РЕШЕНИЕ
гр. София 30.11.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на първи ноември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ДИМИТРОВ
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров
гр.д. № 4178/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „З.Х.В.9.”
АД е предявил против П.НА Р.Б.и СДВР при условията на солидарност следните
искове: 1/. главен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане
на сумата от 26 730,32 лева,
представляваща обезщетение за възстановяване на увредените части и
неизправности по МПС, иззето като веществено доказателство по досъдебно
наказателно производство и при условията на евентуалност :
-иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл.
45 ЗЗД за заплащане на сумата от 22 000
лева - представляваща обезщетение за необходимостта на Дружеството от
закупуване на нов автомобил в резултат на лишаване от ползването на собственото
на Дружеството МПС, както и евентуален по отношение на предходния иск
-иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 26 730,32 лева - представляваща обезщетение за
стойността на МПС към момента на отнемането му на 29.06.2012 г., или за сумата
в размер на 23 637 лева – представляваща
стойността на МПС, в момента, в който е извършено последното следствено
действие с процесното МПС – 02.04.2013 г. или за сумата в размер на 17 256 лева – представляваща стойността
на МПС в момента на отказа да се получи автомобила 27.03.2015 г. /цените на
исковете са съобразени с допуснатото изменение по реда на чл.214,ал.1 ГПК в
последното съдебно заседание/
Предявен е и втори
главен иск/кумулативно свързан с първия главен/ също с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата
от 13 500 лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
процесното МПС за периода от 29.06.2012 г. до 16.03.2016 г. в размер на 300
лева на месец за 45 месеца, иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна лихва
върху присъдените главници от датата на исковата молаба до окончателното им изплащане,
както и за заплащане на направените в производството по обезпечеване на
доказателства по чл. 209 ГПК и направените в настоящото производство разноски.
В исковата
молба се твърди, че на 09.12.2009 г. Дружеството е закупило лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6“, с рег. № *******, с видим номер на рама WAUZZZ4F85N062401, за цена от 48 000 лева .
На 29.06.2012
г. автомобилът е спрян за проверка и закаран в „СДВР“ за експертно изследване на номера на рамата,
като по случая било образувано ДП ЗМ № 151/2012 г. по описа на СДВР и пр. пр. №
20712/2012 г. по описа на СРП срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл. 345а, ал. 1 НК. На 09.07.2012 г. бил извършен опис на МПС, в който е било установено,
че всичко по МПС е здраво и без липси. От назначените в наказателното
производство експертизи било установено, че има изменение в съдържанието на
номера на рамата като първоначалният
номер на рамата бил WAUZZZ4F35N036823, преди регистрацията на посоченото МПС в Р.
България, а също така, че за автомобила е изплатено застрахователно обезщетение
в Германия, като застрахователната компания не е декларирала интерес за
възстановяване на владението върху откритото и иззето МПС.
Твърди, че тъй
като за да упражнява търговската си дейност на дружеството е бил необходим
автомобил, след изземането на процесното МПС на 12.07.2012 г. е закупило нов
автомобил - „БМВ X 5“, с peг. № *******.
Посочва се, че
на 02.08.2013 г. било направено предложение от разследващ полицай за
освобождаване на автомобила, което не било одобрено, а с Постановление за
спиране на наказателно производство от 12.08.2013 г. по същото било спряно,
като становището на водещия разследването е било автомобилът да остане на съхранение
на служебния паркинг.
Впоследствие
на 20.02.2015 г. СРП е издала Постановление за прекратяване на наказателно
производство по ДП ЗМ № 151/2012 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 20712/2012 г.
по описа на СРП, тъй като извършеното попада извън пределите на действие на
българския НК и е разпоредено връщане на Дружеството на иззетите веществени
доказателства по делото - МПС,
свидетелство за регистрацията му - част II и един брой запалителен ключ за МПС.
Междувременно, по повод на сигнал от Дружеството за нанесени вреди на МПС
вследствие на неправомерни посегателства, извършени по време на задържането му
от разследващите органи, е образувано ДП ЗМ 1685/2014 по описа на СДВР, пр. пр.
№ 45447/2014 г. на СРП, по което било издадено Удостоверение peг. №
3383р-4258/11.03.2015 г., видно от което спрямо автомобила са били причинени
увреждания по време на престоя му на специализиран паркинг за задържани автомобили
ЗЖУ - гр. София. Излага се, че по време на престоя на МПС на специализирания
паркинг последният не е бил охраняван, което е довело до горепосоченото
посегателство.
