О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ІV - 2032
град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, четвърти въззивен състав
На деветнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ЕВТИМОВА
ДИМАНА КИРЯЗОВА-ВЪЛКОВА
Секретар
като разгледа докладваното съгласно Заповед
№947/08.10.18г.,
от съдията ПЕНЕВА въззивно гражданско дело номер 812 по описа за 2018 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК, по
- въззивна жалба От Г.А.Д., против Решение №1688/25.10.2017г.,
постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№5455/2016г. по описа на същия съд, с
което районният съд е приел за
установено по отношение на въззивника Д., че ищецът Т.В.Д. не дължи изпълнение
на задължението по изпълнително дело №406/2016г.по описа на ЧСИ Илко Бакалов с
рег.№705 на КЧСИ и район на действие района на БОС, понастоящем в размер на 12719.56 лева.
- въззивна жалба от Г.А.Д. против решение №251 от
14.02.2018г., постановено от БРС по делото по реда на чл.247 ГПК, с което съдът
е ДОПУСНАЛ поправка на очевидна фактическа грешка, като на страница четвърта
ред 37 отгоре надолу вместо общата сума 12719.56 лева да се чете 11 623.83 лева, а останалата част
до края на изречението „която обща сума включва главница от 10958 лева, ведно
със законната лихва от
24.10.2003г./първи изпълнителен лист/, 4010.66 лева –главница, ведно със
законната лихва от 30.04.2008г. /втори изпълнителен лист/ и 4 400 лева
–законна лихва върху сумата /трети изпълнителен лист/“ да не се чете.
С постановеното по делото въззивно
решение №ІV-80/09.08.18г,. въззивният съд е обезсилил Решение №1688/25.10.2017
г., поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №251/14.02.2018г. в частта, с която БРС е приел за
установено по отношение на Г.А.Д., че Т.В.Д. не
дължи изпълнение на задължението по изпълнително дело № 406/2016г. по описа
на ЧСИ Илко Бакалов над размера от 11551.83 лева, до размера от 11623.83, представляващо
сумата от 72.00 лева – разноски по изпълнително дело №406/2016г., индивидуализирано
съгласно Поканата за доброволно изпълнение с изх.№3808/10.05.2016г. и е
прекратил производството по делото в тази част като процесуално недопустимо.
С въззивното решение е потвърдено Решение
№1688/25.10.2017, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №251/ 14.02.2018г.
в частта, с която БРС е приел за установено по отношение на Г.А.Д., че Т.В.Д.
не дължи изпълнение на задължението по изпълнително дело №406/2016г. по описа
на ЧСИ Илко Бакалов, до размера от общо
11551.83 лева, включващо неолихвяема сума 2857.01 лева и главница 8694.82
лева.
По въпроса за разноските във въззивното производство, въззивният
съд е приел, че с оглед изхода от въззивното обжалване, право на присъждане на
разноски имат и двете страни, в съотношение 1/160. Приел е, че въззивникът Д. е
освободен от внасяне на държавна такса, а за адвокатско възнаграждение се
претендира сумата 1500 лева, платима по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв. По
направено в съдебно заседание възражение за прекомерност, съдът го е намерил за
основателно.
По реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв. на адв.К.К. е присъдена сума,
в размер на 10 лева, съответстваща на уважения размер от въззивната жалба. При
направени от въззиваемия Д. разноски, в минимален, съгласно чл.8 ал.1 т.3 от
НМРАВ размер - 800 лева, в тежест на въззивника е възложено плащане на разноски
в размер на 795 лева, съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба.
С молба вх.№13129/19.09.18г.,
въззивникът Д., чрез процесуален представител адв.К. е направил искане съдът да
допълни/измени въззивното решение в частта, досежно разноските, дължими от
страните в първоинстанционното производство, като е счел, че по и въпрос
въззивната инстанция не се е произнесла.
В отговор на молбата, въззиваемият Д., чрез процесуален
представител адв.Р. е изразил становище, че с въззивното решение е посочено в
кои части първоинстанционното се обезсилва, а в останалите – се потвърждава. На
съда е предоставена преценката дали изрично да посочи че потвърждава
първоинстанционното решение в частта, относно разноските.
С молба
вх.№13674/01.10.18г., въззивникът Д., чрез процесуален представител адв.К.
е направил искане съдът да измени въззивното решение в частта, досежно
разноските, възложени в тежест на въззивника за въззивното производство. Според
страната, в представения договор за правна защита не е направено отбелязване за
плащане в брой. Направено е възражение за прекомерност.
В отговор на молбата, въззиваемият Д., чрез процесуален
представител адв.Р. е изразил становище, че въззивният съд е изложил съображения
досежно размера на дължимите разноски; представеният договор за защита и
съдействие е в утвърдения от ВАдвС еднотипни варианти за бланки, поставени в
прономеровани кочани на химизирана хартия, поради което в някои случаи е налице
разместване на отделните копия.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по молба вх.№13129/18г., взе предвид
следното:
Съобразно нормата на чл.248,
ал.1 ГПК, в срока за обжалване на решението и ако последното не се обжалва
самостоятелно, всяка от страните може да поиска изменяването му в частта за
разноските. Определението на съда по искането за изменение е актът, който подлежи
на въззивно обжалване. Самостоятелно обжалване на решението в частта относно
разноските не е предвидена извън горната хипотеза. В настоящия случай искането
на въззивника за изменение на първоинстанционното решение в частта, относно
разноските, е направено във въззивната жалба, но по същество същото съставлява
искане по чл.248 ГПК.
Ето защо молбата за изменение
на първоинстанционното решение в частта, относно разноските следва да бъде
изпратена по компетентност на Бургаски районен съд, който да я разгледа по реда
на чл.248 ГПК.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по молба вх.№13674/18г., взе предвид
следното:
В проведеното на 09.07.18г. съдебно заседание, видно от
съставения протокол, въззиваемият Т.Д. е бил представляван от адв. Р.,
представящ пълномощно и договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските. В договора (л.48) е отбелязано, че е договорено адвокатско
възнаграждение, в размер на 800 лева с отбелязване, че плащането е извършено „в
брой“. Този размер е посочен и в списъка на разноските по чл.80 ГПК (л.49).
Този е и размера на разноските, приети от въззивния съд.
Съдът е намерил, че размерът е минимален, по см. на НМРАВ, следователно не е
уважил направеното възражение за прекомерност.
Поради това, не са налице предпоставките за изменение на
въззивното решение в частта, относно разноските, направени във въззивното
производство. Молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д
Е Л И :
ИЗПРАЩА ПО КОМПЕТЕНТНОСТ на Районен съд Бургас молба вх.№13129/18г., депозирана от Г.А.Д.,
чрез адв. Кр.К., за разглеждането й по реда на чл.248 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
вх.№13674/18г, депозирана от Г.А.Д., чрез адв. Кр.К., за изменение на
въззивното решение в частта, относно съдебно – деловодните разноски.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчване на препис от него
на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.