РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен ,29.06.2018 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в публично
съдебно заседание
на двадесет и пети юни ,
през две хиляди и осемнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : С. ДАНЧЕВ
При секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№211/
2017 г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
С
исковата молба от „ А.З.С. Н. В..„ ЕАД срещу Д.К.Б. са предявени обективно съединени осъдителни
искове по чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 99 от ЗЗД с цена на иска
81 050 лв. / частичен иск за неизплатена
главница /,както и по чл.430 от ТЗ във вр. с чл.99 и чл. 86 от ЗЗД с цена на иска 18 950 лв. за
неизплатена мораторна лихва,които вземания произтичат от
договор за банков кредит -овърдрафт № 23/ 23.03.2010 г. и три анекса
към него и от договор за цесия от 06.11.2017 г.
На основание чл.118, ал.1 от ГПК, съдът
намира, че с оглед цената на иска, е родово компетентен по смисъла на чл.104,
т.4, от ГПК да разгледа делото, а
предвид заявения от ищеца предмет на иска и изложената в исковата молба
фактическа обстановка , която е свързана с изпълнение на задължение на ищеца , произтичащо от търговска сделка- договор за банков
кредит , съдът намира, че се касае за търговски спор
по чл.365, т.1 от ГПК, който следва да бъде разгледан по реда на Глава тридесет
и втора от ГПК.
В исковата молба се твърди ,че на 23.03.2010
г.е бил сключен договор за банков кредит - овърдрафт № 23 / 23.03.2010 г. между
„У. Б.„ АД като кредитор и „ Д.. И.„ ЕООД като кредитополучател , и Д.К.Б. като
солидарен длъжник.По силата на този договор банката е предоставила на
кредитополучателя кредит под формата на
овърдрафт в размер на 90 000 лв. ,като крайният срок за погасяване на
главницата и лихвата по редовния дълг е бил 28.02.2011 г. Договорът е бил
обезпечен с учредяването на договорна ипотека
върху офис № 14 на ІV етаж от
сграда за обществено обслужване в гр.Плевен , ул.“С.С.„ съгласно нот.акт № **,
том ІІ ,рег.№ 1788 дело № 166/ 2010 г. на нотариус С. И..
Проследяват се
последващите изменения на договора за
банков кредит,като първото от тях е станало с анекс № 1 /25.02.2011 г. ,като е
бил променен крайният срок за издължаване на главницата – на 28.03.2011 г. С
последващ анекс № 2 / 23.03.2011 г. , като втори солидарен длъжник по кредита е
встъпил Георги Божидаров Съев и е бил
изменен крайният срок за погасяване на главницата – на 20.01.2012г. С анекс № 3 / 18.11.2011 г. страните са
договорили ,че към момента на подписване на анекса редовната главница по
кредита е в размер на 84 050 лв. ,като отново е променен крайният срок за
неговото погасяване,като последната
погасителна вноска е следвало да бъде
издължена на 15.05.2013г. Сочи се,че
след като кредитополучателят е допуснал просрочие да погасява вноските си по
кредита ,Банката е подала заявление по
чл. 417 от ГПК и е била издадена заповед за изпълнение срещу която обаче е постъпило
възражение само от длъжника Д.Б.. В
резултат на това Банката е предявила иск по чл. 422 от ГПК и е било постановено
решение №171/ 23.11.2015г. по т.д.№ 112/ 2015 г. на Плевенски окръжен съд с
което е било признато съществуването на
вземане на Банката по този договор срещу Д.Б.
за кредит в размер само на 3000 лв. , а за разликата до 93 336,25 лв.
искът е бил отхвърлен ,тъй като връчването на поканата за обявяване на
задължението за предсрочно изискуемо е станало на 06.12.2012г. ,което е след
подаване на заявлението за издаване не заповедта за изпълнение.
Твърди се ,че на
06.11.2017 г. между Банката и „А....„ ЕАД е бил сключен договор за цесия по
силата на който Банката е прехвърлила
всички вземания, произтичащи от договор за банков кредит- овърдрафт № 23
/ 23.03.2010 г.и трите анекса към него. Ищецът твърди ,че и към момента
задълженията по процесния договор за кредит и анексите към него не са погасени
, а са изискуеми и дължими от ответника в качеството му на солидарен длъжник.
В даденият
му двуседмичен срок за писмен отговор, ответника е
подал писмен отговор. На първо място си
счита ,че искът е недопустим поради изтекла петгодишна погасителна давност от
момента в който вземането е станало изискуемо.Ответникът признава единствено,
че е дължима сумата от 3000 лв. присъдена с решението на ПлОС по т.д.№ 112/2015
г.,ведно със законната лихва върху нея ,считано от 09.11.2012г. за която има
издаден изпълнителен лист по ч. гр.д.№ 6381/2012г. на РС-Плевен.
Ответникът счита
,че цялото вземане е станало изискуемо от датата на решението за обявяване на
кредитополучателя „Д.. И.„ ЕООД в несъстоятелност ,което е станало с решение №
165/ 29.09.2012г. по т.д.№ 117/ 2012г. на ПлОС.Поради това се счита ,че
петгодишната погасителна давност е изтекла към датата на предявяване на
настоящия иск .
Оспорва се също
така ,че ищецът притежава правото да претендира вземанията ,произтичащи от
договора за банков кредит и анексите към него ,без обаче да са изложени
конкретни съображения за това оспорване.
Постъпила е
допълнителна искова молба от ищеца .В нея са развити съображения ,че
изискуемостта на задълженията не настъпвала едновременно за солидарните
длъжници и обявяването на кредитополучателя по договора за кредит в несъстоятелност води до изискуемост на цялото задължение
спрямо този кредитополучател ,но не влече
изискуемост на задължението и за солидарния длъжник.
Позовава се на
решението на ПлОС по т.д.№ 112/2015 г. в мотивите на което е признато ,че
длъжникът Д.Б. не е изпълнявал задълженията си за заплащане на дължимите вноски
за главница за целия период ,посочен в исковата молба,независимо от това ,че в
диспозитива на същото решение е признато
съществуването на вземане само в размер на 3000 лв.
Сочи се ,че извършената цесия има действие
спрямо длъжника ,тъй като му е надлежно съобщена ,доколкото с исковата
молба ответникът вече е уведомен за
прехвърлянето на процесните вземания.
Постъпил е и
допълнителен писмен отговор от ответника
. В него се сочи ,че той в нито един момент не е бил уведомяван за предсрочната
изискуемост на кредита , а така също ,че мотивите на решението на ПлОС по т.д.№
112/ 2015 г. не се ползват със сила на присъдено нещо .Възразява се срещу тезата
,че изискуемостта при солидарната отговорност при договора за кредит не
нестъпва едновременно по отношение на солидарно задължените длъжници , а
настъпва различно.Развива се оспорването
от писмения отговор за липса на право у ищеца да претендира процесните
вземания ,като се уточнява, че ищецът не бил доказал правоприемство , а така
също не била изпълнена нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД .
Като се съобразят
разменените книжа по реда на чл. 367 -372 от ГПК , може да се направи извод ,че
следните обстоятелства са безспорни между страните и не се нуждаят от друго доказване в този
процес :
1. сключването на
посочените в исковата молба договор за банков кредит и анекси към него
2. качеството на
солидарен длъжник на Д.Б. по процесния договор за кредит.
3. не е оспорено
изрично от ответника сключването на договора за цесия
4. Не е
спорно наличието на решение № 165/
29.09.2012 г. по т.д.№ 117/ 2012г. на ПлОС,както и наличието на решение №171/
23.11.2015 г. по т.д.№ 112/2015г. на ПлОС .Спорът е по това какво значение имат
тези две решения за съществото на
правния спор.
Доказателствената
тежест е върху ищеца да установи
съществуването на валидни и изискуеми парични вземания ,произтичащи от
договора за кредит –овърдрафт и трите анекса към него в претендираните в исковата молба размери
,както и да установи надлежното им
придобиване от прехвърлителя „У.К.Б. „ЕАД.
Ищецът не носи
доказателствена тежест да установява отрицателния факт на неизпълнение на
задълженията на солидарния длъжник Д.Б. ,произтичащи от договора за кредит и
анексите към него.
От представеното
от ответника по иска решение № 165/ 29.09.2012г.по т.д.№ 117/ 2012г. на ПлОС /
впрочем това решение е служебно известно на съдебния състав,доколкото е
постановено от същия състав /
се вижда ,че
съдът е обявил неплатежоспособността на „Д.- И..„ ЕООД с начална дата-
31.03.2012г. ,като заедно с това на осн. чл. 710 във вр. с чл. 630,ал.2 от ТЗ е
обявил „Д.- И..„ ЕООД в
несъстоятелност и прекратил дейността на предприятието на длъжника. Поради
това и на осн. чл. 617 ,ал.1 от ТЗ, от датата на решението за обявяване на
длъжника в несъстоятелност, всички негови парични и непарични задължения стават
изискуеми.Това означава ,че и задълженията на „Д.- И..„ ЕООД ,който е
кредитополучателят по договор за банков кредит - овърдрафт № 23 / 23.03.2010 г.,сключен
с „У. Б.„ АД , са станали изискуеми от
датата на това решение - 29.09.2012г. Тази
изискуемост , обаче не е настъпила по отношение на солидарния длъжник по
договора за банков кредит - овърдрафт №
23 / 23.03.2010 г.- Д.К.Б. ,който е солидарен длъжник в качеството си на
физическо лице по отношение на което безспорно не е било открито производство
по несъстоятелност и той не може да бъде обявен в несъстоятелност.
Нормата на чл. 617
,ал.1 от ТЗ е специална норма спрямо уредената в ЗЗД изискуемост на паричните
задължения и тя е приложима единствено по отношение на еднолични търговци и
търговски дружества,които са обявени в несъстоятелност. За това няма никакво
основание тази норма да се тълкува разширително и да се разпростира нейното
приложение и по отношение на солидарните длъжници , които не са обявени в несъстоятелност. В
т.см. съдът споделя изцяло тезата на ищеца за относителното действие на
солидарността що се касае до въпроса
кога настъпва изискуемостта на задълженията на отделните солидарни
длъжници,като приема ,че изискуемостта на всяко задължение настъпва
самостоятелно . Солидарните задължения могат да бъдат поети по различно време
,някои от тях могат да бъдат с модалитети , а други –не; солидарните длъжници дори може да не знаят за
съществуването на солидарността ,както и
за настъпването на факт ,който прави едно от солидарните задължения
изискуемо,доколкото длъжникът ,чието задължение е станало изискуемо няма от
своя страна задължение да уведоми останалите солидарни длъжници за тази
изискуемост . Изводът ,че изискуемостта
на всяко солидарно задължение настъпва самостоятелно се подкрепя и от
правилото,че забавата на един от съдлъжниците
не произвежда действие спрямо останалите – арг. от чл. 126 ,ал.2 от ЗЗД. Съображенията
,които налагат действието на изискуемостта при солидарните задължения да е
относително ,а не абсолютно спрямо всички солидарни длъжници намират израз и в правилото на чл. 126, ал.1
от ЗЗД , а така също се подкрепя и от правилото на чл. 125 от ЗЗД според което
прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не
произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.
Поради тези
съображения ,Плевенски окръжен съд приема ,че настъпването на изискуемостта на
паричните задължения на „Д...„ ЕООД ,произтичащи от договора за банков кредит - овърдрафт № 23 / 23.03.2010
г.,сключен с „У. Б.„ АД, поради
обявяването му в несъстоятелност с решение № 165/ 29.09.2012г.по т.д.№ 117/
2012г. на ПлОС / не води след себе си
настъпване на изискуемостта от същата дата / 29.09.2012 г./ и на задълженията на солидарния длъжник Д.Б.
,произтичащи от същия договор за банков кредит –овърдрафт. С оглед на това по отношение на този
солидарен длъжник не е изтекла и петгодишна погасителна давност считано от
29.09.2012 г. до 29.09.2017г., както счита ответникът по иска. Именно защото
изискуемостта на солидарните задължения настъпва различно за солидарните
длъжници , е било необходимо и възможно воденето на т.д.№ 112/ 2015 г. на
ПлОС по исковата молба на „У. Б.„ АД срещу Д.К.Б. в който процес съдът е
изследвал именно въпроса дали е била надлежно обявена на Д.Б. предсрочната
изискуемост на цялото задължение по договора
за банков кредит - овърдрафт № 23 / 23.03.2010 г.,и след като по това
дело е приел,че такова надлежно уведомяване на солидарния длъжник Д.Б. преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е било
надлежно извършено , съдът е признал че
се дължи само сумата от 3000 лв., представляваща сбора от шест погасителни вноски ,чийто падеж е
настъпил към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Във вр. с това ,в
настоящия процес вече е без значение въпроса дали и кога длъжникът Д.Б. е уведомен
за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото парично задължение по договора за банков
кредит- овърдрафт ,тъй като изискуемостта на това задължение е настъпила по
силата на клаузите на анекс № 3 към договора за овърдрафт / вложен а л. 13-18
от делото ,според т.7.2 от който анекс крайния срок за погасяване на главницата
е 15.05.2013г., когато длъжникът е следвало да направи последната погасителна
вноска в размер на 78 050 лв. Следователно
падежа на цялото задължение за главницата вече е настъпил ,без да е необходимо каквото и да било обявяване на
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит
–овърдрат и без изпращане на каквато и
да било друга покана до длъжника , по силата на правилото dies
interpelat pro homine.
От заключението на вещото лице Т.И., което
е прието от страните по делото без възражения , се установява ,че последното
погасяване на задължение по процесния договор за овърдрафт е било извършено на
20.06.2012г. в размер на сумата 730,66 лв. - за погасяване на лихва .След тази
дата , ответника не е погасявал никакви суми по процесния договор.Самият
ответник Д.Б. не е и твърдял в отговора
си ,че е извършвал каквито и да било погасявания на задължението по процесния
договор и не е ангажирал никакви писмени доказателства за извършени такива
погашения. С оглед на това съдът приема
,че актуалният размер на задълженията на ответника Д.Б. ,произтичащи от за банков кредит - овърдрафт № 23 /
23.03.2010 г.и трите анекса към него е ,както следва :
1.
Сумата
84 050 лв.- главница
2.
Сумата
51 927,70 - договорна лихва за периода 22.06.2012г.- 06.12.2017 г.
Ищецът в това производство
претендира главница в размер на 81050 лв., отчитайки ,че една част от горната
главница в размер на 3000 лв. вече е присъдена с решение постановено решение
№171/ 23.11.2015г. по т.д.№ 112/ 2015 г. на Плевенски окръжен съд.
По отношение на мораторната лихва ,ищецът я претендира само за периода
06.12.2014 г. до 06.12.2017 г. за който период тя е в размер на 18 950 лв.,
според експертното заключение .
Що се отнася до оспорването ,развито в писмения отговор от ответника за липса на право у ищеца да претендира
процесните вземания,като се уточнява, че ищецът не бил доказал правоприемство от
„У. Б.„ АД , а така също,че не била изпълнена нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, Плевенски окръжен съд намира това възражение за неоснователно след
преценка на събраните по делото писмени доказателства. Налице е валиден договор
за цесия от 06.11.2017 г., сключен между „У. Б.„ АД като цедент и „А....„ ЕАД
като цесионер с който се прехвърлят на цесионера вземанията на Банката срещу длъжници и солидарни длъжници ,заедно с
всички привилегии и обезпечения и други принадлежности на вземанията ,вкл. с
изтеклите лихви и разноски ,индивидуализирани в Приложение за всеки отделен
длъжник ,представляващо неразделна част от този договор за цесия.
Самото приложение № 464 / вложено на л. 76 от делото /към договора за цесия сочи ,че се прехвърлят вземанията на
Банката спрямо следните лица : „Д.. И.„ЕООД
/ в несъстоятелност / и Д.К.Б. /солидарен длъжник / , а в част А на това
приложение вече фигурира размера на прехвърлените вземания ,заедно с
основанието от което те произтичат-
договора за банков кредит –овърдрафт.Тези писмени доказателства не са
оспорени от ответника по делото и те според ПлОС установяват ,че ищеца е придобил чрез процесния договор за цесия вземанията на „У. Б.„ АД срещу
солидарния длъжник по договора за банков
кредит- овърдрафт –Д.К.Б.. Действително няма доказателства за това длъжникът Д.Б.
да е бил уведомен за извършената цесия преди подаване на исковата молба по
която е образувано настоящото дело,но заедно с това е безспорно ,че този
длъжник е узнал за извършената цесия в хода на исковия процес ,след като са му
били надлежно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея сред
които е и процесния договор за цесия от 06.11.2017 г. Заедно с това длъжникът не твърди ,че е
извършвал някакви плащания за погасяване на дълга си към стария кредитор за да
има съществено значение момента на неговото уведомяване за извършената цесия. Освен
всичко това, предишният кредитор очевидно е предал на новия кредитор и намиращите
се у него документи ,които установяват вземането ,както изисква чл. 99,ал.3 от ЗЗД , след като оригиналите на договора за банков кредит- овърдрафт и трите
анекса към него се представят от ищеца в
съдебно заседание на 25.06.2018 г. и те
не са оспорени от ответника.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че предявените
искове следва да бъдат изцяло уважени . С оглед този изход на делото следва
ответникът да бъде осъден на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца и
направените от него деловодни разноски ,които според представения списък по чл. 80 от ГПК и според
доказателствата за тяхното извършване в процеса са в общ размер на 8 486 лв.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл. 430
от ТЗ във вр. с чл. 99 от ЗЗД Д.К.Б.
, ЕГН-********** *** да заплати на „А....„
ЕАД, с ЕИК-******, със седалище и адрес на управление гр.С. , район Л. , п.код** , ж.к.Л. ,бул. „ Гр.Д-р
П. Д.„ **офис –сграда Л.. , ет. * офис 4 сумата
81 050/ осемдесет и една хиляди,и петдесет лева / лв. , представляваща
дължима и неизплатена главница по
договор за банков кредит - овърдрафт № 23 / 23.03.2010 г.,сключен
между „У. Б.„ АД като кредитор и „ Д..
И.„ ЕООД като кредитополучател , и Д.К.Б. като солидарен длъжник и три анекса
към него/анекс № 1 /25.02.2011 г. ; анекс № 2 / 23.03.2011 г. и анекс № 3 / 18.11.2011 г./ , вземанията по
който са били прехвърлени от“У. Б.„ АД на„А....„ ЕАД с договор за цесия от
06.11.2017 г. , ведно със законната
лихва върху тази главница ,считано от 06.12.2017 г. до окончателното и
изплащане .
ОСЪЖДА на осн. чл. 430
от ТЗ във вр. с чл. 99 и чл. 86 от
ЗЗД Д.К.Б. *** да заплати на „А....„ ЕАД- гр.С. , район Л. , п.код** ,
ж.к.Л. ,бул. „ Гр.Д-р П. Де.„ **офис –сграда Л.. , ет. * офис 4 сумата 18 950/осемнадесет хиляди, деветстотин и
петдесет лева/ лв., представляваща дължима и неизплатена мораторна лихва за
периода 06.12.2014 г.до 06.12.2017 г.
по договор за банков кредит - овърдрафт № 23 /
23.03.2010 г.,сключен между „У. Б.„ АД като кредитор и „ Д.. И.„ ЕООД като
кредитополучател , и Д.К.Б. като солидарен длъжник и три анекса към него/ анекс
№ 1 /25.02.2011 г. ; анекс № 2 /
23.03.2011 г. и анекс № 3 / 18.11.2011
г./ , вземанията по който са били
прехвърлени от“У. Б.„ АД на„А....„ ЕАД с договор за цесия от 06.11.2017 г.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК Д.К.Б. *** да заплати на „А....„ ЕАД- гр.С. , район Л. , п.код** ,
ж.к.Л. ,бул. „ Гр.Д-р П. Де.„ **офис –сграда Л.. , ет. * офис 4 сумата на 8
486 лв.представляваща направените от ищеца деловодни разноски .
Банкова сметка,*** „А....„ ЕАД- гр.София, по която следва да се приведат
присъдените в полза на ищеца суми – „О. б. б.„АД , IBAN:*** ; BIC ***.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН
СЪД :