На 27.03.2015
г. представител на Дружеството направил опит да получи МПС от паркинга на СДВР,
но при преглед на същото, в присъствието на представител на СДВР са били
установени щети, които не били описани в посоченото удостоверение, за констатирането
на които била съставена Приемо-предавателна разписка от 27.03.2015 г., с която
е отказано приемането на автомобила. Посочва се, че с цел да се съберат и
обезпечат необходимите за доказване щетите върху МПС, Дружеството е предприело
действия за обезпечение на доказателства и е инициирало производство по чл. 207 ГПК, в резултат на което е било образувано гр. д. № 19073/2015 г. на СРС, ГО, 51
с-в, ГО. По посоченото дело била извършена
съдебно-оценителна експертиза, която е установила множество увреждания и
неизправности на посоченото МПС, описани в исковата молба и е определила, че
общата сума за възстановяване на увредените части и на установените
неизправности е 26 730,32 лева. За провеждане на производството по гр. д. №
19073/2015 г. на СРС, 51 с-в, дружеството е извършило разноски в общ размер на
1 535,20 лева
В исковата
молба се твърди, че описаните щети са настъпили именно поради лошото
стопанисване от страна на СДВР и липсата на каквито и да било грижи за
превенция на погиването на МПС, както и поради неоснователно продължителното
задържане на МПС и неосвобождаване от страна на органите на СРП. След
завършване на производството по предварително обезпечаване на доказателства
Дружеството е предприело действия за връщане на МПС като на 16.03.2016 г. между
представител на Дружеството и СДВР е бил подписан Приемо-предавателен протокол,
с който на 16.03.2016 г. дружеството е получило обратно владението върху
МПС.
С оглед на
изложеното ищецът излага, че за него възникна право да претендира по съдебен
ред обезщетение за вредите, нанесени на МПС, по време на задържането му, както
и обезщетение за неоснователното лишаване на Дружеството от ползването на
собственото му МПС за периода от датата на изземването му - 29.06.2012 г. до
връщането му. В тази връзка, ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с
което да осъди ответниците П.на Р.Б.и СДВР солидарно да му заплатят
претендираните по-горе суми.
В срока за
писмен отговор след предоставената съгласно по чл. 131 ГПК възможност,
ответникът П.НА Р.Б.оспорва предявения иск като недопустим поради липса на
деликтна отговорност на изпълнителя на възложената работа. На следващо място се
излага, че П.не е процесуално легитимирана да отговаря по иска, т.к. процесният
автомобил е съхраняван на паркинг от СДВР, поради което претендираните вреди не
би могло да са настъпили от бездействия или действия на прокурор, а наред с
това прокурорът няма правомощия да осъществява надзор върху дейността на
органите на МВР. На следващо място оспорва иска предявения иск по основание и
по размер по изложени съображения за това.
В срока за
писмен отговор след предоставената съгласно по чл. 131 ГПК възможност,
ответникът СДВР оспорва предявения иск по основание и по размер. В тази връзка
излага, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на СДВР по
чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, тъй като от страна на служителите на СДВР не е
налице компетентност по отношение на разпореждането с процесното МПС, доколкото
то е обект на действия по НПК, които се намират под ръководството и наздора на
прокурора. В тази връзка се посочва, че от страна на разследващия полицай е
било направено предложение за освобождаване на автомобила, което не е било
одобрено от съответния орган на П.и на 12.08.2013 г. е било разпоредено същото
да остане на съхранение на специализирания паркинг за задържани автомобили, а
междувременно били установени посегателства по МПС, за което било образувано ДП
ЗМ № 1685/2014 г., пр. пр. № 45447/2014 г.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от
представения по делото Договор за покупко – продажба на МПС от 09.12.2009 г., с
рег. № 8927 на нотариус Б.Т., рег. № 161
на НК, дружеството „З.Х.В.-**“ АД като купувач е закупило от Т.З.Т.– като
продавач л.а. марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № *******, рама
WAUZZZ4F85N062401 за продажна цена от 48 000 лева, която е изплатена изцяло,
видно от Разходен касов ордер № 2029 от 09.12.2009 г. за сумата от 23 000
лв. и Разходен касов ордер № 2039 от 11.12.2009 г. за сумата от 25 000 лв.
Видно от приложеното Свидетелство за регистрация - част I, посоченото МПС –
л.а. „Ауди“, модел „А6“ е регистрирано в МВР и е издаден нов рег. № ВН *****. За процесното МПС е приложен и Контролен талон за технически преглед №
*********, с който е удостоверено, че същото е преминало технически преглед и е
в изправност.
Приложена е и
Застрахователна полица № 040011005110000073 с „HDI Застраховане“ за сключена застраховка
„Каско“ за л.а. „Ауди“, модел „А6“ с рег. № ВН ***** със застрахователна сума в
размер на 25 000 лева. Видно от застрахователната полица, към датата на
сключването й – 13.12.2011 г. не са установени липси и щети по МПС.
На 26.06.2012
г. МПС е бил в сервиз на официалния представител на марката „П.И.А.БГ” ЕООД,
видно от Фактура № ********** от 26.06.2012 г. като процесното МПС е обслужено
и системите му са били проверени, че са в изправност.
Няма спор по
делото, че на 29.06.2012 г. автомобилът е бил спрян за проверка и закаран в СДВР
за експертно изследване на номера на рамата, като по случая е било образувано ДП
ЗМ № 151/2012 г. по описа на СДВР и пр. пр. № 20712/2012 г. по описа на СРП,
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК за това, че
за времето oт неустановена дата до 29.06.2012 г. на неустановено място в
нарушение на установения за това ред подправил идентификационен номер на МПС – л.а.
марка „Ауди”, модел „ А6” с peг. № ВН *****, с видим номер па рама WAUZZZ4F85N062401.
По делото е
представен Договор за покупко-продажба на МПС от 12.07.2012 г., с peг. № 7386
на нотаруис Румен Манов, рег. № 141 на НК, видно от който дружеството „З.Х.В.9.“
АД е закупило от продавача Й.Н.А., чрез пълномощника му Борислав Чолев л.а.
марка „БМВ X 5“, с № WBAFB71080LV53079,
с peг. № ******* за сумата от 22 000 лв., която е заплатена изцяло по
банков път на12.07.2012г.
Няма спор по
делото също така, че с Постановление за спиране на наказателното производство
от 12.08.2013 г. на СРП, разследването по ДП № ЗМ 151/ 2012 г. по описа на РКП
- ОДП - СДВР, пр.пр. № 20712/ 2012 г.е спряно, поради това, че неизвестният
извършител не е разкрит и е постановено делото да се изпрати на РКП-ОДП-СДВР за
продължаване издирването на извършителя на престъплението.
С
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 20.02.2015 г. на
СРП е прекратено наказателно производство по ДП ЗМ № 151/2012 г. по описа на СДВР, пр. пр.
20712/2012 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 345а, ал. 1 от НК и е постановено връщането на С.Й.С.– изпълнителен
директор на „З.Х.В.-**“ АД, веществените доказателства по делото, съставляващи
МПС - лек автомобил Ауди с д.к. № ВН *****, видим номер на рама
WAUZZZ4F85N062401, свидетелство за регистрация на описаното МПС - част II и
един брой запалителен ключ за автомобила.
От
съдържанието на постановлението е видно, че от назначените по ДП ЗМ № 151/2012
г. по описа на СДВР и пр.пр.№ 20712/2012 г. на СРП експертизи е установено, че
има изменение в съдържанието на номера на рамата (първоначалният номер на
рамата бил WAUZZZ4F35N036823), извършено преди регистрацията на МПС на
територията на Р. България. Установено е също, че за автомобил с номер на рама
WAUZZZ4F35N036823 е изплатено застрахователно обезщетение в Германия, като
застрахователната компания не е декларирала интерес за възстановяване на
владението върху откритото и иззето МПС. Прието е, че по делото липсват
доказателства промяната да е извършена от български гражданин в чужбина, не е
налице и хипотезата на чл. 5 НК, поради което извършеното попада извън
пределите на действие на българския НК и наказателното производство следва да
се прекрати поради липса на престъпление, а наред с това от страна на германската
застрахователната компания не е деклариран интерес за възстановяване на владението
върху открития и иззет автомобил и не е налице волеизявление, което да се
противопостави на „З.Х.В.“ АД.
По делото е
представено Удостоверение рег. № 3383р-4258 от 11.03.2015 г. на СДВР, 08 РУ –
София, издадено в уверение на това, че в 08 РУ –СДВР е заявено, че за времето
oт 03.11.2014 г. до 09:00 часа на 06.11.2014 г. в гр. София, ул. „*******от л.а.
„Ауди”, модел „А6”, с рег. № ВН *****, паркиран на специализиран паркинг за
задържани автомобили ЗЖУ- гр. София, чрез използването на неустановено до
момента техническо средство е отнета 1 бр. дръжка с ключалка от предна лява
врата на лекия автомобил, по повод на което е образувано ДП № 1685/2014г. по
описа на 08 РУ СДВР, пр.пр. 45447/2014г. на СРП, водено срещу неизвестен
извършител, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл.194, ал.1 НК.
От
представента по делото Приемо – предавателна разписка от 27.03.2015г., се
установява, че Н.К.С.– упълномощен представител на С.Й.С.е отказала да приеми
л.а. „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ВН *****, поради установени щети върху същия,
а именно: счупена брава на предна лява врата; счупено задно дясно малко стъкло;
счупен капак на резервоар; вдлъбната отдясно задна дясна броня; наводняване на
предно шофьорско място и мухлясала шофьорска седалка; невъзможност за
отключване на автомобила с предоставения за него автоключ, като във връзка с
гореописаните щети е образувано ДП № ЗМ 1685/2014 г. по описа на 08 РУ - СДВР,
пр. пр. № 45447/2014 г. на СРП.
Няма спор по
делото, че от ищцовото дружество „З.Х.В.9.“ АД е инициирано производство по чл.
207 ГПК за събиране и обезпечаване на доказателства за доказване щетите върху
МПС, по повод на което е образувано гр. д. № 19073/2015 г. по описа на СРП, ГО,
51 с-в. Няма спор също така, че по посоченото гражданско дело е била извършена
съдебно-оценителна експертиза, която е приложена по настоящето дело. Видно от заключението
на същата, общата стойност за възстановяване на външните видими увредените
части и детайли и установените неизправности от Порше България е 12 326,10
лева. Средната пазарна стойност на лек автомобил от същия вид е 13 900 лв., а стойността
на л.а. „Ауди“, с д.к. № ВН *****, с рама WAUZZZ4F85N062401 към момента е 1300
лв., като средната пазарна стойност на МПС от типа на процесното към момента на
задържането му от разследващите органи, а именно 29.06.2012 г. е 17 256 лв. Съгласно
заключението, за дългосрочен наем за автомобил с характеристики на процесния е
възможна наемна цена от 300 лв., а общият период от задържането му считано от
29.06.2012 г. до датата на молбата – 07.04.2015 г. е 33 месеца, поради което размерът
на пазарния наем за ползване на автомобил от същия вид за този период е 9900
лв. По поставената допълнителна задача, експертизата дава заключение, че сумата
за възстановяване на увредените части и детайли за л.а. „Ауди“, с рег. № ВН *****
и рама WAUZZZ4F85N062401 е в размер на 14 820 лв.
