Р Е Ш Е Н И Е
Номер 963/6.7.2020г. град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, Пети наказателен
състав,
на втори юни, две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа докладваното от председателя
АНД № 907 по описа на съда за 2020 година,
Р
Е Ш И :
Изменя наказателно постановление № 03-010930/20.02.2019 г. на И.А.И. - директор на Дирекция Инспекция
по труда гр.Варна, с което на Р.Х.
ООД, Булстат
201 275 802, със седалище и адрес на управление ***5, представлявано от К.Г.К., е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 3000 лева на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414
ал.1 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда, като намалява
размера на наложеното административно наказание имуществена санкция от 3000
лева на 1500 лева.
Да се изпратят съобщения на Дирекция Инспекция по труда
гр.Варна и на Р.Х. ООД чрез адв.Д.В..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд Варна в четиринадесетдневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено, по реда на глава XII на
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на
решението, административно-наказателната преписка да се върне на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
МОТИВИ :
Производството е на основание чл.59 и следващите от
Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба от
адвокат Д.В. *** като пълномощник на Р.х. ООД, представлявано от управителя К.Г.К.
срещу Наказателно постановление № 03-010930/20.02.2020 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда-Варна.
Във въззивната жалба се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при
допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила
и се моли съда да го отмени изцяло. Като аргументи се сочат: нарушаване на
материално-правните норми, тъй като дружеството не е извършило визираното в
наказателното постановление нарушение; съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Като
алтернатива се посочва, че е следвало нарушението да бъде определено като
маловажен случай и да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Счита се, че
размерът на имуществената санкция е завишен и в условията на евентуалност се
моли съда да измени наказателното постановление, като наложи имуществена
санкция в минималния размер.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв.К.Н.,
преупълномощена от адв. Д.В.,
редовно упълномощена. По същество адв.Н. моли съда да
отмени наказателното постановление, тъй като видно от представената ведомост
трудовото възнаграждение е било изплатено на работника, което е удостоверено с
неговия подпис и са отстранени нанесените вреди. В условията на евентуалност
моли за прилагане на чл.415в от Кодекса на труда. Посочва, че в наказателното
постановление не е посочена датата на нарушението, а единствено, че работната
заплата следва да се изплаща до първо число на следващия месец. Моли да им
бъдат присъдени разноските.
Въззиваемата страна се представлява от
юрисконсулт Д.О., редовно упълномощена. В съдебно заседание О. моли съда за
потвърждаване на наказателното постановление. Посочва, че от събраните
доказателства е установено, че е договорен един размер на трудово
възнаграждение, който е различен от този, който е изплатен. Счита, че в случая
разпоредбата на чл.415в от Кодекса на труда е неприложима, тъй като нарушението
не е било отстранено до приключване на проверката. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени доводите на въззивника и
становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят Р.х. ООД в предмета си на дейност
осъществявало и ресторантьорска дейност, като
стопанисвало ресторант Ди Вайн, намиращ се в гр.Варна
на ул.Херман Шкорпил.
На 14.05.2018 г. бил сключен Трудов договор № 091/приложено
заверено копие към административно-наказателната преписка/АНП/ между Р.х. ООД като
работодател и К.Г.К. като работник за длъжността готвач, с работно време 8
часа, като работникът е следвало да постъпи на работа на 15.05.2018 г. Съгласно
чл.4 от договора работникът получава трудовото си възнаграждение с периодичност
на изплащане еднократно до 30-то число на следващия месец.
На 01.02.2019 г. К.Г.К. подал сигнал/жалба/приложено
заверено копие към АНП/ до Дирекция Инспекция по труда гр.Варна вх.№ 19010329, че е сключил договор за
8-часов работен ден, който в последствие е бил променен на 4-часов без негово
знание и съгласие и на такава база са му плащани осигуровките в НАП, както и че
не се е подписвал на ведомост за заплати от месец септември 2018 година.
На 01.02.2019 г. служителите на Дирекция Инспекция
на труда гр.Варна М.Д. и Калина Донева извършили проверка относно спазване на
трудовото законодателство в Р.х. ООД. При проверката било установено,
че Р.х. ООД като работодател не е изплатило
в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за извършена работа през
месец октомври 2018 г. на лицето К.Г.К..
При документалната проверка на
За проверката е съставен Протокол № ПР
1903435/13.02.2019 г. за извършена проверка, приложен към АНП, в който в т.5 е
описано констатираното нарушение за месец октомври 2018 година.
