице нито една от двете кумулативни предпоставки
по чл. 78, ал. 2 ГПК и ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, поради
което всички доводи и възражения в жалбата са неоснователни, а обжалваното с нея
определение следва да се потвърди.
В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране
на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира
приложение /опр. № 393 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2845/2018 г., IV г. о. на ВКС,
опр. № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV г. о. на ВКС и др. /, така че на
страните не се дължат разноски в настоящото производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1596/10.11.2021г. по гр. д. № 2771/2021 г. по
описа на Районен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4