По делото са
представени и доказателства за извършени разходи от щеца във връзка с
провеждането на производството по предварително обезпечаване на доказателства
по чл. 207 ГПК по гр. д. № 19073/2015 г. на СРС, 51 с-в, а именно за направени
разноски по това дело в общ размер от 1535,20 лв., като платежните нареждания,
удостоверяващи извършването на посочените разноски са приложени по делото /л. 50
– 57 и на л. 163 – 184/ и е приложен списък по чл. 80 ГПК /на л. 161/.
Видно от
приложения по делото Приемо-предавателен протокол от 16.03.2016 г., подписан от
С.Й.С.- представител на „З.Х.В.9.“ АД и СДВР, дружеството е получило обратно
владението върху собственото си МПС.
По делото е
допусната авто-техническа експертиза, чието заключение се възприема от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото. От
същото се установява, че стойността за възстановяването на щетите по процесния л.а.
„Ауди А 6“, с рег. № ВН *****, определена към датата на изземването му от
разследващите органи на 29.06.2012 г. по средни пазарни цени е 26 900,12 лв.с
ДДС. Пазарната стойност на л.а. „Ауди А 6“, 3.0 TDI, с рег. № ВН ***** към
датата на изземването му от разследващите органи - 29.06.2012г. е 28 846 лв.
Пазарната стойност на л.а. „Ауди А 6“, с рег. № ВН *****, определена към най -
ранния възможен момент за връщането му - 27.03.2015 г. е 16 714,00 лв. Съгласно
заключението от допуснатата втора допълнителна авто-техническа експертиза пазарната
стойност на л.а. „Ауди А 6“, с рег. № ВН *****, определена към момента на
последното извършено следствено действие с процесното МПС - 02.04.2013 г.,
възлиза на 23 637,00 лв.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели, а именно – Д.Ц.К.и
Н.В.П.. От показанията на свидетелите се установява, че знаят за притежавания
от дружеството л.а. „Ауди“, който се е използвал за придвижване в цяла
Северозападна България, за изкупуване на зърно, взимане на проби, отчитане на пробите,
поради което непрекъснато са пътували служители с него. Знаят също така, че автомобилът
е бил задържан, поради което са били принудени 2-3 месеца след изземването му да
закупят друг автомобил, за да им върши същата работа. Закупили са джип, който е
бил закупен със същата цел, за която са използвали задържаният автомобил, за
договаряне на пшеница, слънчоглед, сключване на договори, за което са обикаляли от Видин до Плевен, в цяла
северозападна България. Свидетелите посочват, че иззетият автомобил е бил абсолютно
в изправност, посочват, че към момента на задържането му е бил в идеално
състояние - външно и функционално. Една
седмица преди задържането му е бил с автомобила в Сервиз „Порше-запад“ за
ремонт на климатика, където му е направен и основен преглед, като същият е нямал
забележки, а когато се го върнали състоянието му е било трагично. Сочи се, че не
са могли да го натоварят на платформата и да запалят автомобила, защото в
краката е имало модул, около който е имало вода, а отдолу всичко е било ръждясало,
багажникът също не е можел да се отвори. Колата не е запалила, което е наложило
да я транспортират с друг автомобил.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените
искове в настоящото производство е чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът твърди,
че от незаконосъобразни действия на служители на двамата ответници – П.на Р.
България и СДВР, изразяващи се в неправомерно задържане на собствения му
автомобил и несвоевременното му връщане, е претърпял описаните в исковата молба
имуществени вреди.
В тежест на
ищеца по така предявения иск е установяване елементите от фактическият състав
на чл. 49 ЗЗД, а именно - причинени имуществени и/или неимуществени вреди от
сочените лица при или по повод изпълнението на работата им, възложена от
отговорния по чл.49 от ЗЗД. Отговорността е гаранционно-обезпечителна, т.е. не
произтича от вината на възложителя на работата, поради което въпросът за
презумптивната виновност, съответно за опровергаването й, са ирелевантни за
изхода на спора.
С оглед
спецификата на конкретния случай следва да се отбележи, че отговорността по чл.
49 ЗЗД следва да се ангажира включително и при виновно поведение, изразяващо се
в бездействие от страна на длъжностно лице, на което е възложено изпълнението
на определена работа. Възложителят на работата може да се освободи от
отговорност, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е действал виновно
или тя не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената
работа. В този смисъл ППВС 7/1958г. и дадените в него разяснения.
Установяването на конкретното лице, на което е възложено извършването на
съответната работа, не е елемент от фактическия състав на текста именно поради
гаранционно-обезпечителния характер на отговорността.
Съгласно
нормата на чл. 110, ал. 4 от НПК, веществените доказателства, които поради
размерите си или по други причини не могат да бъдат приложени към делото,
трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата,
посочени от съответния орган. Според чл. 111, ал.1 от НПК веществените
доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. Посочените
норми вменяват задължение на органите на наказателното производство да
съхраняват вещите. Това задължение възниква по силата на закона, като между
органите на наказателното производство и собствениците на вещите не възниква
облигационно отношение. Предвид това отговорността на органите на наказателното
производство за неизпълнение на това задължение ще възникне и ще се реализира
на основание непозволено увреждане. Задължението за пазене изисква иззетата вещ
да бъде съхранена в състоянието, в което е била в момента на изземването, като
от отговорност се изключват само онези изменения, които настъпват с оглед на
естественото овехтяване на вещта. Задължението включва в себе си и
осъществяване на необходимата техническа поддръжка, ако такава се изисква за
запазване на състоянието на вещта. При това задължението е в сила за целия
период от време, през който вещта е иззета като веществено доказателство,
независимо от това дали е имало искания за връщане или не, както и от това дали
отказите за връщане са били обжалвани по съответния ред, достатъчно е да се
установи, че същите са били предадени за пазене на съответния орган.
Задължението
за съхраняване на иззетите вещи включва действия по опазване на вещите от
повреждане или разваляне, с оглед необходимостта от запазването на същите във
вида, в които са били оставени. Бездействието на натоварените служители по
осъществяване на това задължение е противоправно. В случая се претендира
ангажиране на отговорността на П.на Р.Б.и СДВР като юридически лица и доколкото
същите осъществяват възложените по закон действия, респ. бездействия чрез
натоварените от тях служители, следва да се приеме, че ответниците са пасивно
материално отговорни и отговарят за причинените от служителите вреди при или по
повод изпълнение на възложената им работа.
Няма спор
между страните по делото, а това също така се установява и от събраните
доказателства, че на 29.06.2012 г. собственият на ищеца лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6“, с рег. № *******, с рама WAUZZZ4F85N062401 е бил спрян за
проверка и закаран в СДВР за експертно изследване на номера на рамата, по повод
на което е било образувано ДП ЗМ № 151/2012 г. по описа на СДВР и пр. пр. №
20712/2012 г. по описа на СРП.
Не е спорно
също така, че от образуването на досъдебното производство до приключането му с
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 20.02.2015г. на
СРП по ДП ЗМ № 151/2012 г. на СДВР, пр. пр. № 20712/2012 г., собственият на
ищеца лек автомобил се е намирал на специализиран паркинг за задържани
автомобили към ЗЖУ – гр. София.
Няма спор и по
обстоятелството, че на 02.08.2013 г., от страна на разследващия полицай е било отправено
предложение за освобождаване на автомобила, което, обаче не било одобрено,
както и че с Постановление за спиране на наказателно производство от 12.08.2013
г. наказателното производство е било спряно, като становището на водещия
разследването е било автомобилът да остане на съхранение на служебния паркинг.
Безспорно по
делото е и, че с Постановлението за прекратяване на наказателното производство
от 20.02.2015 г. е било прекратено образуваното ДП ЗМ № 151/2012 г. по описа на СДВР, пр. пр.
20712/2012 г. по описа на СРП поради липса на престъпление, а също така и
поради липсата на заявен интерес от страна на германската застрахователната
компания за възстановяване на владението върху иззетия автомобил и липсата на волеизявление
от нейна страна, което да се противопостави на неговия собственик „З.Х.В.-**“
АД, поради което е постановено връщането на иззетите веществени доказателства
по делото - л.а. Ауди, с д.к. № ВН *****, свидетелство за регистрация и един
брой запалителен ключ.
По делото е
доказано също така, че по време на задържането на процесния автомобил и престоя
му на специализирания паркинг за задържане върху същия са били реализирани
неправомерни посегателства, по повод на което е било образувано ДП ЗМ №
1685/2014 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 45477/2014 г. по описа на СРП.
Посочените факти се установяват и от представените доказателства –
Удостоверение рег. № 3383р-4258/11.03.2015 г., както и от Приемо – предавателна
разписка от 27.03.2015г., с която упълномощен представител на Дружеството е
отказал да приеме л.а. „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ВН *****, поради установени
щети върху него.
Безспорно е,
че процесното МПС – л.а. „Ауди А 6“, с рег. №
******* е бил върнат на ищеца „З.Х.В.9.“ АД, което се и установи от
представения Приемо – предавателен протокол на 16.03.2016 г., както и че ищцовото
дружество е инициирано производство по чл. 207 ГПК за събиране и обезпечаване
на доказателства за доказване щетите върху МПС, по повод на което е образувано
гр. д. № 19073/2015 г. по описа на СРП, ГО, 51 с-в.
Спорни по
делото са въпросите налице ли е процесуална легитимация на ответниците по
делото да отговарят по предявените срещу тях в условията на солидарност по чл.