От приложеното към АНП заверено копие от отчетна форма за явяването/неявяването на работа за месец
октомври 2018 година на Р.Х. ООД се установява, че К.Г.К. в месеца 23 работни дни по 8 часа.
От приложената към АНП разчетно-платежна
ведомост на Р.х. ООД за октомври 2018 година е
видно, че за К.Г.К.
е посочено основно трудово възнаграждение в размер на 255.00 лева и същият е
получил трудовото
възнаграждение в размер на 199.81 лева в брой.
На 13.02.2018 г. главен инспектор М.К.Д. при
Дирекция инспекция по труда-Варна съставила Акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ № 03-010930, в който описала горепосочените обстоятелства - че Р.х. ООД в
качеството на работодател не е изплатило в уговорения срок договореното трудовото
възнаграждение по Трудов договор № 091/14.05.2018 г. за извършена работа за
месец октомври 2018 г. в пълен размер на лицето К.Г.К. на длъжност „готвач“ в ресторант
Ди Вайн, като приела, че е налице нарушение на чл.128
т.2 във връзка с чл.270 ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда. Според АУАН
нарушението е извършено на 03.12.2019 г., до която дата е следвало да бъде
изплатено в пълен размер трудовото възнаграждение за месец октомври 2018
година. АУАН бил предявен на представляващия дружеството К.К.,
който отказал да го подпише и да получи екземпляр от него, което е удостоверено
с подписа на един свидетел.
Като писмени материали в АУАН са описани и са приложени
към административно-наказателната преписка: Трудов договор № 91/14.05.2018 г., разчетно-платежна ведомост за месец октомври 2018 година.
С Писмо изх.№ 19008012 от
14.02.2019 г./приложено заверено копие към АНП/ са изпратени на адреса на
дружеството 7 броя АУАН, които управителят е отказал да подпише и да получи,
между които и АУАН
№ 03-010930/13.02.2018 г., като пощенската пратка е върната в цялост с
отбелязване на обратната разписка –
„Непотърсена“.
В законоустановения срок не
е подадено писмено възражение от Р.х. ООД
срещу АУАН.
На 20.02.2020 г. е било издадено обжалваното
наказателно постановление. Административно-наказващият орган е приел изцяло
обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл.128 т.2
във връзка с чл.270 ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда и е ангажирал обективната
отговорност на Р.х. ООД на основание чл.416 ал.5 във
връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, като му наложил административно
наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
В съдебно заседание бе представено от процесуалния
представител на жалбоподателя и прието от съда заверено копие от разчетно-платежна ведомост на Р.х. ООД за октомври 2018 г.
за лицето К.Г.К. с основно трудово възнаграждение 510 лева и изплатено трудово
възнаграждение в размер на 397.68 лева в брой като доказателство, че е
отстранено нарушението. Ведомостта не съдържа дата, на която е изплатено
възнаграждението на К., по е подписана от негова страна.
В съдебно заседание бе разпитана в качеството на
свидетел актосъставителката М.К.Д.. От нейните
свидетелски показания, които съдът кредитира като обективни, е видно, че при
проверката тя констатирала, че за месец октомври 2018 година Р.х. ООД е
изплатило на М.К. сумата от 255 лева, а не договореното с трудовия договор
месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лева. Запознала управителя на
дружеството със съставения АУАН, но той отказал да го подпише. До приключване
на проверката не са ѝ били представени доказателства, че са изпълнени
предписанията и е изплатено цялото трудово възнаграждение.
Гореизложеното се установява от приобщените по делото гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на М.К.Д.;
заверено копие от Трудов договор № 091/14.05.2018 г. между Р.Х. ООД и К.Г.К.; заверено копие от разчетно-платежна
ведомост за месец октомври 2018 година на Р.Х. ООД; заверено копие от отчетна форма за явяването/неявяването на работа за
месец октомври 2018 година на Р.Х. ООД; сигнал от К.Г.К. вх.№ 19010329 от 01.02.2019 г. до ДИТ; заверено копие от
призовка № 188/01.02.2019 г.; ръкописно сведение от И.И.К.;
Протокол за извършена проверка № ПР1903435/13.02.2019 г.; Акт за установяване
на административно нарушение/АУАН/ № 03-010930/13.02.2019 г. от М.К.Д. *** от
14.02.2019 г.; Наказателно постановление № 03-010930/20.02.2019 г. на Иван
Асенов Иванов - директор на Дирекция Инспекция
по труда-Варна; Заповед № 0280/03.08.2010 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда; копие
от нова разчетно-платежна ведомост за месец октомври
2018 година на Р.Х. ООД и др. Съдът ги кредитира изцяло като взаимно
допълващи се и непротиворечиви.
