Р Е Ш
Е Н И Е
№64
гр. Перник, 25.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в
публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА
СТЕФАНОВА
При секретаря А. М. и прокурора МОНИКА
ЛЮБОМИРОВА, като разгледа докладваното от съдия Стефанова КАНД № 28/2020 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 –
чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Т. *** Т., ЕГН ********** *** против Решение № 751/11.11.2019 г.,
постановено по АНД № 1597/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е
потвърдено наказателно постановление № 19-1158-002732/16.07.2019 г., издадено
от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, с което на основание чл.
638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.
Изложени са оплаквания за
незаконосъобрзаност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Посочено е, че неправилно са
приложени чл. 28 и чл. 27 от ЗАНН. Твърди се, че деянието представлява
маловажен случай, поради което административно-наказателната отговорност на
извършителя е ангажирана незаконосъобразно. Алтернативно се сочи, че наложеното
административно наказание е несправедливо. Искането към касационния състав е да
отмени обжалваното решение на районния съд и потвърденото с него наказателно
постановление.
В съдебно заседание жал***одателят,
редовно призован не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – Областна дирекция – Перник на Министерство на вътрешните
работи не изпраща представител.
В съдебно заседание Окръжна прокуратура
– Перник, чрез прокурор Моника Любомирова дава заключение за неоснователност на
жалбата. Предлага на касационния състав да остави в сила решението на Районен
съд – Перник.
Административен съд – Перник, в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при
съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението
е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение,
районният съд е приел, че на 03.06.2019 г. в 11.00 ч. касаторът е управлявал товарен
автомобил марка „***“, с рег. № ***, собствен на „***“ ЕООД по път І-1, в
района на с. ***, в посока към с. ***. Там бил спрян за проверка от полицейски
служители – свидетелите П.Г.Х.и П.В.С., двамата младши автоконтрольори в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник. Те установили, че за управлявания от Т.Т.
товарен автомобил не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. За констатираното нарушение по чл. 638, ал. 3
от КЗ на място бил съставен АУАН серия АА № ***/03.06.2019 г., подписан от
актосъставителя, нарушителя и свидетел на нарушението. Нарушителят не е
направил възражения и е получил препис от АУАН. Въз основа на последния е
издадено наказателното постановление, предмет на съдебен контрол.
При така установеното от фактическа
страна районният съд е достигнал до извода, че административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно. Приел е, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от
закона форма, при спазване на предвидената процедура и при наличие на
предпоставките за това. По тази причина го е потвърдил
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от
компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. При спазване
принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН фактическата
обстановка е установена правилно. Събрани са гласни и писмени доказателства,
относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са
формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен
материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и законът е приложен правилно.
Правилно, с оглед установената в хода
на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че
привлеченото към административно – наказателна отговорност лице е осъществило
състава на административното нарушение по 638, ал. 3 от КЗ . Съгласно
законовата норма лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства се
установява по категоричен и безпротиворечив начин, че към 03.06.2019 г. за
управлявания от касатора товарен автомобил „***“ с рег. № ***, собствен на „***“ ЕООД не е имало сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Неоснователно
е възражението на касатора, че деянието представлява маловажен случай. Съгласно
чл. 28, във вр. чл. 11 от ЗАНН, във вр. с чл. 93, т. 9 от НК такъв ще е налице,
когато с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства нарушението разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид. Правилно районният съд
е приел, че нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ е такова на просто извършване,
поради което за осъществяване на състава му не е необходимо настъпването на
други неблагоприятни последици. Затова критерият липса или незначителност на
вредни последици не може да бъде приложен за преценка маловажността на случая.
Настоящият касационен състав изцяло споделя и извода на решаващия съд, че по
делото не са установени факти, които могат да бъдат оценени като смекчаващи обстоятелства,
обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение,
сравнение с другите нарушения по чл. 638, ал. ал. 3 от КЗ. Следователно няма
основание случаят да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28, във
вр. с чл. 11 от ЗАНН, във вр. с чл. 93, т. 9 от НК.
Неоснователно е и оплакването на
касатора за несправедливост на наложеното административно наказание. Нормата на
чл. 638, ал. 3 от КЗ посочва по абсолютен начин административното наказание,
което се налага на лице, което управлява МПС без за него да е сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. То е
глоба в размер на 400 лв. На административно-наказващия орган не е предоставено
право да го индивидуализира по правилата на чл. 27 от ЗАНН. При направен извод
за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, той е длъжен да наложи на
нарушителя предвиденото в същата норма административно наказание глоба в размер
на 400 лв. С наказателното постановление, предмет на съдебен контрол правилно е
приложена санкционната норма на чл. 638, ал. 3 от КЗ. На нарушителя е наложено
предвиденото в нея административно наказание - глоба в размер на 400 лв. Затова е правилен
изводът на районният съд за законосъобразност на наказателното постановление.
Предвид
всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в
касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за
отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено
в сила.
Мотивиран
от горното, Административен съд - Перник
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
751/11.11.2019 г., постановено по АНД № 1597/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/