53 ЗЗД искове, предвид наведените от тях възражения, както и налице ли са
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД вр.
чл. 45 ЗЗД.
Съдът не
споделя възраженията на ответниците за недопустимост на предявените срещу тях
искове поради следното:
На първо място,
съдът намира за неоснователно възражението на Ответника П.на РБ, че предявеният
срещу нея иск е недопустим, съгласно чл. 132 от КРБ, предвиждащ, че при
осъществяване на съдебната власт, прокурорите не носят наказателна и гражданска
отговорност за техните служебни действия. Това е така, тъй като посочената
разпоредба гарантира независимостта на правораздавателните органи, във връзка с
осъществяване на техните правомощия, като това е гаранция за физическото лице, което
изпълнява функциите на съответния правораздавателен орган.
Неоснователни
са и твърденията, че исковете са недопустими, поради подсъдността им на
административните съдилища. В случая, принудителното задържане на лекия
автомобил е осъществено във връзка с осъществяване на разследване на
престъпление, което обосновава и приложимия в НПК ред. Поради това дейността по
задържането автомобила не би могло да се квалифицира като административна по
своя характер. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че задържането и
освобождаването на автомобила се осъществява именно въз основа на постановление
на прокуратурата, което допълнително обосновава отговорност на прокуратурата.
На следващо
място, по отношение на възражението на ответника П.на Р. България за
недопустимост на исковете, поради това, че П.не е процесуално легитимирана да
отговаря по тях, т.к. автомобилът е съхраняван на паркинг на СДВР, поради което
претендираните вреди няма как да настъпят от действия, респ. бездействия на
прокурор, съдът намира следното:
Посоченото
възражение е неоснователно, тъй като на първо място именно прокурорът ръководи
разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното и
своевмременното му протичане. В тази връзка следва да се посочи, че задържането
и освобождаването на автомобила се осъществява именно въз основа на
Постановление на Прокуратурата, поради което, същата следва да носи отговорност
и за надлежното съхранение на задържаната вещ. Неоснователни са и твърденията,
че П.на РБ няма правомощия по осъществяване надзор върху дейността на органите
на МВР и липсват правоотношения между двата органа на власт. Това е така, тъй
като задържането на автомобила е осъществено във връзка с осъществяване на
досъдебно производство. Безспорно същото е осъществено от разследващи органи,
които, обаче се непосредствено подчинени на прокурора. В този смисъл именно
прокурорът ръководи досъдебното производство и отговаря за всички действия,
извършени в това производство, същият осъществява контролни функции над
работата на разследващите органи и всички длъжностни лица. Разследващите органи
отправят предложения до прокурора за освобождаване на автомобила, което се
осъществява с постановление на прокурора. Без значение е и обстоятелството, че П.не
е била страна по обезпечителното производство по гр.д. № 19073/2015 г. на СРС,
т.к. посоченото производство е охранително и с него се цели запазване на
доказателствата.
Съдът намира
за неоснователни и възраженията на ответника СДВР, че не са налице предпоставки
за ангажиране на отговорността му по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, тъй като от
страна на служителите на СДВР не е налице компетентност по отношение на
разпореждането с процесното МПС, доколкото то е обект на действия по НПК, които
се намират под ръководството и наздора на прокурора. Действително,
разследващите органи, какви то са длъжностните лица от структурата на СДВР,
действат под ръководството и надзора на Прокуратурата, но същите са независими
/чл.10 НПК/, вземат решенията си по вътрешно убеждение и ръководейки се от
закона / чл. 14 НПК/, което обуславя процесуалната и материалната им
легитамация по така пре дявения иск. За вредите от тези противоправни действия
на служителите на СДВР (виновно извършени с оглед чл. 45, ал.2 ЗЗД) на
основание чл. 49 ЗЗД отговорност следва да носи СДВР, за която дирекция те са
работили, тъй като задържането на автомобила е извършено при изпълнение на
служебните им задължения (както е отбелязано в протокола за доброволно
предаване).
Във връзка с
изложеното, съдът намира, че в настоящия случай по делото се установи, че
вредите са произтекли при и по повод изземване на автомобила като веществено
доказателство, продължило неоправдано дълъг период, което е в следствие
бездействие на длъжностни лица и на двата органа, през който период превозното
средство не е съхранявано по надлежния начин от фактически иззелите го
представители на СДВР, в разрез с изискванията на чл. 110, ал.4 и чл.111, ал.1 НПК, в резултат на което върху същото са били реализирани неправомерни
посегателства, по повод на което е било образувано ДП ДП ЗМ № 1685/2014 г. по
описа на СДВР, пр. пр. № 45477/2014 г. по описа на СРП.
Съгласно
разпоредбата на чл.111, ал. 1 НК органите на предварителното производство са
длъжни да съхранят и опазят иззетите веществени доказателства до приключване на
наказателното производство, а според ал.2 на този текст, когато това няма да
затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно
нарушение, вещите се връщат на лицето, от което са иззети. Разследващия /СДВР/
и правозащитния /Прокуратурата/ органи носят солидарна отговорност и дължат
обезщетение на ищеца за причинените му вреди, като при наличие на основание за
ангажиране на солидарна отговорност на ответниците, съдът не дължи произнасяне
по въпроса за приноса на всеки един от тях поотделно за настъпване на
вредоносния резултат.
Според съда е
налице противоправно деяние от служители както на разследващия, така и на
правозащитния орган. То се изразява на първо място в нарушение на чл.111, ал. 2 НК. Според съда след установяване на неправомерната интервенция на номерата на
рамата със съответните доказателствени средства /оглед,експертиза/ задържането
на автомобила не е било необходимо и не е имало основание да не се върне на
лицето, от което той е иззет, доколкото няма данни за спор за собственост. Вместо
това автомобилът е бил задържан продължителен период от време, без да се
съхранява и опази в състоянието, в което е отнет, което е довело до множество
увреждания и липси по него, а също така и до обезценяването му спрямо
стойността му към момента на неговото отнемане. Отговорност за тези вреди
следва да се носи от ответниците, тъй като именно техни служители са иззели и
отказали да върнат автомобила в нарушение на чл.111, ал. 2 НК.
От
свидетелските показания по делото се установи също така, че иззетият автомобил
е бил в пълна изправност като непосредствено преди да бъде задържан, същият е
бил в Сервиз „Порше-запад“ за ремонт на климатика, където при направения му
преглед е било установено, че по него няма забележки, а когато са го върнали
състоянието му е било трагично
Причинната
връзка между горните неправомерни действия и бездействия на служители на СДВР и
на П.и вредите за ищцата са установени, тъй като те са единствена причина за
тези вреди.
Имуществените
вреди се изразяват на първо място в претърпени загуби, съизмерими със сумата
необходима за ремонт и възстановяване на автомобила вледствие на неговото
увреждане, респ. ищецът има право на обезщетение за средствата, които следва да
се заплатят за възстановяване на увредените части и неизправности по МПС. От
заключението на допусната АТЕ по делото, се установи, че стойността за
възстановяването на щетите по процесния л.а. „Ауди А 6“, с рег. № ВН *****,
определена към датата на изземването му от разследващите органи на 29.06.2012
г., с оглед установените по гр.д. № 19073/2015 г. на СРС, 51 с-в щети по средни
пазарни цени възлиза на 26 900,12 лв.с ДДС. В настоящото производство ищецът е
предавил иск по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците
за заплащане на обезщетение за възстановяване на увредените части и
неизправности по МПС в размер на сумата от 26 730,32 лв., т.е. в по-малък
размер, поради което и с оглед принципа за дипозитивното начало, претенцията
следва да бъде уважена изцяло в предявения размер, ведно със законна лихва
върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
Предвид
уважаването от съда на главния иск по т. 1 от исковата молба, съдът не дължи
произнасяне по предявените, в условията на евентуалност искове по т. 1.2 и т.
1.3 от исковата молба.
На следващо
място по отношение на предявения втори главен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 13 500 лв. представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на процесното МПС за периода от
29.06.2012 г. до 16.03.2016 г. в размер на 300 лева на месец, претендирано за
период от 45 месеца, съдът намира следното:
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установи, че за да упражнява
търговската си дейност, на Дружеството е било необходимо да използва автомобил.
От показанията на разпитаните по делото свидетели К.и П.се установи, че
процесният автомобил е бил закупен и се е използвал от дружеството за
придвижване в цяла Северозападна България, за изкупуване на зърно, взимане на
проби, отчитане на пробите, поради което непрекъснато са пътували служители с
него. Установи се, че след изземването му, дружеството е било принудено да закупи
друг автомобил, за извършването на същата работа. От свидетелсктие показания се
установи, че около месец след това дружеството е закупило джип със същата цел,
за която са използвали преди това и задържания автомобил. Съдът кредитира
изцяло показанията на посочените свидетели, тъй като същите са вътрешно
непротиворечиви, а наред с това се подкрепят и от събраните по делото писмени
доказателства. В този смисъл от представения по делото договор за
покупко-продажба на МПС от 12.07.2012 г., с peг. № 7386 на нотариус Румен
Манов, рег. № 141 на НК се установи, че ищецът е закупил л.а. „БМВ X 5“, с peг. № *******, за сума в
размер на 22 000 лева, изплатена изцяло на продавача.
Следователно,
съдът намира за установено по делото, че в резултат от противоправното
поведение на ответниците, ищецът е претърпял и имуществени вреди – пропуснати
ползи от невъзможността да използва
процесното МПС за реализиране на доходи в упражняваната от него
търговска дейност поради спирането на същото от движение за продължителен
период от време, чрез задържането му от ответниците. Нещо повече, по делото се
доказа също така, че посоченото обстоятелство е довело и до реализиране на
допълнителен разход от страна на дружеството за закупуване на нов автомобил, за
да продължи да упражнява своята дейност.
С оглед
константната практика на ВКС по аналогични случаи /Решение № 465/20.12.2011 г.
по гр.д. № 1794/2010 г. на ІV г.о. на ВКС/, обезщетението за претърпяното от
ищеца обедняване следва да бъде в размер на средния наем на автомобил със
същите показатели като този на ищеца (марка, модел, година на производство) за
периода на претенцията, като ответниците следва да отговарят пред ищеца за
настъпилите имуществени вреди от датата на неговото предаване до датата на
връщането му.
От
заключението на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза се установи,
че за дългосрочен наем на автомобил с характеристики на процесния, възможната
наемната цена е около 300 лв. В тази връзка съгласно експертизата, размерът на
пазарния наем за ползване на автомобил от същия вид от задържането му
29.06.2012 г. до датата на молбата за обезпечаване на доказателства – 33 месеца
х 300 лв. е в размер на 9900 лв. Събраните в това производство доказателства се
ползват със същата доказателствена сила, която биха имали, ако биха били
събрани в съответната фаза на висящия процес, поради което и съдът кредитира
изцяло заключението на изготвената в производството по чл. 207 ГПК по гр.д. №
19073/2015 г. на СРС, 51 с-в съдебно-оценителна експертиза. В тази връзка съдът
счита, че обезщетение за имуществени вреди в резултат от лишаване от ползването
на процесното МПС, равняващо се на стойността
на средния наем на автомобил със същите показатели като този на ищеца се
дължи за целия претендиран период от ищеца, респ. от задържането на автомобила
29.06.2012 г. до предаването му обратно на дружеството на 16.03.2016 г., т.е.
за период от 45 месеца.
Неоснователни
са възраженията на ответника П.на Р.Б., че за периода след 27.03.2015 г. не
може да бъдат претендирани каквито и да е вреди от ищеца, тъй като същият е
отказал да приеме автомобила и в този см. е налице забава на кредитора по чл.
95 и сл. ЗЗД. В тази връзка, следва да се има предвид, че след като е
установено, че по автомобила има щети, т.е. същият не се връща във вида, в
който е иззет от надлежните органи, за което същите носят задължение напълно
обосновано същият не е приет от дружеството. Наред с това между ищцовото
дружество и Ответниците не са възникнали облигационни отношения, по силата на
които същите да се позовават на разпоредбата на чл. 95 от ЗЗД, предвиждаща
забава на кредитора. Вредите са настъпили в следствие на действията и
бездействията на двамата Ответници, поради което те носят отговорност за
настъпилите вреди и за времето, през което Дружеството не е можело да ползва
своята собственост, т.е. за целия период от задържането му – 29.06.2012 г. до
връщането му на ищеца на 16.03.2016 г. /респ. за 45 месеца/.
В тази връзка
и с оглед заключението на вещото лице по изготвената съдебно-оценителна
експертиза, че средният месечен пазарен наем за автомобили от същия вид е 300
лв. месечно, съдът намира, че дължимият пазарен наем на автомобила е в размер
на 13 500 лв. /45 месеца х 300 лв/. Поради изложенот, предявеният от ищеца
иск за заплащане на сумата от 13 500 лв. представляваща обезщетение за лишаване
от ползването на процесното МПС за периода от 29.06.2012 г. до 16.03.2016 г. е
основателен и като такъв следва да се уважи изцяло, ведно със законна лихва
върху тази сума от датата на искавата молба до окончателното й изплащане.
Съдът намира
за основателна и претенцията на ищеца за присъждане на направените в
производството по гр.д. № 19073/2015 г. на СРС, 51 с-в разноски по делото. Съгласно
разпоредбата на чл. 209 ГПК направените от молителя разноски не се присъждат в
това производство, а се вземат предвид при решаването било на висящия спор,
било на бъдещия исков процес. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК /л.
161/, ищецът по делото е направил разноски в това производство в общ размер от
1535, 20 лв., които следва да му се присъдят изцяло. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените разноски по настоящото
дело в размер от 5184,70 лв. Съдът намира за неоснователно направеното
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, поради което същото не следва да се уважава.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. ********и С.Д.В.Р.,
гр. София, ул. „********да заплатят солидарно на „З.Х.В.9.” АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес:***, чрез адв. П.Н. на основание основание чл. 49 ЗЗД, във
вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 26 730.32 лева /двадесет и шест хиляди седемстотин
и тридесет лв. и тридесет и две ст./ - обезщетение за имуществени вреди от
неправомерно задържане и допуснати увреждания и липси на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6“, с рег. № ВН *****, представляващи стойността за
възстановяване на увредените части и неизправности по МПС, както и солидарно да
заплатят на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 13 500 лева
/тринадесет хиляди и петстотин/, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на процесното МПС за периода от 29.06.2012 г. до 16.03.2016 г.,
равняващо се на средния месечен пазарен наем на автомобила за периода от
29.06.2012 г. до 16.03.2016 г. /45 месеца/, ведно със законна лихва върху
посочените суми от датата на исковата молба – 06.04.2016 г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. ********и С.Д.В.Р.,
гр. София, ул. „********да заплатят солидарно на „З.Х.В.9.” АД на основание чл.
78, ал. 1 ГПК вр. чл. 209 ГПК сумата от 1535, 20 лв. и сумата от 5184,70 лв. –
разноски по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
му.
председател: