Р Е Ш Е Н И
Е
№260666
28.04.2021
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На тринадесети април две хиляди двадесет и първа година В
публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 4136 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на И.С.Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, против Сдружение
на собствениците “…….…, рег. № 415/04.04.2016 г., с която се претендира
установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 679/10.03.2020 г. по ч.гр.д. № 1708/2020 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 3 731.07 лева - главница,
дължима за извършен със средства на кредитора ремонт на покрива на
сградата-етажна собственост, находяща се в …………………, в частта му над вх. ….,
която сума представлява припадащата се част от стойността на ремонта, дължима
от сдружението, ведно със сумата от 1 135.90 лева - мораторна лихва за периода
от 10.03.2017 г. до 09.03.2020 г. Моли се и за присъждане на направените по
делото разноски. Основанията за дължимост
на търсените суми се основават на твърдения, че ищецът като съсобственик в
етажна собственост, е заплатил със свои средства ремонт на покрива на сградата,
в която живее на адрес ……………., в частта му над вх. …., като целият ремонт е на
стойност 4 890 лева. Ремонтът е извършен през юли 2015 г., като същият се
изразявал в почистване на покрива и комините, обработка на язвите и изкърпване
на същите, полагане на газопламъчна изолация с посипка, ремонт на комините,
измазване и направа на шапки, почистване на ламаринен покрив, грундирани с два
пласта грунд, почистване и изхвърляне на отпадъците. След приключване на
ремонта, който бил наложителен, поради течове и съсипване на стените и тавана
на последния етаж на вход …. и по-конкретно на апартамента на ищеца, и след
пълното му заплащане от негова страна, той неколкократно приканвал управителя
на сдружението на собствениците, както и съсобствениците да заплатят своята
част от сумата за ремонта. До момента само семейство Т. било заплатило
задължението си, което е приспаднато от търсената от сдружението сума. От
сумата е приспадната и сумата, съответстваща на притежаваните от кредитора
идеални части от сградата, като се търси дължимия остатък от сдружението. Правното основание на предявените
искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 41, предложение 1-во от Закона за
собствеността /ЗС/ и чл. 86 , ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба от ответното сдружение, с който се оспорва
допустимостта на предявения иск, като се сочи, че ответникът не е пасивно
легитимиран да отговаря по иска, с оглед на предмета на сдружението, като
излага подробно доводите си в тази връзка. Така наведените доводи обаче са по
съществото на спора и са свързани с основателността на претенцията, но не и с
нейната допустимост. Наведените доводи относно идентичността на страните по
настоящото дело и заповедното производство са неоснователни, тъй като е видно,
че страните са същите, като исковото производство всъщност се явява продължение
на заповедното. По същество искът също се оспорва, като се твърди, че сочената
сума за ремонта в размер на 4 890 лева е нереална, като се твърди, че една
част от покрива е била ремонтирана преди това и се оспорва размера на
ремонтираната площ, както и всички СМР-та. Заявява се също така, че по принцип
разходите за ремонта следва да бъдат заплатени от всички собственици на
жилищната сграда, тъй като покривът е обща част на двата входа. Оспорва се и
необходимостта от извършаването на твърдените ремонтни дейности. Също търси
присъждане на разноските по делото.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелствата, становищата
на ответните страните по нея, събраните по делото доказателства и след като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца е образувано
ч.гр.д. 1708 по описа на съда за 2020 г., по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на
установителния иск по настоящото дело, като по дело в срок длъжникът е възразил
срещу издадената заповед, което и обосновава правния интерес на ищеца от воденето
на установителния иск в настоящото производство.
По делото между страните няма спор, че
ищецът е собственик на самостоятелен обект, находящ се във вход …., на ………………,
а именно на ап. ….. Не се спори също така, че липсва решението на общото
събрание за извършването на сочените от него за ремонтни дейности, за които се
твърди, че да изпълнени през месец юли 2015 г. .
Видно е също така, че съгласно
удостоверение № с изх. № 94-01-10711/06.04.2016 г., издадено от Община Бургас,
е регистрирано сдружение на собствениците „……………., по чл. 46 а ЗУЕС с рег.
номер № 415, с предмет на дейност: усвояване на средства от фондовете на
Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и
субсидии и/или използване на собствени средства с цел ремонт и обновяване на
сгради в режим на етажна собственост. Срокът е неопределен /безсрочно/, а
председател/управител на сдружението е Н.Г.Р.. Представена е и регистрационната
карта на сдружението.
Приложимата
нормативна уредба и по-конкретно чл. 41 , ал. 1 от ЗС предвижда, че всеки
собственик, съобразно с дела си в общите части, е длъжен да участва в
разноските, необходими за поддържането или възстановяването им. Наред с това
чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС гласи, че всеки собственик може да извърши със собствени
средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата, без
решение на общото събрание. Разходите за извършване на ремонта, направени от
собственик за негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или
се прихващат от дължимите от него вноски по чл. 50 след представяне на
документи, удостоверяващи плащанията. Ал. …….. предвижда, че ако разходите,
извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда на ал. 6, той има право
да предяви иск срещу останалите собственици. При това на първо място основният
спорен въпрос по делото е може ли сдружението да отговаря по предявения иск за
заплащането на тези разходи по чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС. В тази връзка съдът
намира, че законът ясно е посочил кой следва да отговаря, а именно останалите
етажни собственици, като размера на отговорността на всеки ще се определи
съобразно дела му в общите части. Съответно няма да се води иск срещу тези
респективно този който вече е платил, както в случая се излага за семейство
Тенекеджиеви. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че с
оглед предмета на дейност на сдружението, то не е легитимирано да отговаря по
предявения иск, тъй като същото не е сдружение за управление, а е с предмет на
дейност усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от
държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или използване
на собствени средства с цел ремонт и обновяване. Дори и да се приеме, че е
сдружение за управление, то отново е ясен законът по отношение на това кой е
легитимиран да отговаря по предявения иск. По принцип законът е визирал изрично
възможността за сдружаване – за усвояване на средства от фондовете на
Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и
субсидии и/или използване на собствени средства с цел основен ремонт и/или
основно обновяване на сгради в режим на етажна собственост. Действително ал. 2
предвижда, че сдружението може да извършва и други дейности, свързани с
управлението на общите части на етажната собственост, включително да усвоява
средства от други източници на финансиране, извън тези по ал. 1, каквито
дейности в частност липсва относно процесното сдружение. Никъде обаче законът
не предвижда, че сдружението носи имуществената отговорност спрямо отделен
етажен собственик за подобен тип разходи по смисъла на чл. 48, ал. 7, нито пък може
по някакъв начин да се извлече извода, че е легитимирано да отговоря по иска по
чл. 41, предложение 1-во от ЗС във връзка с чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС за тяхното
заплащане. Друг е въпросът, че сдружението, като отделен и самостоятелен правен
субект, разполага с обособено имущество отделно от това на етажната собственост,
което само отново потвърждава извода, че не е легитимирано да отговоря. Аргумент
в тази насока е и обстоятелството, че дори към момента на изпълнението на
СМР-та и разходите през 2015 г. подобно сдружение не е съществувало.
При това поради изложените по-горе
съображения съдът намира, че само на това основание исковете следва да бъдат отхвърлени,
без да се изследват останалите спорните въпроси – дали ремонтът е бил
необходим, извършен ли е действително, каква е стойността на разходите за това
и т.н.
При този изход и предвид претенциите на
страните за присъждане на направените по делото разноски се явява неоснователна
претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото. Ответникът има право
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да получи направените от него разноски в
размер на 490 лева, включващи адвокатското възнаграждение от 400 лв. и 90 лв.
депозит за експертизата, посочени в представения списък на разноските. Няма данни
да е заплатен останалия посочен в него депозит от 80 лв., поради което и съдът
не го включва към направените разноски по делото.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля
иска на И.С.Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, против Сдружение на собствениците “…………….“,
рег. № 415/04.04.2016 г., представлявано от Н.Г.Р., за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 679/10.03.2020 г. по ч.гр.д. № 1708/2020
г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 3 731.07 лева - главница, дължима за
извършен със средства на кредитора ремонт на покрива на сградата-етажна
собственост, находяща се в ……………., в частта му над вх. ….., която сума
представлява припадащата се част от стойността на ремонта, дължима от
сдружението, ведно със сумата от 1 135.90
лева - мораторна лихва за периода от 10.03.2017 г. до 09.03.2020 г.
Осъжда
И.С.Д. с ЕГН **********, постоянен
адрес***, да заплати на Сдружение на
собствениците “…………….“, рег. № 415/04.04.2016 г., представлявано от Н.Г.Р., сумата от 490 лв. /четиристотин и
деветдесет лева/ за направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.