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на
наложеното наказание, прави следните изводи:
Наказателното
постановление е връчено лично на К.К. на 16.04.2019
г., видно от разписката, жалбата срещу него е подадена по пощата на 23.04.2019
г., видно от печата върху приложения пощенски плик. Жалбата е процесуално допустима
– подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и приета за разглеждане от
съда.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Директора на Дирекция Инспекция на труда-Варна съгласно
чл.416 ал.2 от Кодекса на труда и Заповед № 0280/03.08.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция Главна инспекция по труда.
Наказателното постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като
съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото
наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Административно-наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е същото
от материално-правна страна, респективно е посочил правното основание за
ангажиране на обективната отговорност на Р.х. ООД.
Съдът счита, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно.
С
наказателното постановление на въззивното дружество е
наложена санкция за извършено нарушение на чл.128 т.2 във връзка с чл.270 ал.2 и ал.3 от
Кодекса на труда за това, че не е изплатило в
уговорения срок договореното трудово възнаграждение на К.Г.К. за месец октомври
2018 година.
Разпоредбата
на чл.128 т.2 от Кодекса на труда задължава работодателят да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените
срокове, съгласно т.1 от същия член работодател е длъжен да начислява във
ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за
положения от тях труд. Съгласно чл.270 ал.2 от Кодекса на труда трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти,
доколкото не е уговорено друго, а според ал.3 на същия член трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови
близки или се превежда в банка.
От
обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да има качеството на
работодател спрямо конкретно лице и да не е изплатил трудовото му
възнаграждение в установения срок.
В
случая в хода на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че към
момента на проверката въззивното дружество е имало
качеството на работодател спрямо М.К., който към този момент е осъществявал трудови
функции като готвач. В тази насока са приложените писмени доказателства.
От
цитираните по-горе писмени и устни доказателствени средства по категоричен
начин се установява, че към 03.12.2018 г. Р.х. ООД в качеството на работодател не е изплатило в уговорения срок договореното
трудово възнаграждение за извършена работа през месец октомври 2018 година на
лицето К.Г.К. изпълняващ длъжността готвач.
С
оглед на изложеното по-горе съдът счете, че въззивното
дружество е извършило нарушението, за което му е било повдигнато обвинение и
това е доказано по безспорен и категоричен начин.
В
случая административно-наказващият орган е дал правилна квалификация на
извършеното нарушението и е наложил на въззивника следващото му се за него
административно наказание, което определил в размер над минималния – имуществена
санкция в размер на 3 000 лв.
Съдът не приема възражението на въззивника, изложено
във въззивната жалба, че АУАН нито е редовно
връчен, нито е редовно предявен на нарушителя. Видно от показанията на св.Д. и
надлежно отбелязаното в АУАН безспорно е установено, че АУАН е бил съставен в
присъствието на нарушителя, предявен на представляващ дружеството, който
отказал да го подпише. Този отказ бил
редовно оформен с подписа на един свидетел по реда на чл.43 ал.2 от ЗАНН. Представляващият дружеството си тръгнал и отказал да получи екземпляр
от АУАН. В този смисъл и съдът не констатира допуснато нарушение по предявяване
и връчване на АУАН.
Съдът не приема възражението на въззивника,
изложено във въззивната жалба, че е в наказателното постановление липсва конкретно фактическо описание на нарушението.
Видно от разчетно-платежна ведомост на дружеството за
месец октомври 2018 година, представена на проверяващите, на лицето К. е било
заплатено възнаграждение за 4-часов работен ден, е не съобразно положения труд
– 8 часа на ден. Задължението на
работодателя да изплати трудово възнаграждение в пълен размер на работника
произтича от сключения между страните трудов договор, в който е предвиден 8-часов
работен ден. Съобразно чл.128 т.2 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като по силата
на чл.270 ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда трудовото възнаграждение се изплаща
авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено
друго, лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по
писмено искане на работника или служителя - на негови близки. В наказателното
постановление изрично е посочено, че не е изплатено трудовото възнаграждение за
месец октомври 2018 година в пълен размер, в този смисъл са установени факти,
относими към състава на административното нарушение, вменено на санкционираното
дружество. С чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, цитиран в наказателното
постановление, е предвидено санкциониране на
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание.
Съдът не приема възражението на въззивника, изложено
във въззивната жалба, че тъй като в чл.83 от ЗАНН е предвидено налагането на
юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция единствено при
неизпълнение на задълженията към държавата или общините при осъществяването на
тяхната дейност, а в случая е налице неизпълнение на задължение към
работник-физическо лице, не е налице административно нарушение. Неизплащането
на трудово възнаграждение от работодателя води след себе си и до невнасяне на
дължимите суми за данъци и осигуровки и по този начин юридическото лице не
изпълнява задълженията си към държавата и подлежи на административна
отговорност.
С
въззивната жалба се иска прилагане на чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, като е
посочено, че е наложена имуществената санкция в размер на 5000 лева. Съдът
счита, че при определяне на наказанието административно-наказващият орган е
взел предвид разпоредбите на чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН и е определил
имуществена санкция малко над минималния размер – 3 000 лева, а не както сочи
жалбоподателя 5 000 лева.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено
във въззивната жалба, че случаят е маловажен по чл.28 от ЗАНН. За да се приеме,
че има маловажен случай на административно нарушение, следва от данните по
делото категорично да се установява, че е налице правонарушение с изключително
ниска степен на обществена опасност, многократно занижена в сравнение със
степента на обществена опасност на останалите административни нарушения от
същия вид, което от своя страна оправдава прилагането на чл.28 от ЗАНН вместо
ефективното налагане на нормативно установената за нарушението санкция. Нищо от
възприетите с решението факти по случая не сочи на подобна заниженост
на обществената опасност на деянието. Налице е обичайното за този вид нарушения
неизпълнение на задължението. Отделно от това нарушението е формално, поради което за неговата осъщественост е без значение причиняването на неблагоприятни
последици. Факта, че при проверка са констатирани и други административни нарушения
на дружеството завишава степента на обществена опасност на нарушението и на
нарушителя и в този смисъл правилно въззивното
дружество е било санкционирано за извършеното административно нарушение,
предмет на разглеждане по делото. Изтъкнатите от въззивника
съображения по-скоро могат да се квалифицират като смекчаващи вината
обстоятелства, което е взето предвид от наказващият орган и е наложена
имуществена санкция към минималния размер. По тези съображения настоящата
съдебна инстанция приема, че не са налице основания за прилагане на нормата на
чл.28 от ЗАНН и от съда.
Съдът не приема възражението на въззивника,
изложена в съдебно заседание, че в наказателното постановление не е уточнена
дата на извършване на нарушението. В наказателното постановление изрично е
посочено, че нарушението е извършено на 03.12.2018 г., на която дата е следвало
на лицето да бъде изплатено в пълен размер трудовото възнаграждение за месец
октомври 2018 година, паради което не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност юридическо лице
Съдът не приема молбата на въззивника, изложена в съдебно
заседание за прилагане на чл.415в ал.1 от Кодекса на труда. Разпоредбата
на чл.415в от Кодекса на труда се явява неприложима, доколкото не са установени
предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на
този текст – липсват доказателства нарушението да е било отстранено веднага
след установяването му по реда, предвиден в този кодекс. Така и не бяха
представени доказателства от жалбоподателя на коя дата точно е изплатено
дължимото трудово възнаграждение на К. за месец октомври 2018 година. Безспорно
е, че за работника К. са произтекли вредни последици, доколкото същият е бил
лишен от възможността да ползва средствата от дължимото му се трудово
възнаграждение в сроковете, в които това е следвало да се случи, съобразно
уговореното с трудовия договор.
Съдът
счита, че наложеното наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева е
завишено и не отговаря на тежестта на нарушението. В наказателното
постановление липсват каквито и да било мотиви досежно
размера на наложеното наказание. В административно-наказателната преписка не са
ангажирани доказателства за други нарушения на дружеството в тази област,
поради което съдът приема, че нарушението е извършено за първи път. Както бе
посочено не е била изплатено само част от договореното трудово възнаграждение
за месеца, в последствие това е било сторено и К. е получил в пълен размер трудовото си възнаграждение за
месец октомври 2018 година. Съдът счита, че наказание в минимален размер ще
изпълни целите да мотивира дружество да изпълнява коректно задълженията си по
трудовите договори със своите работници. По тези съображения съдът намали
размера на имуществената санкция към предвидения в закона миниум от 1 500 лева.
Произнасяйки
се с изменителен дизпозитив,
съдът не възложи разноски на страните.
Воден от гореизложените съображения, съдът
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: